CV 16:03:01 08-04-2020
MG1602CV.029
Италия - религия - Ковид-19

"Пастир без стадо". Как един свещеник в Рим се адаптира към празнуването на Великден в условията на карантина


Рим, 8 април /ДПА/
Тазгодишните великденски празници, които протичат без публика заради коронавируса, са , както се изпази папа Франциск, "наистина необичайни". Един свещеник от беден вартал на Рим обяснява как изглеждат нещата "на терен"
------------------
Поради пандемията от коронавируса тази година много католици няма да имат възможност да отбележат заедно най-важния празник в своя календар - Възкресение Христово.
В поразените от вируса страни като Италия на хората е забранено да се събират в църквите, така че католическите свещеници отслужват литургиите сами и ги излъчват онлайн.
Отец Антонио Веторато, който ръководи енорията Сан Джорджо Мартире в Ачилия, бедно предградие на Рим, разказва пред ДПА как се приспособява към извънредните обстоятелства.

Въпрос на ДПА: Какво е чувството да не можете да отслужите меса публично?

Веторато: Като пастир без стадо, достатъчно е да кажа това. Но ние открихме други начини да стигнем до хората: моите служби са в Ютюб, започнах да ги излъчвам веднага, щом ограниченията влязоха в сила. Имам и група в Уотсап с около 200 души, чрез която всяка сутрин споделям словото Божие, присъстваме и във Фейсбук. За други социални мрежи обаче нямам време. Нна Палмова неделя пратих по електронната поща страници за оцветяване за децата от нашите класове по катехизис. Всичко това е виртуално, но е начин да се запази присъствие.

ДПА: Как се промени Вашето ежедневие?

Веторато: По-малко служби и повече благотворителност. Тази сутрин раздавахме хранителни помощи от 8.30 ч сутринта до 13 ч. на обяд, дойдоха над 100 възрастни семейства плюс около 20 с малки деца. Нашата кошница с помощи със стоки от първа необходимост се състои от шест консерви с доматен сос, 4 кг паста, десет пакета с варива, зехтин и олио, кафе, ако разполагаме с такова, плодове и зеленчуци почти винаги. Имаме много имигранти, които се редят на опашката, но и много италианци, хора с нормална работа и такива, които са работили на черно, но са загубили препитанието си заради кризата. Това е беден квартал. Имаме и център за подкрепа на майчинството, раздаваме неща като бебешки храни и пелени, които местният супермаркет ни дарява.

ДПА: Хората питат ли Ви: защо Бог позволява това да се случи?

Ветората: Бог не позволява нищо от това, Бог позволява единствено любовта и благотворителността. Няма такова нещо като Бог, който наказва своите хора за това, което са направили, и ги изпитва с бедствия. Бих казал, че Бог иска от нас да Го потърсим в тази ситуация, да вдигнем поглед, да се огледаме около нас и да си бъдем в услуга един на друг. Тази пандемия е нещо като едномесечен (великденски) ритуал за измиване на нозете.

ДПА: Случвало ли се е да отслужвате погребални меси за починали от Ковид-19?

Веторато: Не, само дадох благословия на две възрастни жени, починали у дома. Процедурата е много кратка: ковчегът се посреща пред църквата, чете се молитва, след това всички заедно казваме молитвата "Отче наш" и после починалият се благославя. Всичко продължава не повече от десет минути и присъстват само четири-пет души, само най-близките роднини. Когато всичко приключи, се надяваме да има и нормални погребения за тях.

ДПА: Вас лично страх ли Ви е от вируса?

Веторато: Не. Чувствам се добре, като се изключат болките в гърба (от товарене и разтоварване на кашони с хранителни помощи), но не ми е известно това да е включвано сред симптомите на коронавируса. /БТА/ /Владимир Сахатчиев/

/МИГ/