OT 11:22:00 11-07-2013
MG1121OT.009
Съд на Европейския съюз

Прессъобщение

Добър ден!

Приложено Ви изпращам прессъобщение:

Заключение на генералния адвокат по съединени дела C-199/12,
C-200/12, C-201/12 X, Y, Z/Minister voor Immigratie, Integratie
en Asiel

Според генералния адвокат Sharpston молителите за предоставяне
на статут на бежанец, които твърдят, че са подложени на
преследване поради хомосексуалната си ориентация, могат да
образуват Допределена социална групаУ съгласно правото на Съюза
относно бежанците

Макар само по себе си криминализирането на хомосексуалните
действия да не представлява акт на преследване, националните
органи трябва все пак да проверят дали има вероятност спрямо
конкретен молител да бъдат извършени актове, които могат да
бъдат квалифицирани по този начин

Както и прессъобщение:

Решение по дело C?521/11 Amazon.com International Sales Inc. и
др./Austro-Mechana Gesellschaft zur Wahrnehmung
mechanisch-musikalischer Urheberrechte Gesellschaft mbH


Налагането без разграничение на такса за копиране за лично
ползване на информационни носители при първата им продажба може
да е в съответствие с правото на Съюза при определени
обстоятелства

В допълнение при определени обстоятелства може да бъде въведена
оборимата презумпция, че информационните носители, продадени на
физически лица, ще бъдат използвани за лични цели

Успешен ден !

Илияна Пальова
Юрист
Отдел България и Румъния
Служба "Преса и Информация"
Съд на Европейския съюз
Тел. (+352) 4303 3708


www.curia.europa.eu
Служба "Преса и информация"
Съд на Европейския съюз
ПРЕССЪОБЩЕНИЕ номер 87/13
Люксембург,11 юли 2013 г.
Заключение на генералния адвокат по съединени дела
C-199/12, C-200/12, C-201/12
X, Y, Z/Minister voor Immigratie, Integratie en Asiel
Според генералния адвокат Sharpston молителите за предоставяне
на статут на бежанец, които твърдят, че са подложени на
преследване поради хомосексуалната си ориентация, могат да
образуват Допределена социална групаУ съгласно правото на Съюза
относно бежанците
Макар само по себе си криминализирането на хомосексуалните
действия да не представлява акт на преследване, националните
органи трябва все пак да проверят дали има вероятност спрямо
конкретен молител да бъдат извършени актове, които могат да
бъдат квалифицирани по този начин
X, Y и Z са граждани съответно на Сиера Леоне, Уганда и Сенегал.
И тримата мъже са хомосексуалисти и са подали молби за
предоставяне на статут на бежанец в Нидерландия, като твърдят,
че имат основателни опасения от преследване в съответните им
страни на произход поради сексуалната си ориентация. В това
отношение извършването на хомосексуални действия е обявено и в
трите страни за престъпление, за което могат да бъдат налагани
тежки наказания Ч от глоби с голям размер до лишаване от
свобода, а в някои случаи и доживотен затвор.
Съгласно европейска директива1, която се позовава на
разпоредбите на Женевската конвенция2, молба за предоставяне на
статут на бежанец може да подава гражданин на трета страна,
който поради основателните си опасения от преследване по причина
на своята раса, вероизповедание, националност, политическите си
възгледи или принадлежността си към определена социална група
се намира извън страната, на която е гражданин, и който не може
или поради тези опасения не желае да се обърне за закрила към
тази страна. В този контекст актовете на преследване трябва да
бъдат достатъчно сериозни по своето естество или по повторяемия
си характер, за да представляват тежко нарушение на основните
права на човека.
Нидерландският Raad van State, който разглежда делото като
последна инстанция, отправя до Съда три преюдициални запитвания
относно преценката на молбите за предоставяне на статут на
бежанец съгласно разпоредбите на директивата. Националната
юрисдикция пита Съда дали гражданите на трети страни, които са с
хомосексуална ориентация, образуват определена социална група
по смисъла на директивата. Освен това тя пита как националните
органи трябва да преценяват какво представлява акт на
преследване във връзка с хомосексуални действия в този контекст
и дали криминализирането на тези действия в страната на произход
на молителя с възможността за лишаване от свобода представлява
преследване.
В представеното на днешна дата заключение генералният адвокат
Eleanor Sharpston предлага на Съда да постанови, на първо място,
че молителите за предоставяне на статут
1 Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно
минималните стандарти за признаването и правното положение на
гражданите на трети страни или лицата без гражданство като
бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от
международна закрила, както и относно съдържанието на
предоставената закрила (ОВ L 304, стр. 12; Специално издание на
български език, 2007 г., глава 19, том 7, стр. 52).
2 Конвенция за статута на бежанците, подписана в Женева на 28
юли 1951 г. (United Nations Treaty Series, том 189, стр. 150,
бр. 2545 (1954 г.) и влязла в сила на 22 април 1954 г. Тя е
изменена и допълнена с Протокола за статута на бежанците,
подписан в Ню Йорк на 31 януари 1967 г. и влязъл в сила на 4
октомври 1967 г.
на бежанец, които са с хомосексуална ориентация, могат в
зависимост от обстоятелствата в страната им на произход да
образуват определена социална група по смисъла на директивата.
Според нея текстът на директивата показва, че законодателят на
Съюза е дал възможно най-ясно указание, че лицата, чиято обща
характеристика е сексуалната ориентация, действително могат да
бъдат членове на определена социална група. Вследствие на това
националната юрисдикция следва да прецени дали тази група има
Дсобствена идентичностУ във всяка от страните на произход на
молителите, "защото е разглеждана като различна от заобикалящото
я общество".
Според г-жа Sharpston само по себе си криминализирането на
хомосексуалните действия не представлява акт на преследване по
смисъла на директивата. Всъщност компетентните национални органи
следва да преценят дали има вероятност конкретният молител да
бъде подложен или на актове, които са достатъчно сериозни по
своето естество или по повторяемия си характер, за да
представляват тежко нарушение на основните права на човека, или
на съвкупност от различни мерки, включително и нарушения на
правата на човека, която да бъде достатъчно тежка, за да засегне
молителя по сравним начин. С оглед на обстоятелствата в
страната на произход на молителя националните органи трябва да
вземат предвид опасността от наказателно преследване и неговата
честота, тежестта на обичайно налаганото наказание и всякакви
други мерки и обществени практики, на които молителят с
основание се опасява, че би могъл да бъде подложен.
На последно място, във връзка с преценката дали
криминализирането на проявите на сексуалната ориентация
представлява акт на преследване генералният адвокат смята, че в
директивата не се прави разграничение между такива прояви в
публичната или частната сфера. Освен това според генералния
адвокат не може да се очаква подалото молба за убежище лице да
прикрива или да се въздържа при проява на сексуалната си
ориентация, за да избегне преследване в страната си на произход.
В допълнение тя посочва, че провеждането на разграничение между
различните форми на изразяване на сексуалната ориентация на
лицата или дори конкретни прояви, които не представляват
сексуални актове или не изразяват близост, би довело до
произволни решения. Накрая, в случай че на твърдените актове на
преследване в страната на произход са подложени както
хомосексуалните, така и хетеросексуалните лица, националните
органи трябва да преценят дали има вероятност конкретният
молител да бъде подложен на актове на преследване или на
съвкупност от различни мерки, които са достатъчно сериозни по
своето естество или по повторяемия си характер, за да
представляват тежко нарушение на основните права на човека.
ЗАБЕЛЕЖКА: Заключението на генералния адвокат не обвързва Съда.
Задачата на генералните адвокати е да предложат на Съда, при
пълна независимост, правно разрешение на делото, което им е
поверено. Съдиите от Съда пристъпват към разисквания по делото.
Съдебното решение ще бъде постановено на по-късна дата.
ЗАБЕЛЕЖКА: Преюдициалното запитване позволява на юрисдикциите на
държавите членки, в рамките на спор, с който са сезирани, да се
обърнат към Съда с въпрос относно тълкуването на правото на
Съюза или валидността на акт на Съюза. Съдът не решава
националния спор. Националната юрисдикция трябва да се произнесе
по делото в съответствие с решението на Съда. Това решение
обвързва по същия начин останалите национални юрисдикции, когато
са сезирани с подобен въпрос.
Неофициален документ, предназначен за медиите, който не обвързва
Съда.
Пълният текст на заключението е публикуван на уебсайта CURIA в
деня на обявяването.
За допълнителна информация се свържете с Илияна Пальова . (+352)
4303 3708

****************************

www.curia.europa.eu
Служба ДПреса и информацияУ
Съд на Европейския съюз
ПРЕССЪОБЩЕНИЕ щ 89/13
Люксембург, 11 юли 2013 г.
Решение по дело C-521/11
Amazon.com International Sales Inc. и др./Austro-Mechana
Gesellschaft zur Wahrnehmung mechanisch-musikalischer
Urheberrechte Gesellschaft mbH
Налагането без разграничение на такса за копиране за лично
ползване на информационни носители при първата им продажба може
да е в съответствие с правото на Съюза при определени
обстоятелства
В допълнение при определени обстоятелства може да бъде въведена
оборимата презумпция, че информационните носители, продадени на
физически лица, ще бъдат използвани за лични цели
Съгласно правото на Съюза1 по принцип държавите членки
предоставят на авторите, артистите, продуцентите и радио- и
телевизионните организации изключителното право да разрешават
или забраняват възпроизвеждането на техните произведения, на
записите на техните изпълнения, на техните звукозаписи, на
техните филми и на техните радио-телевизионни излъчвания.
Въпреки това държавите членки могат да предвидят изключения или
ограничения на тези изключителни права. Така те могат да
разрешат по-специално копирането за лично ползване. Държавите
членки, които се възползват от тази възможност обаче, трябва да
гарантират, че притежателите на права получават Дсправедливо
обезщетениеУ. Последното има за цел да обезщети притежателите на
права за възпроизвеждането без тяхно разрешение на техни
произведения или на други закриляни обекти.
В Австрия справедливото обезщетение е уредено под формата на
такса за копиране за лично ползване, която се налага при първата
продажба на информационни носители, годни да послужат за
възпроизвеждане, като например празни CD и DVD, карти памет и
MP3 плейъри (т.нар. Двъзнаграждение за възпроизвеждане върху
празни информационни носителиУ).
Austro-Mechana, организация за колективно управление на авторски
права, предявява иск срещу Amazon пред Handelsgericht Wien
(Търговски съд, Виена, Австрия), като претендира изплащането на
възнаграждение за празни информационни носители за продадените в
Австрия през периода 2002Ч2004 г. информационни носители.
Цената на иска е 1 856 275 EUR за първата половина на 2004 г.,
като Austro-Mechana иска да бъде издадено съдебно разпореждане,
с което дружествата от групата Amazon да бъдат задължени да
предоставят необходимите данни от счетоводството си, които да му
позволят да определи претенцията си по размер за останалия
период. Handelsgericht Wien уважава искането за издаване на
съдебно разпореждане и не се произнася по претенцията за
плащане. Това решение е потвърдено от въззивната инстанция. Тъй
като смятат, че австрийското възнаграждение за празни
информационни носители противоречи на правото на Съюза на редица
основания, дружествата от групата Amazon сезират Oberster
Gerichtshof (Върховен съд, Австрия). Той отправя запитване до
Съда на Европейския съюз относно тълкуването на релевантните
разпоредби от правото на Съюза.
Относно обстоятелството, че възнаграждението за празни
информационни носители се събира в Австрия без разграничение,
при всеки случай на първа продажба на
1 Директива 2001/29/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от
22 май 2001 година относно хармонизирането на някои аспекти на
авторското право и сродните му права в информационното общество
(OB L 167, стр. 10; Специално издание на български език, 2007
г., глава 17, том 1, стр. 230).
информационни носители, като е предвидена възможност в
определени случаи това възнаграждение да бъде възстановявано
Във връзка с това Съдът припомня, че правото на Съюза не
позволява да се събира такса за копиране за лично ползване в
случаи, в които ползването на носители очевидно не цели такова
копиране. Въпреки това, при определени условия правото на Съюза
допуска подобна общоприложима схема за събиране на
възнаграждение с възможност за възстановяване на платеното в
случаи, в които с конкретното ползване не се цели копиране за
лично ползване. Следователно в настоящия случай Oberster
Gerichtshof трябва да провери, като вземе предвид особеностите
на австрийската схема и наложените от правото на Съюза2
ограничения, дали практическите трудности обосновават
съществуването на подобна схема на финансиране на справедливото
възнаграждение и дали правото на възстановяван на платеното е
ефективно и не затруднява прекомерно връщането на платените
такси.
Относно възможността да се презюмира, че продаваните на
физически лица информационни носители се ползват за лични цели
Съдът приема, че може да бъде въведена оборимата презумпция, че
физическите лица използват информационните носители за лични
цели, ако са изпълнени две условия: i) практическите трудности
във връзка с определянето на личните цели при ползването на
разглежданите носители трябва да обосновават установяването на
такава презумпция и ii) вследствие на тази презумпция таксата за
копиране за лично ползване не следва да се налага в случаи, в
които тези носители очевидно не се използват за лични цели.
Относно обстоятелството, че половината от приходите от
възнаграждението за празни информационни носители трябва да се
изплати не пряко на притежателите на правото на справедливо
обезщетение, а на учредени в тяхна полза социални и културни
институции
Съдът отбелязва, че това обстоятелство не позволява да се
изключи правото на справедливо обезщетение или предназначената
да финансира последното такса за копиране за лично ползване,
доколкото тези социални и културни институции действително
осъществяват дейност в полза на притежателите на правото и при
положение че условията за функционирането на тези институции не
са дискриминационни, а това следва да бъде установено от
Oberster Gerichtshof.
Относно обстоятелството, че не се взема предвид таксата за
копиране за лично ползване, която вече е платена в друга държава
членка
Отговорът на Съда е в смисъл, че задължението за плащане на
такса като възнаграждението за празни информационни носители не
може да бъде изключено вследствие на обстоятелството, че подобна
такса вече е била платена в друга държава членка. Всъщност
лицето, което преди това е платило тази такса в друга държава
членка, която не е териториално компетентна да я събира, може в
съответствие с националното си право да търси възстановяване на
таксата от тази държава.
ЗАБЕЛЕЖКА: Преюдициалното запитване позволява на юрисдикциите на
държавите членки, в рамките на спор, с който са сезирани, да се
обърнат към Съда с въпрос относно тълкуването на правото на
Съюза или валидността на акт на Съюза. Съдът не решава
националния спор. Националната юрисдикция трябва да се произнесе
по делото в съответствие с решението на Съда. Това решение
обвързва по същия начин останалите национални юрисдикции, когато
са сезирани с подобен въпрос.
Неофициален документ, предназначен за медиите, който не обвързва
Съда.
Пълният текст на съдебното решение е публикуван на уебсайта
CURIA в деня на обявяването.
За допълнителна информация се свържете с Илияна Пальова . (+352)
4303 3708
2 Директивата, посочена в бележка под линия 1.
Видеоматериали от тържественото съдебно заседание ще бъдат
достъпни на "Europe by Satellite" . (+32) 2 2964106

/МИГ/