Гл. ас. д-р Екатерина Богомилова, катедра „Национална и регионална сигурност“, УНСС

Проблемите свързани със защитата при природни бедствия са дълги години обект на изследване в катедра „Национална и регионална сигурност“. Този интерес е продиктуван от факта, че извънредните ситуации въобще са събития, които имат значителни по своите мащаби социално-икономически и екологични въздействия върху икономиката и обществото на всяка страна. Едно от изследваната, в които сме насочили усилията си е проект финансиран по програма „Еразъм +“ на тема: „Намаляване на риска от бедствия: иновативни устойчиви решения чрез интерактивно образование“ в партньорсво с University of Peloponnese /Greece/  и Research and Analyses Ltd /United Kingdom. Проектът се изпълнява от  колектив в състав проф. д-р Д. Димитров – Ръководител проект, доц. д-р Цв. Цветков, доц. д-р Н. Димитров, доц. д-р К. Пудин, доц. д-р Г. Пенчев, гл. ас. д-р Ек. Богомилова, гл. ас д-р  Хр. Бойчева, доц. д-р Пламена Златева, проф. д-р Д. Велев, докторант Цв. Пенкова. 

Целта, която сме си поставили на първи етап, който ще приключи през септември 2021 г., е да бъде направен сравнителен анализ на мерките за намаляване на риска от бедствия, за да се определят проблемните области на място, да се получи и класифицира информацията за най-добрите практики в трите държави. Чрез събирането и анализа на данните ще се очертаят спецификите на държавните политики и ще се оцени тяхната ефективност.

В резултат от изпълнението на заложените по Проекта задачи са проведени дълбочинни интервюта сред 26 интервюирани (респонденти) от висше и средно управленско равнище, работещи в релевантни държавни и други институции, участващи в процесите по защита на населението при бедствия, аварии и катастрофи. Интервютата са проведени сред експерти от Единната спасителна система, а именно ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“, както и техните поделения в областите и общините на Р България, Общински болници, сред командири на поделения от военните формирования на Министерство на отбраната и общинската и областната администрация и др. Въпросите в интервютата са структурирани, така че да дадат ясна престава за координацията и комуникацията на институциите в областта на намаляване на риска при бедствия, както и да се търси устойчивост  в интерактивното образование в областта на бедствията, авариите и катастрофите. Може да се обобщи, че респондентите са компетентни в прилагането на нормативната уредба, която касае изпълнението на конкретни задачи на управленското равнище, за което отговарят.

Като основен недостатък респондентите отчитат слабости в актуализацията на документите, уреждащи взаимоотношенията на отделните институции в планирането на защитата при бедствия, планирането на ресурсите, управлението на риска за намаляването на въздействията вследствие на бедствия. Като основна причина за това се оказва динамиката в средата за сигурност, отсъствие на приоритизиране на дейностите в сектора за сигурност и трайните тенденции в намаляване на финансирането за модернизиране на системата за бедствия, аварии и катастрофи.

Извън министерствата и ведомствата може да се отчете, че на средните управленски нива, компетентните органи на общинската и областната администрация не участват реално в изготвянето на дългосрочните политики за защита на населението при бедствия в частност в управлението на риска за намаляването на въздействията вследствие на тях. Децентрализацията на общините е една от причините за оскъдното преразпределение на ресурсите.

Относно ефективността на държавната политика, респондентите смятат, че след промените през 2009 г. в изпълнителната власт и след закриването на Министерство на извънредните ситуации са налице проблеми по отношение на координацията между отделните ведомствата и структурите, като при вероятно настъпване на природно бедствие не е указано кой, кога и на базата на каква информация извършва защитата на населението.

По мнение на експертите на общинско ниво, общините трудно могат да заделят средства и ресурси от бюджетите си за дейности, свързани с управлението на риска за намаляване на въздействията  вследствие на бедствия.

Като основен извод може да се обобщи, че е необходимо прецизиране на формирането на държавната политика в нейното планиране т.е. формирането да се осъществява на базата на анализ на проблемите от общинските щабове, през областните до министерствата и ведомствата. Това ще доведе до по-добро планиране на ресурсите и обезпечаване на процесите за защита при бедствия.

Въпреки че на пръв поглед може да се заключи, че политиката по защита при бедствия съдържа повечето елементи на стратегическото управление, голяма част от дейностите преди, по време и след природните бедствия трудно могат да намерят място в регламента за отговорностите и задълженията на заинтересованите страни. Основният проблем на тази стратегическа политика, свързана със защитата на населението при природни бедствия е не толкова отсъствието на стратегически документи в тази област, а финансовата обезпеченост и ресурсното осигуряване на неотложните превантивни дейности при защитата от природни бедствия.

По отношение на добрите практики пред общините се отварят много възможности, свързани с трансграничното сътрудничество в областта на бедствията и авариите. Такива проекти са свързани с програмата Интеррег Румъния–България, Интеррег България–Турция, където се осъществява международна и институционална комуникация и координация между отделните държави в областта на намаляването на риска при бедствия. Според интервюираните респонденти не малка част от добрите примери за изготвянето на планове за намаляването на риска при бедствия са и по-големите общини като Бургас, София, Стара Загора, Варна, от които могат да бъдат извлечени ключови моменти за подобряване на дейностите при планирането на защитата при бедствията. Като основен проблем в отговорите се отчита ресурсната недостатъчност за осигуряването на планираните дейности по превенцията. Общинската и областната администрация търси възможности и реализира такива, доколкото е възможно за интегрирането на различни отворени платформи за намаляването на риска при пожари, наводнения, свлачища и срутища, които да могат да бъдат адаптирани към съществуващите системи. Като основен недостатък в по-малките общини се отчита съвместяването на различни длъжности, в това число и дейностите по защитата при бедствия, което налага преквалифицирането на персонала и изпълнението на различни задачи в различни направления, което води до лишаване на реална експертиза при планирането на ресурсите за намаляването на риска от природни бедствия. Отчита се и момента, че при възникване на по-голямо бедствие, авария или катастрофа на територията на дадена община, че не се дава възможност или по-скоро не влиза в изпълнение плана за защита на населението при бедствия, където кметът на общината е водеща фигура и оглавява кризисния щаб. Според респондентите това се дължи на ресурсната осигуреност на тази защита. При отсъствие на планирани средства в общинския бюджет за намаляване на риска при бедствия или реакция при тях, приетите планове и закона при защита при бедствия реално не се изпълняват, тъй като общините сами по себе си не могат да се справят с настъпилата извънредна ситуация.

Отсъствието на анализ на заплахите и риска лишават цялата система от надеждност и целесъобразност при изпълнение на заложените задачи, а именно намаляване на вероятността за настъпване и ограничаване размера на отрицателните ефекти от природните бедствия. Планирането като процес трябва да се съдържа във всички елементи на действията по защитата при бедствия, което ще осигури стабилност при управлението на самата криза. Колкото по добре са анализирани и оценени  рисковете и заплахите, планирани са ресурсите по защитата и са определени задълженията на участващите в процеса на защита и са обезпечени при изпълнението на задачите, толкова по-малки биха били загубите за държавата и обществото, както и възможността за дългосрочно планиране и инвестиране в обектите и териториите уязвими на природни бедствия.

Друг проблем на защитата при природни бедствия настъпващи на територията на страната, е нецелесъобразност и неефективност при използване на наличните ресурси или средствата, които се отпускат за превенция от извънредни ситуации. Причина за неефективното използване на ресурсите се оказват лошото изработване на проектите, липсата на контрол (технически и финансов) при изпълнението на ремонтите на речните корита и язовирните стени, укрепването на свлачищни райони, прочистване на горите, или липсата на прозрачност при избор на изпълнител за съответните проекти. Ако средствата, които се отпускат за ремонтно-възстановителни дейности, се вложат в превантивните мероприятия, бедствия настъпващи в Р България няма да са често явление или щетите, които нанасят върху собствеността на хората ще са незначителни.

В резултат от отговорите можем да обобщим, че за да се подобри защитата при природни бедствия на цялата система и придружаващите я елементи, трябва да осигури устойчивост на развитието. Държавата и населението ще притежават по-голям капацитет за неутрализиране и противодействие на последствията, когато тази цел е постигната. Подходящите действия в изпълнение на дейностите, заложени в стратегическите документи по защитата от природни бедствия, ще доведе до стабилна и устойчива на извънредни ситуации система.

Респондентите отчитат следните области, в които е необходимо подобряване на политиката за защита при бедствия.

• Финансиране и увеличаване дяла на инвестирани средства в планирани превантивни дейности (например в лошо състояние са дигите на р. Дунав по цялото и поречие).
• Планирането на мерките за намаляване на риска при бедствия да се осъществява на базата на възможностите за ресурсна обезпеченост на тези процеси.
• Включване на университетите и изследователските центрове, както и Дирекция 112 на МВР в Единната спасителна система при планиране на държавната политика за защита при бедствия, в т.ч. центъра за приемане и обслужване на спешни повиквания към телефон 112, които са изградени във всеки от районите за планиране, определени със закона за регионалното развитие – София, Русе, Монтана, Бургас, Кърджали и Варна.
• Държавата да подпомага общините в реализацията на мерките за намаляване на риска при бедствия.

По отношение на обученията свързани с бедствия и аварии на територията на Република България, в държавната политика могат да бъдат отчетени редица слабости. На първо място, на ниво средните училища не се провеждат обучения, свързани с потенциалните заплахи от природни бедствия на територията на страната, както и начина, по който средношколците трябва да реагират. Отсъствието на ресурси в районните служби на ПБЗН, отсъствието в държавната политика за намаляването на риска при бедствия в учебните програми на образователната ни система в средните и висшите училища води до неподготвеност на същите и въобще на населението на страната за реакция при бедствия.

 

УНСС