OT 15:14:31 26-04-2018
MI1513OT.020
Европейска комисия - Съобщение за медиите

Европейска комисия - Съобщение за медиите
Борба с онлайн дезинформацията: Комисията предлага единен за ЕС кодекс за поведение


COMM-REP-BG-PRESS@ec.europa.eu

Борба с онлайн дезинформацията: Комисията предлага единен за ЕС кодекс за поведение
Брюксел, 26 април 2018 г.
Днес Комисията предлага мерки за борба с онлайн дезинформацията, включващи единен за ЕС кодекс за поведение във връзка с дезинформацията, подкрепа за независима мрежа на проверителите на факти, както и редица действия за насърчаване на качествената журналистика и медийната грамотност.
Неотдавнашните разкрития относно Facebook и Cambridge Analytica, показващи как точно може да бъде злоупотребявано с лични данни по време на избори, са своевременно напомняне за необходимостта от допълнителни мерки за гарантиране на устойчивите демократични процеси. Днес Европейската комисия предприема стъпки за борба с дезинформацията, за да гарантира защитата на европейските ценности и сигурност
Заместник-председателят на Европейската комисия Андрус Ансип, отговарящ за цифровия единен пазар, заяви: "Използването на дезинформацията като средство за политическо влияние не е новост, но новите технологии, най-вече цифровите, разшириха нейния онлайн обхват във вреда на демократичните процеси и обществото ни. В онлайн средата доверието може да бъде лесно загубено, но трудно - възстановено, ето защо е необходимо да работим по въпроса заедно с медийния сектор. Онлайн платформите играят важна роля в борбата срещу кампаниите за дезинформация, организирани от отделни лица и държави с цел да застрашат нашата демокрация."
Мария Габриел, комисар по въпросите на цифровата икономика и цифровото общество, заяви:
"Призоваваме всички действащи лица и най-вече онлайн платформите и социалните мрежи, които носят безспорна отговорност, да действат въз основа на план за постигане на общ европейски подход, гарантиращ правата и ефективната защита на гражданите срещу дезинформацията. Ще следим отблизо постигнатия напредък и евентуално, ако резултатите се окажат незадоволителни, ще предложим до декември допълнителни мерки, в т.ч. с регулаторен характер."
Комисарят, отговарящ за Съюза на сигурност, Джулиан Кинг, заяви: "Използването на фалшивите новини и онлайн дезинформацията като оръжие представлява сериозна заплаха за сигурността на нашите общества. На подривната дейност на ползващите се с доверие канали, разделящи и разгласяващи зловредно съдържание, трябва се даде решителен отпор, основан на по-голяма прозрачност, проследимост и отговорност. Интернет платформите са главните действащи лица, които могат да се противопоставят на субектите, злоупотребяващи с тяхната инфраструктура, както и да гарантират безопасността на своите потребители и на обществото."
Въз основа на независимия доклад, публикуван през март 2018 г. от експертната група на високо равнище относно фалшивите новини и онлайн дезинформацията, както и на по-широките консултации, проведени през последните шест месеца, Комисията определя дезинформацията като "доказуемо невярна или подвеждаща информация, която е създадена, представяна и умишлено разпространявана с цел извличане на икономическа изгода или въвеждане на обществеността в заблуждение и която може да нанесе вреди на обществото".
83 % от участниците в последното проучване на Евробарометър смятат, че фалшивите новини представляват опасност за демокрацията. Особена тревога сред отговорилите буди умишлената дезинформация, насочена към изборни манипулации и миграционни политики. В проучването се изтъква също значението на качествените медии: анкетираните смятат традиционните медии за най-достоверен източник на новини (радиото със 70 %, телевизията с 66 %, печатните издания с 63 %). Онлайн източниците на новини и уебсайтовете с видеоматериали се ползват с най-ниско доверие - съответно средно с 26 % и 27 %.
Съвместният изследователски център на Европейската комисия публикува проучване на фалшивите новини и дезинформацията. В него се посочва, че две трети от лицата, ползващи новини онлайн, предпочитат да се информират чрез платформи, функциониращи на базата на алгоритми, като например търсачки, новинарски агрегатори и уебсайтове на социалните медии. В него също така се отбелязва изместването на пазарната мощ и печалбите - от издателите на новини към операторите на платформи, които разполагат с масиви от данни, позволяващи
статиите и рекламите да достигат до подходящите читатели.
Мерки за борба с онлайн дезинформацията
В отговор на тези опасения и тенденции Комисията предлага редица мерки за борба с онлайн дезинформацията, сред които:
- Кодекс за поведение във връзка с дезинформацията: като първа стъпка онлайн платформите трябва до юли да разработят и спазват общ кодекс за поведение с цел:Гарантиране на прозрачността при финансирането на спонсорирано съдържание, по- специално на политическа реклама, както и ограничаване на възможностите за целенасочено влияние от страна на политическата реклама и намаляване на приходите на лицата, разпространяващи дезинформация;Внасяне на по-голяма яснота относно функционирането на алгоритмите и създаване на възможности за външни проверки;Улесняване на потребителите при намирането и ползването на различни информационни източници, представящи алтернативни гледни точки;Въвеждане на мерки за идентифициране и закриване на фалшиви профили и за решаване на проблема с автоматичните ботове;Осигуряване на възможности за проверителите на факти, изследователите и публичните органи да следят непрекъснато разпространението на дезинформация онлайн;
- Независима европейска мрежа на проверителите на факти: които ще налагат общи методи на работа, обменят най-добри практики и ще се стремят към постигане на възможно най-широко покритие на фактологическите поправки в целия ЕС; проверителите ще бъдат подбрани измежду членовете от ЕС на Международната мрежа за проверка на фактите, спазваща строг международен кодекс от принципи за проверка на фактите;
- Надеждна европейска онлайн платформа срещу дезинформацията, която да подпомага мрежата на проверителите на факти и съответните университетски изследователи, като набира и анализира трансгранични данни и осигурява достъп до данни за целия ЕС;
- Повишаване на медийната грамотност: по-високото равнище на медийна грамотност ще помогне на гражданите да разкриват онлайн дезинформацията и да преценяват критично онлайн съдържанието. За тази цел Комисията ще насърчава проверителите на факти и сдруженията на граждани да предоставят образователни материали на училищата и преподавателите и ще организира Европейска седмица на медийната грамотност;
- Подкрепа за държавите членки за гарантиране на устойчивостта на избирателните процеси срещу все по-усъвършенстваните кибернетични заплахи, включително онлайн дезинформация и кибератаки;
- Насърчаване на системи за доброволна онлайн идентификация, за да се подобри проследимостта и идентифицирането на доставчиците на информация и повиши доверието и надеждността по отношение на общуването онлайн и на информацията и нейните източници;
- Насърчаване на качествената и разнообразна информация: Комисията призовава държавите членки да увеличат своята подкрепа за качествената журналистика с оглед постигане на плуралистична, разнообразна и устойчива медийна среда. През 2018 г. Комисията ще отправи покана за предложения за създаването и разпространяването на качествено новинарско съдържание по въпросите на ЕС чрез основани на данни новинарски медии;
- В изготвена от службите на Комисията Координирана политика за стратегическа
комуникация, съчетаваща настоящите и бъдещите инициативи на ЕС и на държавите членки срещу онлайн дезинформацията, ще бъдат изложени мерките за осведомяване, насочени към противодействие на неверните информации за Европа и справяне с дезинформацията - в рамките на ЕС и извън него.
Следващи стъпки
Съвсем скоро Комисията ще организира многостранен форум, чрез който да бъде установена рамката за ефикасно сътрудничество между съответните заинтересовани страни, включително онлайн платформи, рекламната индустрия и големите рекламодатели, както и да бъде поет ангажимент за координиране и увеличаване на усилията за борба с дезинформацията. Основната цел на форума е изготвянето на единен за ЕС кодекс за поведение във връзка с дезинформацията, който да бъде публикуван до юли 2018 г., с оглед постигането на видим ефект до октомври 2018 г.
До декември 2018 г. Комисията ще представи доклад за постигнатия напредък. В доклад ще бъде разгледана също така необходимостта от по-нататъшни действия за осигуряване на непрекъснато наблюдение и оценка на очертаните в плана действия.

Контекст
В своето писмо за определяне на ресора от май 2017 г председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер възложи на комисаря по въпросите на цифровата икономика и цифровото общество Мария Габриел да очертае предизвикателствата за нашата демокрация, свързани с дезинформацията в онлайн платформите, както и да подготви подходящ отговор на ЕС на тези предизвикателства.
През февруари 2018 г. Комисията прие списък с препоръки с оглед на предстоящите през 2019 г. избори за Европейски парламент и призовава: "компетентните национални органи [...] да набележат, въз основа на опита на държавите членки, най-добри практики за идентифицирането, ограничаването и управлението на рисковете за изборния процес, произтичащи от кибератаки и дезинформация."
Експертната група на високо равнище по въпросите на фалшивите новини препоръча на Комисията да започне борба срещу онлайн дезинформацията. Заключенията и препоръките на групата бяха публикувани на 12 март 2018 г.
Борбата, която Европейският съюз води срещу дезинформацията, датира още преди тези инициативи: с решение на Европейския съвет от март 2015 г. под ръководството на върховния представител/заместник-председател Могерини бе създадена оперативна група за стратегическа комуникация с Източното съседство "за противодействие на текущите кампании за дезинформация от страна на Русия". Оперативната група действа от септември 2015 г. в рамките на Европейската служба за външна дейност, като ефективно разпространява информация за политиките на ЕС по отношение на неговите източни съседи; укрепване на общата медийна среда в съседните източни държави, включително оказване на подкрепа за свободата на медиите и подпомагане на независимите медии; и подобряване на капацитета на ЕС за прогнозиране, реагиране и повишаване на осведомеността относно прокремълските дейности по дезинформация.
За повече информация
Въпроси и отговори
Информационен документ: Борба с разпространението на онлайн дезинформация Обществена консултация (обобщен доклад)
Евробарометър (пълен доклад)
Доклад на Съвместния изследователски център
Доклад на експертната група на високо равнище по въпросите на фалшивите новини и дезинформацията
Обща информация за действията на ЕС за справяне с фалшивите новини
Информационен документ относно оперативната група за стратегическа комуникация с Източното съседство
Уебсайт EUvsDisinfo
Комуникация и други полезни връзки
IP/18/3370
Лица за контакти с медиите:
Nathalie VANDYSTADT (+32 2 296 70 83)
Julia-Henriette BRAUER (+32 2 298 07 07)
Inga HOGLUND (+32 2 295 06 98)
Въпроси на граждани: Europe Direct на телефон 00 800 67 89 10 11 или на електронния адрес на информационната служба


/МИМ/