Ваксинационният план на ООН е в ход, но проблемите остават
CV 13:02:31 25-02-2021
PA1258CV.010
Свят - ваксини - КОВАКС
Ваксинационният план на ООН
е в ход, но проблемите
остават
Вашингтон, 25 февруари /Мария Чън от Асошиейтед прес/
Когато през април миналата година коронавирусната пандемия обхвана целия свят, световни организации се обединиха, за да съдействат за осигуряване на ваксини и за най-уязвимите хора по света, на фона на треската за дози. Инициативата, известна като КОВАКС, беше създадена от Световната здравна организация, ваксинната коалиция ГАВИ и коалиция за противоепидемични нововъведения на име СЕПИ.
Предназначението на КОВАКС е да сключва сделки за закупуване на ваксини на едро от фармацевтичните компании, но може да получава и дарени дози от богати страни. Инициативата прави възможно чрез нея по-бедните държави да получават имунизационни препарати безплатно - същевременно от нея могат да купуват и по-богати страни, например за да разнообразят доставките си.
Тя обаче е тормозена от липса на пари и доставки, а също и от логистични пречки - и всичко това, докато шепа богати страни изпревариха доста останалите във ваксинационните си кампании.
Едва вчера бяха доставени първите ваксини по линия на КОВАКС; те пристигнаха в Гана. Ето и поглед върху това, което представлява проектът дотук:
ЗАЩО Е НЕОБХОДИМ КОВАКС
Не всички страни могат да си позволят да си купят сами ваксини срещу КОВИД-19, а при предишни пандемии, включително при тази от свинския грип през 2009 г., ваксините бяха изкупени от богатите държави. По време на ХИВ кризата животоспасяващи лечения станаха достъпни в Африка едва години след като бяха въведени на Запад.
Като се остави на страна по-общият морален дълг за споделяне на ваксините, учените предупреждават, че позволяването на коронавируса да се разпространява свободно сред което и да е население представлява глобален риск, тъй като това може да доведе до опасни нови варианти на вируса, които биха могли след това на свой ред да се разпространят - и то дори сред хора, които вече са изкарали вируса или са ваксинирани срещу него.
КАКВИ ЗАДАЧИ СИ ПОСТАВЯ КОВАКС
Първоначалната цел на инициативата беше да осигури ваксини на по-бедните страни така, че поставянето им да започне едновременно с това в по-богатите страни. Това не беше постигнато, но от самата програма се надяват до края на годината да доставят около 2 милиарда дози на над 90 страни.
КОВАКС планира да осигури достатъчно ваксини за имунизиране на между около 20 и 30 на сто от населението на по-бедните държави - дял, при който тези страни пак ще останат уязвими за епидемични взривове на коронавируса. По оценки на експерти е нужно поне 70 процента от дадено население да бъде защитено срещу КОВИД-19, за да бъдат избегнати бъдещи епидемии.
Кейт Елдър от "Лекари без граници" нарече извършената в Гана първа в света доставка на ваксини от КОВАКС "много плахо и закъсняло начало" на глобалната имунизация. Благотворителната организация предложи да бъдат отложени доставките за богатите страни, "докато светът наваксва с предпазването на най-уязвимите хора, живеещи в по-бедните страни".
ЗАЩО НЕЩАТА С КОВАКС НЕ ВЪРВЯТ ПО-БЪРЗО
Няма достатъчно ваксини. Световните запаси от имунизационни препарати срещу КОВИД-19 са изключително ограничени, а компаниите срещат трудности да произвеждат по повече, което кара експерти да предричат, че чак до 2023-2024 г. няма да има достатъчно дози за обхващане на цялото световно население. Докато страните със средновисоки и високи доходи на населението са запазили за себе си над 5 милиарда дози, сключените от КОВАКС споразумения са за над милиард - но не всички от тези споразумения са правно обвързващи.
Инициативата получи милиарди долари финансиране, но генералният секретар на СЗО Тедрос Аданом Гебрейесус изтъкна тези дни, че тези пари почти губят смисъл, ако няма ваксини за купуване. Той призова богатите страни да спрат да сключват сделки, за да си осигуряват допълнителни количества дози, тъй като това може да постави под заплаха дори и тези споразумения, които КОВАКС вече е сключила.
От програмата освен това не могат да изпращат никакви ваксини, докато съответният препарат не получи извънредно разрешение за употреба от СЗО. Дотук зелена светлина са получили само две ваксини, тези на "Пфайзер"/"Бионтех" и "Астра Зенека". Ваксината на "Астра Зенека" формира и основната част от дозите, за които КОВАКС има сключени споразумения, но и тя получи одобрение за употреба от СЗО едва миналата седмица.
За разлика от минали епидемии, когато по-бедните страни чакаха хуманитарните агенции да им изпратят ваксини, сега всички тези забавяния накараха редица развиващи се страни да сключат сами свои частни сделки, извън КОВАКС.
КАКВО ПРАВЯТ БОГАТИТЕ СТРАНИ, ЗА ДА ПОМОГНАТ
Макар и Групата на седемте най-развити страни в света (Г-7) да обеща да осигури справедлив достъп до ваксини срещу КОВИД-19 и да анонсира 7,5 милиарда долара за КОВАКС, няма много конкретика от такива страни като Великобритания, Франция и Германия относно това кога ще бъдат готови да дарят от излишните си дози.
Докато френският президент Еманюел Макрон обеща да предостави на КОВАКС 5 на сто от ваксините, британският държавен министър за Близкия изток и Северна Африка Джеймс Клевърли заяви, че е трудно да се каже "с каквато и да било сигурност" кога и колко може да дари Обединеното кралство.
Няколко по-богати страни бяха подложени на критики, че купуват огромни количества ваксини. Великобритания например има сключени споразумения за ваксини за над пет пъти броя на населението й. Тези страни се оправдаха, че е било нужно да сключат предварително подобни сделки, защото отначало не се е знаело коя ваксина ще сработи и коя не, а често пъти казваха в своя защита и че обещават да дарят излишните си количества. Но сегашната липса на конкретика е притеснителна, а някои експерти смятат, че отделните страни е малко вероятно да дарят ваксини, докато не узнаят колко дълготраен е имунитетът и срещу кои варианти.
Други богати страни, като например Канада, Нова Зеландия и Сингапур, също се обърнаха към КОВАКС за ваксини, макар и да разполагат със свои собствени запаси. СЗО заяви, че тези заявки ще бъдат изпълнени, тъй като част от замисъла на КОВАКС е да осигури и по-голям избор на богатите страни при покупката на ваксини. /БТА/ /Владимир Сахатчиев/
/ПА/
PA1258CV.010
Свят - ваксини - КОВАКС
Ваксинационният план на ООН
е в ход, но проблемите
остават
Вашингтон, 25 февруари /Мария Чън от Асошиейтед прес/
Когато през април миналата година коронавирусната пандемия обхвана целия свят, световни организации се обединиха, за да съдействат за осигуряване на ваксини и за най-уязвимите хора по света, на фона на треската за дози. Инициативата, известна като КОВАКС, беше създадена от Световната здравна организация, ваксинната коалиция ГАВИ и коалиция за противоепидемични нововъведения на име СЕПИ.
Предназначението на КОВАКС е да сключва сделки за закупуване на ваксини на едро от фармацевтичните компании, но може да получава и дарени дози от богати страни. Инициативата прави възможно чрез нея по-бедните държави да получават имунизационни препарати безплатно - същевременно от нея могат да купуват и по-богати страни, например за да разнообразят доставките си.
Тя обаче е тормозена от липса на пари и доставки, а също и от логистични пречки - и всичко това, докато шепа богати страни изпревариха доста останалите във ваксинационните си кампании.
Едва вчера бяха доставени първите ваксини по линия на КОВАКС; те пристигнаха в Гана. Ето и поглед върху това, което представлява проектът дотук:
ЗАЩО Е НЕОБХОДИМ КОВАКС
Не всички страни могат да си позволят да си купят сами ваксини срещу КОВИД-19, а при предишни пандемии, включително при тази от свинския грип през 2009 г., ваксините бяха изкупени от богатите държави. По време на ХИВ кризата животоспасяващи лечения станаха достъпни в Африка едва години след като бяха въведени на Запад.
Като се остави на страна по-общият морален дълг за споделяне на ваксините, учените предупреждават, че позволяването на коронавируса да се разпространява свободно сред което и да е население представлява глобален риск, тъй като това може да доведе до опасни нови варианти на вируса, които биха могли след това на свой ред да се разпространят - и то дори сред хора, които вече са изкарали вируса или са ваксинирани срещу него.
КАКВИ ЗАДАЧИ СИ ПОСТАВЯ КОВАКС
Първоначалната цел на инициативата беше да осигури ваксини на по-бедните страни така, че поставянето им да започне едновременно с това в по-богатите страни. Това не беше постигнато, но от самата програма се надяват до края на годината да доставят около 2 милиарда дози на над 90 страни.
КОВАКС планира да осигури достатъчно ваксини за имунизиране на между около 20 и 30 на сто от населението на по-бедните държави - дял, при който тези страни пак ще останат уязвими за епидемични взривове на коронавируса. По оценки на експерти е нужно поне 70 процента от дадено население да бъде защитено срещу КОВИД-19, за да бъдат избегнати бъдещи епидемии.
Кейт Елдър от "Лекари без граници" нарече извършената в Гана първа в света доставка на ваксини от КОВАКС "много плахо и закъсняло начало" на глобалната имунизация. Благотворителната организация предложи да бъдат отложени доставките за богатите страни, "докато светът наваксва с предпазването на най-уязвимите хора, живеещи в по-бедните страни".
ЗАЩО НЕЩАТА С КОВАКС НЕ ВЪРВЯТ ПО-БЪРЗО
Няма достатъчно ваксини. Световните запаси от имунизационни препарати срещу КОВИД-19 са изключително ограничени, а компаниите срещат трудности да произвеждат по повече, което кара експерти да предричат, че чак до 2023-2024 г. няма да има достатъчно дози за обхващане на цялото световно население. Докато страните със средновисоки и високи доходи на населението са запазили за себе си над 5 милиарда дози, сключените от КОВАКС споразумения са за над милиард - но не всички от тези споразумения са правно обвързващи.
Инициативата получи милиарди долари финансиране, но генералният секретар на СЗО Тедрос Аданом Гебрейесус изтъкна тези дни, че тези пари почти губят смисъл, ако няма ваксини за купуване. Той призова богатите страни да спрат да сключват сделки, за да си осигуряват допълнителни количества дози, тъй като това може да постави под заплаха дори и тези споразумения, които КОВАКС вече е сключила.
От програмата освен това не могат да изпращат никакви ваксини, докато съответният препарат не получи извънредно разрешение за употреба от СЗО. Дотук зелена светлина са получили само две ваксини, тези на "Пфайзер"/"Бионтех" и "Астра Зенека". Ваксината на "Астра Зенека" формира и основната част от дозите, за които КОВАКС има сключени споразумения, но и тя получи одобрение за употреба от СЗО едва миналата седмица.
За разлика от минали епидемии, когато по-бедните страни чакаха хуманитарните агенции да им изпратят ваксини, сега всички тези забавяния накараха редица развиващи се страни да сключат сами свои частни сделки, извън КОВАКС.
КАКВО ПРАВЯТ БОГАТИТЕ СТРАНИ, ЗА ДА ПОМОГНАТ
Макар и Групата на седемте най-развити страни в света (Г-7) да обеща да осигури справедлив достъп до ваксини срещу КОВИД-19 и да анонсира 7,5 милиарда долара за КОВАКС, няма много конкретика от такива страни като Великобритания, Франция и Германия относно това кога ще бъдат готови да дарят от излишните си дози.
Докато френският президент Еманюел Макрон обеща да предостави на КОВАКС 5 на сто от ваксините, британският държавен министър за Близкия изток и Северна Африка Джеймс Клевърли заяви, че е трудно да се каже "с каквато и да било сигурност" кога и колко може да дари Обединеното кралство.
Няколко по-богати страни бяха подложени на критики, че купуват огромни количества ваксини. Великобритания например има сключени споразумения за ваксини за над пет пъти броя на населението й. Тези страни се оправдаха, че е било нужно да сключат предварително подобни сделки, защото отначало не се е знаело коя ваксина ще сработи и коя не, а често пъти казваха в своя защита и че обещават да дарят излишните си количества. Но сегашната липса на конкретика е притеснителна, а някои експерти смятат, че отделните страни е малко вероятно да дарят ваксини, докато не узнаят колко дълготраен е имунитетът и срещу кои варианти.
Други богати страни, като например Канада, Нова Зеландия и Сингапур, също се обърнаха към КОВАКС за ваксини, макар и да разполагат със свои собствени запаси. СЗО заяви, че тези заявки ще бъдат изпълнени, тъй като част от замисъла на КОВАКС е да осигури и по-голям избор на богатите страни при покупката на ваксини. /БТА/ /Владимир Сахатчиев/
/ПА/
EUR 1.9558
USD 1.7284
CHF 1.8677