Археологическият музей в Пловдив постепенно се връща към нормалния ритъм на живот, нарушен от пандемията

Археологическият музей в Пловдив постепенно се връща към нормалния ритъм на живот, нарушен от пандемията

BOBSTH 07:35:02 26-05-2021
NT1011BO.001 07:35
Пловдив - музей - археология - нов сезон

Археологическият музей в Пловдив постепенно се връща към нормалния ритъм на живот, нарушен от пандемията


Пловдив, 26 май /Дима Шопова, БТА/
Пандемията, както при всички други институти, засегна и нашия музей главно от гледна точка на посещаемостта на експозицията. Миналата година почти нямаше туристи в периодите, в които бяхме отворени, а чужденци - никакви. Това каза за БТА директорът на Археологическия музей в Пловдив доц. Костадин Кисьов. По думите му обаче, тази година нещата са се променили, вече има посетители и затова са започнали да презентират временни изложби. На практика се наблюдава едно доста интензивно съживяване. По отношение на археологията нещата са били по-добри, но в същото време, ако в миналото са имали искания на спасителни разкопки при ново строителство до 40-50 на година, то през миналата броят им се е свел до 4-5. Явно, че пандемията се отрази и на самото строителство. Не успяхме да реализираме две международни изложби, откъдето се очакваха сериозни приходи, заради затваряне на границите, каза още Кисьов.
По отношение на предстоящото археологическо лято, най-общо нещата ще се движат при проучване на обекти, които са планови, които ги разкопаваме целенасочено и които се финансират от държавата, допълни директорът на музея. Продължават и спасителните разкопки при ново строителство. Основният акцент на музея обаче, ще продължава да бъде тракийският селищен комплекс, уточни археологът. Той съобщи, че с решение на Междуведомствена комисия обектът ще влезе в списъка на националните обекти и ще придобие статут на национален паметник и община Карлово ще може да кандидатства за финансиране по всички програми. Още по-точно - ще продължават разкопките в най-укрепената част, така наречената цитадела. Обектът е на площ от 25-30 дка, но се проучва само укрепената, владетелската част. Предполага се, твърди Костадин Кисьов, че тракийският владетел, който е обитавал тази град, е един от най-ранните одриски царе - Терес. На този етап там сме открили останките на един храм, който тепърва ще бъде проучван, като намеренията на екипа е да го възстановят. Малко по малко ще проучваме цялата територия на укрепената част, която е 5 декара, с цел някой ден да се превърне в туристическа атракция, категоричен е директорът на Археологическия музей в Пловдив.
На второ място, той посочи обект, намиращ се между Брезово и село Свежен, който ще се разработва съвместно с Националния археологически институт при БАН. Това са проучвания на територия, на която се очаква да има някаква владетелска резиденция с крепостна стена. Успоредно с това там ще се извършат проучвания и на стари златни рудници. На територията на Пловдив ще започне прочуване на единствената останала тракийска могила - част от един некропол, който е бил свързан с Филипопол и е разположена на територията на днешния район "Южен". Има следи по нея от иманярски разкопки, но не е ясно докъде е разрушена, уточни Кисьов. Финансирането на могилата е заложено в бюджета на община Пловдив за тази година. Другият обект е пряко свързан с древната история на Пловдив и това е финалната част на проектирането на Небет тепе в Стария град. Проучванията ще дадат възможност, това което е открито, да се включи в експонирането. Такива довършителни разкопки ще бъдат извършени и в района на Източната порта и са свързани с проекта за консервация и реставрация.
На този етап няма движене в района на могилата Малтепе край село Маноле. Има изготвен идеен проект за реставрация и консервация на обекта за експонирането на паметника. За нас обектът е напълно ясен - той вече е проучен, посочи Кисьов. На практика това е един огромен монумент - 25 метра висок, върху който е имало храм. Той е издигнат по времето на Филип I, който е управлявал Филипопол. Южната страна беше изцяло проучена до основата, остава да проучим северната страна, там където геофизиката показваше, че има някаква аномалия в основата, коментира той. Не посмяхме да стигнем до основата там, тъй като ни е страх, че може да се случи срутване, както стана от южната страна, добави археологът и уточни, че следствие на срутването обаче се е разбрало, че само лицевата зидария е споявана с хоросан, докато вътре камъните са подреждани като суха зидария. Костадин Кисьов иска основата да се проучи, защото има съмнения, че там може би има някакъв гроб или гробница. А за да стане това и да не се случи второ срутване, реставрацията трябва да върви успоредно с разкопките. Вариантите за експониране са няколко - да се приключи със северната стена и тогава да се прави окончателен проект, или да се взстанови могилният насип и да се направи реконструкцията горе на храма, тъй като имаме достатъчно архитектурни детайли, които позволяват това.
Другият вариант, на който се спират засега археолозите е да се направи възстановката на храма, като разкрият цялата северна стена със съответните укрепвания на шкарповете отляво и отдясно. По този начин ще бъде много по-атрактивно, защото на практика човек ще може да вижда една оригинална антична структура, строена през 1-2 век, която е висока 25 метра плюс 5 метра за храма, обобщи Кисьов. Такъв монумент няма никъде по света, смята той. Намерена е обаче, монета в района на Турция, до границата със Сирия, на чийто гръб е изобразен такъв монумент на Филип I, сечена в чест на жена му. Най-вероятно и там е имало такъв монумент, но не е запазен. Или е имало още един такъв там, или този на Малтепе е единствен и той е на монетата, каза още Костадин Кисьов. /НТ/