Становище относно усвояването на средства от европейските фондове на проф. Лилия Гочева, национален консултант по лъчелечение
OT 13:02:30 28-02-2013
AM1302OT.002
национален консултант - лъчелечение - проф.Лилия Гочева-становище
Становище относно усвояването на средства
от европейските фондове на проф. Лилия Гочева,
национален консултант по лъчелечение
Успешното развитие на проектите по Оперативна
програма "Регионално развитие" 2007 - 2013 в България до момента
предполага продължаване на действията в насока оптимално и
рационално усвояване на европейските фондове с цел модернизиране
на българското лъчелечение. Приемам това за приоритет, тъй като
евентуалното му реализиране би означавало реално модернизиране
на лъчелечебната практика в България и би представлявало пример
за успешно усвояване на европейските фондове.
Към настоящия момент успешно завърши един от
етапите, при който два университетски центъра, съответно в
Специализираната болница за активно лечение по онкология - София
и "Св. Марина"- Варна, ще се оборудват с общо четири съвременни
линейни ускорители, даващи възможност за провеждане на 3D
конформно лъчелечение, лъчелечение с модулиран интензитет (IMRT)
и ротационно обемно модулирано по интензитет лъчелечение
(RapidArc). Доказателство за успешно завършилия процес на този
етап, в който участие взеха специалисти лъчетерапевти, експерти
и длъжностни лица, както и самото ръководство на Министерството
на здравеопазването /МЗ/, са спестените 28 млн лв. Предстои
оборудването и на още 10 лъчетерапевтични центъра, предимно с
линейни ускорители. Приемам извършващия се в България процес за
световен феномен в лъчелечението, имайки предвид преоборудването
на всички български лъчетерапевтични центрове с линейни
ускорители, при условие, че масовата, над 90 на сто,
лъчетерапевтична апаратура до момента бяха 60 Со уредбите.
В България отчетливо се чувства нуждата и от
възможността за рутинно провеждане на радиохирургия. Към
настоящия момент множество български пациенти, нуждаещи се от
подобно лечение, се насочват към чуждестранни лъчетерапевтични
центрове. Във връзка с предстоящото, почти едноактно,
преоборудване на над десет лъчетерапевтични центрове в България,
вероятен кадрови проблем не може да бъде пренебрегнат.
Българската лъчетерапевтична практика към момента разполага с 57
лекари, 27 физици и 84 рентгенови лаборанти.
За изразходване на спестените финансови
средства бяха обсъждани три варианта - допълнително закупуване
на два киберножа за горецитираните два университетски центъра,
които ще бъдат оборудвани с по два нови линейни ускорители;
допълнително закупуване на две уредби за томотерапия за същите
центрове или дооборудването на закупените линейни ускорители с
разширена опция за провеждане на стереотаксична радиохирургия.
На фона на непрекъснатата конкуренция между фирмите -
производители на лъчетерапевтична апаратура и убеждаването ни в
техните качества и възможности, нееднократно бе провеждано
обсъждане и запознаване на ръководството на МЗ с предимствата и
недостатъците на горепосочените три варианта.
Имайки предвид факта, че RapidArc
технологията е най-нова и общоприета в целия свят, сравнима с
томотерапията, както и апаратурния статус в страната, състава и
опита на кадровия състав на българската лъчетерапевтична
практика до момента, икономическото състояние на страната и
необходимостта от съобразяване с последващите финансови разходи
за сервизно поддържане на новопостъпилата лъчетерапевтична
апаратура, си позволих да проведа консултации с водещи
европейски специалисти и експерти, кой от горепосочените три
варианта считат за оптимален по отношение осигуряване на
възможности на лъчетерапевтична апаратура и съответно ниво на
българската лъчетерапевтична практика; най-рационален по
отношение изразходване на европейски фондове; най-икономичен за
страната; най-гъвкав по отношение сервизно обслужване и
съобразен с наличния като брой и опит кадрови състав.
Категоричното им становище, с което своевременно запознах
ръководството на МЗ, бе дооборудване на закупените линейни
ускорители с разширена опция за провеждане на стереотаксична
радиохирургия, придружено с препоръка да не се фаворизират някои
уредби и технологии, а вниманието да се насочи към обучение на
кадрите в България. Това автоматично означава, след решение на
ръководството на МЗ, по целесъобразност закупуване на линейни
ускорители и/или друга апаратура за други центрове.
Водещи експерти от трите световни организации
- American Society for Therapeutic Radiology and Oncology
(ASTRO), European Federation of Organisations for Medical
Physics (EFOMP) и European Society for Therapeutic Radiology and
Oncology (ESTRO) биха застъпили горепосоченото становище.
И накрая за повече яснота за специалисти и
неспециалисти - в рутинната лъчетерапевтична практика приложение
намират две технологии за провеждане на ротационно модулирано
по интензитет лъчелечение - по-старата технология е
томотерапията, най-новата технология е RapidArc, напълно
сравними по качества според множество клинични проучвания.
Пред ръководството на МЗ стояха две опции за
успешно усвояване на спестените средства от европейските
фондове. Първата е след инсталиране на закупените четири
мултифункционални линейни ускорители, извършващи и RapidArc
техника, закупуване на две уредби за томотерапия, на стойност 6
млн. лв. всяка. Втората опция е дооборудване на закупените
четири мултифункционални линейни ускорители, извършващи и
RapidArc техника, което би разширило още повече възможностите им
за радиохирургия, след което с тези ускорители ще могат да се
извършват всички съвременни лъчетерапевтични техники, на
стойност около 600 хил лв. за всеки ускорител.
На базата на редица обсъждания, включително
и мои доклади, ръководството на МЗ избра втората опция.
Оценката на аргументираността и логиката
на избраната опция оставям на българското общество!
Проф. Лилия Гочева,
национален консултант по лъчелечение
/АМ/
AM1302OT.002
национален консултант - лъчелечение - проф.Лилия Гочева-становище
Становище относно усвояването на средства
от европейските фондове на проф. Лилия Гочева,
национален консултант по лъчелечение
Успешното развитие на проектите по Оперативна
програма "Регионално развитие" 2007 - 2013 в България до момента
предполага продължаване на действията в насока оптимално и
рационално усвояване на европейските фондове с цел модернизиране
на българското лъчелечение. Приемам това за приоритет, тъй като
евентуалното му реализиране би означавало реално модернизиране
на лъчелечебната практика в България и би представлявало пример
за успешно усвояване на европейските фондове.
Към настоящия момент успешно завърши един от
етапите, при който два университетски центъра, съответно в
Специализираната болница за активно лечение по онкология - София
и "Св. Марина"- Варна, ще се оборудват с общо четири съвременни
линейни ускорители, даващи възможност за провеждане на 3D
конформно лъчелечение, лъчелечение с модулиран интензитет (IMRT)
и ротационно обемно модулирано по интензитет лъчелечение
(RapidArc). Доказателство за успешно завършилия процес на този
етап, в който участие взеха специалисти лъчетерапевти, експерти
и длъжностни лица, както и самото ръководство на Министерството
на здравеопазването /МЗ/, са спестените 28 млн лв. Предстои
оборудването и на още 10 лъчетерапевтични центъра, предимно с
линейни ускорители. Приемам извършващия се в България процес за
световен феномен в лъчелечението, имайки предвид преоборудването
на всички български лъчетерапевтични центрове с линейни
ускорители, при условие, че масовата, над 90 на сто,
лъчетерапевтична апаратура до момента бяха 60 Со уредбите.
В България отчетливо се чувства нуждата и от
възможността за рутинно провеждане на радиохирургия. Към
настоящия момент множество български пациенти, нуждаещи се от
подобно лечение, се насочват към чуждестранни лъчетерапевтични
центрове. Във връзка с предстоящото, почти едноактно,
преоборудване на над десет лъчетерапевтични центрове в България,
вероятен кадрови проблем не може да бъде пренебрегнат.
Българската лъчетерапевтична практика към момента разполага с 57
лекари, 27 физици и 84 рентгенови лаборанти.
За изразходване на спестените финансови
средства бяха обсъждани три варианта - допълнително закупуване
на два киберножа за горецитираните два университетски центъра,
които ще бъдат оборудвани с по два нови линейни ускорители;
допълнително закупуване на две уредби за томотерапия за същите
центрове или дооборудването на закупените линейни ускорители с
разширена опция за провеждане на стереотаксична радиохирургия.
На фона на непрекъснатата конкуренция между фирмите -
производители на лъчетерапевтична апаратура и убеждаването ни в
техните качества и възможности, нееднократно бе провеждано
обсъждане и запознаване на ръководството на МЗ с предимствата и
недостатъците на горепосочените три варианта.
Имайки предвид факта, че RapidArc
технологията е най-нова и общоприета в целия свят, сравнима с
томотерапията, както и апаратурния статус в страната, състава и
опита на кадровия състав на българската лъчетерапевтична
практика до момента, икономическото състояние на страната и
необходимостта от съобразяване с последващите финансови разходи
за сервизно поддържане на новопостъпилата лъчетерапевтична
апаратура, си позволих да проведа консултации с водещи
европейски специалисти и експерти, кой от горепосочените три
варианта считат за оптимален по отношение осигуряване на
възможности на лъчетерапевтична апаратура и съответно ниво на
българската лъчетерапевтична практика; най-рационален по
отношение изразходване на европейски фондове; най-икономичен за
страната; най-гъвкав по отношение сервизно обслужване и
съобразен с наличния като брой и опит кадрови състав.
Категоричното им становище, с което своевременно запознах
ръководството на МЗ, бе дооборудване на закупените линейни
ускорители с разширена опция за провеждане на стереотаксична
радиохирургия, придружено с препоръка да не се фаворизират някои
уредби и технологии, а вниманието да се насочи към обучение на
кадрите в България. Това автоматично означава, след решение на
ръководството на МЗ, по целесъобразност закупуване на линейни
ускорители и/или друга апаратура за други центрове.
Водещи експерти от трите световни организации
- American Society for Therapeutic Radiology and Oncology
(ASTRO), European Federation of Organisations for Medical
Physics (EFOMP) и European Society for Therapeutic Radiology and
Oncology (ESTRO) биха застъпили горепосоченото становище.
И накрая за повече яснота за специалисти и
неспециалисти - в рутинната лъчетерапевтична практика приложение
намират две технологии за провеждане на ротационно модулирано
по интензитет лъчелечение - по-старата технология е
томотерапията, най-новата технология е RapidArc, напълно
сравними по качества според множество клинични проучвания.
Пред ръководството на МЗ стояха две опции за
успешно усвояване на спестените средства от европейските
фондове. Първата е след инсталиране на закупените четири
мултифункционални линейни ускорители, извършващи и RapidArc
техника, закупуване на две уредби за томотерапия, на стойност 6
млн. лв. всяка. Втората опция е дооборудване на закупените
четири мултифункционални линейни ускорители, извършващи и
RapidArc техника, което би разширило още повече възможностите им
за радиохирургия, след което с тези ускорители ще могат да се
извършват всички съвременни лъчетерапевтични техники, на
стойност около 600 хил лв. за всеки ускорител.
На базата на редица обсъждания, включително
и мои доклади, ръководството на МЗ избра втората опция.
Оценката на аргументираността и логиката
на избраната опция оставям на българското общество!
Проф. Лилия Гочева,
национален консултант по лъчелечение
/АМ/