OT 19:17:30 08-10-2013
RM1917OT.015
Делян Пеевски - решение на КС - позиция

ПОЗИЦИЯ НА ДЕЛЯН СЛАВЧЕВ ПЕЕВСКИ ПО ПОВОД РЕШЕНИЕТО НА
КОНСТИТУЦИОННИЯ СЪД ОТ 08.10.2013 Г.

Във връзка с Решението на Конституционния съд съм длъжен
като гражданин на страна - членка на Европейския съюз, да заявя
отговорно и с доблест, че името ми е подложено необосновано на
публичен линч, а личността ми се сатанизира по сценарий на
заемащи позиции във високите равнища на властта в държавата.
Възмущавам се, че правото ми да бъда избиран - основно
гражданско право в демокрацията, бе подложено на съмнение и се
превърна в бумеранг, за рикошета на който аз плащам неясна и
непосилна цена.
Въпросът "Кой предложи Пеевски за председател на ДАНС?"
отдавна няма смисъл. Защото отговорът бе даден многократно -
премиерът Пламен Орешарски предложи кандидатурата ми на
Народното събрание, съгласувано с двете политически сили, които
подкрепят Кабинета. Рутинна технология при всеки избор.
Въпросът, на който и аз имам право, е кой (кои) и защо не
позволиха да стана Председател на ДАНС.
Мое е правото преди всички да дам ясния и неудобен отговор
на този въпрос.
Това е "здравият" и инкриминиран съюз между контрабандата,
корупцията и властта на политици, които, вместо да се борят
срещу криминалните схеми в икономиката, решиха да ги подчинят на
себе си и партийния си интерес. Т.е. да се сраснат с
престъпността и корупцията органически и навеки. (За съжаление,
имаше пробойна - печатницата в Костинброд засече и започна
обратно броене, за чиято цена определиха главата на Делян
Пеевски.)
И вендетата с мен започна. Логиката ми е необорима и
проверима.
Първо. Президентът без каквото и да е колебание за
авторитета на институцията, която представя, и с афекта на
притиснат неизвестно до каква стена инициира бламиране на
Решение на Парламента на Република България. В случая - за
избирането ми за председател на ДАНС. В колаборация с разбитите
през Костинбродската печатница лидери на заради това неслучили
на власт политически сили Президентът - длъжник им за позицията
си, официализира политическия цинизъм.
Второ. Аз не упражних правото си на избран и отказах да
бъда назначен за Председател на ДАНС. Само че и до днес
Президентът и политическата му компания с минало на
корпоративните си контакти все името Пеевски изрича.
Защо Президентството на държавата акумулира неистово
риторика с клише името на един гражданин?
Кой и кога ме обвини в нещо? Кой и кога обоснова
несъгласието си с моето избиране с факт, а не с афекта на
инкриминирания си партийно-властови ужас от политическото си и
корпоративно-сиво (до тъмно) минало от близкия и по-далечния
преход?
В какво ме обвинява Президентът на демократичната ни
държава с независима съдебна власт? Законите в България прилагат
ли се, или се дописват със симпатичното мастило на все
по-оредяващите всякак платени и внушени емоции от, през и чрез
улицата, наета от задкулисието, чиято властова "борса" се срина
в Костинброд?
Олигархията е в политически стрес и антидепресантът им е
отнетото ми гражданско право и обругаваното ми име.
Коя е моята вина?
Аз съм на 33 години и съм успял. Това престъпление ли е? В
тези мои 33 години аз съм два мандата депутат - единият по
времето на управление на сега загубилите властта, само че, и
това е важно да се подчертае дебело, в опозиция. Може би вината
ми е, че съм депутат от ДПС - гражданска квота?!
Кой и как в демокрацията дискриминира либерална партия с
международен паспорт и авторитет?
Как съм бил депутат от опозицията и съм бил задкулисие?
Кой ще ми отговори конкретно на този политически и
принципен нонсенс в емоцията на Президента с речитатив Пеевски?
Къде е моето задкулисие? Кои са неговите измерения?
Настоявам за уточнение с конкретика. Нали задкулисието е порокът
на властта?
Кои бяха мъжете на и във властта довчера, защото няма как
задкулисието да се е пръкнало ведно с предложението да бъда
избран за председател на ДАНС?
И ако съм задкулисие, с кого сме били в компания? Няма
задкулисие Пеевски. Задкулисието е друго, а Пеевски е неговият
признат във и с институционалната и персоналната истерия от
ужас враг.
Ако фактът, че съм бил на скромни по младост години, буди
недоверие и подозрителност, защо никой и никога не се притесни
по аналогия от невръстността за политиката на един депутат от
ГЕРБ - сега също втори мандат?
Той задкулисие ли е, или е индулгенция на и за
задкулисието, гаранция за което е родителят му, който "се бори
със задкулисието в мое лице", т.е. с мен?
Чакам отговора на държавата и обществото за двойния
стандарт спрямо мен и спрямо младия депутат - също втори мандат
(като мен), от ГЕРБ, чийто отец бе флагменът в КС спрямо моята
персона. Настоявам върху този факт и ще настоявам докрай в името
на битката със задкулисието наистина, а не театрално
водевилски, но по същество - инкриминирана защита на
задкулисието.
Може би имам и втора вина - че съм успял човек. Фактът, че
моралните съдници на престъпността и олигархията са заели
институционалните си трибуни срещу мен и нямат доблест да ме
обвинят пряко, а ме визират иносказателно и все за процедурата
ги боли, е категорично доказателство, че са автори на сценария
да ме превърнат в своеобразен параван с надпис Задкулисие, зад
който се крие истинското задкулисие, съставено от тях самите и
техните капитали и затова се прикриват един другиго и ведно. Не
ме обвиняват пряко, защото нямат и не биха могли да имат
аргументи. И освен това, смея да твърдя, ме познават достатъчно
добре, в смисъл - познаваме се достатъчно добре.
Силно се надявам, че българското общество, включително и
най-яростно протестиращите ще проумеят простата истина, че
престъпността, корупцията и олигархията в България не е възможно
да се персонифицират с мен и моето име, каквито и качества и
недостатъци да притежава моята личност, защото тази престъпност
и корупция са от системен характер и имат история, която е отвъд
пълнолетието ми. Апропо, да припомня календарно, че в годините
на най-мащабната приватизация аз съм бил непълнолетен, т.е. без
социални валенции. Не би могло да се каже същото за днешни
управници до най-високото ниво на държавната власт, които през
същите тези години са били наети консултанти на същинската
олигархия, а родителите им - съратници верни и доверени на
бащите на олигархията при осигуряването на първоначалния капитал
за верни партийни другари - секретари на окръжни комитети или
домакини на ловни станции из Делиормана за първи мъже в ЦК и
Политбюро на все една партия и шофьори на топ шеф на Държавна
сигурност преди 1989 година.
Тези ли горди синове на дваж по-горди бащи, уважаеми
господа в България и от Европа, са доблестните и безукорни и
неукорими блюстители на демокрацията и гражданското общество в
България? Това ли е фетишът на протеста срещу Кабинета под
егидата на Президент и опозиция?
Аз спирам и оставам в очакване политиката в България да е
в името на демокрацията, а не демокрацията да се бламира
институционално в името на олигархията. Демокрацията е в
опасност точно заради крясъците на сивата политика, която е в
стрес от осветляването си от Кабинета Орешарски и от риска да
участвам в този процес.
Приемам Решението на КС заради десетките хиляди избиратели,
които ме удостояват с доверието си вече два последователни
мандата. На тях им благодаря по мъжки и точно заради доверието
им и в тяхно име ще изпълнявам отговорностите си на народен
представител.





/РУМ/