BOBSTH 06:20:01 07-02-2021
RM1526BO.003 06:20
с. Лозенец - кукери - маски

Жена от стралджанско е изработила
повече от сто кукерски маски и облекла


Ямбол, 7 февруари /Владимир Шишков, БТА/
Пътят, прострял се в далечината между безкрайните лозя в подножието на Балкана и раззеленилите се ниви в ниското, разделя селото на две. Сутрешната мъгла вече се е вдигнала и слънцето напича заоблените хълмове - тук е раят за гроздето. И никак не е случайно, че селото е приело името Лозенец.
В една спретната къща недалеч от пътя, зад подреден с вкус и усталък двор, миналото среща настоящето, традицията - съвремието, а спомените - мечтите. Тук, изпод сръчните ръце на стопанката, кълбата с пъстри ширити и твърди гайтани, пъстрите мъниста и многоцветните пайети придобиват тайнствен смисъл и дълбок символ, познати на малцина. Купчинката материали бавно се превръща в маска - най-важната част от облеклото на кукерите. Парче вълнен плат, пропило в себе си многозначна символика, пренесена през вековете.
Йорданка Йорданова, както се казва стопанката, е започнала да изработва кукерски маски и облекла отпреди осем години. С тях първоначално се маскирали мъжете от местната самодейна група към читалището. Скоро за майсторството й научили от съседни села, а после и от по-далечни населени места и поръчките заваляли - и все различни. "Уж сме малка страна и районът ни малък, пък разнообразието - голямо, диви се Йорданка. Пък напоследък и традицията се променя - навлизат нови модели, а и все нови и нови материали, но автентичните трудно се намират. Едни кукери искат едно, други, уж от близко село до тях - съвсем друго; едни искат универсални маски и облекла, а други - да са характерни за тяхното населено място."
И майсторката започва дългата борба с вълнения плат, гайтаните и ширитите - едно по едно и все на ръка. За тези години тя е изработила повече от сто маски. Облеклата са повече от двадесет - главно характерните за Лозенец бяла риза с ширити и памучна пола. Някои от нейните произведения са прескочили надалеч от селото и се носят от кукери от Сливенско и Бургаско. Миналата година, обаче, и тук стигаме до всечовешката болка, поръчките секват. Малко след Заговезни, когато по традиция излизат кукерите, за да прогонят злото и да извикат здравето и плодородието по земята, пандемията задълго затваря хората в къщите им. Не се знае дали и тази година хлопките им ще звънят по улици и дворове, дали във въздуха ще ехтят техните наричания и благословии.
"Хлопките също си искат майстора, намесва се в разговора и съпругът на Йорданка - Йордан. Изработва ги железар от Карнобатско, но най-интересното е, че звукът, онзи звънлив и жизнерадостен хлопот, идва не толкова от желязото, а от месинга, с който са заварени отделните части на звънеца", разкрива малко от тайните от занаята стопанинът на къщата. Защото и той е част от самодейната група кукери в селото, в която сега може да се съберат тридесетина мъже, а в миналото са били много повече.
Традицията в Лозенец повелява участието в маскираната група на булка, облечена в бяло и годеник /аджи баба/ в черен шинел и с черно бомбе, а също поп, мечка и мечкадарин, допълва Йорданка. Тя не пропуска да спомене своя учител в занаята - старият терзия Димитър Иванов. Остава надеждата й някой да приеме от нея знанията и уменията в този занаят, за да се съхрани онова, което е преминало през вековете, там - в подножието на вечния Балкан.

/РУМ/