OT 07:35:00 19-05-2013
MH1635OT.003 07:35
патриарх Неофит- послание - Българска патриаршия

Патриаршеско и синодално послание до клира и
народа по повод шестдесетгодишнината от
възстановяването на Българската патриаршия


Христос воскресе,

Възлюбени в Господа чеда на светата Българска православна
църква,
Много са паметните и досточтими събития от най-новата
история на родната ни Църква, правоприемник и верен наследник на
славните средновековни юрисдикции на Плисковската
архиепископия, Преславската патриаршия, Охридската архиепископия
и Търновската патриаршия. Започвайки с учредяването на
Българската екзархия през 1870 г. и успехите на нейното
църковно-просветно дело, преминавайки през изпитанията на войни
и политически режими, в определеното от Бога време православната
ни Църква отново възстанови и патриаршеското си достойнство.
Богу било угодно това да се случи на 10 май 1953 г. - в края на
проведения в престолна София Трети църковно-народен събор.
Оттогава изминаха шест десетилетия - време, в което Българската
патриаршия укрепна и за пореден път се утвърди като автокефална
юрисдикция - предана духовна майка на богодарувания й народ,
неделим член на Едната, света, съборна и апостолска Църква,
заемайки отново полагащото й се място в голямото семейство на
вселенското и съборно Православие.
Изминалите десетилетия не бяха леки, но с Божията помощ,
неизменно водени от Духа на Истината, всички ние - клир и народ
- всеки според силите си, принасяхме пред света нашето
свидетелство за Възкръсналия Христос, пазейки винаги в сърцата и
в умовете си завета на родилите ни за Господа наши предци: "Има
ли го Православието, ще я има и България"! И в светлината на
тази именно вечна истина осмисляхме всички свои решения и
действия, та колкото се може да се прославя и чрез нас името
Господне пред човеците (2Сол. 1:12) и достойно да носим името
Христови ученици.
Водени от този благочестив стремеж, верни на завета на
нашите приснопаметни предци, строители на съвременната Българска
държава и на Българската православна църква, днес ние
настояваме и ще продължаваме да настояваме за повече възможности
пред вечната спасителна мисия на Църквата в скъпата ни Родина и
отвъд нейните предели. Стореното не е малко, но не е и
достатъчно. Все още нашите деца и младежи нямат пълноценната
възможност да научават достатъчно за православната си
християнска вяра и за Църквата, откърмила духовно техния народ.
Все още обществото ни изживява духовна криза - криза не само
социална или политическа, но и криза на ценностите, криза в
осмислянето на вечните истини за Бога, за света, за човека.

Братя и сестри,
Патриаршеското достойнство на родната ни Църква е благодатен
дар от Господа и безспорно висока чест за всички нас - клир и
народ. Тя обаче е висока отговорност и ето защо днес, чествайки
благословената годишнина от възстановяването на Патриаршията ни,
сме длъжни благоговейно да спомним просиялите от рода български
мъченици и изповедници за вярата в Христа Разпнатия и
възкръснал от мъртвите, и всички знайни и незнайни клирици и
миряни на родната ни Църква, които в столетията на духовна
зависимост запазиха ненакърнена не само вярата на Църквата, но и
историческата памет за славата и величието на нашата Поместна
православна църква, та приемствено да я възкресят като Екзархия
през 1870 г. и Патриаршия - през 1953 г. На всички тях ние
дължим поклон и вечна признателност! Но най-вече възнасяме
нашата благодарност на Всеподателя Бога, без Чиято свята и
непогрешима воля нито едно човешко намерение не може да бъде
доведено до благословен и успешен край.
С вседушевен отечески благослов поздравяваме всички вас,
верни и боголюбиви чеда на Българската православна църква - в
пределите на Родината и далеч от нея, като молим вечния и
неизменен Глава на Църквата, Господа Иисуса Христа, да не отнема
и занапред благоволението Си към родната ни света Църква и
благочестивия православен български народ.
За много години и светли за светата ни Патриаршия бъднини!

/МХ/