BOBSTH 07:30:01 11-08-2021
NT1622BO.002 07:30
Казанлък - премиера - книга - снимка

Книгата "Сър Иван Папукчиев KdB - живот и спомени" - сага за един казанлъшки благородник


Казанлък, 11 август /Румяна Лечева, БТА/
Книгата "Сър Иван Папукчиев KdB - живот и спомени" е сага за един благородник, събрал спомените за пет десетилетия от живота на Казанлък. Това каза Юлия Младенова, която представи новото издание в Литературно-художествения музей "Чудомир" на премиерата на книгата. Автори са неговите наследници Маргарита и Стефан Папукчиеви, които благодариха на Община Казанлък и кмета Галина Стоянова за моралната и финансовата подкрепа спомените да бъдат издадени. Книгата е събрала съхранени записки, архивни снимки и бележки и коментари, които са един необикновен и живописен разказ за живота на Казанлък през миналия век.
Родителите на Иван Папукчиев са сираци, баща му е отгледан от монасите лазаристи в Солун, а майка му от сестрите викентинги от ордена Сестри на милосърдието в Кукуш. Така родът завинаги остава свързан с Католическата църква. Семейството бяга по време на Междусъюзническата война през 1913 г., когато градът е опожарен. Баща му става ръководител на дърводелската работилница на оръжейния завод "Арсенал" в София. През 1931 година фабриката се премества в Казанлък, с нея и фамилия Папукчиеви. През учебната 1931/1932 година записват Иван Папукчиев в първо отделение. Това е и началото на бележките, от които научаваме за нравите и порядките в града, толкова живи и ярки, сякаш филмова лента минава пред очите ни.
Кварталът, училището, Коледите у дома, уроците по цигулка, детските игри, забавленията, абитуриентският бал само с два вида костюми - сиви и сини, занаятчийството - всичко това, пречупено през неговите лични преживявания и наблюдения, създава една неповторима картина на Казанлък, изтъкна Юлия Младенова при представянето на книгата. Прелиствайки страниците ние научаваме любопитни и неизвестни сюжети от миналото на града. Децата играят на полето, край реката и на "Тюлбето". По улиците няма никакво движение. Само понякога минава някоя магарешка енинска каручка или велосипед. Улиците бяха покрити с чакъл и утъпкани с валяка на бащата на Жоро Николов, артиста - бай Кольо Валяка. При суша улиците се покриваха целите с 2-3 сантиметра прах, ситен, фин. А ние боси стъпвахме като по дюшек и изпод пръстите на краката ни извираха малки прашни гейзерчета... Носехме само къси панталони. Зима, лято, слънце, дъжд, сняг, виелица - къси панталони", описва Иван Папукчиев.
С интелигетно чувство за хумор научаваме за откриването на колодрума през 1933 година, басейните за лятно разхлаждане, евреите търговци, в чийто речник липсват думите "няма" и "свърши", Агенция "Заря" - медийната храна на онова време, амбулантните търговци на лакомства, десетките игри и занимания на децата и младежите, панаирите, камбаните, бомбардировките през Втората световна война...
След казармата Иван Папукчиев започва работа като учител в крумовградското село Малък девесил. Първият учебен час нарисувал на дъската отворена книга и слънце над нея. Написал "Знанието е злато" и започнал да говори. Но никой не го разбирал. Почти никое дете не знаело български. Попитал какво е нарисувал. След известно време едно момиченце станало и казало: "Пенджере, бе, даскале." И до края на живота си Иван Папукчиев помнел този епизод: "Кой знае как съм нарисувал книгата, че му заприличало на прозорец...".
Учителската му професия продължила в Казанлък. Като редовен учител в Механотехникума от 1 април 1953 година преподавал по повече от 30 предмета -
електротехника, мрежи и централи, ел. инсталации, ел. материалознание, физика, чертане, техника на безопасност, включително и практика. Научава сам френски, учи арабски. В края на живота си, на 70 години, учи и чешки език от монасите салезиани, които откриват енория в града.
Богата култура, която наследява от родителите си, става повод да се посвети на многообразна дейност и колекционерство в годините на социализма. Свързва се с хора от целия свят, при това без компютри и интернет, само с домашен телефон, пишеща машина и пощата. Заразен от кореспондецията на местния католически владика Епифаний Шанов през 1952 г. се записва за член на филателното дружество. Двамата с дъщеря си Маргарита правят уникална колекция. През 1968 г. започва да се занимава с нумизматика. А екслибрисите?
"Не мога да си спомня откога зная израза Ex Libris, но е от детските ми години - споделя той. - Някъде към 1973-1974 г. прочетох две статии в съветския вестник "Неделя" и напълно осъзнах значението на E-ЕЛ." Прави свой екслибрис. Постепенно събира колекция, която е най-голямата в България и една от най-големите в Европа. На международна изложба за екслибриси през 1982 година е отличен със златен медал.
В дома в Казанлък имат колекция от часовници, колекция от кристали и фосили, книги, основно справочна литература, енциклопедии, история, география, литература, дори готварство. "Вкъщи никога не сме имали пари в излишък. Майка нямаше редовна работа и средствата ни бяха оскъдни. Всичко купувахме от магазина, но за книги винаги се намираха", обясниха на премиерата семейната любознателност Маргарита и Стефан. В началото на 50-те години на миналия век Иван сбъдва и детската си мечта - купува си фотоапарат и фотографията става поредното му хоби. Дори по-късно води кръжоци. Започва да се занимава и с хералдика. Така се превръща в един от малцината българи, занимавали се с ритуалистика, хералдика и екслибрис още по времето на социализма. Според специалисти, той теоретично става най-подготвеният хералдик в България.
Синът му Стефан Папукчиев е наследил интереса му към фотографията и днес е директор на единствения в България Музей на фотографията, който се намира в Казанлък. /НТ/