OT 20:40:30 14-11-2012
NZ2040OT.017
Свети синод - изявление

Изявление на Светия синод на
Българската православна
църква


ИЗЯВЛЕНИЕ НА СВ. СИНОД от 14 ноември 2012 г.


14 ноември 2012 16:49, Българска Патриаршия

ИЗЯВЛЕНИЕ НА СВЕТИЯ СИНОД НА БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА
ЦЪРКВА-БЪЛГАРСКА ПАТРИАРШИЯ ОТНОСНО: ПИСМА НА
ВИСОКОПРЕОСВЕЩЕНИТЕ МИТРОПОЛИТИ ВЕЛИКОТЪРНОВСКИ ГРИГОРИЙ И
ПЛОВДИВСКИ НИКОЛАЙ И ВЪПРОСИ, ПОСТАВЕНИ ОТ НЯКОИ ЛИЦА В
ОБЩЕСТВЕНОТО И МЕДИЙНО ПРОСТРАНСТВО

Св. Синод уточнява, че писмата на високопреосвещените
митрополити са известени първо в средствата за масово
осведомяване, преди да бъдат представени и разгледани в
заседание на Св. Синод и по тях да се вземе решение.

Като епархийски митрополити, членове на Св. Синод на
Българската православна църква, се чувстваме длъжни да изразим
нашето становище по един от най-важните въпроси от живота на
родната ни Църква. Това се налага заради авторитета и
стабилността на БПЦ.

1. Заседанието на Светия Синод от 10.11.2012 г. е законно,
тъй като заседава в законен състав - присъстват 12 митрополити и
се председателства от старшия по митрополитско служене по
смисъла на чл. 42, ал. 1 от Устава на Българската православна
църква.

Заседанието на Светия Синод от 10.11.2012 г. е свикано не
като редовно или като извънредно по смисъла на чл. 61 от Устава,
а като заседание, предвидено при извънредни обстоятелства,
каквато е разпоредбата на чл. 42, ал. 1 - при овдовяване на
Патриаршеския престол.

2. В Устава на БПЦ няма процедура за избор на
Наместник-председател. При отсъствие на изрична уредба в Устава
за провеждане на избора за Наместник-председател, Светият Синод
е свободен да избере процедура за гласуване. След разисквания
Светият Синод взема решение да се проведе тайно гласоподаване за
Наместник-председател заради обективността и за да бъде
проведен свободен избор.

Що се отнася до тайното гласуване, то в най-голяма степен
разкрива истинската воля на гласуващите, неопорочена от страх,
външни влияния и внушения. Именно с тайно гласуване, според
буквата и духа на Устава на БПЦ, и обществения разум, се избират
всички органи в БПЦ.

3. Председателстващият заседанието Великотърновският
митрополит Григорий обявява и поздравява, че със 7 гласа "за" за
Наместник-председател на Светия Синод е избран Варненският и
Великопреславски митрополит Кирил. Всички митрополити приемат
този резултат, тъй като няма изрично предвидено мнозинство за
избор на Наместник-председател. Това решение на Светия Синод е
по специалната норма за избор на Наместник-председател, а не
оперативно решение по смисъла на чл. 63 от Устава.

Няма изказани особени мнения и оспорвания в заседанието на
Светия Синод.

Протоколът от заседанието е подписан от 9 митрополити.

4. Нещо, което следва да бъде подчертано и съобразено е, че
в отсъствие на напусналите трима митрополити Светият Синод взема
решение: "Новоизбраният Наместник-председател е и управляващ
Софийска митрополия/епархия, до избора на нов Български патриарх
и Софийски митрополит".

Трябва да се подчертае, че решението е взето с 8 гласа "за"
и 1 "против".

Това второ решение ясно повторно показва каква е волята на
членовете на Светия Синод и стабилизира решението за избора на
Наместник-председател на Светия Синод и управляващ Софийска
митрополия. Протоколът от заседанието е подписан от 9
митрополити.

С 8 гласа "за" Светият Синод повтаря и несъмнено обявява кой
е Наместник-председателят и управляващ Софийската епархия.

6. Решението на Светия Синод от 10.11.2012 г., под чието
съдържание стои подписът и на Великотърновския митрополит
Григорий, е влязло в сила от момента на подписването му от девет
митрополита и поражда правни последици.

Уставът на БПЦ, както и българската и световната правна
система не познават и не съществува като възможност оттегляне
или заличаване на подпис след неговото полагане. Това е
логически и правен абсурд, който правото не допуска заради
правната и обществена сигурност.

Каноните на Светата Православна Църква са категорични
относно поведението на всеки епископ. ХIII Картагенско правило
повелява: "И ако някой извърши нещо, въпреки даденото вече
съгласие и подпис, такъв себе си ще лиши от честта си".

Извън тази фактическа и правна страна по въпроса, всякакви
други коментари и тълкувания не бива да си позволява никой член
на Св. Синод, извън заседанието.

Подчертаваме, че БПЦ е самоуправляваща се институция и
Светият Синод няма да позволи да приема тълкувания, внушения и
да работи под натиск от когото и да било, включително и от
членове на Светия Синод, когато го правят извън установения ред
в заседанията на Светия Синод.

Ние, членовете на Светия Синод, сме отговорни архиереи и не
бихме си позволили да се поставя под съмнение нашето отговорно
служение на Бога и в полза на авторитета на Родната ни Българска
православна църква.

Във връзка с писмата на високопреосвещените митрополити
Великотърновски Григорий и Пловдивски Николай Светият Синод
РЕШИ:

Потвърждава избора за Наместник-председател на Светия Синод
и управляващ Софийска митрополия/епархия на Варненския и
Великопреславски митрополит Кирил, до избора на нов Български
патриарх и Софийски митрополит.

Във връзка с повдигнати въпроси от някои лица в общественото
и медийно пространство след кончината на Българския патриарх,
Св. Синод изразява следното СТАНОВИЩЕ:

Според Устава и Закона за вероизповеданията Българският
патриарх е и Софийски митрополит. Тези две длъжности, съчетани в
една личност, са неотделими. Първостепенна е длъжността на
Патриарха, който е и митрополит Софийски. В случай на вдовство
на патриаршеския престол на БПЦ единствено възможният Софийски
митрополит е Наместник-председателят, до избирането на Патриарх,
който е и Софийски митрополит.

Напомняме на цялата българска общественост, че по време на
вредоносния разкол претенциите на отделилите се от единството на
Църквата бяха за разделянето на длъжността
Наместник-председател и Софийски митрополит. Не трябва да има
двоен стандарт. Всичко това е преодоляно и Светият Синод спазва
Закона за вероизповеданията и Решението на Конституционния съд.

След кончината на Българския патриарх не може да се свика
Църковен събор, който да извършва промени в Устава и най-вече да
промени материалните условия и процедурата за избор на
Патриарх, преди да бъде свикан Патриаршески избирателен събор,
както и да се приема Синодална наредба с подобен предмет.

Общ принцип в правото е, че се прилагат нормите, които са
действали към момента на откриване на избирателната процедура, а
такава формално е открита след кончината на Патриарха.

Всички ние като митрополити - членове на Светия Синод носим
моралната отговорност пред вярващия български народ за
авторитета на Църквата, който не трябва да рушим в този
исторически момент.

И накрая припомняме, че оспорвания на решения и процедури на
органи на БПЦ пред органи извън Българската православна църква
са недопустими. Според каноните на св. Православна църква такова
поведение е наказуемо. В това отношение е ясно съдържанието на
чл. 226 от Устава.

Изборът на глава на Българската православна църква не
подлежи на държавен съдебен контрол. Това е каноничен въпрос и
въпрос на управленско решение на самоуправляващата се БПЦ.

Ние, членовете на Светия Синод, сме убедени, че всички мъдро
държавнически и с църковно съзнание приемат задължителността на
Решението на Конституционния съд за ненамеса във
вътрешноорганизационния живот на религиозните институции! Това в
днешния исторически момент е необходимо за авторитета на
Българската православна църква. Убедени сме, че Църква и
държава, както и досега ще работим за благото на българския
народ и единството на светата ни Църква.

НАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СВ. СИНОД

+ ВАРНЕНСКИ И ВЕЛИКОПРЕСЛАВСКИ МИТРОПОЛИТ КИРИЛ

ЧЛЕНОВЕ НА СВ. СИНОД:

+ СЛИВЕНСКИ МИТРОПОЛИТ ЙОАНИКИЙ

+ ВИДИНСКИ МИТРОПОЛИТ ДОМЕТИАН

+ РУСЕНСКИ МИТРОПОЛИТ НЕОФИТ

+ НЕВРОКОПСКИ МИТРОПОЛИТ НАТАНАИЛ

+ СТАРОЗАГОРСКИ МИТРОПОЛИТ ГАЛАКТИОН

+ ЛОВЧАНСКИ МИТРОПОЛИТ ГАВРИИЛ

+ ДОРОСТОЛСКИ МИТРОПОЛИТ АМВРОСИЙ


/НЗ/