Определяне на условия на пожароопасност за България в НИМХ

Определяне на условия на пожароопасност за България в НИМХ

В НИМХ функционира автоматична система за определяне на условията на пожароопасност в страната.

В сърцевината ѝ е комплект от емпирични индекси за определяне на степента на опасност от възникване и разпространение на горски пожари. Разработени са от Канадската служба по горите https://cwfis.cfs.nrcan.gc.ca/background/summary/fwi.

Известни са като Fire Weather Index (FWI). Това са метеорологични индекси, защото за тяхното определяне се използват само метеорологични параметри: температура и относителна влажност на въздуха, скорост на вятъра, количество валеж, наличие на снежна покривка, както и стандартни астрономически параметри като продължителност на деня. 

FWI се състои от шест отделни подиндекса. Три от тях определят горимостта на основни видове потенциално гориво в гората: леко – разположено на земната повърхност (шума); рехаво – на средна дълбочина (покрити под повърхността паднали клони, торф); компактно – на по-голяма дълбочина (по-дълбоко заровени дънери и други). Горимостта на видовете потенциално гориво е резултат от тяхното влагосъдържание. То се определя от развитието на основните метеорологични параметри. Наличието на валеж над определен праг води до омокряне на горивото, като шумата се омокря от малки количества валеж, торфът – от средно големи количества валеж, а компактното гориво – от големи количества валеж.

На следващо ниво са: индекс за лекота на запалване на пожар и индекс за лекота на разгоряване на вече възникнал пожар. Първият се определя от горимостта на лекото гориво и скоростта на вятъра, а вторият – от горимостта на рехавото и компактното гориво. Крайният резултат е комбинация от тези два индекса и е самият индекс на пожароопасност FWI http://www.meteo.bg/bg/forecasts/fireindex.

Той е мярка за потенциалната мощност на горене на единица дължина от фронта на пожара. От него могат да се произвеждат емпирично определени други, специфични за мястото или за целите, индекси. В НИМХ, например, се определя индекс на препоръчителна готовност на силите за борба с пожари. Той е редуциран по логаритмична скала FWI, модифициран според условията на релефа – планински или равнинен, вида на растителността и други теренни особености като наличие на градска среда и водни басейни. Този индекс е пряка мярка за количеството на силите, които е необходимо да бъдат заделени за борба с пожари, и може да бъде използван за планиране.

За метеорологична основа на системата за пожароопасност се използва метеорологичен анализ на данни от станции на НИМХ http://www.meteo.bg/bg/valej и прогноза от атмосферен числен модел за прогноза на НИМХ http://weather.bg/0index.php?koiFail=modelsAladin&lng=0 .

Информационната система за пожароопасност представя данни за времето и за пожароопасност за текущия и следващите два дни под формата на карти. Тя е с ограничен достъп за осигуряване на работата на Главна дирекция пожарна безопасност и защита на населението на МВР. Състои се от няколко модула. Първият дава карти на метеорологичните елементи: температура и относителна влажност на въздуха и скорост на вятъра към 12 ч. (фигура 1) и 24-часовото количество валеж за изтеклото денонощие, наличие и височина на снежната покривка и температура на земната повърхност на равен затревен терен на открито (фигура 2).

Фигура 1. Температура (а) и относителна влажност (б) на въздуха и скорост на вятъра (в)

 

Фигура 2. 24-часов валеж на 20.VII.2021 г. (а), снежна покривка на 27.I.2021 г. (б) и температура на земната повърхност (в). Валежът и снежната покривка не са за актуални дати, за да се илюстрира как работи системата, когато има по-значителен валеж и снежна покривка. На 4.VIII няма значителни валежи и няма снежна покривка.

Вторият модул дава карти на трите подиндекса за състоянието на потенциалното гориво (фигура 3).

Фигура 3. Сухота на леко (а), рехаво (б) и компактно (в) гориво и индексите на пожароопасност (фигура 4).

Фигура 4. Индекси на запалване (а), разгоряване (б), пожароопасност (в) и готовност (г)

Последният модул дава карти на препоръчителна степен на готовност за борба с пожари общо за текущия и предстоящите два дни по области (фигура 5а) и по общини (фигура 5б).

 

Фигура 5. Препоръчителна степен на готовност за борба с пожари за три дни по области (а) и общини (б)

Степените на готовност са в цветови градации от много ниска степен (син цвят) до максимална степен (червен цвят) подобно на системата за предупреждения за опасни метеорологични явления Метеоаларм  http://weather.bg/0index.php?koiFail=RM01opasni1&lng=0.

През последните дни в страната има големи пожари като, например, през миналата седмица в района на планината Сакар в Югоизточна България https://bntnews.bg/news/choveshka-nebrezhnost-e-prichinila-pozhara-v-sakar-1163466news.html и по южните склонове на Стара планина над Твърдица в Централна България https://bntnews.bg/news/gorskiyat-pozhar-v-tvardica-e-lokaliziran-i-pod-kontrol-1163979news.html. Големи пожари има и през тази седмица и това доведе до материални щети – например изгорели къщи в Старосел https://btvnovinite.bg/bulgaria/ovladjana-e-situacijata-s-pozhara-v-starosel.html и дори човешки жертви – двама огнеборци са загинали при пожара над Сандански https://dariknews.bg/novini/bylgariia/dvama-gorski-sluzhiteli-zaginaha-pri-gaseneto-na-pozhar-kraj-sandanski-2279414. На фигура 5б се вижда, че има препоръчителна много висока степен (оранжев код) на готовност за борба с пожари в общините по долината на Струма, в Горнотракийската низина, в Югоизточна България и в Централна северна България. Това основно се дължи на опасно високата степен на сухота на трите вида потенциално гориво (фигура 3). Запалването в тези райони е лесно или много лесно (фигура 4а), разгоряването е опасно лесно (фигура 4б) и съответно нивото на пожароопасност е много високо или екстремно (фигура 4в). Червен код – максимална степен на готовност за борба с пожари (фигура 4г) обикновено се постига, когато, освен опасно сухо потенциално гориво на земята, има и продължителен вятър. Дори и малки от метеорологична гледна точка скорости на вятъра повишават значително сложността на гасене на пожар при сухо и горещо време. На 4.VIII има максимална препоръчителна степен на готовност за борба с пожари в района на Сандански (фигура 4г), където е духал слаб или умерен вятър (фигура 1в).

 

 

НИМХ