Доц. д-р Катя Михайлова

Катедра „Икономическа социология“, УНСС

Предсрочните избори са представени като „очакване на новата висша фаза“ в  изследванията на българското гражданско общество от началото на 90-те, пише Александър Фол (Фол, А., 2011). Любопитно е дали 30 години по-късно социологическите изследвания, политологични анализи и медийни публикации продължават да виждат надежда за преход към по-висша фаза на обществен живот, политическо съзнание и гражданска култура в предсрочните избори и предхождащите ги предсрочни предизборни кампании или потвърждават Дантевото „Надежда всяка оставете тука“?

90-те са време на предсрочни предизборни кампании. След 2013 те отново зачестяват. Имаше масово очакване и подготовка за предсрочни парламентарни избори през протестното лято на 2020. Дойдоха през 2021, в годината рекордьор в категорията „Предсрочни предизборни кампании“. Ако преди и по време на редовната парламентарна кампания през март се усещаше обществено очакване за ритмичен парламентарен цикъл, което трудно възприемаше идеята за скорошни предсрочни избори, то днес всички рационални, демократични основания и за вторите предсрочни парламентарни избори до края на годината са факт. Въпрос на политическо време е да бъдат произведени. Политическото време не се измерва с точни часове както физическото, а с политически действия, който е необходимо да бъдат извършени. Има едно усещане за разтягане на политическия часовник днес. Той все повече прилича на часовниците на Дали от „Постоянството на паметта“ (1931).  

Паметта подсказва, че проведените предизборни кампании за пропорционален избор на народни представители са 12 за 31 години. Алгебрично пресметнато излиза, че Народното събрание като основна институция на законодателната власт е работило с мандат от средно две и половина години, при законово регламентирани четири.

Фактите показват, че от всичките 12 Народни събрания (1 Велико и 11 обикновени), с пълен мандат са 5 (7 ВНС, 38, 39, 40, 44 НС),  6 парламента са предсрочно разпуснати (36, 37, 41, 42, 43, 45 НС) и 1 в момента работи (46 НС). Предсрочни предизборни кампании се провеждат през 1994, 1997, силно зачестяват след 2013, за да катализират днес.

Значи ли това, че за разлика от президентската институция, която реализира шест пълни мандата, парламентарната е неустойчива? Можем ли да правим изводи, че чрез мажоритарна избирателна система се постига устойчивост и легитимност на институциите, а при пропорционална – не? Веднага след въпросителния знак, паметта подсказва, че  представителите на България в ЕП, също като народните представители, се избират по пропорционална избирателна система с елемент на мажоритарност (преференции и независими кандидати) и въпреки това реализират пълни мандати. Мажоритарен е вотът за кметове, а в 31-годишната демократична история има и неизпълнени кметски мандати, последвани от предсрочни избори за местна власт, обикновено частични. И такива се случиха през 2021 в Благоевград, например.

Води ли пропорционалната избирателна система до предсрочни избори?

Темата „Пропорционална v/s мажоритарна избирателна система“ устойчиво се активира след референдума на „Шоуто на Слави“ през 2016. Тогава гражданите директно са попитани: „Подкрепяте ли народните представители да се избират с мажоритарна избирателна система с абсолютно мнозинство в два тура?“. „Да“ отговарят 2 509 864, „Не“ – 560 024 граждани. 12 027 гласа не достигат, за да се премине към директни законови изменения, но закотвянето на съмнението в ефективността на пропорционалната избирателна система в парламентарното мислене и общественото съзнание се случва.

10 дни след официалното обявяване на резултатите от Националния референдум, под предлог да бъде защитена волята на гражданите, Омбудсманът подготвя първия Законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс, който предлага смяна на действащата пропорционална система с мажоритарна. Не е приет, както и всички следващи подобни, но не може да се пропусне факта, че внасянето им предизвиква вибрации в медийното поле. Темата се дискутира в традиционните и социални медии от политиците и публичните интелектуалци, от лидерите на мнение и инфлуенсърите. Тезите в публичния дебат се уплътняват и с резултати от допитвания до общественото мнение и с анализи на изследователски институти. Провеждат се научни дискусии в университетите – класически конференции по научни проекти (Пастърмаджиева, Д. (съст.), 2021), дискусии^[1], но и модерни форми като дискусии на живо в социалните медии^[2]. Защитават се дисертации  (Йорданова-Рупчева, И., 2021), публикуват се научни монографии (Близнашки, Г., 2021). Депозират се публични становища на професионални организации^[3], предложения на граждански сдружения^[4], организират се митинги и протести, развива се граждански активизъм в социалните медии.

Повече от очевидно е, че дебатът живее и непрекъснато се обновява в четири основни обществени полета – гражданското и медийното, интелектуалното и политическото. Дали ще се промени избирателната система или не, е питанка с отговор в бъдещето. Тук въпросът е дали избирателната система разклаща устойчивостта на парламентарната институция и води до предсрочни избори?

Самото внасяне на Законопроекти за въвеждане на мажоритарна избирателна система показва основен цвят в политическия пейзаж, върху който се провеждат предизборни кампании в последните три десетилетия. Забелязва се надпревара между политическите субекти кой първи да внесе законопроект в отговор на волята на народа. А когато инициаторът на референдума, поставил въпроса за мажоритарното гласуване – Слави Трифонов и ПП „Има такъв народ“ и най-бързата вносителка на законопроект – Мая Манолова и „Изправи се. Мутри вън“, влизат в 45 НС и остават там до 46-то, намират основания да не внесат законопроекти за мажоритарен вот. Това не само прилича, то си е политически популизъм, които се проявява в разнообразни форми и завладява политическото поле (Ждребев, А., 2020).

Академичният дебат дефинира ляв и десен популизъм (Инджов, И., 2017), дори и политическа икономия на популизма (Stankov, P., 2020). Предизборните кампании не само, че влизат в тона на този основен цвят, но и интензивно го използват при изграждане, развитие и налагане образа на кандидата, партията, политиката. До степен, че кандидатите трудно сами себе си познават в предизборните образи, които се опитват да изместят реалните им същности.

И, ако тук се върнем към връзката между избирателната система и устойчивостта и легитимността на политическите институции ще видим, че неустойчивостта на българския парламент и предсрочните предизборни кампании не се дължат на пропорционалната избирателна система, а по-скоро на популисткото и дори демагогско мислене, говорене, действане по време на кампанията и след това от българските политици и политически партии. От тази гледна точка, проблемът за неустойчивостта на българския парламент не е толкова в това как избираме, т.е. в избирателната система, а на други две места – в социалния контекст, в който се реализират предизборните кампании и изборите, и във възможностите, нагласите и желанията на тези, които избираме.

 Предсрочните предизборни кампании и разтягането на политическото време

Историята показва, че предсрочните предизборни кампании за парламентарни избори зачестяват при изтощаване на статуквото да управлява политическото време и да подрежда политическото пространство. Достига се до състояние на властови колапс, което преминава в политическа агония – агония от агòн (древногр.), т.е. състезание, борба за победа, между субектите в политическото поле. Разтяга се времето за вземане на политическите решения – очакваните от гражданите се отлагат, може би, за да се свърши неочакваното. В отговор на въпроса дали се връщат часовниците назад, Умберто Еко отдавна предупреди да внимаваме, когато пространството на политическото действие започне да се размества, а самото действие се пренася в медиите (Еко, У., 2012). Върховна форма на политически популизъм, нарича той тази подмяна.

Живеем в същото днес – властови колапс и политическа агония, създаваща видимост и усещане за хаос. Затова очакваме следващи предсрочни парламентарни избори. Живели сме в подобно време и в ранните години на демокрацията. За жалост, обаче, провежданите тогава предсрочни предизборни кампании и избори, вместо да доведат до очакваната „по-висша форма“ са завъртели обществото в по-дълбоките кръгове от спиралата на кризата. Вероятно, заради „измамната лекота на демокрацията“, подвела мнозина, че липсата на собствен опит и знание за естеството на демократичната култура може да бъде компенсирано чрез „вносен опит“ и високо теоретично познание (Знеполски, И., 2020).

Оказва се, че не може, въпреки че и днес още продължава да се стимулира очакването на спасителя отвън. И докато го чакаме, цикълът на предсрочни предизборни кампании  продължава. Гласоподавателната активност намалява, а доверието, изразено чрез вота, се разпилява. Не поради дефицитите на избирателната система, а защото българите не са слепи и ясно виждат, че Илия се е облякъл пак в тия.

 

 Литература

Близнашки, Г. (2021). Избирателна система на Република България. София: УИ "Св. Климент Охридски".

Еко, У. (2012). Връщат ли се часовниците назад? София: Сиела.

Ждребев, А. (2020). Популизмът като фактор за дисфункция на политическите институции в България (2001-2018). София: "Изток-Запад".

Знеполски, И. (2020). Непосилната лекота на демокрацията . София: "Изток-Запад".

Инджов, И. (2017). Левият популизъм като шенс за демокрацията: "Подемос" и авангардната политическа комуникация. Медии и комуникации на 21 век, https://journals.uni-vt.bg/mc/bul/vol1/iss1/4.

Йорданова-Рупчева, И. (2021). Смесени изборни системи за Народно събрание в Р България. Автореферат на дисертация за придобиване на ОНС "Доктор" по проф. напр. 3.6 "Право". София: ИДП - БАН.

Пастърмаджиева, Д. (съст.). (2021). Политически и икономически измерения на избирателните системи в страните от Европейския съюз. Пловдив: Фаст Принт Букс http://electoralsystems.eu/wp-content/uploads/2021/02/SP19-FISN-006.pdf.

Фол, А. (2011). Думи и образи. "Контекст".

Stankov, P. (2020). The Political Economy of Populism. An Introduction. Routledge.

 

УНСС