OT 15:25:30 13-02-2013
IS1525OT.019
Българска минно-геоложка камара - отворено писмо

Отворено писмо на
от Управителния съвет
на Българска минно-геоложка камара


ДО
БЪЛГАРСКИТЕ МЕДИИ

ОТВОРЕНО ПИСМО
от Управителния съвет на Българска минно-геоложка камара

Някой беше казал: "Най-много се лъже преди война, по време на
избори и след лов".
И понеже сега в България се задават избори, някои субекти, както
се е случвало и друг път в миналото, се опитват да извлекат
политически дивиденти от популистко говорене, като спекулират с
икономически теми, например за размера на концесионните такси и
участието на държавата в добива на минерални суровини. Този път,
за по-голям ефект, допълнително се внушават подвеждащи
твърдения, че в държавите от Европейския съюз законодателството
в защита на националния интерес било по-различно, т.е. по-добро
от българското.
Управителният съвет на Българската минно-геоложка камара
изразява категоричната си позиция против всякакви предизборни
спекулации с минерално-суровинната индустрия в страната.
Българска минно-геоложка камара е учредена през 1991 г. В нея
членуват над 100 търговски дружества, произвеждащи над 90% от
промишлената продукция на минерално-суровинната индустрия в
страната. Камарата е член на в Европейската асоциация на минната
промишленост, металните руди и промишлените материали
(ЕВРОМИН), а чрез две от дружествата - "Мини Марица-изток" ЕАД и
"Въгледобив Бобов дол", е представена и в Европейската
асоциация за въглища и лигнити (ЕВРОКОЛ).
Българското общество трябва да бъде информирано и запознато с
фактите по отношение на добива на минерални суровини, за да
спрат манипулативните внушения. Минерално-суровинната индустрия
в България, както и в Европейския съюз и света, е основата на
всички останали индустрии - металургичната, химическата,
строителната, машиностроителната, електротехническата,
електрониката и др., т.е. тя е жизненоважна за съвременното
съществуване и развитие на човечеството.
Добивът на подземни богатства, както в държавите от Европейския
съюз, така и в останалите страни е свързан с голям
инвестиционен, пазарен и социален риск, поради което на повечето
места се извършва от 100 % частно-правни субекти.
В България площта, определена по предоставените концесии за
добив, е 0,9% от площта на страната при средно 1% за
държавите-членки на Европейския съюз.
Относителният дял на минерално-суровинния отрасъл в брутния
вътрешен продукт на страната е между 4% и 5% годишно. Браншът
осигурява пряко между 25 000 и 30 000 работни места и непряко
други около 120 000 работни места, обслужващи сектора.
Концесионните такси в България са съизмерими с тези на другите
държави-членки на Европейския съюз и страни от Европа. Така
например, концесионната такса за добив на цветни и благородни
метали в Румъния и Испания е 2% от нетните приходи от продажби;
в Португалия, Сърбия и Македония е 3%; в Гърция (за злато),
Финландия и Норвегия не се заплаща концесионна такса.
В България, съгласно наредбата за определяне на концесионните
възнаграждения, дружествата, добиващи метални полезни изкопаеми,
заплащат между 0,8% и 4,0% или средно 2,4% от стойността на
металите в добитата руда, в зависимост от рентабилността на
добива, което е подобно на концесионните възнаграждения за мед в
Полша.
Освен това, търговските дружества в отрасъла заплащат всички
други държавни и местни данъци и такси, произтичащи от общата за
всички отрасли данъчна система в страната - корпоративен данък
печалба, ДДС, осигуровки, местни данъци, такси и други. Освен
това, концесионерите оказват допълнителна голяма всестранна
подкрепа на местните общности.
Концесионните такси в някои договори за концесии, които са
неразделна част от договорите за приватизация в отрасъла, са
средно около 1,5% от стойността на добитите количества метали.
Ако те се приравнят към нетните приходи от продажби, процентът
трябва да се увеличи с около 1/3 поради технологичните загуби
при добива и обогатяването. Това означава, че размерът на
концесионно възнаграждение в тези договори в България от
около 1,5% се равнява на около 2,0% на база нетни приходи от
продажби, колкото е например в Румъния.
На база гореспоменатото можем да заключим, че концесионните
такси в България са съизмерими с тези на държавите от
Европейския съюз. Всяко повишаване на тези такси ще постави
инвеститорите у нас в по-неблагоприятно положение спрямо
инвеститорите в други европейски държави.
За съжаление, определени лица, не разбирайки същността на
добивната индустрия и големия риск на инвеститорите, свързан с
циклично променящите се пазарни условия и цени, проявяват
интерес към тази индустрия единствено, когато дойде цикъл на
повишаване на цените на борсовите и други суровини. Тогава те
започват да манипулират общественото мнение, че могат да се
подобрят пенсиите на хората, заплатите и инфраструктурата на
страната, като компаниите се национализират и се увеличат
данъците, но никой не говори, че са необходими огромни средства
за покриване на производствените разходи за добива и значителни
инвестиции за техническо осигуряване, технологично развитие,
екология и безопасност на труда в предприятията от отрасъла.
Когато дойде период на ниски пазарни цени и компаниите от минния
сектор в целия свят се затрудняват как да продължат своята
дейност и да запазят работните места, гореспоменатите лица не се
интересуват от проблемите на бранша.
Вече се чуват и предложения държавата да участва в добива на
минерални суровини и този въпрос да бъде поставен за решаване с
референдум. Придобити граждански или търговски права не могат да
се отнемат по такъв начин, както и изменението на вече
съществуващи търговски договори. Това противоречи на всички
правни принципи в Европейския съюз. Освен това, законът изрично
забранява да се поставя на референдум въпросът за данъци, такси
и трудови и осигурителни плащания и вноски. Това е основна част
от правителствената финансова политика на всяка държава и не
подлежи на подобно допитване, което може да блокира икономиката
на страната за години наред, да дискредитира България в очите на
инвеститорите, не само в бранша, но и във всички отрасли на
икономиката.
Същевременно, България има горчив опит от времето, когато цялата
добивна индустрия беше държавна и като такава беше технологично
изостанала и с огромни проблеми в екологията и безопасността на
труда.
Българското законодателство, регулиращо дейностите в сектора, е
хармонизирано със законодателството на ЕС. В края на 2010 г.
България направи и голяма европейска крачка, като създаде единен
орган за контрол и управление на подземните богатства в лицето
на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма. Преди
единния орган, минерално-суровинната индустрия се администрираше
от три министерства, което силно бюрократизираше и затрудняваше
инвеститорите, създаваше условия за корупция и пречеше за
провеждане на единна политика в отрасъла. Създаването на единния
орган осигури условия за преодоляване на бариерите в процеса за
концесиониране и изготвяне на национална стратегия за развитие
на минната индустрия. Това е добър знак за инвеститорите у нас и
съответства на сегашната политика за суровините на Европейския
съюз, както и за устойчивото развитие на общността.
Благодарение на усилията на всички страни в бранша,
минерално-суровинната индустрия като цяло е една от малкото в
страната, които през последните години се развива устойчиво,
инвестира в модерни технологии, опазване на околната среда и
безопасни условия на труд и осигурява ръст в производството и
работните места в условията на тежка икономическа криза.
В заключение, обръщаме се към Президента, Народното събрание,
Правителството, политиците, национално представените
работодателски организации, научните среди, синдикатите,
Европейския парламент и Европейската комисия, ЕВРОМИН и ЕВРОКОЛ,
- да се обявят срещу всякакви необосновани атаки срещу
минерално-суровинната индустрия в България, което е в интерес на
цялото ни общество и в интерес на Европейския съюз.

13 февруари 2013 г.
Управителен съвет
на БМГК

За контакт:
инж. Иван Андреев
Изпълнителен директор на БМГК
Моб.: 0885 464023



/ИС/