501 ДЕЛА СРЕЩУ БЪЛГАРИЯ В ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪД ПО ПРАВАТА НА ЧОВЕКА
OT 14:14:31 05-03-2013
MG1414OT.026
Юридически барометър - ЕСПЧ - България
501 ДЕЛА СРЕЩУ БЪЛГАРИЯ В ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪД ПО ПРАВАТА НА ЧОВЕКА
501 решения по същество по дела срещу България. Това е
постановил Европейския съд по правата на човека / ЕСПЧ /до края
на 2012 година. В 453 от тях Съдът е намерил поне едно
нарушение. За 2012 г. България е на 6-то място по брой
постановени решения по същество след Русия, Турция, Румъния,
Полша и Украйна. Тя заема 10-а позиция по общ брой решения по
същество, постановени от ЕСПЧ до края на 2011 г. Това сочат
данните от представения, днес, брой шест на Юридически барометър
- гражданска инициатива за наблюдение, анализ и оценка на
състоянието и развитието на правния ред в България.
Проведеното в рамките на този брой на Юридически барометър
социологическо проучване потвърждава оценката, направена в
многобройни решения на Европейския съд по правата на човека, за
твърде дългата продължителност на делата в България, надхвърлящи
изискването за приключване на производството в разумен срок.
Според близо 70 % от българските граждани разумно дългият срок
за приключване на едно дело е до 1 година. Едва 0,1 % считат, че
делата може да продължават до 3 или до 5 години.
По-важните акценти от изследването може да видите в прикачените
файлове.
Поздрави,
Мария Чернева
0889025678
501 ДЕЛА СРЕЩУ БЪЛГАРИЯ В ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪД ПО ПРАВАТА НА ЧОВЕКА
501 решения по същество по дела срещу България. Това е
постановил Европейския съд по правата на човека / ЕСПЧ /до края
на 2012 година. В 453 от тях Съдът е намерил поне едно нарушение
на ЕКЗПЧОС. За 2012 г. България е на 6-то място по брой
постановени решения по същество след Русия, Турция, Румъния,
Полша и Украйна. Тя заема 10-а позиция по общ брой решения по
същество, постановени от ЕСПЧ до края на 2011 г. Това сочат
данните от представения, днес, брой шест на Юридически барометър
- гражданска инициатива за наблюдение, анализ и оценка на
състоянието и развитието на правния ред в България.
Проведеното в рамките на този брой на Юридически барометър
социологическо проучване потвърждава оценката, направена в
многобройни решения на Европейския съд по правата на човека, за
твърде дългата продължителност на делата в България, надхвърлящи
изискването за приключване на производството в разумен срок.
Според близо 70 % от българските граждани разумно дългият срок
за приключване на едно дело е до 1 година. Едва 0,1 % считат, че
делата може да продължават до 3 или до 5 години.
Акценти от брой шест на Юридически барометър:
o В годините трайно нараства и броят на жалбите срещу България.
От 196 жалби, разпределени на съдебни състави през 1999 г., този
брой достига 1348 жалби през 2010 г., т. е. броят на жалбите се
е увеличил близо 6 пъти за 10 години. През последните години
България неизменно попада сред 10-те държави с най-много
подадени жалби. Към края на януари 2013 г. общият брой на
висящите жалби пред ЕСПЧ срещу България е 4171. България е на
7-мо място по брой висящи жалби, разпределени на съдебни
състави, след Русия, Турция, Италия, Украйна, Сърбия и Румъния.
o Българските граждани продължават да са сред най-активните и по
брой подадени жалби, съотнесен към населението. През 2012 г. на
10 000 души в България се падат 1,74 жалби (за сравнение за
Австрия жалбите са 0,45, за Дания - 0,18, за Португалия - 0,21,
за Германия - 0,64, за Италия - 0,53).
o 95 % от допуснатите жалби срещу България са основателни.
o Най-голям е делът на решенията, установяващи нарушения,
свързани с правото на свобода и сигурност - 31 %. След тях се
нареждат решенията, установяващи нарушения, свързани с
продължителност на процедурите - 20 %, решенията, установяващи
нарушения, свързани с правото на ефективни средства за защита -
14 % и решенията, установяващи нарушения, свързани с нечовешко
или унижаващо отношение - 8 %.
o През периода Народното събрание е приело 84 закона, или по 14
закона месечно. 5 от тези закони са нови, 59 са за изменение и
допълнение и 20 са ратификации.
o 30 или 58 % от приетите закони са изменени повече от веднъж в
рамките на периода. Пример: Кодексът за социално осигуряване е
изменен и допълнен 5 пъти, а Законът за движението по пътищата,
Законът за автомобилните превози и Законът за устройство на
територията са изменени и допълнени всеки по 3 пъти.
o 35 или 67 % от изследваните закони са изменяни и през
предходния 6-месечен период. Пример: През 2012 г. Кодексът за
социално осигуряване е изменен и допълнен 10 пъти, Законът за
устройство на територията - 9 пъти.
o Министерският съвет е приел 443 подзаконови нормативни актове
през второто шестмесечие на 2012 г.
******************************************
Проектът Юридически барометър се реализира от Сдружение "Център
за правни инициативи" с подкрепата на Фондация "Америка за
България". Екипът включва юристи с опит в областта на
нормотворческата и правоприложната дейност, преподаватели,
докторанти и студенти по право от Софийския университет "Св.
Климент Охридски".
Целта на проекта е представяне на периодични анализи на
състоянието на правния ред на основата на система от
преимуществено количествени показатели. Това позволява да се
направят обективни изводи и да се избегне често открояващата се
в други подобни изследвания склонност за ценностни съждения и
политически оценки.
Изследването представлява анализ и оценка на отделните
компоненти на правния ред - законодателна дейност, дейност на
Министерския съвет по приемане/издаване на подзаконови
нормативни актове, тълкувателна дейност на върховните съдилища,
хармонизация с правото на ЕС, състояние на правата на човека в
практиката на Европейския съд по правата на човека.
Юридически барометър Юридически барометър излиза на всеки 6
месеца на български и на английски език. Досега са представени
пет броя на изследването, обхващащи съответно периодите януари -
юни 2010 г., юли - декември 2010 г., януари - юни 2011 г., юли
- декември 2011 г. и януари - юни 2012 г. Те са достъпни на
интернет страницата на Центъра за правни инициативи:
www.cli-bg.org.
.
Фондация "Америка за България" подпомага развитието
и растежа на динамичен частен сектор в полза на свободна и
демократична България. Основана през 2008 година, Фондацията е
наследник на Българо-американския инвестиционен фонд, създаден
от Правителството на САЩ чрез Американската агенция за
международно развитие. Грантовете, които Фондация "Америка за
България" предоставя, продължават отношенията на
доброжелателство и приятелство между народите на САЩ и България.
Център за правни инициативи е сдружение, което си поставя за цел
да насърчава дебата за актуалното състояние и перспективите за
развитие на българската правна система, да подпомага
изследванията и обучението в областта на фундаменталните и
отрасловите правни науки, както и да иницира дискусии относно
механизмите за взаимодействие между правовата държава и
гражданското общество.
VIII. Тема на броя:
Практиката на ЕСПЧ и състоянието на основните права в България
I. Значение на проблема
Състоянието на основните права на човека е сред най-важните
показатели за степента на развитие на един правен ред, за
неговата зрялост и демократичност. В това отношение решенията на
Европейския съд по правата на човека (EСПЧ) са достатъчно
надежден ориентир за проблемите в правните системи на държавите,
страни по Европейската конвеция за правата на човека и
основните свободи (EКЗПЧОС). Ето защо още при стартирането на
настоящото изследване през 2010 г. като основен индикатор за
проследяване на състоянието и развитието на правната система у
нас беше възприета практиката на Съда в Страсбург.
В представените досега пет изследвания бяха анализирани
основните тенденции, свързани с броя на осъдителните решения на
ЕСПЧ срещу България, както и с броя на жалбите, подадени до Съда
от български граждани. Данните бяха разгледани в сравнителен
порядък спрямо предходните периоди и спрямо други държави. Бяха
представени накратко и ключови решения на Съда, приети в рамките
на съответното шестмесечие. На основата на извършения анализ
бяха направени по-важни изводи и препоръки.
Настоящият брой на Юридически барометър поставя специален акцент
върху състоянието на основните права у нас през призмата на
практиката на ЕСПЧ. Причина за това е не само категорично
потвърждаваният извод, че България има сериозни проблеми,
свързани със нарушаване на основните права на гражданите, които
трябва да бъдат задълбочено анализирани и дискутирани.
По-големият проблем е липсата на достатъчно адекватна и
последователна държавна политика, която да води до
предотвратяване или поне ограничаване в бъдеще на установяваните
нарушения на правата.
Анализът на действията на българските инстутиции по отношение на
решенията на ЕСПЧ показва, че все още у нас като като че ли
няма правилно разбиране за ролята и значението на Съда.
Държавните органи не осъзнават в необходимата степен важността
на неговите решения с оглед на възможността им да служат като
коректив на българската правна система. Често те гледат на Съда
в Страсбург като на орган, който с осъдителните си решения
създава проблем на държавата, накърнявайки нейния имидж . По
този начин основният проблем, свързан с нарушаване на правата,
остава някак на заден план. Сякаш не се разбира, че изпълнението
на препоръките на Съда в Страсбург е важно не само за себе си,
не просто заради подобряване на статистиката и имиджа, а защото
това би довело до по-добра защита на правата на човека, а оттам
до по-демократичен и справедлив правен ред. Впрочем, начинът, по
който институциите подхождат към решенията на ЕСПЧ и посочените
в тях проблеми, е показателен за отношението им към правния ред
като цяло.
Насоченността, обхватът и форматът на настоящото изследване не
позволяват да бъде предложен изчерпателен и всеобхватен анализ
на практиката на ЕСПЧ. В това отношение има редица
специализирани изследвания на правозащитни организации и
експерти, работещи в областта на правата на човека. Тук са
очертани най-общото състояние, главните тенденции и основните
проблеми, изведени в практиката на ЕСПЧ. По този начин е
представен обобщен поглед върху състоянието на българската
правораздавателна система през призмата на осъдителните решения
на Съда в Страсбург. Основната цел, която преследва този анализ,
е да провокира критична дискусия за съществуващия подход по
отношение на проблемите, разгледани в решенията на ЕСПЧ и
препоръчаните от Съда генерални мерки. Необходимо е преосмисляне
на отношението към въпроса за правата на човека. Само на тази
основа могат да бъдат намерени по-ефективни механизми и да бъде
постигнат съществен напредък в областта на защитата на правата
на човека.
тт. Анализ на практиката на ЕСПЧ
1. Брой решения по същество срещу България
До края на 2012 г. ЕСПЧ е постановил общо 501 решения по
същество по дела срещу България. В 453 от тях Съдът е намерил
поне едно нарушение на ЕКЗПЧОС, а в 30 не е установил нарушение
. До 2010 г. се наблюдава трайна възходяща тенденция по
отношение на броя на решенията - от 23 през 2005 г. до 81 през
2010 г. (табл. 17). През 2011 г. и 2012 г. е налице известно
намаление на броя на решенията (64, съответно 62), но въпреки
това този брой остава относително висок, особено при съпоставка
с други държави, в това число значително по-големи като
територия и население (Германия, Испания) . За 2012 г. България
е на 6-то място по брой постановени решения по същество след
Русия, Турция, Румъния, Полша, Украйна. Тя заема 10-а позиция по
общ брой решения по същество, постановени от ЕСПЧ до края на
2011 г.
Намалението на броя на решенията по същество през последните две
години може да се свърже с възприетата от ЕСПЧ от средата на
2009 г. политика на приоритизация на жалбите , както и на
увеличаващия се брой приятелски споразумения и едностранни
декларации.
Таблица 17
ЕСПЧ - РЕШЕНИЯ ПО СЪЩЕСТВО
Година БЪЛГАРИЯ РУМЪНИЯ ФИНЛАНДИЯ УНГАРИЯ ГЕРМАНИЯ ИСПАНИЯ
2012 64 79 5 26 22 10
юли - декември 2012 35 34 2 18 6 5
януари - юни 2012 29 45 3 8 16 5
2011 62 68 7 33 41 12
2010 81 143 17 21 36 13
2009 63 168 29 30 21 17
2008 59 199 9 44 10 3
2007 53 93 26 24 12 5
2006 45 73 17 32 10 5
2005 23 33 13 17 16 0
Източник: http://www.echr.coe.int/echr/en/hudoc
През 2012 г. значително се е увеличил броят на сключените
приятелски споразумения и едностранни декларации (едностранно
признаване на нарушението от страна на правителството и съгласие
за изплащане на определено обезщетение). Приятелските
споразумения са 85 през 2012 г. срещу 9 през 2011 г. и 17 през
2010 г., а едностранните декларации са 28 през 2012 г. срещу 5
през 2011 г. и 15 през 2010 г. Очевидно държавата предпочита да
признае нарушението и да плати обезщетение, вместо да води дело,
което, предвид устойчивата практика на ЕСПЧ, е сигурна, че ще
загуби.
Увеличаването на броя на приятелските споразумения само по себе
си по-скоро е положителен факт. Към края на 2010 г. сключените
приятелски споразумения имат среден дял от 8 % спрямо всички
решения. При някои държави тези стойности са значително
по-високи - Португалия - 27 %, Германия - 24 %. За България
сключените приятелски споразумения са под 1 %.
Ако увеличаването на броя на приятелските споразумения обаче не
е съпроводено от предприемането на генерални мерки за
преодоляване на причините, поради които се допускат нарушения на
ЕКЗПЧОС, то по-скоро би могло да бъде показател за безсилието
на държавата да реши натрупаните проблеми.
2. Брой жалби срещу България
В годините трайно нараства и броят на жалбите срещу България. От
196 жалби, разпределени на съдебни състави през 1999 г., този
брой достига 1348 жалби през 2010 г., т. е. броят на жалбите се
е увеличил близо 6 пъти за 10 години. Той е най-висок през 2010
г. (1348 жалби), като след известното намаление през 2011 г.
(1206 жалби) през 2012 г. отново е налице ръст (1276 жалби).
През последните години България неизменно попада сред 10-те
държави с най-много подадени жалби.
Българските граждани продължават да са сред най-активните и по
брой подадени жалби, съотнесен към населението. През 2012 г. на
10 000 души в България се падат 1,74 жалби. За сравнение за
Австрия жалбите са 0,45, за Дания - 0,18, за Португалия - 0,21,
за Германия - 0,64, за Италия - 0,53.
Към края на януари 2013 г. общият брой на висящите жалби пред
ЕСПЧ срещу България е 4171. България е на 7-мо място по брой
висящи жалби, разпределени на съдебни състави, след Русия,
Турция, Италия, Украйна, Сърбия и Румъния.
Непрекъснато растящият брой жалби от страна на български
граждани се дължи на няколко основни фактора. На първо място,
той е функция на неспособността на националните власти да
осигурят необходимата правна защита, поради което все по-често
се включва субсидиарната защита на ЕСПЧ. На второ място,
множеството осъждания на българската държава за редица нарушения
и натрупаната богата практика на ЕСПЧ дават увереност на
българските граждани, че в Страсбург те биха могли да намерят
адекватна защита. Нарастващата активност пред ЕСПЧ е белег за
повишаващото се самочувствие и правна култура на българските
граждани. В това отношение съществен принос имат няколко водещи
правозащитни организации у нас, които с изключителната си
активност натрупаха сериозен опит в делата пред ЕСПЧ. Високият
брой жалби показва и че съществуващите у нас възможности за
защита на правата не са достатъчни.
Фигура 10
Източник: http://www.echr.coe.int/echr/en/hudoc
През 2012 г. съществено нараства броят на жалбите, които са
обявени за недопустими - 1425. За сравнение през предходните две
години те са, както следва - 2010 г. - 525 жалби и 2011 г. -
543 жалби.
Следва да се има предвид, че по брой недопустими жалби България
стои относително добре спрямо средните стойности. 93 % от
българските жалби са обявени за недопустими при средно 96 %
недопустими жалби за всички държави.
Причините за обяваването на жалбите за недопустими се подреждат,
както следва: необоснованост на оплакването (64 %), неспазване
на 6-месечния срок (14,8 %), оплаквания от четвъртоинстанционно
естество (13,6 %), излизане извън предметния обхват на ЕКЗПЧОС
(5,7 %) и неизчерпване на вътрешноправните средства за защита
(1,6 %) .
95 % от допустнатите жалби срещу България са основателни, което
е близко до средната стойност за всички държави (94 %). Сред
държавите с по-нисък процент основателни жалби са Испания (66 %)
и Германия (76 %). С по-висок процент основателни жалби са
Украйна (99,5 %), Турция, Италия и Унгария (98 %), Румъния (97
%). Относително ниският брой основателни жалби при държави като
Испания и Германия отчасти може да бъде обяснен с наличието на
вътрешни механизми за защита, поради което до Съда в Страсбург
по-често достигат по-екстравагантни жалби . Сред държавите с
най-висок брой основателни жалби са тези, които имат системен
проблем, водещ до многобройни повтарящи се нарушения. При някои
държави е налице 100 % основателност на жалбите (Черна Гора,
Лихтенщайн, Монако), като това е свързано с твърде ниските
абсолютни стойности на броя на подадените жалби.
3. Основни нарушения от страна на България
Данните за постановените срещу България осъдителни решения от
нейното присъединяване към ЕКЗПЧОС показват, че най-голям е
делът на решенията, установяващи нарушения, свързани с правото
на свобода и сигурност - 31 %. След тях се нареждат решенията,
установяващи нарушения, свързани с продължителност на
процедурите - 20 %, решенията, установяващи нарушения, свързани
с правото на ефективни средства за защита - 14 % и решенията,
установяващи нарушения, свързани с нечовешко или унижаващо
отношение - 8 % (фиг. 11). Усреднените стойности за всички
държави са, както следва: продължителност на процедурите - 26 %,
право на справедлив процес - 20 %, право на свобода и сигурност
- 11 %. Отделните държави показват различни отклонения от
типичната картина на нарушенията. Така например нарушението на
разумния срок е най-често установяваното за Унгария (82 %),
Италия (57 %), Германия (51 %), Португалия (51 %) и Гърция (48
%). Нарушенията на правото на справедлив процес (извън
прекомерната продължителност) са най-често срещаните за Испания
(47 %), Украйна (33 %) и Турция (21 %). За Румъния най-сериозен
е проблемът с нарушенията на правото на собственост (38 %).
Относително по-голямото разнообразие в нарушенията, извършвани
от страна на България, не позволява да се открои ясно един или
два основни проблема, което би могло да означава, че има
сериозни проблеми във всички елементи на правната система, че
"боледува" правният ред като цяло.
Фигура 11
Източник: http://www.echr.coe.int/echr/en/hudoc
В абсолютни стойности от общо 453 осъдителни решения срещу
България (към края на 2012 г.) в 214 е установено нарушение на
правото на свобода и сигурност (чл. 5), в 179 - на
продължителността на процедурите (чл. 6), в 125 - на правото на
ефективни средства за защита (чл. 13) и в 46 - на забраната за
нечовешко или унижаващо отношение (чл. 3) .
4. Пилотни решения срещу България
През месец май 2011 г. ЕСПЧ постанови първите две пилотни
решения срещу България . При тази процедура, използвана за първи
път през 2004 г., съдът, по повод разглеждането на конкретен
казус, на основата на своята практика установява наличието на
структурен или системен проблем и дава препоръки на държавата за
предприемане на мерки за справяне с проблема в определен срок.
С двете пилотни решения, постановени срещу България (по делото
Фингър срещу България - в областта на гражданското
съдопроизводство и по обединените дела Димитров срещу България и
Хамънов срещу България - в областта на наказателния процес)
ЕСПЧ констатира системен проблем, свързан с бавното
правораздаване (нарушение на чл. 6 от ЕКЗПЧОС), както и липсата
на ефективни правни средства за защита срещу това нарушение (чл.
13 от ЕКЗПЧОС).
С посочените пилотни решения Съдът предоставя срок от 12 месеца
от влизането на решенията в сила (те влизат в сила в 3-месечен
срок от постановяването им, т.е. през август 2011 г.), в който
българската държава следва да предприеме мерки срещу бавното
правораздаване, както и да създаде компенсаторен механизъм за
обезщетяване на пострадалите от неразумно дълги производства.
Този механизъм следва да бъде ефективен, което според Съда
означава да отговаря на принципите за получаване на обезщетение,
действащи в рамките на процедурата, развиваща се пред него.
ЕСПЧ се отклонява от своята обичайна практика - обикновено след
приемане на пилотно решение Съдът преустановява разглеждането на
жалби, които се отнасят до този проблем, тъй като съществува
презумпцията, че националата система ще успее да се справи със
съществуващите нередности в нейната правна система. В случая с
пилотните решения срещу България ЕСПЧ продължава да разглежда
жалби, съдържащи оплаквания за нарушения на чл. 6 и чл. 13 от
ЕКЗПЧОС.
В изпълнение на постановените пилотни решения българската
държава предприе следните мерки от законодателен характер:
o През юли 2012 г. Народното събрание прие промени в Закона за
съдебната власт (ЗСВ), предвиждащи административна процедура за
разглеждане на заявления на граждани и юридически лица за случаи
на бавно правораздаване. Тази процедура е възможна само за
дела, по които производството (гражданско, административно,
наказателно) е приключило. Тя стартира с подаване на заявление
до министъра на правосъдието чрез Инспектората към Висшия
съдебен съвет в 6-месечен срок от приключване на производството.
Проверката се извършва от инспектор и двама експерти от
специализирано звено на Инспектората. Съставът изготвя
констативен протокол в 4-месечен срок от подаване на
заявлението. Процедурата приключва с акт на министъра на
правосъдието, който следва да бъде постановен в 6-месечен срок
от постъпването на заявлението. Министърът може да отхвърли
заявлението като неоснователно или да определи обезщетение и да
предложи сключване на споразумение. Максималният размер на
обезщетението, което би могло да се получи в резултат на тази
процедура, е 10 000 лв. Новите правила влязоха в сила от
октомври 2012 г.
o През декември 2012 г. бяха приети промени в Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), които
уреждат съдебна процедура за търсене на отговорност на държавата
за вреди, причинени на граждани и на юридически лица от
нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в
разумен срок съгласно чл. 6 от ЕКЗПЧОС. Законът допуска
възможността за предявяване на иск и по висящи производства.
Предявяването на иск пред съда по приключени дела е възможно
само след като е изчерпана административната процедура по ЗСВ и
не е постигнато споразумение. Предписани са критериите, които
съдът трябва да вземе предвид в решението си при оценка на
отговорността за забавяне на едно производство - общата
продължителност и предмета на производството, неговата
фактическа и правна сложност, поведението на страните и на
техните процесуални или законни представители, поведението на
останалите участници в процеса и на компетентните органи, както
и други факти, които имат значение за правилното решаване на
спора.
Посочените изменения в законодателството следва да бъдат оценени
като положителна крачка, доколкото те уреждат вътрешен
механизъм за разглеждане на жалби срещу бавно правораздаване.
Приетите правила повдигат някои въпроси, свързани със
съществуващи неясноти и непълноти на уредбата, които биха могли
да доведат до неточно и противоречиво прилагане на закона и до
недостатъчна ефективност на националния механизъм.
ЗСВ не предвижда каквито и да било критерии, от които да се
ръководи съставът от инспектор и двама експерти, както и
министърът на правосъдието. По отношение на съда такива критерии
са въведени в ЗОДОВ. Следователно административните органи
разполагат със значително по-голяма свобода, а това крие риск от
произволно и нееднообразно прилагане на закона. Друг недостатък
на уредбата в ЗСВ е липсата на срокове за изплащане на
обезщетението.
Уредбата в ЗОДОВ също страда от някои недостатъци. Законодателят
не е въвел оборимата презумпция, възприета в практиката на
ЕСПЧ, че за установяване на неимуществените вреди е достатъчно
установяването на нарушеното право. Практически проблем при
исковете за бавно правораздаване по висящи производства може да
създаде невъзможността материалите по съответното дело да бъдат
предоставени на съда, разглеждащ иска за обезщетение, поради
което той няма да може да направи преценка относно
основателността на иска. Би могло да се очаква, че трудности при
прилагането на закона ще създава и наблюдаваната у нас
криворазбрана колегиалност между магистратите. Проблем може да
се окаже и непредвиждането на съкратени срокове за разглеждането
на тези искове. Така не е изклчен парадокса на бавно
правораздаване по искове за бавно правораздаване. Липсата на
ориентири за определяне на справедливо обезщетение би могла да
доведе до определяне на символични обезщетения от съдилищата,
при което недоволните граждани отново биха имали основание да се
обърнат към ЕСПЧ .
Следва да се припомни, че пилотните решения задължават
българската държава да предприеме ефективни действия за
ускоряване на гражданското, административното и наказателното
производство. Основният проблем е ускоряване на
съдопроизводството. Затова е необходимо да се въздейства върху
причините за бавене на делата, а не просто да се изплащат
обезщетения по национална процедура.
5. По-типични случаи на нарушения на ЕКЗПЧОС от страна на
България
5.1. Нарушения на чл. 3 от Конвенцията (забрана за нечовешко или
унижаващо отношение)
Големият брой решения на Съда в тази група са свързани със
случаите на полицейско насилие и лошите условия в българските
затвори и следствени арести.
В периода между 1998 г. и 2010 г. ЕСПЧ е постановил 27
осъдителни решения срещу България за полицейско насилие, т. е.
средно по повече от 2 решения годишно. С изключение на 2 дела,
по които поради недостатъчни доказателства не е установено, че
насилието е извършено от полицаи, и 1 дело, при което съдът не е
счел насилието за достатъчно сериозно, по всички останали дела
България е осъдена както заради проявеното насилие, така и
заради неефективното му разследване и следователно неадекватна
защита на потърпевшите. Присъдените обезщетения са на стойност
близо 906 000 лв. По 16 от делата е констатирано нечовешко или
унижаващо отношение.
Приетите изменения в Закона за Министерството на вътрешните
работи през юни 2012 г., свързани с по-прецизното (преди всичко
от езикова гледна точка) уреждане на стандарта "абсолютна
необходимост" при употребата на сила са недостатъчни. Необходимо
е допълнително конкретизиране на съдържанието на стандарта и
засилване на обучението на полицейските служители във връзка с
неговото прилагане . По-големият проблем остава неефективното
разследване на случаите на полицейско насилие, а в това
отношение няма постигнат напредък .
Пренаселеността и лошите битови условия в местата за лишаване от
свобода относително често стават повод България да бъде съдена
за нечовешко или унижаващо отношение. Страната ни е на едно от
първите места в Европа по пренаселеност на местата за лишаване
от свобода. По данни на Министерството на правосъдието през 2010
г. броят на осъдените в местата за лишаване от свобода на 100
000 души от населението е бил 119,1, а ако към тях се прибавят и
настанените в затворите обвиняеми и подсъдими, техният брой
достига 130,8. За сравнение средната стойност на този коефициент
сред всички европейски държави през 2008 г. е 109,23 . Все още
сме далеч от изпълнението на уредения в българското
законодателство европейски стандарт за минимална жилищна площ на
един лишен от свобода от 4 кв.м. . В някои от затворите и
следствените арести жилищната площ на затворник е под 2 кв.м., а
дори под 1 кв.м. . Както посочва Комитетът за предотвратяване
на изтезанията и нечовешкото или унизително отношение или
наказание, това само по себе си може да се разглежда като
нечовешко и унижаващо отношение. С аргумент за липса на
финансови средства изискването за осигуряване на минимална
жилищна площ от 4 кв.м. на един лишен от свобода е отложено за
2019 г. Може да се очаква, че в този период срещу България ще
бъдат постановени нови осъдителни решения. Решаването на
проблема с пренаселеността на затворите у нас предполага
предприемане на набор от мерки - преосмисляне на използването на
наказанието "лишаване от свобода", сериозни инвестиции за
модернизиране на сградния фонд, силни програми за ресоциализация
на осъдените и др.
Съществен проблем, констатиран в практиката на Съда, е
изключително формалистичният подход на българските съдилища по
образуваните пред тях дела за лоши битови условия в затворите.
Практиката е подадените искове по ЗОДОВ служебно да се
преквалифицират в такива по чл. 45 от Закона за задълженията и
договорите, по които, освен че се събират държавни такси,
съдилищата изискват и доказване на конкретни незаконосъобразни
действия на конкретни длъжностни лица. Често съдилищата
отхвърлят исковете с мотив, че ищецът не е доказал твърдяните от
него неимуществени вреди . Ето защо повечето решения,
установяващи нарушение на забраната за нечовешко или унижаващо
отношение, констатират и нарушение на правото на ефективни
правни средства за защита.
5.2. Нарушения на чл. 5 от Конвенцията (право на свобода и
сигурност)
Най-масовите дела тук са за незаконосъобразно и прекомерно
задържане. Проблеми са констатирани както при задържането от
органите на МВР, така и при постановяване на мярката за
неотклонение "задържане под стража". Като цяло
правоохранителните органи у нас с лекота пристъпват към
задържане било само с репресивна цел, било, за да съберат
доказателства, с които да бъде обосновано обвинението .
В редица свои решения Съдът установява недостатъци в
законодателната рамка и правоприлагането, свързани с налагането
на мярка за неотклонение "задържане под стража" в хода на
наказателното производство, допускащи осланяне единствено на
тежестта на обвинението и пренебрегване на преценката на
основателността на подозренията, довели до ареста, и на
легитимността на целта, преследвана със задържането .
Най-многобройни са случаите, в които България е осъждана заради
недопустимо дългия период на предварителното задържане . ЕСПЧ
последователно развива в практиката си концепцията, че самият
акт на задържане би могъл да се счита като нарушение на
презумпцията за невиновност. Чести са случаите, в които Съдът
установява, че органите на реда у нас бездействат, докато лицата
са в ареста, а понякога дори на са сметнали за нужно да
докажат, че има опасност лицата да се укрият или да препятстват
хода на делото и въпреки това са ги държали арестувани с години.
Изложените проблеми поставят с особена острота въпросите за
уреждането на възможности за съдебен контрол срещу действията и
бездействията на прокуратурата. Необходимо е да се въведат
по-ясни критерии, процедури и срокове, в които прокурорските
органи трябва да се произнесат и съответно да се предвиди
отговорност при неспазването им. В противен случай ще продължат
да имат основания твърденията, че у нас всеки е виновен до
доказване на противното . След отмяната на глава 26 от
Наказателно-процесулания кодекс (предвиждаща възможност за
прекратяване на делата при определена продължителност на
досъдебното разследване) на практика няма ефективно средство,
което да изключва възможността за съществуването на фигурата на
"вечния обвиняем".
В светлината на практиката на ЕСПЧ публично лансираните идеи за
уреждане на случаи на задължително задържане звучат още
по-несъстоятелно. Съдът нееднократно е подчертавал, че всяка
система на задължително задържане е несъвместима с ЕКЗПЧОС .
ЕСПЧ продължава да констатира незадоволителен и формален съдебен
контрол върху мярката за неотклонение "задържане под стража"
(институтът на habeas corpus). Съдът подчертава, че често като
че ли тежестта на доказване е обърната - вместо органите на
досъдебното производство да доказват необходимостта от
продължаване на задържането, задържаните лица доказват
необходимостта за освобождаването си . Прегледът за законността
на задържането не винаги отговаря и на изискването за бързина .
Решенията на ЕСПЧ за неоснователно и прекомерно задържане
показват, че правоохранителните органи не осъзнават значимостта
на правото на свобода като основна ценност, ограничаването на
която трябва да става само когато това е действително необходимо
за постигане на целите на правосъдието.
5.3. Нарушения на чл. 6 от Конвенцията (право на справедлив
процес в разумен срок)
В огромен брой осъдителни решения (повече от 1/3 от общия брой
решения срещу България) ЕСПЧ установява нарушение на правото на
справедлив процес в разумен срок. Бавното правораздаване е едно
от най-честите оплаквания в българските жалби. То стана причина
и за постановяване на първите пилотни решения срещу България.
В своите решения Съдът отбелязва, че гарантирането на разумен
срок е задължение не само на съдилищата. Законодателната и
изпълнителната власт имат своите отговорности във връзка с
осигуряване на необходимите условия и ресурси.
Особено важно е внимателно да се следят решенията, установяващи
бавно правораздаване, тъй като те позволяват да се анализират
причините, довели до забавяне на делата и на тази основа да се
предприемат целенасочени мерки за ускоряване на гражданския,
административния и наказателния процес. Някои от главните
причини са посочени в двете пилотни решения срещу България, а
именно: неправилна правна квалификация на спора; необосновано
връщане на делото във фаза досъдебно производство; забавяне на
вещите лица и експертите; бавен обмен на информация между
различните институции и др. Предложен е и критичен преглед на
съществуващите у нас средства за преодоляване на проблема, които
Съдът оценява като недостатъчно ефективни. Все по-необходимо е
Висшият съдебен съвет да изготви подробен и задълбочен анализ на
причините за забавяне на делата и за натовареността на
магистратите.
Бавното правосъдие е равносилно на липса на правосъдие, поради
което в редица случаи ЕСПЧ, освен нарушение на чл. 5, намира и
нарушение на чл. 13 от ЕКЗПЧОС - липса на ефективни правни
средства за защита.
ттт. Подход към решенията на ЕСПЧ и посочените в тях проблеми
Може да се твърди, че с малки изключения действията на
българската държава по отношение на осъжданията на ЕСПЧ се
развиват на една принципно погрешна основа, което не позволява
постигането на устойчив напредък по отношение на преодоляване на
констатираните от Съда проблеми (фиг. 12). Всъщност, както
нееднократно установява Юридически барометър, този подход се
наблюдава като цяло по отношение на проблемите на правния ред.
Биха могли да бъдат посочени редица примери, илюстриращи липсата
на адекватно отношение към въпросите на правния ред и в
частност проблемите на българското правораздаване, изтъкнати в
практиката на ЕСПЧ.
Фиг. 12 Подход към решенията на ЕСПЧ
Институциите и техните представители продължават да демонстрират
непознаване и неразбиране на решенията на ЕСПЧ или неглижиране
на тяхното значение.
Пример за това са публичните изказвания на политици и магистрати
по въпроси, свързани с вината преди да е постановена
окончателна присъда. Съдът в Страсбург нееднократно се е
произнасял, че подобни изяви противоречат на презумпцията за
невиновност . Законодателят не само че не предприема промени в
действащата уредба за съобразяване на решенията на ЕСПЧ, но
приема нови законови положения, които са в открито противоречие
с ЕКЗПЧОС .
Немалък брой от българските магистрати продължават да не отчитат
юридическата сила на ЕКЗПЧОС и не са склонни да прилагат пряко
Конвенцията и решенията на ЕСПЧ при наличие на норми в
българското законодателство, които им противоречат . Показателно
в този смисъл е предложеното деление на решенията на съдилищата
в представения от председателя на Пловдивския апелативен съд
доклад до Висшия съдебен съвет от декември 2012 г. Той обособява
съдебни решения на съдилищата, нарушаващи българските закони и
ЕКЗПЧОС, и съдебни решения в съгласие с националните закони, но
в противоречие с Конвенцията. ЕКЗПЧОС отговаря на условията на
чл. 5, ал. 4 от Конституцията и е част от вътрешното право с
предимство пред онези негови норми, които й противоречат и
следователно подобно разграничение е най-малкото неуместно.
Като положителна стъпка следва да бъде оценено предвиденото
задължение за внасяне на годишен доклад за изпълнението на
осъдителните решения на ЕСПЧ в Народното събрание . Това ще
повиши информираността на институциите и може да служи като
допълнително средство за натиск за решаване на проблемите,
установени в практиката на Съда в Страсбург. Заслужава да се
обмисли възможността за въвеждане на оценка за съответствието на
внасяните законопроекти с ЕКЗПЧОС .
Независимо от богатата вече практика на Съда, все още проблемите
не се назовават достатъчно ясно или не се анализират правилно
причините, които ги пораждат. Такъв например е проблемът за
полицейското насилие. Въпреки множеството осъждания, българската
държава отказва да признае, че такъв проблем съществува и не
предприема мерки за по-ефективно разследване на тези случаи.
Поради това и взетите мерки често се характеризират с:
o Формален подход - за да бъде показана воля за спряване с
проблемите се приемат закони и/или програмни документи, които се
отчитат като напредък, но често остават само на полето на
добрите намерения, тъй като впоследствие не се изпълняват. Така
например, през 2009 г. Народното събрание прие Законът за
изпълнение на наказанията и задържането под стража, в който е
предвидено, че минималната жилищна площ за един лишен от свобода
не може да бъде по-малко от 4 кв. м. Законът предвижда
разпоредбата да влезе в сила в 3-годишен срок от приемането на
програма за подобряване на условията в местата за лишаване от
свобода. Министерският съвет прие такава програма (2010 г.),
както и План за действие за изпълнение на програмата (2011 -
2013). Предвидени са срокове, отговорни ведомства и финансови
средства за изпълнение на заложените мерки. Така разписаните
ангажименти не се изпълняват.
o Необмисленост и прибързаност на решенията, действия на
"парче" - без да се извършва цялостен анализ на причините,
пораждащи един проблем, се предприемат единични несъгласувани
действия, които често създават нови проблеми. Този подход е
особено характерен за работата на законодателния орган, като в
голяма степен той се генерира от Министерския съвет и
министрите. Създаването на специализирания наказателен съд в
голяма степен е потвърждение на тази теза. Водещите идеи са
свързани с повишване на бързината на делата срещу организираната
престъпност и по-тясна специализация на магистратите, работещи
в новата структура. Очакваните резултати трудно ще бъдат
постигнати, тъй като това решение беше взето, без да се извърши
цялостен анализ на проблемите на наказателното правораздаване.
o Лутане между различни решения - нерядко само в рамките на
няколко години се възприемат различни решения. Така например,
при приемането на Наказателно-процесуалния кодекс през 2005 г.
(в сила от април 2006 г.) е предвидена възможност след изтичане
на определен срок, в който делото е на досъдебно производство
(1, съответно 2 години за тежки престъпления) то да бъде
прекратено. Обвиняемият може да поиска то да бъде гледано в съда
и ако прокурорът не реагира в 2-месечен срок, съдът следва да
прекрати производството (глава 26, чл. 368 и 369 от
Наказателно-процесуалния кодекс). През 2010 г. тази възможност
беше премахната с мотив за гарантиране на изпълнението на
конституционното задължение на прокуратурата да привлича към
обвинение лицата, извършили престъпление в рамките на давностния
срок, както и за осигуряване на правото на пострадалия да
получи правосъдие . В последно време се чуват все повече гласове
за възстановяване на тази възможност като ефективен стимул за
сравнително бързото приключване на досъдебното производство .
o Минимизиране на щетите - в последните години политиката на
българската държава относно осъжданията в Страсбург в голяма
степен се свежда до опити за намаляване на разходите на
държавата. Показателен е увеличаващият се брой на приятелските
споразумения и едностранните декларации, с които държавата
признава нарушението и се съгласява да плати обезщетение, като
по този начин се намаляват разходите за водене на делото, които
тя би платила като загубила страна.
Държавата не проявява необходимата настойчивост и
последователност за изпълнение на мерките, които самата тя е
приела. Примерът с ангажимента за подобряването на условията в
местата за лишаване от свобода е доста красноречив. Често,
вместо да се работи за решаване на проблема, неговото решаване
се отлага във времето. Така, с измененията в Закона за
изпълнение на наказанията и задържането под стража въвеждането
на изискването за осигуряване на минимална жилищна площ от 4
кв.м. на един лишен от свобода е отложено за 2019 г. Един от
мотивите е, че при неизпълнение на това изискване в първоначално
предвидения срок (2013 г.), ще се увеличат многократно
осъжданията в Страсбург. Това отново показва неразбиране и
недооценяване на смисъла на решенията на ЕСПЧ. Осъжданията са за
нарушение на правата, гарантирани с ЕКЗПЧОС, едно от които е
забраната за нечовешко или унижаващо отношение. Пренаселеността
на затворите и лошите битови условия ще продължат да са
предпоставки за нарушаване на тази забрана и ще дават основания
за бъдещи осъждания. Крайно време е да се разбере, че
отсрочването на проблема не решава проблема, а често пъти го
задълбочава и усложнява допълнително.
Проблем у нас продължава да бъде невъзможността за носене на
отговорност от страна на компетентните институции, съчетана със
склонност за прехвърлянето й помежду им. В този контекст
заслужава да се обсъди възможността за създаване на правила за
търсене на юридическа отговорност (имуществена, дисциплинарна)
от страна на съответните институции и длъжностни лица, допуснали
нарушение на ЕКЗЧОС. В противен случай практически
отговорността ще бъде носена от всеки български гражданин -
данъкоплатец, върху когото ще тежат обезщетенията, изплащани от
българската държава.
Видно от изложеното, България изпълнява решенията на ЕСПЧ, като
се ограничава до заплащане на присъдените обезщетения . По
отношение на предписаните от Съда генерални мерки действията на
българската държава са мудни, колебливи и неубедителни.
Причините, поради които не се изпълняват тези мерки, са предмет
на отделни анализи . Неизпълненито на решенията на ЕСПЧ е
причина да бъдем поставени под "засилено наблюдение" от страна
на Съвета на Европа. По брой дела, докладвани като заслужаващи
специално внимание от Комитета на министрите България е 3-та (9
%) след Турция (13 %) и Русия (12 %). Под засилено наблюдение
попадат решения, които установяват повтарящи се нарушения.
България е наблюдавана по 3 основни групи дела: бавно
правораздаване, полицейско насилие, нарушаване на правото на
зачитане на семейния живот при експулсиране на чужди граждани.
Извършеният анализ показва ясната необходимост от промяна на
подхода на българската държава по отношение на проблемите,
установявани в решенията на ЕСПЧ. Нужни са много по-голяма
решителност и последователност в отстояването на основните права
на човека. Немалка част от проблемите имат системен характер,
поради което усилията за тяхното преодоляване предполагат
комплексен подход и взаимодействие. Би следвало много по-активно
да се използва опитът на правозащитните организации и водещите
специалисти в областта на правата на човека. Крайно време е да
се обединят и умножат усилията, насочени към постигане на
значимата цел - по-добро правораздаване и по-добра защита на
основните права и свободи на гражданите.
/МИГ/
MG1414OT.026
Юридически барометър - ЕСПЧ - България
501 ДЕЛА СРЕЩУ БЪЛГАРИЯ В ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪД ПО ПРАВАТА НА ЧОВЕКА
501 решения по същество по дела срещу България. Това е
постановил Европейския съд по правата на човека / ЕСПЧ /до края
на 2012 година. В 453 от тях Съдът е намерил поне едно
нарушение. За 2012 г. България е на 6-то място по брой
постановени решения по същество след Русия, Турция, Румъния,
Полша и Украйна. Тя заема 10-а позиция по общ брой решения по
същество, постановени от ЕСПЧ до края на 2011 г. Това сочат
данните от представения, днес, брой шест на Юридически барометър
- гражданска инициатива за наблюдение, анализ и оценка на
състоянието и развитието на правния ред в България.
Проведеното в рамките на този брой на Юридически барометър
социологическо проучване потвърждава оценката, направена в
многобройни решения на Европейския съд по правата на човека, за
твърде дългата продължителност на делата в България, надхвърлящи
изискването за приключване на производството в разумен срок.
Според близо 70 % от българските граждани разумно дългият срок
за приключване на едно дело е до 1 година. Едва 0,1 % считат, че
делата може да продължават до 3 или до 5 години.
По-важните акценти от изследването може да видите в прикачените
файлове.
Поздрави,
Мария Чернева
0889025678
501 ДЕЛА СРЕЩУ БЪЛГАРИЯ В ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪД ПО ПРАВАТА НА ЧОВЕКА
501 решения по същество по дела срещу България. Това е
постановил Европейския съд по правата на човека / ЕСПЧ /до края
на 2012 година. В 453 от тях Съдът е намерил поне едно нарушение
на ЕКЗПЧОС. За 2012 г. България е на 6-то място по брой
постановени решения по същество след Русия, Турция, Румъния,
Полша и Украйна. Тя заема 10-а позиция по общ брой решения по
същество, постановени от ЕСПЧ до края на 2011 г. Това сочат
данните от представения, днес, брой шест на Юридически барометър
- гражданска инициатива за наблюдение, анализ и оценка на
състоянието и развитието на правния ред в България.
Проведеното в рамките на този брой на Юридически барометър
социологическо проучване потвърждава оценката, направена в
многобройни решения на Европейския съд по правата на човека, за
твърде дългата продължителност на делата в България, надхвърлящи
изискването за приключване на производството в разумен срок.
Според близо 70 % от българските граждани разумно дългият срок
за приключване на едно дело е до 1 година. Едва 0,1 % считат, че
делата може да продължават до 3 или до 5 години.
Акценти от брой шест на Юридически барометър:
o В годините трайно нараства и броят на жалбите срещу България.
От 196 жалби, разпределени на съдебни състави през 1999 г., този
брой достига 1348 жалби през 2010 г., т. е. броят на жалбите се
е увеличил близо 6 пъти за 10 години. През последните години
България неизменно попада сред 10-те държави с най-много
подадени жалби. Към края на януари 2013 г. общият брой на
висящите жалби пред ЕСПЧ срещу България е 4171. България е на
7-мо място по брой висящи жалби, разпределени на съдебни
състави, след Русия, Турция, Италия, Украйна, Сърбия и Румъния.
o Българските граждани продължават да са сред най-активните и по
брой подадени жалби, съотнесен към населението. През 2012 г. на
10 000 души в България се падат 1,74 жалби (за сравнение за
Австрия жалбите са 0,45, за Дания - 0,18, за Португалия - 0,21,
за Германия - 0,64, за Италия - 0,53).
o 95 % от допуснатите жалби срещу България са основателни.
o Най-голям е делът на решенията, установяващи нарушения,
свързани с правото на свобода и сигурност - 31 %. След тях се
нареждат решенията, установяващи нарушения, свързани с
продължителност на процедурите - 20 %, решенията, установяващи
нарушения, свързани с правото на ефективни средства за защита -
14 % и решенията, установяващи нарушения, свързани с нечовешко
или унижаващо отношение - 8 %.
o През периода Народното събрание е приело 84 закона, или по 14
закона месечно. 5 от тези закони са нови, 59 са за изменение и
допълнение и 20 са ратификации.
o 30 или 58 % от приетите закони са изменени повече от веднъж в
рамките на периода. Пример: Кодексът за социално осигуряване е
изменен и допълнен 5 пъти, а Законът за движението по пътищата,
Законът за автомобилните превози и Законът за устройство на
територията са изменени и допълнени всеки по 3 пъти.
o 35 или 67 % от изследваните закони са изменяни и през
предходния 6-месечен период. Пример: През 2012 г. Кодексът за
социално осигуряване е изменен и допълнен 10 пъти, Законът за
устройство на територията - 9 пъти.
o Министерският съвет е приел 443 подзаконови нормативни актове
през второто шестмесечие на 2012 г.
******************************************
Проектът Юридически барометър се реализира от Сдружение "Център
за правни инициативи" с подкрепата на Фондация "Америка за
България". Екипът включва юристи с опит в областта на
нормотворческата и правоприложната дейност, преподаватели,
докторанти и студенти по право от Софийския университет "Св.
Климент Охридски".
Целта на проекта е представяне на периодични анализи на
състоянието на правния ред на основата на система от
преимуществено количествени показатели. Това позволява да се
направят обективни изводи и да се избегне често открояващата се
в други подобни изследвания склонност за ценностни съждения и
политически оценки.
Изследването представлява анализ и оценка на отделните
компоненти на правния ред - законодателна дейност, дейност на
Министерския съвет по приемане/издаване на подзаконови
нормативни актове, тълкувателна дейност на върховните съдилища,
хармонизация с правото на ЕС, състояние на правата на човека в
практиката на Европейския съд по правата на човека.
Юридически барометър Юридически барометър излиза на всеки 6
месеца на български и на английски език. Досега са представени
пет броя на изследването, обхващащи съответно периодите януари -
юни 2010 г., юли - декември 2010 г., януари - юни 2011 г., юли
- декември 2011 г. и януари - юни 2012 г. Те са достъпни на
интернет страницата на Центъра за правни инициативи:
www.cli-bg.org.
.
Фондация "Америка за България" подпомага развитието
и растежа на динамичен частен сектор в полза на свободна и
демократична България. Основана през 2008 година, Фондацията е
наследник на Българо-американския инвестиционен фонд, създаден
от Правителството на САЩ чрез Американската агенция за
международно развитие. Грантовете, които Фондация "Америка за
България" предоставя, продължават отношенията на
доброжелателство и приятелство между народите на САЩ и България.
Център за правни инициативи е сдружение, което си поставя за цел
да насърчава дебата за актуалното състояние и перспективите за
развитие на българската правна система, да подпомага
изследванията и обучението в областта на фундаменталните и
отрасловите правни науки, както и да иницира дискусии относно
механизмите за взаимодействие между правовата държава и
гражданското общество.
VIII. Тема на броя:
Практиката на ЕСПЧ и състоянието на основните права в България
I. Значение на проблема
Състоянието на основните права на човека е сред най-важните
показатели за степента на развитие на един правен ред, за
неговата зрялост и демократичност. В това отношение решенията на
Европейския съд по правата на човека (EСПЧ) са достатъчно
надежден ориентир за проблемите в правните системи на държавите,
страни по Европейската конвеция за правата на човека и
основните свободи (EКЗПЧОС). Ето защо още при стартирането на
настоящото изследване през 2010 г. като основен индикатор за
проследяване на състоянието и развитието на правната система у
нас беше възприета практиката на Съда в Страсбург.
В представените досега пет изследвания бяха анализирани
основните тенденции, свързани с броя на осъдителните решения на
ЕСПЧ срещу България, както и с броя на жалбите, подадени до Съда
от български граждани. Данните бяха разгледани в сравнителен
порядък спрямо предходните периоди и спрямо други държави. Бяха
представени накратко и ключови решения на Съда, приети в рамките
на съответното шестмесечие. На основата на извършения анализ
бяха направени по-важни изводи и препоръки.
Настоящият брой на Юридически барометър поставя специален акцент
върху състоянието на основните права у нас през призмата на
практиката на ЕСПЧ. Причина за това е не само категорично
потвърждаваният извод, че България има сериозни проблеми,
свързани със нарушаване на основните права на гражданите, които
трябва да бъдат задълбочено анализирани и дискутирани.
По-големият проблем е липсата на достатъчно адекватна и
последователна държавна политика, която да води до
предотвратяване или поне ограничаване в бъдеще на установяваните
нарушения на правата.
Анализът на действията на българските инстутиции по отношение на
решенията на ЕСПЧ показва, че все още у нас като като че ли
няма правилно разбиране за ролята и значението на Съда.
Държавните органи не осъзнават в необходимата степен важността
на неговите решения с оглед на възможността им да служат като
коректив на българската правна система. Често те гледат на Съда
в Страсбург като на орган, който с осъдителните си решения
създава проблем на държавата, накърнявайки нейния имидж . По
този начин основният проблем, свързан с нарушаване на правата,
остава някак на заден план. Сякаш не се разбира, че изпълнението
на препоръките на Съда в Страсбург е важно не само за себе си,
не просто заради подобряване на статистиката и имиджа, а защото
това би довело до по-добра защита на правата на човека, а оттам
до по-демократичен и справедлив правен ред. Впрочем, начинът, по
който институциите подхождат към решенията на ЕСПЧ и посочените
в тях проблеми, е показателен за отношението им към правния ред
като цяло.
Насоченността, обхватът и форматът на настоящото изследване не
позволяват да бъде предложен изчерпателен и всеобхватен анализ
на практиката на ЕСПЧ. В това отношение има редица
специализирани изследвания на правозащитни организации и
експерти, работещи в областта на правата на човека. Тук са
очертани най-общото състояние, главните тенденции и основните
проблеми, изведени в практиката на ЕСПЧ. По този начин е
представен обобщен поглед върху състоянието на българската
правораздавателна система през призмата на осъдителните решения
на Съда в Страсбург. Основната цел, която преследва този анализ,
е да провокира критична дискусия за съществуващия подход по
отношение на проблемите, разгледани в решенията на ЕСПЧ и
препоръчаните от Съда генерални мерки. Необходимо е преосмисляне
на отношението към въпроса за правата на човека. Само на тази
основа могат да бъдат намерени по-ефективни механизми и да бъде
постигнат съществен напредък в областта на защитата на правата
на човека.
тт. Анализ на практиката на ЕСПЧ
1. Брой решения по същество срещу България
До края на 2012 г. ЕСПЧ е постановил общо 501 решения по
същество по дела срещу България. В 453 от тях Съдът е намерил
поне едно нарушение на ЕКЗПЧОС, а в 30 не е установил нарушение
. До 2010 г. се наблюдава трайна възходяща тенденция по
отношение на броя на решенията - от 23 през 2005 г. до 81 през
2010 г. (табл. 17). През 2011 г. и 2012 г. е налице известно
намаление на броя на решенията (64, съответно 62), но въпреки
това този брой остава относително висок, особено при съпоставка
с други държави, в това число значително по-големи като
територия и население (Германия, Испания) . За 2012 г. България
е на 6-то място по брой постановени решения по същество след
Русия, Турция, Румъния, Полша, Украйна. Тя заема 10-а позиция по
общ брой решения по същество, постановени от ЕСПЧ до края на
2011 г.
Намалението на броя на решенията по същество през последните две
години може да се свърже с възприетата от ЕСПЧ от средата на
2009 г. политика на приоритизация на жалбите , както и на
увеличаващия се брой приятелски споразумения и едностранни
декларации.
Таблица 17
ЕСПЧ - РЕШЕНИЯ ПО СЪЩЕСТВО
Година БЪЛГАРИЯ РУМЪНИЯ ФИНЛАНДИЯ УНГАРИЯ ГЕРМАНИЯ ИСПАНИЯ
2012 64 79 5 26 22 10
юли - декември 2012 35 34 2 18 6 5
януари - юни 2012 29 45 3 8 16 5
2011 62 68 7 33 41 12
2010 81 143 17 21 36 13
2009 63 168 29 30 21 17
2008 59 199 9 44 10 3
2007 53 93 26 24 12 5
2006 45 73 17 32 10 5
2005 23 33 13 17 16 0
Източник: http://www.echr.coe.int/echr/en/hudoc
През 2012 г. значително се е увеличил броят на сключените
приятелски споразумения и едностранни декларации (едностранно
признаване на нарушението от страна на правителството и съгласие
за изплащане на определено обезщетение). Приятелските
споразумения са 85 през 2012 г. срещу 9 през 2011 г. и 17 през
2010 г., а едностранните декларации са 28 през 2012 г. срещу 5
през 2011 г. и 15 през 2010 г. Очевидно държавата предпочита да
признае нарушението и да плати обезщетение, вместо да води дело,
което, предвид устойчивата практика на ЕСПЧ, е сигурна, че ще
загуби.
Увеличаването на броя на приятелските споразумения само по себе
си по-скоро е положителен факт. Към края на 2010 г. сключените
приятелски споразумения имат среден дял от 8 % спрямо всички
решения. При някои държави тези стойности са значително
по-високи - Португалия - 27 %, Германия - 24 %. За България
сключените приятелски споразумения са под 1 %.
Ако увеличаването на броя на приятелските споразумения обаче не
е съпроводено от предприемането на генерални мерки за
преодоляване на причините, поради които се допускат нарушения на
ЕКЗПЧОС, то по-скоро би могло да бъде показател за безсилието
на държавата да реши натрупаните проблеми.
2. Брой жалби срещу България
В годините трайно нараства и броят на жалбите срещу България. От
196 жалби, разпределени на съдебни състави през 1999 г., този
брой достига 1348 жалби през 2010 г., т. е. броят на жалбите се
е увеличил близо 6 пъти за 10 години. Той е най-висок през 2010
г. (1348 жалби), като след известното намаление през 2011 г.
(1206 жалби) през 2012 г. отново е налице ръст (1276 жалби).
През последните години България неизменно попада сред 10-те
държави с най-много подадени жалби.
Българските граждани продължават да са сред най-активните и по
брой подадени жалби, съотнесен към населението. През 2012 г. на
10 000 души в България се падат 1,74 жалби. За сравнение за
Австрия жалбите са 0,45, за Дания - 0,18, за Португалия - 0,21,
за Германия - 0,64, за Италия - 0,53.
Към края на януари 2013 г. общият брой на висящите жалби пред
ЕСПЧ срещу България е 4171. България е на 7-мо място по брой
висящи жалби, разпределени на съдебни състави, след Русия,
Турция, Италия, Украйна, Сърбия и Румъния.
Непрекъснато растящият брой жалби от страна на български
граждани се дължи на няколко основни фактора. На първо място,
той е функция на неспособността на националните власти да
осигурят необходимата правна защита, поради което все по-често
се включва субсидиарната защита на ЕСПЧ. На второ място,
множеството осъждания на българската държава за редица нарушения
и натрупаната богата практика на ЕСПЧ дават увереност на
българските граждани, че в Страсбург те биха могли да намерят
адекватна защита. Нарастващата активност пред ЕСПЧ е белег за
повишаващото се самочувствие и правна култура на българските
граждани. В това отношение съществен принос имат няколко водещи
правозащитни организации у нас, които с изключителната си
активност натрупаха сериозен опит в делата пред ЕСПЧ. Високият
брой жалби показва и че съществуващите у нас възможности за
защита на правата не са достатъчни.
Фигура 10
Източник: http://www.echr.coe.int/echr/en/hudoc
През 2012 г. съществено нараства броят на жалбите, които са
обявени за недопустими - 1425. За сравнение през предходните две
години те са, както следва - 2010 г. - 525 жалби и 2011 г. -
543 жалби.
Следва да се има предвид, че по брой недопустими жалби България
стои относително добре спрямо средните стойности. 93 % от
българските жалби са обявени за недопустими при средно 96 %
недопустими жалби за всички държави.
Причините за обяваването на жалбите за недопустими се подреждат,
както следва: необоснованост на оплакването (64 %), неспазване
на 6-месечния срок (14,8 %), оплаквания от четвъртоинстанционно
естество (13,6 %), излизане извън предметния обхват на ЕКЗПЧОС
(5,7 %) и неизчерпване на вътрешноправните средства за защита
(1,6 %) .
95 % от допустнатите жалби срещу България са основателни, което
е близко до средната стойност за всички държави (94 %). Сред
държавите с по-нисък процент основателни жалби са Испания (66 %)
и Германия (76 %). С по-висок процент основателни жалби са
Украйна (99,5 %), Турция, Италия и Унгария (98 %), Румъния (97
%). Относително ниският брой основателни жалби при държави като
Испания и Германия отчасти може да бъде обяснен с наличието на
вътрешни механизми за защита, поради което до Съда в Страсбург
по-често достигат по-екстравагантни жалби . Сред държавите с
най-висок брой основателни жалби са тези, които имат системен
проблем, водещ до многобройни повтарящи се нарушения. При някои
държави е налице 100 % основателност на жалбите (Черна Гора,
Лихтенщайн, Монако), като това е свързано с твърде ниските
абсолютни стойности на броя на подадените жалби.
3. Основни нарушения от страна на България
Данните за постановените срещу България осъдителни решения от
нейното присъединяване към ЕКЗПЧОС показват, че най-голям е
делът на решенията, установяващи нарушения, свързани с правото
на свобода и сигурност - 31 %. След тях се нареждат решенията,
установяващи нарушения, свързани с продължителност на
процедурите - 20 %, решенията, установяващи нарушения, свързани
с правото на ефективни средства за защита - 14 % и решенията,
установяващи нарушения, свързани с нечовешко или унижаващо
отношение - 8 % (фиг. 11). Усреднените стойности за всички
държави са, както следва: продължителност на процедурите - 26 %,
право на справедлив процес - 20 %, право на свобода и сигурност
- 11 %. Отделните държави показват различни отклонения от
типичната картина на нарушенията. Така например нарушението на
разумния срок е най-често установяваното за Унгария (82 %),
Италия (57 %), Германия (51 %), Португалия (51 %) и Гърция (48
%). Нарушенията на правото на справедлив процес (извън
прекомерната продължителност) са най-често срещаните за Испания
(47 %), Украйна (33 %) и Турция (21 %). За Румъния най-сериозен
е проблемът с нарушенията на правото на собственост (38 %).
Относително по-голямото разнообразие в нарушенията, извършвани
от страна на България, не позволява да се открои ясно един или
два основни проблема, което би могло да означава, че има
сериозни проблеми във всички елементи на правната система, че
"боледува" правният ред като цяло.
Фигура 11
Източник: http://www.echr.coe.int/echr/en/hudoc
В абсолютни стойности от общо 453 осъдителни решения срещу
България (към края на 2012 г.) в 214 е установено нарушение на
правото на свобода и сигурност (чл. 5), в 179 - на
продължителността на процедурите (чл. 6), в 125 - на правото на
ефективни средства за защита (чл. 13) и в 46 - на забраната за
нечовешко или унижаващо отношение (чл. 3) .
4. Пилотни решения срещу България
През месец май 2011 г. ЕСПЧ постанови първите две пилотни
решения срещу България . При тази процедура, използвана за първи
път през 2004 г., съдът, по повод разглеждането на конкретен
казус, на основата на своята практика установява наличието на
структурен или системен проблем и дава препоръки на държавата за
предприемане на мерки за справяне с проблема в определен срок.
С двете пилотни решения, постановени срещу България (по делото
Фингър срещу България - в областта на гражданското
съдопроизводство и по обединените дела Димитров срещу България и
Хамънов срещу България - в областта на наказателния процес)
ЕСПЧ констатира системен проблем, свързан с бавното
правораздаване (нарушение на чл. 6 от ЕКЗПЧОС), както и липсата
на ефективни правни средства за защита срещу това нарушение (чл.
13 от ЕКЗПЧОС).
С посочените пилотни решения Съдът предоставя срок от 12 месеца
от влизането на решенията в сила (те влизат в сила в 3-месечен
срок от постановяването им, т.е. през август 2011 г.), в който
българската държава следва да предприеме мерки срещу бавното
правораздаване, както и да създаде компенсаторен механизъм за
обезщетяване на пострадалите от неразумно дълги производства.
Този механизъм следва да бъде ефективен, което според Съда
означава да отговаря на принципите за получаване на обезщетение,
действащи в рамките на процедурата, развиваща се пред него.
ЕСПЧ се отклонява от своята обичайна практика - обикновено след
приемане на пилотно решение Съдът преустановява разглеждането на
жалби, които се отнасят до този проблем, тъй като съществува
презумпцията, че националата система ще успее да се справи със
съществуващите нередности в нейната правна система. В случая с
пилотните решения срещу България ЕСПЧ продължава да разглежда
жалби, съдържащи оплаквания за нарушения на чл. 6 и чл. 13 от
ЕКЗПЧОС.
В изпълнение на постановените пилотни решения българската
държава предприе следните мерки от законодателен характер:
o През юли 2012 г. Народното събрание прие промени в Закона за
съдебната власт (ЗСВ), предвиждащи административна процедура за
разглеждане на заявления на граждани и юридически лица за случаи
на бавно правораздаване. Тази процедура е възможна само за
дела, по които производството (гражданско, административно,
наказателно) е приключило. Тя стартира с подаване на заявление
до министъра на правосъдието чрез Инспектората към Висшия
съдебен съвет в 6-месечен срок от приключване на производството.
Проверката се извършва от инспектор и двама експерти от
специализирано звено на Инспектората. Съставът изготвя
констативен протокол в 4-месечен срок от подаване на
заявлението. Процедурата приключва с акт на министъра на
правосъдието, който следва да бъде постановен в 6-месечен срок
от постъпването на заявлението. Министърът може да отхвърли
заявлението като неоснователно или да определи обезщетение и да
предложи сключване на споразумение. Максималният размер на
обезщетението, което би могло да се получи в резултат на тази
процедура, е 10 000 лв. Новите правила влязоха в сила от
октомври 2012 г.
o През декември 2012 г. бяха приети промени в Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), които
уреждат съдебна процедура за търсене на отговорност на държавата
за вреди, причинени на граждани и на юридически лица от
нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в
разумен срок съгласно чл. 6 от ЕКЗПЧОС. Законът допуска
възможността за предявяване на иск и по висящи производства.
Предявяването на иск пред съда по приключени дела е възможно
само след като е изчерпана административната процедура по ЗСВ и
не е постигнато споразумение. Предписани са критериите, които
съдът трябва да вземе предвид в решението си при оценка на
отговорността за забавяне на едно производство - общата
продължителност и предмета на производството, неговата
фактическа и правна сложност, поведението на страните и на
техните процесуални или законни представители, поведението на
останалите участници в процеса и на компетентните органи, както
и други факти, които имат значение за правилното решаване на
спора.
Посочените изменения в законодателството следва да бъдат оценени
като положителна крачка, доколкото те уреждат вътрешен
механизъм за разглеждане на жалби срещу бавно правораздаване.
Приетите правила повдигат някои въпроси, свързани със
съществуващи неясноти и непълноти на уредбата, които биха могли
да доведат до неточно и противоречиво прилагане на закона и до
недостатъчна ефективност на националния механизъм.
ЗСВ не предвижда каквито и да било критерии, от които да се
ръководи съставът от инспектор и двама експерти, както и
министърът на правосъдието. По отношение на съда такива критерии
са въведени в ЗОДОВ. Следователно административните органи
разполагат със значително по-голяма свобода, а това крие риск от
произволно и нееднообразно прилагане на закона. Друг недостатък
на уредбата в ЗСВ е липсата на срокове за изплащане на
обезщетението.
Уредбата в ЗОДОВ също страда от някои недостатъци. Законодателят
не е въвел оборимата презумпция, възприета в практиката на
ЕСПЧ, че за установяване на неимуществените вреди е достатъчно
установяването на нарушеното право. Практически проблем при
исковете за бавно правораздаване по висящи производства може да
създаде невъзможността материалите по съответното дело да бъдат
предоставени на съда, разглеждащ иска за обезщетение, поради
което той няма да може да направи преценка относно
основателността на иска. Би могло да се очаква, че трудности при
прилагането на закона ще създава и наблюдаваната у нас
криворазбрана колегиалност между магистратите. Проблем може да
се окаже и непредвиждането на съкратени срокове за разглеждането
на тези искове. Така не е изклчен парадокса на бавно
правораздаване по искове за бавно правораздаване. Липсата на
ориентири за определяне на справедливо обезщетение би могла да
доведе до определяне на символични обезщетения от съдилищата,
при което недоволните граждани отново биха имали основание да се
обърнат към ЕСПЧ .
Следва да се припомни, че пилотните решения задължават
българската държава да предприеме ефективни действия за
ускоряване на гражданското, административното и наказателното
производство. Основният проблем е ускоряване на
съдопроизводството. Затова е необходимо да се въздейства върху
причините за бавене на делата, а не просто да се изплащат
обезщетения по национална процедура.
5. По-типични случаи на нарушения на ЕКЗПЧОС от страна на
България
5.1. Нарушения на чл. 3 от Конвенцията (забрана за нечовешко или
унижаващо отношение)
Големият брой решения на Съда в тази група са свързани със
случаите на полицейско насилие и лошите условия в българските
затвори и следствени арести.
В периода между 1998 г. и 2010 г. ЕСПЧ е постановил 27
осъдителни решения срещу България за полицейско насилие, т. е.
средно по повече от 2 решения годишно. С изключение на 2 дела,
по които поради недостатъчни доказателства не е установено, че
насилието е извършено от полицаи, и 1 дело, при което съдът не е
счел насилието за достатъчно сериозно, по всички останали дела
България е осъдена както заради проявеното насилие, така и
заради неефективното му разследване и следователно неадекватна
защита на потърпевшите. Присъдените обезщетения са на стойност
близо 906 000 лв. По 16 от делата е констатирано нечовешко или
унижаващо отношение.
Приетите изменения в Закона за Министерството на вътрешните
работи през юни 2012 г., свързани с по-прецизното (преди всичко
от езикова гледна точка) уреждане на стандарта "абсолютна
необходимост" при употребата на сила са недостатъчни. Необходимо
е допълнително конкретизиране на съдържанието на стандарта и
засилване на обучението на полицейските служители във връзка с
неговото прилагане . По-големият проблем остава неефективното
разследване на случаите на полицейско насилие, а в това
отношение няма постигнат напредък .
Пренаселеността и лошите битови условия в местата за лишаване от
свобода относително често стават повод България да бъде съдена
за нечовешко или унижаващо отношение. Страната ни е на едно от
първите места в Европа по пренаселеност на местата за лишаване
от свобода. По данни на Министерството на правосъдието през 2010
г. броят на осъдените в местата за лишаване от свобода на 100
000 души от населението е бил 119,1, а ако към тях се прибавят и
настанените в затворите обвиняеми и подсъдими, техният брой
достига 130,8. За сравнение средната стойност на този коефициент
сред всички европейски държави през 2008 г. е 109,23 . Все още
сме далеч от изпълнението на уредения в българското
законодателство европейски стандарт за минимална жилищна площ на
един лишен от свобода от 4 кв.м. . В някои от затворите и
следствените арести жилищната площ на затворник е под 2 кв.м., а
дори под 1 кв.м. . Както посочва Комитетът за предотвратяване
на изтезанията и нечовешкото или унизително отношение или
наказание, това само по себе си може да се разглежда като
нечовешко и унижаващо отношение. С аргумент за липса на
финансови средства изискването за осигуряване на минимална
жилищна площ от 4 кв.м. на един лишен от свобода е отложено за
2019 г. Може да се очаква, че в този период срещу България ще
бъдат постановени нови осъдителни решения. Решаването на
проблема с пренаселеността на затворите у нас предполага
предприемане на набор от мерки - преосмисляне на използването на
наказанието "лишаване от свобода", сериозни инвестиции за
модернизиране на сградния фонд, силни програми за ресоциализация
на осъдените и др.
Съществен проблем, констатиран в практиката на Съда, е
изключително формалистичният подход на българските съдилища по
образуваните пред тях дела за лоши битови условия в затворите.
Практиката е подадените искове по ЗОДОВ служебно да се
преквалифицират в такива по чл. 45 от Закона за задълженията и
договорите, по които, освен че се събират държавни такси,
съдилищата изискват и доказване на конкретни незаконосъобразни
действия на конкретни длъжностни лица. Често съдилищата
отхвърлят исковете с мотив, че ищецът не е доказал твърдяните от
него неимуществени вреди . Ето защо повечето решения,
установяващи нарушение на забраната за нечовешко или унижаващо
отношение, констатират и нарушение на правото на ефективни
правни средства за защита.
5.2. Нарушения на чл. 5 от Конвенцията (право на свобода и
сигурност)
Най-масовите дела тук са за незаконосъобразно и прекомерно
задържане. Проблеми са констатирани както при задържането от
органите на МВР, така и при постановяване на мярката за
неотклонение "задържане под стража". Като цяло
правоохранителните органи у нас с лекота пристъпват към
задържане било само с репресивна цел, било, за да съберат
доказателства, с които да бъде обосновано обвинението .
В редица свои решения Съдът установява недостатъци в
законодателната рамка и правоприлагането, свързани с налагането
на мярка за неотклонение "задържане под стража" в хода на
наказателното производство, допускащи осланяне единствено на
тежестта на обвинението и пренебрегване на преценката на
основателността на подозренията, довели до ареста, и на
легитимността на целта, преследвана със задържането .
Най-многобройни са случаите, в които България е осъждана заради
недопустимо дългия период на предварителното задържане . ЕСПЧ
последователно развива в практиката си концепцията, че самият
акт на задържане би могъл да се счита като нарушение на
презумпцията за невиновност. Чести са случаите, в които Съдът
установява, че органите на реда у нас бездействат, докато лицата
са в ареста, а понякога дори на са сметнали за нужно да
докажат, че има опасност лицата да се укрият или да препятстват
хода на делото и въпреки това са ги държали арестувани с години.
Изложените проблеми поставят с особена острота въпросите за
уреждането на възможности за съдебен контрол срещу действията и
бездействията на прокуратурата. Необходимо е да се въведат
по-ясни критерии, процедури и срокове, в които прокурорските
органи трябва да се произнесат и съответно да се предвиди
отговорност при неспазването им. В противен случай ще продължат
да имат основания твърденията, че у нас всеки е виновен до
доказване на противното . След отмяната на глава 26 от
Наказателно-процесулания кодекс (предвиждаща възможност за
прекратяване на делата при определена продължителност на
досъдебното разследване) на практика няма ефективно средство,
което да изключва възможността за съществуването на фигурата на
"вечния обвиняем".
В светлината на практиката на ЕСПЧ публично лансираните идеи за
уреждане на случаи на задължително задържане звучат още
по-несъстоятелно. Съдът нееднократно е подчертавал, че всяка
система на задължително задържане е несъвместима с ЕКЗПЧОС .
ЕСПЧ продължава да констатира незадоволителен и формален съдебен
контрол върху мярката за неотклонение "задържане под стража"
(институтът на habeas corpus). Съдът подчертава, че често като
че ли тежестта на доказване е обърната - вместо органите на
досъдебното производство да доказват необходимостта от
продължаване на задържането, задържаните лица доказват
необходимостта за освобождаването си . Прегледът за законността
на задържането не винаги отговаря и на изискването за бързина .
Решенията на ЕСПЧ за неоснователно и прекомерно задържане
показват, че правоохранителните органи не осъзнават значимостта
на правото на свобода като основна ценност, ограничаването на
която трябва да става само когато това е действително необходимо
за постигане на целите на правосъдието.
5.3. Нарушения на чл. 6 от Конвенцията (право на справедлив
процес в разумен срок)
В огромен брой осъдителни решения (повече от 1/3 от общия брой
решения срещу България) ЕСПЧ установява нарушение на правото на
справедлив процес в разумен срок. Бавното правораздаване е едно
от най-честите оплаквания в българските жалби. То стана причина
и за постановяване на първите пилотни решения срещу България.
В своите решения Съдът отбелязва, че гарантирането на разумен
срок е задължение не само на съдилищата. Законодателната и
изпълнителната власт имат своите отговорности във връзка с
осигуряване на необходимите условия и ресурси.
Особено важно е внимателно да се следят решенията, установяващи
бавно правораздаване, тъй като те позволяват да се анализират
причините, довели до забавяне на делата и на тази основа да се
предприемат целенасочени мерки за ускоряване на гражданския,
административния и наказателния процес. Някои от главните
причини са посочени в двете пилотни решения срещу България, а
именно: неправилна правна квалификация на спора; необосновано
връщане на делото във фаза досъдебно производство; забавяне на
вещите лица и експертите; бавен обмен на информация между
различните институции и др. Предложен е и критичен преглед на
съществуващите у нас средства за преодоляване на проблема, които
Съдът оценява като недостатъчно ефективни. Все по-необходимо е
Висшият съдебен съвет да изготви подробен и задълбочен анализ на
причините за забавяне на делата и за натовареността на
магистратите.
Бавното правосъдие е равносилно на липса на правосъдие, поради
което в редица случаи ЕСПЧ, освен нарушение на чл. 5, намира и
нарушение на чл. 13 от ЕКЗПЧОС - липса на ефективни правни
средства за защита.
ттт. Подход към решенията на ЕСПЧ и посочените в тях проблеми
Може да се твърди, че с малки изключения действията на
българската държава по отношение на осъжданията на ЕСПЧ се
развиват на една принципно погрешна основа, което не позволява
постигането на устойчив напредък по отношение на преодоляване на
констатираните от Съда проблеми (фиг. 12). Всъщност, както
нееднократно установява Юридически барометър, този подход се
наблюдава като цяло по отношение на проблемите на правния ред.
Биха могли да бъдат посочени редица примери, илюстриращи липсата
на адекватно отношение към въпросите на правния ред и в
частност проблемите на българското правораздаване, изтъкнати в
практиката на ЕСПЧ.
Фиг. 12 Подход към решенията на ЕСПЧ
Институциите и техните представители продължават да демонстрират
непознаване и неразбиране на решенията на ЕСПЧ или неглижиране
на тяхното значение.
Пример за това са публичните изказвания на политици и магистрати
по въпроси, свързани с вината преди да е постановена
окончателна присъда. Съдът в Страсбург нееднократно се е
произнасял, че подобни изяви противоречат на презумпцията за
невиновност . Законодателят не само че не предприема промени в
действащата уредба за съобразяване на решенията на ЕСПЧ, но
приема нови законови положения, които са в открито противоречие
с ЕКЗПЧОС .
Немалък брой от българските магистрати продължават да не отчитат
юридическата сила на ЕКЗПЧОС и не са склонни да прилагат пряко
Конвенцията и решенията на ЕСПЧ при наличие на норми в
българското законодателство, които им противоречат . Показателно
в този смисъл е предложеното деление на решенията на съдилищата
в представения от председателя на Пловдивския апелативен съд
доклад до Висшия съдебен съвет от декември 2012 г. Той обособява
съдебни решения на съдилищата, нарушаващи българските закони и
ЕКЗПЧОС, и съдебни решения в съгласие с националните закони, но
в противоречие с Конвенцията. ЕКЗПЧОС отговаря на условията на
чл. 5, ал. 4 от Конституцията и е част от вътрешното право с
предимство пред онези негови норми, които й противоречат и
следователно подобно разграничение е най-малкото неуместно.
Като положителна стъпка следва да бъде оценено предвиденото
задължение за внасяне на годишен доклад за изпълнението на
осъдителните решения на ЕСПЧ в Народното събрание . Това ще
повиши информираността на институциите и може да служи като
допълнително средство за натиск за решаване на проблемите,
установени в практиката на Съда в Страсбург. Заслужава да се
обмисли възможността за въвеждане на оценка за съответствието на
внасяните законопроекти с ЕКЗПЧОС .
Независимо от богатата вече практика на Съда, все още проблемите
не се назовават достатъчно ясно или не се анализират правилно
причините, които ги пораждат. Такъв например е проблемът за
полицейското насилие. Въпреки множеството осъждания, българската
държава отказва да признае, че такъв проблем съществува и не
предприема мерки за по-ефективно разследване на тези случаи.
Поради това и взетите мерки често се характеризират с:
o Формален подход - за да бъде показана воля за спряване с
проблемите се приемат закони и/или програмни документи, които се
отчитат като напредък, но често остават само на полето на
добрите намерения, тъй като впоследствие не се изпълняват. Така
например, през 2009 г. Народното събрание прие Законът за
изпълнение на наказанията и задържането под стража, в който е
предвидено, че минималната жилищна площ за един лишен от свобода
не може да бъде по-малко от 4 кв. м. Законът предвижда
разпоредбата да влезе в сила в 3-годишен срок от приемането на
програма за подобряване на условията в местата за лишаване от
свобода. Министерският съвет прие такава програма (2010 г.),
както и План за действие за изпълнение на програмата (2011 -
2013). Предвидени са срокове, отговорни ведомства и финансови
средства за изпълнение на заложените мерки. Така разписаните
ангажименти не се изпълняват.
o Необмисленост и прибързаност на решенията, действия на
"парче" - без да се извършва цялостен анализ на причините,
пораждащи един проблем, се предприемат единични несъгласувани
действия, които често създават нови проблеми. Този подход е
особено характерен за работата на законодателния орган, като в
голяма степен той се генерира от Министерския съвет и
министрите. Създаването на специализирания наказателен съд в
голяма степен е потвърждение на тази теза. Водещите идеи са
свързани с повишване на бързината на делата срещу организираната
престъпност и по-тясна специализация на магистратите, работещи
в новата структура. Очакваните резултати трудно ще бъдат
постигнати, тъй като това решение беше взето, без да се извърши
цялостен анализ на проблемите на наказателното правораздаване.
o Лутане между различни решения - нерядко само в рамките на
няколко години се възприемат различни решения. Така например,
при приемането на Наказателно-процесуалния кодекс през 2005 г.
(в сила от април 2006 г.) е предвидена възможност след изтичане
на определен срок, в който делото е на досъдебно производство
(1, съответно 2 години за тежки престъпления) то да бъде
прекратено. Обвиняемият може да поиска то да бъде гледано в съда
и ако прокурорът не реагира в 2-месечен срок, съдът следва да
прекрати производството (глава 26, чл. 368 и 369 от
Наказателно-процесуалния кодекс). През 2010 г. тази възможност
беше премахната с мотив за гарантиране на изпълнението на
конституционното задължение на прокуратурата да привлича към
обвинение лицата, извършили престъпление в рамките на давностния
срок, както и за осигуряване на правото на пострадалия да
получи правосъдие . В последно време се чуват все повече гласове
за възстановяване на тази възможност като ефективен стимул за
сравнително бързото приключване на досъдебното производство .
o Минимизиране на щетите - в последните години политиката на
българската държава относно осъжданията в Страсбург в голяма
степен се свежда до опити за намаляване на разходите на
държавата. Показателен е увеличаващият се брой на приятелските
споразумения и едностранните декларации, с които държавата
признава нарушението и се съгласява да плати обезщетение, като
по този начин се намаляват разходите за водене на делото, които
тя би платила като загубила страна.
Държавата не проявява необходимата настойчивост и
последователност за изпълнение на мерките, които самата тя е
приела. Примерът с ангажимента за подобряването на условията в
местата за лишаване от свобода е доста красноречив. Често,
вместо да се работи за решаване на проблема, неговото решаване
се отлага във времето. Така, с измененията в Закона за
изпълнение на наказанията и задържането под стража въвеждането
на изискването за осигуряване на минимална жилищна площ от 4
кв.м. на един лишен от свобода е отложено за 2019 г. Един от
мотивите е, че при неизпълнение на това изискване в първоначално
предвидения срок (2013 г.), ще се увеличат многократно
осъжданията в Страсбург. Това отново показва неразбиране и
недооценяване на смисъла на решенията на ЕСПЧ. Осъжданията са за
нарушение на правата, гарантирани с ЕКЗПЧОС, едно от които е
забраната за нечовешко или унижаващо отношение. Пренаселеността
на затворите и лошите битови условия ще продължат да са
предпоставки за нарушаване на тази забрана и ще дават основания
за бъдещи осъждания. Крайно време е да се разбере, че
отсрочването на проблема не решава проблема, а често пъти го
задълбочава и усложнява допълнително.
Проблем у нас продължава да бъде невъзможността за носене на
отговорност от страна на компетентните институции, съчетана със
склонност за прехвърлянето й помежду им. В този контекст
заслужава да се обсъди възможността за създаване на правила за
търсене на юридическа отговорност (имуществена, дисциплинарна)
от страна на съответните институции и длъжностни лица, допуснали
нарушение на ЕКЗЧОС. В противен случай практически
отговорността ще бъде носена от всеки български гражданин -
данъкоплатец, върху когото ще тежат обезщетенията, изплащани от
българската държава.
Видно от изложеното, България изпълнява решенията на ЕСПЧ, като
се ограничава до заплащане на присъдените обезщетения . По
отношение на предписаните от Съда генерални мерки действията на
българската държава са мудни, колебливи и неубедителни.
Причините, поради които не се изпълняват тези мерки, са предмет
на отделни анализи . Неизпълненито на решенията на ЕСПЧ е
причина да бъдем поставени под "засилено наблюдение" от страна
на Съвета на Европа. По брой дела, докладвани като заслужаващи
специално внимание от Комитета на министрите България е 3-та (9
%) след Турция (13 %) и Русия (12 %). Под засилено наблюдение
попадат решения, които установяват повтарящи се нарушения.
България е наблюдавана по 3 основни групи дела: бавно
правораздаване, полицейско насилие, нарушаване на правото на
зачитане на семейния живот при експулсиране на чужди граждани.
Извършеният анализ показва ясната необходимост от промяна на
подхода на българската държава по отношение на проблемите,
установявани в решенията на ЕСПЧ. Нужни са много по-голяма
решителност и последователност в отстояването на основните права
на човека. Немалка част от проблемите имат системен характер,
поради което усилията за тяхното преодоляване предполагат
комплексен подход и взаимодействие. Би следвало много по-активно
да се използва опитът на правозащитните организации и водещите
специалисти в областта на правата на човека. Крайно време е да
се обединят и умножат усилията, насочени към постигане на
значимата цел - по-добро правораздаване и по-добра защита на
основните права и свободи на гражданите.
/МИГ/
EUR 1.9558
USD 1.7284
CHF 1.8677