BOBSTH 10:56:01 13-05-2021
NT1055BO.001
Благоевград - куклен театър - Икар

С приказка за различните същества, подадената в нужда ръка и вярата в доброто Кукленият театър в Благоевград спечели "Икар 2021"


Благоевград, 13 май /Десислава Велкова, БТА/
С приказка за различните същества, подадената в нужда ръка и вярата в доброто Общинският куклен театър в Благоевград спечели "Икар 2021" в категорията "Куклен спектакъл". В интервю за БТА директорът на театъра Марина Кунгелова потопи в емоцията от създаването на отличеното представление "Гарвин Магьосникът", ентусиазма на екипа и работата на артистите по време на пандемия.
Премиерата на "Гарвин Магьосникът" от Яна Борисова през есента беше посветена на 45-годишнината от създаването на кукления театър. Режисьор на представлението е Вежен Велчовски, музиката на Милен Кукошаров, сценографията е на Никола Тороманов и Кирил Наумов. Куклите са дело на Юлиана Войкова - Найман, а хореографията - на Аладин Алиибрахим. В представлението участват Атанас Димитров, Виктор Кападжиев, Иван Тодоров, Наталия Петкова, Александър Станковски и Йоана Рачева. Всички те създават представление, което "искаме да гледаме сто пъти, сто пъти, сто пъти", разказа Марина Кунгелова.

Следва цялото интервю с Марина Кунгелова:

Въпрос: Общински куклен театър - Благоевград спечели "Икар 2021" за представлението "Гарвин Магьосникът". Очаквана ли беше за вас тази награда?
Отговор: Наградите по принцип са нещо, което хората очакват, творците очакват, защото наградата е някак един естествен завършек на процес, за който има съзнанието, че е смислен, че е силен, че е активен, че е верен и този финал някак се получава много естествен като очакване. В този контекст бих могла да кажа, че я очаквахме.

Въпрос: Представлението е създадено специално за нашия театър, как се случи този процес?
Отговор: Това е един приятелски кръг от хора, които създадоха това представление, което се роди благодарение на тази взаимна любов, доверие, изключително приятелство и висока оценка за възможностите на театъра, в който попаднаха, за потенциалните актьорски способности. И това нещо роди идеята да бъде написан този текст, Яна Борисова сама го предложи. Тя работи с този театър в последните няколко години, има поредни спектакли в този театър, така че текстът беше написан специално за това. В самото начало беше написан за моноспектакъл, но за съжаление прекрасната актриса Деси Чардаклиева, за която беше написан текстът, получи един физически проблем и трябваше да се лекува доста време и това я извади от строя, вследствие на което Яна Борисова отново преработи този материал и вече го направи за повече актьори, по-мащабен, по-различен, т.е. пренаписа го отново. След което беше поверена тази режисьорска работа на Вежен Велчовски, за когото това е дипломна защита на режисьорската му магистърска степен, така че, дето се казва, случиха се две добри неща - първо, да включим целия екип в правенето на представлението, второ - Вежен Велчовски да бъде дипломиран като режисьор. Милен Кукошаров, който също е наш много добър и близък приятел, абсолютно неслучаен човек, а един от звездните български джазмени, който освен, че пише музика за театър, пише и джаз, изключително интересен, много дълбок, много мощен. Музиката му подпря и осмисли представлението по един много различен начин, даде му други цветове, други измерения и то стана мащабно. Разбира се, Никола Тороманов - Фичо, също наш приятел близък, неговата намеса беше по-деликатна и беше делегирана на Кирил Наумов основно да се занимава със сценографията, с версията на Фичо Тороманов. Общо взето това е екипът. Цялото нещо премина в изключителна любов, приятелство и едно много театрално живеене, това рядко се случва, това е щастие. Ние бяхме други хора, докато го правихме, и затова се получи друг резултат, висок резултат, направен от високи творци.

Въпрос: Сценографията е впечатляваща, какво представлява?
Отговор: Никола Тороманов е един от най-добрите български драматични сценографи, той е артист от международен мащаб. Тази сценография, тя носи тежестта и същността на драматична сценография. Сценография, която довършва спектакъла, този огромен куб три на три метра, който се върти върху един тежък постамент и с въртенето на този куб си го представете около една основа, това сменя картините и започва да прелива от стая, от къща във водопад, в планини, в скали, в небе, във вода, в луна. В каквото се сетите. Така че неговата функционалност, определена по този начин, носи мащабите на един друг драматизъм, в който е вкарано това куклено представление и го прави различно и голямо.

Въпрос: Кукленият театър има отговорната задача да възпитава своята публика, да я развива, какво послание носи "Гарвин Магьосникът"?
Отговор: Театърът има задача да накара хората и децата да размишляват, кара ги да фантазират, кара ги да бъдат различни, ако могат да бъдат провокирани, ако театърът е добър, ако представлението е добро, ако доведе до някакъв размисъл. Цитирам следната реплика: едно детенце миналата седмица, когато играхме в Благоевград "Гарвин Магьосникът", след представлението тропаше отвън с крак на майка си и казваше "Разбираш ли, че това искам да го гледам сто пъти, сто пъти, сто пъти, да го гледам това, това и само това". Ето това са наградите за представлението. Иначе това е една фантастична приказка за малки и големи, за една магическа гора, за нейните обитатели. За това какво се случва с този млад магьосник, който се впуска в едно приключение, за да може да разбули злото, което е застигнало гората и неговите обитатели. Приказка за странните, за различните същества, за подадената в нужда ръка, за вярата в доброто и най-вече за това, че с общи усилия няма невъзможни неща. Сто пъти, сто пъти, сто пъти искаме да го гледаме.

Въпрос: Подготвихте това представление в една различна ситуация. Как протече създаването на "Гарвин Магьосникът"?
Отговор: Пандемиите са нож с две остриета, те ни разбълбукват в психологически смисъл, а в същото време ни мобилизират в посока на това да запазим крепостите си, да запазим смисъла си, да запазим нещата, които правим. То е като война. В този смисъл то е, имаше едно много хубаво заглавие "Да обичаш на инат", то и това е, само че не е на инат, а е борбата да можем да запазим възможността да работим, да не спираме този процес, защото театралите това ги държи живи. Това са хора, за които правенето на театър, правенето на спектакли дава смисъл на живота им, те не могат без това, то е заразно. Те още по-надъхано гледаха да си свършат работата, за да може всичко да стане навреме, да може някой да не се разболее и процесът да спре, нещо да не се случи и процесът да спре, да не се затвори държавата и процесът да спре. Това даваше друг градус на напрежението, което мисля, че свърши добра положителна работа. За съжаление, провокирана от този вирус.

Въпрос: Целият този ентусиазъм и еуфория от спечелената награда в какво ще бъдат насочени?
Отговор: Когато се целиш високо, вървиш по-стръмно. Трудността и усилието, мъката от правенето на нещата, дава един съвсем друг оттенък за самите актьори. Преодоляването на трудното ги прави други, различни. Зарежда ги с изключително много творчески потенциал и с искане за още, по-трудно, по-тежко. Те не са спирали да репетират в театъра, независимо от прекрасна еуфория, която ни подари Съюза на артистите и Народен театър "Иван Вазов". Надявам се следващата премиера да излезе до средата на месец юни.
/НТ/