гл.ас.д-р Дияна Митева Заместник-директор по научноизследователската дейност, Катедра "Финанси", УНСС

Пандемията, породена от корона вируса, изложи света на безпрецедентно предизвикателство засягайки всяка част от икономиката и нейните участници.

В исторически план влиянието на предишни пандемии главно се свързва с нарастване на спестяванията, спад на дългосрочните реални лихвени проценти по време и след тези кризисни периоди. Реалните лихвени проценти, които представляват номиналните лихвени проценти, коригирани с инфлацията, имат склонност да остават ниски в продължение на десетилетие след една пандемия, а в същото време работните заплати постепенно нарастват.

По данни на световната банка реалният лихвен процент за България за 2019 г. е отрицателен (-0,66)(World Bank, 2021), като се очаква за 2020 г. и 2021 г. той да остане под 0%.

В сравнението на настоящата пандемия с предишни, трябва да се вземат предвид и някои различия. Най-уязвими към корона вируса са по-възрастните хора, извън активна възраст, а равнището на смъртност засега е значително по-ниско от това при най-големите пандемии, като например при тази предизвикана от чумата. От друга страна е налице огромно нарастване на държавния дълг във връзка с редица фискални мерки, които правителствата предприеха, в отговор на кризата с корона вируса. Не на последно място, социалният ефект от мерките и промените в потреблението значително отличават тази пандемия. 

По отношение на лихвените проценти, важно е да обърнем внимание, че корона кризата се появи в обстановка на отрицателни или близки до нулата лихвени проценти. Отрицателните лихвени проценти се свързват с паричната политика на най-големите централни банки в света след световната финансова криза от 2007-2009 г. Европейската централна банка (ЕЦБ) предприе действия за осигуряване на значителна ликвидност, с оглед стимулиране на кредитирането, подобряване баланса на кредитните институции и увеличаване на потреблението. По-голямата ликвидност при по-ниска цена доведе до намаляване на лихвените проценти. Тези мерки продължиха много дълъг период от време, за който лихвите стигнаха и преминаха психологическата граница от 0 %.

От 2014 г. ЕЦБ прекрачи този праг, като въведе отрицателни лихви по депозитното улеснение (лихвеният процент, който банките получават, когато държат средства в ЕЦБ). В резултат на това и други централни банки започнаха да прилагат подобни нива на лихвите. В последствие те се пренесоха и върху лихвите по депозити и кредити, отпускани от кредитните институции, но също и върху доходността на държавните облигации.

През 2016 г. БНБ въведе отрицателни лихвени проценти върху държаните при нея средства на депозит, като към началото на 2021 г. този процент е -0,70%. Пандемията с корона вируса в България започна през март 2020 г. и както навсякъде другаде по света, това беше неочаквано и ситуацията беше трудно предвидима.

По данни на БНБ обемът на новоотпуснатите кредити за м. април и май отчита намаление съответно с 14% и 50 % по потребителските кредити в лева. Вероятно обяснение затова е фактът, че затворени по домовете си и в неизвестност как ще се развие корона вирусът, домакинствата са замразили плановете си за потребление и нови покупки.

Типично по-високите лихвени проценти за кредити в лева в сравнение с тези в евро показаха повишение в началото на пандемията при по-краткосрочните матуритети, докато при по-дългосрочните не се забелязаха съществени изменения. Въпреки, че лихвените проценти по кредити в евро в България са много по-ниски от тези в лева, обемът на новоотпуснатите кредити в евро е едва 1,12% от общата сума на потребителските заеми и приблизително 5% от ипотечните заеми. Това може да се обясни с предпочитанията на кредитополучателите да обслужват заемите си във валутата, в която получават доходите си.

Лихвените проценти по ипотечните кредити не бяха засегнати съществено през 2020 г., като по-осезаема волатилност се наблюдава по кредитите в евро. Намаление на новоотпуснатите кредите се наблюдава само през април и май.

По отношение на депозитите, през 2020 г. волатилността на лихвените проценти по депозитите на домакинствата е значително по-ниска от волатилността на лихвените проценти по депозитите на нефинансовите предприятия. Наблюдават се също отрицателни стойности на лихвените проценти по депозитите за нефинансовите предприятия през 2020 г.

Въпреки, че в България отрицателните лихвени проценти се въвеждат от БНБ през януари 2016 г., лихви под 0% не се наблюдават за депозитите на домакинствата, което сочи, че психологическата нулева граница в България съществува, а и също, че банките се опасяват да минат на негативна територия.

Инфлация, държавен дълг и други лихвени проценти в ЕС

Средната инфлация в Еврозоната за 2020 г. намалява, като към края на годината е -0,3% по данни на ЕЦБ, а целевото равнище на инфлация, към което ЕЦБ се стреми, е 2%.

Инфлацията в България също намалява, като от 3% в началото на 2020 г. спада до 0% през декември, по данни на ЕЦБ. От друга страна някои държави в ЦИЕ, като Полша, Румъния, Унгария и Чехия отчитат по-високи стойности на инфлацията от равнища между 1,5 и 3%. Към  февруари 2021 г. най-високо ниво на инфлация отчитат Полша и Унгария – съответно 3,6% и 3,3%.

Съвкупните разходи за кредит за домакинства и нефинансови предприятия по нови кредити в Еврозоната спадат през 2020 г., като към ноември 2020 г. те са 1,35%, а за нефинансовите предприятия те са 1,50%.

Домакинствата стават все по-задлъжнели, като коефициентът на  дълга към брутния разполагаем доход при домакинствата се покачва от 93,62% през първото тримесечие на 2020 г. до 95,76% през третото тримесечие, средно за страните от еврозоната, поради по-бързото нарастване на кредитите спрямо дохода.

Към края на м. март доходността до падежа на първокласните ДЦК (на страните с най-висок ААА кредитен рейтинг) остава отрицателна за матуритети до 15 г. и под 0,3% за матуритети от 30 г. По данни на БНБ доходността до падежа на българските държавни облигации през 2020 г. е променлива, като се наблюдава нарастване в първата половина на годината, а през второто полугодие се отчита намаление, като дългосрочният лихвен процент за оценка на степента на конвергенция спада до 0,15% към края на февруари 2021 г.  

В заключение може да се каже, че като цяло пандемията, започнала в началото на 2020 г., оказа влияние върху лихвените проценти, но фактът, че те бяха стигнали нулевата граница, а някои от тях я преминаха преди началото на пандемията, беше причина за по-слаби промени. Най-съществен се очертава проблемът с държавния дълг, тъй като пандемията породи нарастване на дълга на страните, за да финансират прилаганите от тях мерки за справяне с кризата. Това може да е сериозно предизвикателство за държавите в бъдеще.

УНСС