OT 13:56:00 08-11-2012
NP1356OT.020
Политики за българите в чужбина

Станимир Илчев: По-добър контакт между
институциите и българите в чужбина

Брюксел, 8 ноември /БТА/
Евродепутатът от НДСВ Станимир Илчев представи доклад за
приоритетите на Стратегията за българските общности зад граница
днес в Брюксел по време на конференцията "Политики за българите
в чужбина". Събитието се провежда под патронажа на
вицепрезидента Маргарита Попова.
Анализирайки Стратегията, Станимир Илчев постави акцент
върху необходимостта от постигане на единодействие и синхрон
между различните държавни институции и други органи и
организации, работещи по въпросите на българите зад граница, за
да могат българските общности да излъчват мощен импулс в
контекста на събитията в България и, от друга страна,
българската държава солидно да подкрепи своите граждани по
света.
Създаването и поддържането на информационен масив, който да
включва информация за българите в чужбина, база данни на
български организации и регистър на българските общности също
бяха сред препоръките на Илчев.
Евродепутатът се обяви и за провеждане на задълбочено и
систематизирано проучване на състоянието и проблемите на
конкретните български общности. Според него трябва да се обърне
особено внимание на защитата на българския език от гледна точка
и на факта, че православната религия, българското културно
наследство, традициите и обичаите ни, заедно с грижата за езика
си остават основен защитен пояс за българина по света.

Следва пълният текст на доклада на Станимир Илчев:

Естествено и задължително в повечето случаи е конкретното
законотворчество да се предшества от задълбочен анализ и широко
обсъждане, чиито резултати обикновено придобиват концептуално
значение. В нашия случай усилията са насочени към оформяне
именно на концептуално виждане за българските общности зад
граница, което приехме да наричаме "Стратегия за българските
общности зад граница".
Няма съществена колизия между оповестената рамка за такава
концепция от юни тази година и внесения по същото време в НСРБ
проект за закон за българите и българските общности извън РБ.
Проектозаконът като факт би трябвало допълнително да ни амбицира
при стратегизирането по темата, а финализираната стратегия на
свой ред да амбицира българските народни представители в
благородното им усилие да дадат на страната и на всички нейни
граждани модерен и ефективен закон.
Един формален подход днес би ни изкушил дословно да повторим
съдържанието от Раздел пети на Рамката на национална стратегия
към българите по света. Но мисля, че ние сме се събрали да
разговаряме по въпроси с подчертана конкретност и вече очертала
се повишена актуалност.
Така например аз бих предложил идеята за отчетност,
мониторинг и контрол да се приеме и утвърждава наистина като
много важна и то в контекста на едногодишен цикъл за поетапно
реализиране на държавната политика към българите по света.
Годишната програма не е някакъв фетиш на абсолютното планиране.
В нашия случай тя би направила по-разбираеми ангажиментите на
държавата и нейните институции, степента на усилията на
отделните юридически лица и индивиди, както и постигнатите
резултати от страна на държава, институции, групи и индивиди.
1. Създаване на единна нормативна база и комплексното й
хармонизиране с нормите на европейското и международното право.
Този приоритет само изглежда като еднократен акт, но динамиката
на процесите в Европа и света може да го превърне в процес,
предназначен да отразява променящи се реалности и съответно
нужда от нови законодателни норми. При всички случаи ще бъде
важно да знаем какво българският законодател прави и постига в
рамките на всяка следваща година.
2. Постигане на единодействие и синхрон между различните
държавни институции и други органи и организации, работещи по
въпросите на българите зад граница. Нека да го кажа по-просто -
стават събития, важни за България. Стават и събития извън
България, важни за българската диаспора, за емиграцията. Ще
могат ли българските общности при първия случай да излъчат мощен
импулс в контекста на събитията в България? Ще може ли във
втория случай българската държава солидно да подкрепи своите
граждани по света? За такова единодействие трябва да мислим. Към
такъв синхрон е нужно да се стремим.
3. Идентифициране на българите зад граница:
Въпросът само звучи теоретично, иначе е важен. Стратегията
трябва да подпомогне законодателя и да предотврати затъването в
непрецизирана терминология, която би създала всевъзможни
проблеми и на личностно и на по-високо равнище. Конкретни, а
това значи нормативно определени критерии трябва да ни дадат
определяне на понятия като "българи зад граница", "български
общности зад граница", "български организации зад граница",
"български дружества зад граница", и изобщо всевъзможни
организационни структури, дефинирани по вид на дейността си
(училищна, културна, религиозна...).
Създаването и поддържането на информационен масив трябва да
включва:
" бази данни на българите (идея на президента Плевнелиев);
" бази данни на български организации;
" регистър на българските общности.
Идентификационният въпрос не е за подценяване, защото още в
близкото бъдеще той ще развързва ръцете на институциите, които
ще вземат решения и от финансов характер по посока на индивиди и
групи зад граница.
4. Провеждане на задълбочено и систематизирано проучване на
състоянието и проблемите на конкретните български общности и
създаване на мониторингов механизъм за наблюдение развитието на
тези проблеми, както и предлагане на конкретни решения.
5. Защитата на българския език е безспорен приоритет. Ако го
обсъждаме, това е само за да намерим и въведем цялостен
механизъм за съхраняването му. Позволете ми да припомня, че
неотдавна нашият език беше включен в групата на европейските
езици, застрашени от особеностите на електронната ера.
Източноправославната религия, българското културно наследство,
традициите и обичаите ни, заедно с грижата за езика си остават
основен защитен пояс за българина в съвременния свят.
6. До темата за поддържане на националното самосъзнание
стигаме по логиката на казаното дотук и отново трябва да
подчертаем колко важно ще бъде:
o ясно да се уреди статутът на българските образователни единици
зад граница - училища, читалища...;
o да се помогне на българските църкви и църковни общини зад
граница и да се предвиди изграждане на нови;
o да се подкрепи разпространението на българското
културно-историческо наследство, вестниците, списанията и
електронните медии, създадени и развивани от вас.
7. Активната защита на националните и гражданските права на
българите, живеещи извън държавните граници, както и на техните
културно-просветни и политически организации ще наложи
българските институции да имат по-последователна и решителна
политика. Нищо не пречи да изучим старателно опита на държави с
по-дълги традиции и с по-силни рефлекси в тази област.
8. Изграждането на пробългарска лобистка мрежа много често е
съпроводено с някои недоразумения или буди възражения. Нека да
изясним, че намерението не е българите зад граница да бъдат
императивно натоварени с очакването да работят пряко и
безвъзмездно за икономиката на България. Говорим за лобизъм в
модерния смисъл на понятието и според общоприети легитимни
практики. Разбира се България трябва да предложи модели за
инструментализиране на българския лобизъм зад граница, ако иска
да се възползва от вече значителния индивидуален и общностен
капацитет на своята емиграция.
9. За информационното обслужване на българите и българските
общности зад граница разговаряхме в детайли, с което развитието
на тази приоритетна тема сега има като че ли по-големи гаранции.

10. Между България и нейните граждани по света трябва да
съществуват повече и по-широки медийно-информационни мостове.
Националната медийна система и медиите на българите извън
България и медиите на и за българите зад граница функционират
почти изцяло автономно, въпреки че експлоатират огромно
количество общи теми, развиват еднакви или близки сюжети,
използват еднакви или сходни образи, представи и оценъчни
способи. Интегрирането на вътрешнобългарския и външнобългарския
медиен ресурс може да доведе до сериозни положителни резултати.
11. Стратегията основателно препоръчва улеснени и
по-ефективни процедури по:
o получаването на българско гражданство;
o визовите въпроси;
o разрешенията за постоянно пребиваване.
12. Стратегическият поглед към бъдещето би бил непълноценен
без системното анализиране на нагласите на младата
висококвалифицирана емиграция за евентуално завръщане и
професионална реализация в родината, както и без оценка на
потенциала за конкретни инициативи и проекти.
Затова неслучайно правим опит да приоритизираме и връщането
на българските студенти, завършили в чужбина (чрез активно
взаимодействие с българския бизнес и съобразяване с неговата
нужда от висококвалифицирани кадри). Всички сме наясно, че "нов
живот в Родината" след "нов живот извън нея" е постижим обрат
само срещу високо за българските стандарти заплащане,
съпътствано по възможност с пакет от всевъзможни стимули, в това
число и за възходящо кариерно израстване.
Стратегията трябва да предизвика онези адекватни промени в
Закона за насърчаване на инвестициите, които биха създали нови
възможности за правене на бизнес в България. В успореден план
може да се създава бизнес мрежата за финансови и консултантски
услуги на българите зад граница. Ще дам един бегъл, но
показателен пример:
В Пловдив се проведе конференция за формите на кредитиране
при кредитните кооперации. На нея се представи идея за създаване
на бизнес мрежа за финансови и консултантски услуги на
българите в чужбина. Целта е да им се предоставят система за
безплатен хостинг, безплатно изграждане на уеб сайтове,
кредитиране, микрофинансиране, посредничество при търговия с
български финансови инструменти. Възможни са правни услуги в
областта на търговията с недвижима собственост, създаване и
обслужване на търговски дружества, придобиване на акционерно и
дялово участие. Идеята е българската диаспора в чужбина да
разбере, че в България също може да се прави бизнес.
Не е нужно да се самонатоварваме със свръх очаквания, както
е излишно и да драматизираме около досегашни несполуки.
Достатъчно е да очертаем нашия общ дефицит, да започнем да го
намаляваме и колкото се може по-скоро да постигнем баланс,
насърчителен за нас и полезен за България.

Пресцентър
8 ноември 2012 г.
/НП/