На Разпети петък ангелите слизат от небето до храма "Успение Богородично" във видинското село Сланотрън

На Разпети петък ангелите слизат от небето до храма "Успение Богородично" във видинското село Сланотрън

BOBSTH 08:15:02 30-04-2021
NT1044BO.002 08:15
Видин - народен обичай - Разпети петък

На Разпети петък ангелите слизат от небето до храма "Успение Богородично" във видинското село Сланотрън


Видин, 30 април /Ирена Данаилова, БТА /
Църквата "Успение Богородично" е построена на най-високото място във видинското село Сланотрън. Впечатляваща е като строеж и внушаваща преклонение пред православната Христова вяра. За необикновения ритуал, който се прави само на това място и никъде другаде в България, разказват местните хора.
В над стогодишната църква в селото се пази стара двулицева икона с височината на човешки ръст, рисувана върху платно, на която е изобразен Исус Христос, разказа за БТА историкът Фионера Филипова. На Разпети петък иконата се изнася от църквата и се спуска в гроб, изкопан пред входа й. Никой не знае кому е хрумнало да превърне в нещо като театрално представление тайнството на Възкресението, но то привлича на този ден стотици хора не само от региона, но и от страната. Нищо от библейската притча не е забравено: гробът се пази от двама римски войника с копия, както е било по времето на Пилат Понтийски.
В събота, малко преди полунощ, зад църквата излизат две ангелчета с факли в ръце и се приближават до гроба. В този момент иконата, която е завързана с въже на макара над гроба, започва бавно да се повдига и излиза над земята. Така символично се онагледява Възкресението Христово. Покосени от светлината и силата Божия, двамата пазачи, които символизират юдеите, падат на земята и после изчезват. Дворът пред църквата се осветява. Край красивата икона остават само двете ангелчета, а светлината е знак за започване на църковната служба. Според местните, този ритуал се повтаря всяка година, откакто съществува църквата в село Сланотрън.
Църквата "Успение Богородично" е осветена през 1906 г., още преди да е бил довършена докрай. Зографисана е три години по-късно. Строежът също има своята необичайна история. Започнат е през 1857 г., разказва историята й Фионера Филипова. Тогава са положени основите и са вдигнати част от стените - около метър-два над земята. В тях са вградени камъните от паметниците в старото гробище, което се намирало на това място. Останалият камък е докаран от кариерите край Флорентин и Ново село. Мястото, откъдето е изкопана глината за тухлите е дарено на църквата от местен жител - Митран.
Първият свещеник, при когото е започнал фактически градежът се казвал поп Станко Павлов, прадядо на един от свещениците от по-ново време в селото - протоерей Венцислав Цветанов Илиев или поп Венци, както са го наричали сланотрънчани. Средствата за градежа на църквата са дарения от местните жители, хора от съседните села и румънското село Мъглъвит, от отсрещния бряг на река Дунав. Събирал ги човек, за когото доскоро местните жители говорели като за "Човекът в черно".
Според старите хора в Сланотрън, решението за изграждането на храма е взето през далечната 1830 година, продължава разказа си Филипова. В ония години сланотрънчани ходили да се черкуват в съседното село Кошава. Един ден, връщайки се от там, направили обща софра. Тогава човекът, облечен в черни дрехи станал и казал: "Братя, докога ще ходим по чужди врати, няма ли да си направим и ние църква?!". Името на този човек е намерено наскоро и съвсем случайно. В крепостния акт от 1898 г., открит в разпиления архив на балкона на църквата, като първи църковен настоятел е записан Флоро Войнов, човекът в черно, който донасял парите от Румъния и съседните села. В архива е намерен и официалният договор, подписан между църковното настоятелство и художникът Милети - македонец, преселил се в Лом. Той е изографисал отвътре църквата за 3 години срещу сумата от 9000 лева.
Поп Станко Павлов от село Кутово е служил в сланотрънската църква до 1917 г. Погребан е в двора зад олтара. След него най-дълъг "стаж" като свещеник в Сланотрън има поп Велко Борисов от село Търговище - от 1941 до 2000 година. В храма в Сланотрън се пази и уникална плащеница, с която се обикаля църквата на Разпети петък. Тя е много стара, ушита със сърмени конци. Плащеницита се пази и до днес и отново на Разпети петък вярващите ще обиколят храма с нея.
/НТ/