OT 09:43:00 12-12-2013
RM0944OT.007
руско посолство - съобщение

ЗА ОТБЕЛЯЗВАНЕТО НА 20-ГОДИШНИНАТА
ОТ ПРИЕМАНЕТО НА КОНСТИТУЦИЯТА
НА РУСКАТА ФЕДЕРАЦИЯ


На 14 февруари 2013г. Президентът на Русия В.В.Путин подписа
наредба "За отбелязването на 20-годишнината от приемането на
Конституцията на Руската Федерация". В съответствие с този
документ беше образуван организационен комитет по подготовката
на празника по случай юбилея от приемането на Конституцията, и
беше учреден неговият състав. За председател на организационния
комитет беше назначен Първият заместник-ръководител на
Администрацията на Президента на Руската Федерация В.В.Володин,
за отговорен секретар - пълномощният представител на Президента
в Конституционния съд - М.В.Кротов. Приетият план на
мероприятията, посветени на отбелязването на знаменателната
дата, предвижда провеждането на тържествено събрание в Кремъл на
12 декември т.г., организирането на лекции, семинари, кръгли
маси, приеми и други мероприятия както на територията на Русия,
така и извън пределите й.

Отделни планове по случай празнуването на 20-годишнината на
Конституцията и руския парламентаризъм са предвидени от камарите
на Федералното Събрание - Съвета на Федерацията
(http://council.gov.ru) и Държавната Дума
(http://www.duma.gov.ru/).

Историята на създаването на конституционализма в Русия води
корените си към първата половина на ХIХ век. Към първите
конституционни проекти в Русия могат да се отнесат "План за
държавно преобразуване" на М.М. Сперански (1809 г.) и "Държавна
уставна грамота на Руската империя" на Н.Н.Новосилцев (1818 г.)
В своя проект Сперански издига идеята за конституционна
монархия, ограничена от парламент. Под конституция той разбира
държавен закон, "определящ първоначалните права и отношения на
всички класи помежду си".

Идеите за конституционни преобразувания в Русия в онова време
обаче остават нереализирани, тъй като нямат нито
социално-икономически, нито политически предпоставки. Законите
на Руската империя изразяват идеята за самодържавие, а
конституцията би довела до ограничаване на царската власт. На
Конституцията, която подготвя царят-реформатор Александър тт,
(отменил крепостното право през 1861 г.), не е съдено да види
бял свят, поради убийството му през 1881 г.

Първата руска конституция се появява едва през 1918г.,
по-нататъшното конституционно развитие се характеризира с
разпадането на имперската система и формирането на основите на
новия строй. През целия съветски период са приети 4 конституции.
Конституцията от 1918 г. предоставя политически права и свободи
само на трудещите се; конституцията от 1924 г. изобщо не
съдържа клаузи за правата и задълженията на гражданите, които са
споменати едва в конституцията от 1937 г. (в частност, правото
на труд); а в конституцията от 1977 г. народът вече става
субект, на когото принадлежи цялата пълнота на властта.

Конституцията от 1993 г. беше приемана в сложни исторически
условия и при много остри политически противоречия.
Представеният от Върховния Съвет проект за конституция
ограничаваше пълномощията на Президента Б.Н.Елцин, а основните
функции по управлението на държавата би поел парламентът. От
своя страна, Администрацията на Президента подготви алтернативен
проект, но и този вариант за основен закон беше отклонен.

Нарастваше криза, принудила Президента да приеме решение за
разпускане на парламента и Върховния Съвет. След събитията през
октомври 1993 г. започна довършителната работа по проекта за
Конституция на Руската Федерация. За тази цел бяха учредени
Държавната и Обществената камара на Конституционния съвет. На
заседанията им бяха разработени и съгласувани всички клаузи от
Основния закон.

Новата Конституция беше приета с всеобщо гласуване на 12
декември 1993 г. и влезе в сила в деня на публикуването си - на
25 декември същата година.

Конституцията от 1993 г. стана едно от главните постижения на
постсъветската епоха. Тя укрепи силата на държавните структури и
едновременно с това запази пространство за свобода вътре в тези
здрави устои - нещо, което не е имало в предишните, съветски
конституции. В новия документ беше положена онази правна основа,
която осигури политическата, икономическата, социалната цялост
на държавата. Конституцията стана системен израз на основните
юридически ценности, които определят лицето на нова и
исторически приемствена Русия. Сред тях са - човешките права и
свободи; върховенство на правото; справедливост и равенство;
демократична, федерална, правова и социална държава; разделяне
на властите, парламентаризъм; правна икономика.

В новата реалност пред Руската Федерация се появи задачата за
изграждане на пазарна икономика, на отворено и демократично
общество. Това, от своя страна, изискваше Русия да се включи във
всички световни процеси. Конституцията и нейната точна,
съвременна и гъвкава интерпретация, в това число от
Конституционния Съд, бяха призовани да осигурят интегрирането на
Русия в отворения свят и едновременно с това да не позволят
изтриването на руския държавен суверенитет и на руските
национални интереси за сметка на чужди интереси и правен хаос. В
Конституцията за това са залегнали пълноценни правни
възможности.

Утвърждавайки основополагащия демократически принцип за
разделянето на властите, Конституцията определя три клона на
държавната власт: законодателна, изпълнителна и съдебна. За
удържане на държавната власт в рамките на конституционните норми
служи залегналият в документа механизъм за разделяне на
отговорностите между органите на държавната власт, осигуряващи
техния взаимен контрол.

Задачата на Президента като държавен глава и гарант на
Конституцията е да осигури взаимодействие и съгласувано
функциониране на различните органи на властта; при това
съдилищата и законодателните органи посредством присъщите им
пълномощия също вземат мерки за изпълняването на тази важна
задача.

Не може да не се отбележи, че Основният закон има, наред с
достойнствата си, и своите несъвършенства, но идеален текст на
конституция, не допускаща нееднозначно тълкуване, няма в нито
една страна. Очевидно е, че сегашната конституция е необходима и
достатъчна основа за развитието на законодателството и цялата
правна система на Русия. Нормите й съдържат всичко необходимо за
доизграждането и развитието на държавната, социалната,
икономическата и идейно-политическата общност, не противоречат
на принципите на съвременния плурализъм и осигуряват
демократично организиране на всички клонове на публичната власт.

През призмата на конституционните ценности се установяват
отношенията между гражданина, от една страна и държавата - от
друга. Още с първите клаузи на Конституцията се провъзгласява,
че "човекът, неговите права и свободи са най-висшата ценност", а
Русия е социална държава, чиято политика е насочена към
създаването на условия, осигуряващи достоен живот и свободно
развитие на гражданите.

При това правото като норма на свобода означава, че свободата на
индивида не е абсолютна. Основните граници за правата и
свободите на гражданина са правата и свободите на другите лица.
Именно с цел защита на конституционните ценности, в това число
на правата и свободите на другите лица, се допуска в случай на
необходимост съразмерно ограничаване на правата и свободите. В
съответствие с Конституцията на Русия, те могат да бъдат
ограничени от федерален закон само толкова, колкото е
необходимо, за да се защитят основите на конституционния строй,
нравствеността, здравето, правата и законните интереси на други
лица, обезпечаването на защитата на страната и сигурността на
държавата.

Сегашната Конституция положи също така основите на пълноценното
развитие на руския парламентаризъм. Както отбеляза в своето
изказване на 12 декември 2012 г. на заседанието, наречено "Часът
на Конституцията", Председателят на Държавната Дума на Руската
Федерация С.Е.Наришкин,: "ако не беше Конституцията от 1993 г .-
нямаше да има не само реална демокрация, но и професионален
парламент. Нали нито съветските, нито предишните исторически
преобразувания така и не успяха да установят истинско разделение
на властите. Те не позволиха да се създаде парламент в пълния
смисъл на думата, който реално би обсъждал и създавал закони, а
също така би представлявал интересите на различни слоеве от
обществото".

От момента на приемането на Конституцията, в документа бяха
направени редица промени. През 2008 г. бяха приети
най-значителните до този момент поправки - мандатът на държавния
глава бе увеличен от четири на шест години, а на депутатите от
Държавната Дума - от четири на пет. Освен това, Правителството
на Русия се задължи всяка година да се отчита за работата си
пред депутатите.

Трябва да се отбележи, че през последните години много политици
и експерти се изказваха за преразглеждане на редица принципи,
заложени в Конституцията. В отговор на това Президентът на
Руската Федерация В.В.Путин нееднократно публично е заявявал, че
няма да допусне необосновани промени на Основния закон.
Заложените в Конституцията цели, ценности и механизми са
доказали своята състоятелност, помогнали са на обществото ни да
преодолее трудностите и да излезе на пътя на устойчивото
развитие.


/РУМ/