проф. д-р Владя Борисова

Директор на ИИСТТ

По инициатива на Института по интелектуална собственост и технологичен трансфер (ИИСТТ) на УНСС и Патентно ведомство на Република България, през 2019 г., се инициира изследване: Мисията на Световната организация за интелектуална собственост (СОИС) за установяване на реалното състояние на трансфера на технологии в Република България, което приключи през 2021 г. Водещ мотив зад инициативата е да се да подкрепят заинтересованите страни в процеса по трансфер на технологии за получаването на устойчиви резултати от научноизследователска дейност посредством активното взаимодействие между академия и бизнес. Основната цел на проекта бе да се установи значението на интелектуалната собственост и състоянието на трансфера на технологии, като ключови елементи в развитието на националната иновационна екосистема за изграждането на активно взаимодействие между академията и бизнеса, и да се разработят препоръки за подобряване на националната среда.

Изследването се проведе на три етапа. Първият етап включи разработването на два въпросника със съдействието на международен експерт, одобрен от СОИС и тяхното попълване от целевите респонденти: държавните институции и офисите за трансфер на технологии. Вторият етап от изследването обхвана провеждането на интервюта на място от представители на световната организация за интелектуална собственост и международния експерт с респондентите на въпросника. Третият етап от изследването обхвана изготвянето на предварителния доклад на СОИС за резултатите от предходните два етапа и разпространението му из организаторите на изследването и заинтересованите страни за становища – УНСС, Патентно ведомство, Министерство на науката и образованието, Министерство на икономиката, БТПП, ИАНРМСП, които предоставиха своите официални становища. Четвъртият последен етап от изследването е представянето на резултатите и препоръките в крайния доклад на СОИС относно състоянието на технологичния трансфер в България и тяхното приемане от държавните институции с цел имплементиране в националната политика за развитие и подкрепа при трансформирането на националната икономика в иновационна.

Четвъртият етап - представянето и приемането на резултатите и препоръките от крайния доклад на СОИС, се проведе онлайн на 10 март 2021 г. Международната среща, която е от ключово значение за изграждането на националната иновационна екосистема, чрез установяване на функционална връзка между академията и бизнеса, бе организирана от СОИС съвместно с УНСС, в частност Института по интелектуална собственост и технологичен трансфер (ИИСТТ) и Патентно ведомство на Република България.

Със ексклузивно видеообръщение онлайн срещата откри г-н Дарън Танг генерален директор на СОИС. Той  подчерта, че иновациите с български произход са значими и посочи част от българските учени, допринесли за развитието на световната наука, като д-р Стамен Григоров – откривател на млечнокиселата бактерия в киселото мляко, или физикът Георги Наджаков, чието откритие е в основата на класическата електрофотография.

От страна на българското правителство, специални гости на срещата бяха: г-н Милен Люцканов - заместник-министър на външните работи; г-жа Карина Ангелиева – заместник-министър на образованието и науката; г-жа Яна Топалова – заместник-министър на икономиката. Г-н Бойко Таков – изпълнителен директор на Изпълнителната агенция за насърчаване на МСП, г-н Кирил Гератлиев – изпълнителен директор на Изпълнителната агенция ОП „Наука и образование за интелигентен растеж“.

От страна на чуждестранните партньори, в срещата участие взеха г-жа Олга Спасич – началник на секция Трансфер на технологии към СОИС и г-н Алехандро Рока Кампаня, директор на дирекция „Интелектуална собственост и иноватори“ в СОИС, г-н Ашли Стивънс – външен експерт на СОИС. От страна на Европейската комисия, в срещата участие взеха и г-жа Елена Андонова от Съвместен изследователски център на ЕК, г-жа Елизабет Киркорова, Генерална дирекция „Регионална и урбанистична политика“ на ЕК.

В дискусията се включиха също така представители на университетите, учени от БАН, представители на центровете за трансфер на технологии, бизнес организациите и др.

Резултатите от проведеното изследване, представени в доклада на СОИС и приети от посочените по-горе участници в изследването установяват следното:

България все още е в ранен етап на:

1.1.  осъзнаване на значението и ролята на интелектуалната собственост, поради което:

• Липсва изградена иновационна екосистема с обвързани компетенции между заинтересованите страни с участието на Офисите за трансфер на технологии, за трансформиране на научните резултати в иновации;
• Инвестициите в НИРД са изключително ниски, под 1% от БВП, вкл. за 2020 г;
• Патентната активност на изследователските институти, университетите и бизнеса е сравнително ниска (около 200 заявки на година за България, при 67 000 за Германия или приблизително 4000 за Хърватия)[1]. Голяма част от изобретенията се продават, а не се лицензират, т.е. не се внедряват от българския бизнес и не участват в създаването на стойност в националната икономика;
• Иновационната активност на страната като цяло е ниска. Според Европейската иновационна карта за 2020 г., сред 4 категории страни в съюза, България е разположена в последната „плах или скромен иноватор“, като в тази е само с Румъния. Иновационното ниво на националната ни икономика е под 50% от средното европейско ниво.

 

 1.2. развитие на технологичния трансфер от Академия към Бизнес и опита в това направление е ограничен, защото:

• За първи път термина интелектуална собственост на университетите влиза в Закона за висшето образование едва през 2016 г.
• Регламентация на условията и реда за създаване на търговски дружества от държавните висши училища за целите на стопанската реализация на резултатите от научни изследвания и обекти на интелектуалната собственост се приема едва през април 2020 г. - ПМС 61 на МС от 02.04.2020 г.
• Създадените Офиси за трансфер на технологии (ОТТ) са финансирани по програма Фар и различни оперативни програми от 2017 г. насам, страдат от липса на финансиране и изграден кадрови експертен капацитет. Установени причини за това състояние са прекратяването на финансирането по оперативните програми, недостатъчното кадри в областта на интелектуалната собственост, приемането на ПМС 61 едва през 2020 г., което довежда до невъзможност за осъществяване на технологичен трансфер и самоиздръжка. Изследването отчита, че има спорадична практика, която е свързана с продажбата на интелектуална собственост, не с технологичен трансфер, и която не е достатъчна за самоиздръжката на ОТТ.
• Подготвените специалисти в областта на интелектуалната собственост и технологичния трансфер са недостатъчно като цяло, както за държавните институции, така и за университетите и изследователските институти и бизнеса.
• Интересът на бизнеса към трансфериране на технологии от университетите и изследователските институти е изключително нисък, поради следните обстоятелства:
  • Въпрос на изградена национална култура на функциониране на бизнеса и университетите/изследователските институти;
  • Недобре изградената или напълно липсваща в някои университети и изследователски институти Политика за интелектуална собственост, която да e основа на управлението на интелектуалната собственост на висшето училище като:

-          служи като отправна точка за общо разбиране относно интелектуалната собственост, правата на интелектуална собственост и стимулите за изследователите;

-          установява структурата и начина, по който интелектуалната собственост и научните резултати се използват за целите на тяхната стопанска реализация. Като такава Политиката гарантира сигурност и прозрачност за укрепване на връзките между университета и индустрията; и

-      подпомагана университета да се справи със социалните си ангажименти за осигуряване на разпространението на знания и технологии за благото на обществото.

• НИД на университетите и изследователските института все още не кореспондира на приоритетните икономически направления на страната;
• Университетите и изследователските институти все още не са достатъчно предприемачески ориентирани и приоритетно създават научни резултати и интелектуална собственост в сферата на своите научни компетенции,  а не в отговор на целите за развитие в приоритетните области на иновационната стратегия за интелигентна специализация.

Препоръките, които СОИС отправи и които бяха приети от държавните институции и участниците в четвъртия етап от проекта, относно бъдеща работа за подобряване на средата са свързани със:

• Изграждане на цялостна иновационна екосистема с обвързани компетенции между заинтересованите страни, припознаване на значението на интелектуалната собственост и технологичния трансфер, чрез активно участие на Офисите за трансфер на технологии;
• Създаване на ясна унифицирана правна рамка, която да установява основни положения остносно: – собственост върху научноизследователските резултати; технологичния трансфер; идентифициране на национални средства за технологичен трансфер; обучение на специалисти по интелектуална собственост и технологичен трансфер;
• Финансова подкрепа – за подготовката на кадри по интелектуална собственост и технологичен трансфер; за дългосрочно финансиране на ОТТ; специфично финансиране за закриала на интелектуалната собстевност на университетите;
• Човешки капитал – нужда от специалисти; създаване на програма за обучение на специалисти по интелектуална собственост и технологичен трансфер за държавните институции, университетите, Офисите за технологичен трансфер, изследователските организации и бизнеса. В този смисъл, СОИС предложи да се използва научния и експертен капацитет на Института по интелектуална собственост и трансфер на технологии (ИИСТТ)[2] и експертизата на Патентно ведомство на Р България, които да съдействат при изпълнението на националната програма за подготовка на кадри в областта на интелектуалната собственост и технологичен трансфер.

В рамките на изпълнението на проекта, на национално ниво бе реализиран напредък в посока на изпълнение на препоръките в изследването, а именно:

• Прие се ПМС 61/април 2020 за условията и реда за създаване на търговски дружества от държавните висши училища за целите на стопанската реализация на резултатите от научни изследвания и обекти на интелектуална собственост;
• Пристъпи се към създаването на Държавна агенция за научни изследвания и иновации към МС;
• Съвместно с ИАНРМСП, Института по интелектуална собственост и технологичен трансфер (ИИСТТ) и БАН, университетите и Офисите за трансфер на технологии се пристъпи към създаване на онлайн иновационна мачмейкинг екосистема (InnoMatch) за подпомагане срещата на Науката с Бизнеса.