BOBSTH 09:15:01 20-03-2021
NT1009BO.001 09:15
Добрич - "Дневникът на К" - интервю

"Дневникът на К" достигна с герои и преживелици в пандемията до Великите селски открития


Добрич, 20 март /Юлияна Христова, БТА/
"Дневникът на К" - "К" като Коронавирус, като Ковид-19 и като Карантина, който се срещна с читателската публика за първи път в Добрич, разказва за хора, събития, преживелици по време на двете изолации през 2020 година. Книгата на Валентина Добринчева е издадена по програма "Творчески инициативи" на националния фонд "Култура".
"Дневникът" превръща извънредната ситуация в нови възможности за себепознаване, за проглеждане за чудесата в природата и за Великите селски открития. Героите от малкото село в Североизточна България - баба Радка, баба Станка, баба Мирка, кучето Марта, щъркелите, имат и портрети в книгата, нарисувани от дъщерята на Добринчева - десетокласничката Вяра. Проектът тепърва ще се разраства - не само защото пандемията продължава, с покана към хора от цялата страна да споделят своите лични истории за Covid-19, които авторът обещава съвестно да събира и да споделя на сайта: dnevnikat.com.
Валентина Добринчева е родена в Добрич, но отскоро живее на село. Завършила е НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов". Член е на Сдружението на писателите в Добрич, има издадени други две книги и подготвя нова.

Следва цялото интервю:

Въпрос: Откъде дойде това чувство за историчност и как се сетихте от първия ден да водите дневник за пандемията?
Отговор: Началото на извънредното положение съвпадна с важен момент от живота ни, освен това завръщането на децата да учат у дома - всичко, ако не от първия, то от третия ден беше различно и изключително. Нямах никакво съмнение, че имаме шанса да "живеем в интересни времена". Когато хората започнаха да носят маски, да ни пръскат с дезинфектанти по входовете на магазините като хлебарки, когато сложиха КПП-та на градовете, си дадохме сметка колко сме облагодетелствани да сме на село, където можехме да стъпваме по тревата, да се разхождаме на полето, да дишаме, да караме велосипеди на воля, без ограничения, да общуваме със съседите си нормално. Дадох си сметка, че така спасяваме душите си и започнах да пиша.

Въпрос: Дали това, което губим и печелим от изолацията, не е между майчиния порив на радост, описан в книгата, че всички вкъщи сте заедно: "Да живее карантината!" и отговора на сина Ви: "И да умре коронавирусът!"?
Отговор: Това е - няма пълно щастие, няма угодия за човека. В "кризата" бяхме много плътно заедно и успяхме да преживеем още повече от обичайно. Обичайно, когато децата са на училище, а възрастните на работа, те се виждат само вечер и то изморени. Остават събота и неделя, когато първият порив е да избягаш някъде, за да се заредиш с въздух, слънце, гледки и безгрижие. Ние го умеем това, но сега можехме да го правим всеки ден преди и след ученето. Аз бях без работа - голям късмет! И така се впуснахме в приключението "Карантина 2020". Освен това, не страдахме и грам от невъзможността да отидем на остров Бали - ние сме от хората, които считат, че на няколко километра наоколо има достатъчно. Съзерцаването на едни и същи неща и места всеки ден също е преживяване не по-малко значимо от пътешествие до екзотично място. Така се учиш на много неща - уважение, търпение, така се разтваря сърцето ти за близките неща, които също имат нужда от обичане.

Въпрос: Излиза, че градските хора преживяват друга карантина за разлика от направилите, както ги наричате, Великите селски открития. Разкажете ни как влетяха лястовиците в дома ви, как открихте гнездото на щъркелите, как се кара колело по черните пътища и други чудесии за природата в дните на болест... И защо не е споменато името на селото?
Отговор: Мястото няма значение. Повечето имат река или вир, горичка или пояси, гъски и щъркели, таралежи и зайци. Просто трябва ние да сме там заедно с тях - извън асфалтовия път. По времето на карантината, заради глътката въздух, която хората им дадоха със своето отсъствие, животните се осмелиха да изпълзят спокойно навсякъде. И други мои приятели забелязаха това.
Намерихме щъркеловото гнездо, защото започнахме да питаме за него. Три години не бяхме чули, че го има, но не сме искали да знаем, това е. На село няма рекламни брошури и гидове, водещи до забележителности, трябва сам да откриеш всичко - както в живота. После дойдоха и лястовиците, които се заселиха у нас. Искаха в стаята, но после избраха един навес на двора, след като съседът ги измете (буквално) навън. Сигурно също сме ги призовали. Преди години имахме семейство синигери, които живееха в къщичка на елата пред балкона ни в града. Чакахме три години, докато една двойка избере нашата къщичка - вече патинирана и зеленясала от времето и дъждовете. Гледахме как мъжкият я хвали пред женската, а тя махнаджийски я проучва поне пет пъти докато се реши да я избере за дом. После домъкнаха едни юргани и скоро гледахме как растат вечно гладните им пилета.
А караме колело, за да пазим въздуха, но и да превъзмогваме мързела си и да преживяваме по-леко прахоляка и мръсотията, да чувстваме по-силно вятъра, колкото и да е неприветлив понякога в Добруджа, да забелязваме билките по полските пояси, да дишаме. Но нека никой не мисли, че всичко е една идилия. Не е. Има си цена, трябва да си готов да я платиш.

Въпрос: "Дневникът" е сверявал настроението си и със социалните мрежи. Нека пак да се посмеем на най-забавните признания на народния гений, намерили място и в книгата.
Отговор: Любимото ми беше "пророчеството" на някакъв остроумец от 31 март 2020 г. за това как ще се развие извънредното положение у нас по дни. Аз запазих ето тези:
"27 май - кучетата могат да излизат на ежедневната си разходка на терасата само обръснати и с калцуни;
1 юни - децата получават за празника си подарък - нова онлайн куклена постановка "Зайче в гората - нарушител на правилата";
4 юли - правителството обявява, че държавата е изплатила външния си дълг от събрани глоби за разходки в паркове и градинки;
28 август - няма нови заболели. Плажовете са пълни с дебели, бедни, но свободни хора".

Въпрос: Коронавирусът породи много конспиративни теории. Вие като човек с диплома на режисьор подозирате ли, че с нас "репетират пиеса, която не сме чели"?
Отгвор: За жалост разликата между богати и бедни, знаещи и незнаещи, висши и нисши на Земята стана голяма отново. Има хора с големи възможности и достъп до блага, каквито други нямат. Много е казано за това, да не повтарям. Предричат, че тази пропаст ще расте. Сигурно докато всички паднем в нея или полетим. Аз няма да крия, че не харесвам времето, в което живея. Антитехнологична съм, не желая да се уча, искам да съм ретро и упорствам в това, въпреки негативите, които ми носи. Затова не искам да се интересувам кой режисира глобалната пиеса. Старая се просто да имам свой живот и съветвам всички да направят това - да не подаряват с лека ръка съдбата си някому. Да живеят с пълни гърди, защото сигурно не случайно този вирус ни отнема възможността да дишаме - нищо не е случайно. Трябва да отвърнем с повече дишане, с умение да дишаме. Трябва да питаме, да търсим, да съзерцаваме, както правят децата и да не си придаваме важности.

Въпрос: "Дневникът на К" се чете с усмивка, но последното изречение, написано с многоточие на празна страница - Карантината продължава, е много обезкуражаващоЕ
Отгвор: Съжалявам, но това е факт - вижте какво стана. На 13 март 2021 г. обявиха наново затягане на всички мерки, точно една година след първия ден на моя дневник - 13 март 2020 г. Да, обезкуражаващо е, но прочетете горните редове от отговора на предния въпрос отново и помнете: "И това ще мине, и това ще мине." Затова съм написала, че се страхувам коронавирусът да не се окаже духоубиец, защото докато магазините останаха отворени, затвориха концертните зали и училищата на децата. Това ме кара да се чудя как ще станат децата пълноценни възрастни. Как ще се научат да работят нещо, когато не им позволяват да се подготвят за него практически? Духът ни как ще прескочи отвъд облаците, ако стои все затворен? Ако се скъсат струните ни отвътре една по една, ще остане ли най-тънката - тази на стремежа? А може би опитът за убийство ще роди стремежа към свобода... И тъй като няма да има достъпна, позната свобода, ще потърсим нова, отвъд познанието ни, в новото ни познание. Може би не точно ние, но новите хора от близкото бъдеще. Първото поколение Утре.

Въпрос: Проектът, подкрепен от националния фонд "Култура", търси съавтори от цялата страна с лични преживявания, спомени, снимки, видеа за коронавируса и епидемията, които ще бъдат публикувани на сайта на "Дневникът на К". Дали от това съавторство може да се роди съвременен "Декамерон"?
Отговор: Надявам се искрено да създадем отново нещо наше родно, по-добро от другите, нали ние, българите, сме едно от най-специалните неща на Земята! Мисля, че нашата мисия в тази част на света е да пазим духа, на границата между Изтока и Запада и трябва съвестно да изпълняваме тази мисия, да не я забравяме. Ние сме стражи на духа и това е най-важната ни работа. Да не залитаме по друга. Аз написах как спасяваме духа си у нас. Ще се радвам и други да споделят. Аз ще събирам тези истории съвестно и ще ги споделям на този сайт, който създадохме - dnevnikat.com.


/НТ/