CV 11:08:31 07-05-2020
PA1107CV.003
Белгия - шиене - маски - коронавирус

Шевната машина
се връща на мода
в Белгия заради коронавируса


Брюксел, 7 май /Матийо Дьоместер от Франс прес/
Историческо завръщане на шевната машина. В Брюксел един търговец, специализиран в малките шевни машини и аксесоари, едва смогва да реагира на търсенето от хора, които правят маски за защита от коронавируса.
Оливие Бройнинкс, който управлява от 2014 г. семейна фирма в центъра на община Иксел, е един от малкото предприемачи, за които пандемията е довела до подем в дейността.
До такава степен, казва той, че го кара да работи "седем дни в седмицата, почти денонощно, за да ремонтира шевни машини". Така неговата фирма вече има една от най-добрите репутации в сектора в белгийската столица.
В средата на март, когато мерките за строга самоизолация бяха обявени в Белгия и търговските предприятия бяха принудени да пуснат кепенците, "в началото естествено настана малко паника, бяхме в неизвестното", разказва на АФП този 41-годишен търговец.
Но "продължихме да отговаряме на телефона и много бързо получихме доста заявки за ремонт", добавя той, "защото много хора извадиха старите си шевни машини, за да шият маски".
В този контекст "бе трудно да откажем", "ускорих сроковете за ремонт от 15 на 3-5 дни, за да им помогна възможно най-бързо".
Колкото до търсенето на ластици, необходими за маските, той едва смогва да ги обслужи.
"Без да преувеличавам, имах 40-50 обаждания на ден само от търсещи ластици. Това е артикул, който обикновено никога не продаваме, може би само 10 метра на година. А сега успях да продам километри. . .".
Тази седмица Бройнинкс е почувствал облекчение, че е могъл да отвори отново да разчита на помощта на продавачката си.
Като всички магазини за платове и галантерийни стоки в Белгия, неговият магазин е получил разрешение да отвори още от първия ден от смекчаването на карантината, защото работи в сфера, смятана за приоритетна.
Носенето на предпазна маска на носа и устата стана задължително за лица над 12 години в обществения транспорт, освен че е препоръчително за всяко придвижване по цялата обществена инфраструктура.

- "Винаги съм обичала да шия" -
===============================

Облекчението обаче е донякъде, защото физическата дистанция не е лесна за спазване в съвсем малък магазин, където можеш да се блъснеш в щанд за макари, докато се разминаваш с клиент.
"Опитваме се да се адаптираме, трябва да си изградим навици", усмихва се търговецът.
В магазинчето могат да влизат максимум четирима клиенти наведнъж. Вътре вече действат продавачката, Бройнинкс и баща му, вече пенсионираният бивш собственик, завърнал се да помогне, за да потръгне отново работата.
На тротоара са се наредили на опашка няколко купувачи, на достатъчно разстояние едни от други.
Сред тях е Натали Кабл, доброволка, участваща в производството на маски за една от 19-те общини в Брюксел. Дошла е да потърси ластици и конец, от които има нужда.
Професионално се занимава с интериорна архитектура, но си е отделила 15-20 часа на седмица зад своята машина, за да шие маски.
Шиенето "е нещо, което винаги съм обичала да правя", казва Кабл, широко усмихната.
И когато нейната общината отправила призив за доброволци, тя веднага се отзовала и предложила да прави по трийсетина маски на седмица.
"Предполагам, че има хора, които се справят по-бързо от мен, аз не съм професионалистка", подчертава тя.
"Но си казвам, че трябва всеки да може да сложи камъче в строежа на сградата, за да помогне за излизане от тази криза. . . Намирам това за напълно нормално, дори не трябва никой да ми благодари за това", добавя тя. /БТА/
/ЛМ/



/ПА/