ПРОЕКТ НИД НИ-4/2018, ръководител: доц. д-р ЯНКО ХРИСТОЗОВ

Актуалността на темата е свързана с липсата на подобно мащабно изследване, което дава представа за финансово състояние и промените на ключовите показатели - ликвидност и задлъжнялост на нефинансовите предприятия в България.

Необходимостта от подобно изследване намира израз в „Препоръки на Съвета относно Националната програма за реформи на България за 2017 г. и съдържаща становище на Съвета относно Конвергентната програма на България за 2017 г.”

Основната цел на проекта е да се изследва състоянието на ликвидността и на задлъжнялостта на предприятията от нефинансовия сектор в България, да се изведат индикатори за ранно предупреждение при проблеми свързани с платежоспособността и да се откроят някои ключови подходи за управлението на ликвидността.

Подцел е да се изведат средноотраслови стойности на показателите за ликвидност, които да служат като ориентир за поддържане на необходимите нива на ликвидност от съответните сектори. 

Обект на изследване са нефинансовите предприятия в България, които обхващат 17 от 21 икономически сектора според класификатора на икономическите дейности на НСИ.

Ограниченията във връзка с изследвания период са поставени поради последната налична, изготвена от НСИ информация за обединени финансови отчети по икономически дейности, която се подготвя по поръчка и изрично за целите на текущия анализ.

По отношение на получените резултати:

За изследвания 11-годишен период фирмената задлъжнялост се увеличава като абсолютна стойност от 147,6 млрд. лв. през 2008 до 174,8 млрд. лв. към началото на 2019 г. Опасната за фирмите т.нар. междуфирмена или вътрешнофирмена задлъжнялост расте от 96,2 до 123,5 млрд. лв. за същия период. Тези резултати на пръв поглед дават основание за опасения, но нeоснователно, а причините са няколко:

Първо, броят на включените в изследването фирми, участващи в обединените финансови отчети на отделните икономически сектори, изготвени от НСИ, е нараснал за периода от близо 200 000 на 340 000 фирми. Следователно средната обща задлъжнялост на едно предприятие през 2008 г. е 781 хил. лв. и спада до 512 хил. лв. към края на изследвания период. Същевременно средната междуфирмена задлъжнялост намалява от 481 хил. лв. на едно предприятие до 362 хил. лв. Най-задлъжнял на база едно предприятие е сектор „D. Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива“, следван от сектор „В. Добивна промишленост“, а най-нисък е този показател в сектор „Р. Образование“. Изводите са, че когато се измери какъв общ и междуфирмен дълг се пада на едно предприятие, се оказва, че нивата са дори по-ниски в сравнение с предходни години за разлика от случая, при който не се отчита броя на предприятията, както е правено до момента в други изследвания по темата за фирмената задлъжнялост. 

Второ, ако се отчетат двойните и тройните записвания на задълженията от предприятия, които имат вътрешнофирмени разбирания, междуфирмената задлъжнялост ще се окаже с много по-ниски стойности. По-притеснителен факт за междуфирмената задлъжнялост е, че тя се увеличава като дял спрямо общия дълг за сметка на кредитирането от финансови институции и тези нива следва да се наблюдават по-внимателно. Въпреки това, през последната изследвана година процентът на банковите заеми поискани от фирмите се увеличава спрямо предходните няколко години, което би трябвало да стимулира инвестиционната им активност. Това е ключов момент за бъдещето на нефинансовите предприятия в България, защото инвестициите намаляват значително в периода 2008-2019 г. и като абсолютни нива, и като процент от БВП.

Трето, през целия изследван период се наблюдава подобряване на относителните показатели за задлъжнялост като дълг/активи, дълг/собствен капитал, коефициент на покритие на лихвите и др., което говори за по-нисък финансови риск и допринася за по-високата финансова автономност на изследваните предприятия.

Ликвидността на нефинансовите предприятия е измерена чрез три показателя – за структурна ликвидност, за функционална ликвидност и продължителност на финансовия цикъл. Средната обща ликвидност се повишава от 1,39 на 1,60. Най-висок е този коефициент в сектор „P. Образование“, а най-нисък в сектор „J. Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения“. Същото се случва и с коефициентите за бърза, незабавна и абсолютна ликвидност, които се подобряват през изследвания период. Това говори за по-добра краткосрочна платежоспособност на нефинансовите предприятия в България. По показателя за дългосрочна (функционална) ликвидност обаче, потребността от парични средства се увеличава и през последните години се наблюдава дефицит. Финансовият цикъл, който измерва продължителността от деня на закупуване на суровините, до деня на заплащането на продадената продукция от страна на клиента се увеличава. През 2008 г. е средно 14,93 дни на база 17-те сектора, а към 2019 г. е 29,36 дни. Това означава, че фирмите събират по-бавно вземанията си, което утежнява техните баланси. Въпреки, че има най-нисък коефициент за обща ликвидност, при сектор J. се наблюдава най-къс финансов цикъл, докато при сектор „L. Операции с недвижими имоти“ този показател е най-дълъг, средно над 300 дни. Заключението, което се прави е, че на база краткосрочна ликвидност ситуацията се подобрява, на база дългосрочна се влошава, удължава се и продължителността на финансовия цикъл.

На база получените резултати и поставените цели бяха обособени мерки за противодействие на задлъжнялостта, които следва да се предприемат от държавата и предприятията. Най-същественият принос е обособяването на средни отраслови величини на различни относителни показатели за задлъжнялост и ликвидност, които да служат като ориентир на предприятията от отделните сектори. Бяха изведени индикатори за ранно предупреждение при рискове, свързани с платежоспособността и бяха предложение подходи за управление на ликвидността от страна на предприятията. Имаме възможност да предоставим на държавните институции потенциалните мерки за противодействие на прекомерната фирмена задлъжнялост, които са финансови, законови и административни. Предложената от авторите методология ще позволи в бъдеще да се отчете влиянието на Covid-19 кризата върху тези два показателя.

УНСС