Пловдивска фотографка издава албум "Лицата на Пловдив" с 600 портрета

Пловдивска фотографка издава албум "Лицата на Пловдив" с 600 портрета

BOBSTH 06:10:01 07-02-2021
RM1510BO.001 06:10
Пловдив - портрети - албум

Пловдивска фотографка издава албум "Лицата на Пловдив" с 600 портрета


Пловдив, 7 февруари /Дима Шопова, БТА/
Издателство "Летера" подготвя премиера на нов вълнуващ албум "Лицата на Пловдив", в който се включени 600 фотографии на Соня Станкова. Фотограф, преподавател в АМТИИ - Пловдив. Творбата е финансирана от община Пловдив.
Аз съм фотограф и живея в Пловдив, един от най-старите живи градове в света, и това е нещо, което определя до голяма степен моите професионални и творчески занимания, казва в предговора на книгата Станкова. Както всички големи градове Пловдив има свои уникални и емблематични места, но също така емблематични за Пловдив са хората, които живеят тук, с цялото си разнообразие от култури, етноси и религии. В интервю за БТА фотографката допълва, че идеята в началото на проекта е да направи едно фотографско преброяване на хората на Пловдив, готови да подкрепят със своето лице кандидатурата на града за Европейска столица на културата 2019 и да изразят по този начин своето отношение към този културен процес.
Потретите са снимани в импровизирани фотостудия в Стария Пловдив, на Античния театър, Площад "Джумаята", улица "Княз Александър Батенберг" /Главната/, в големите жилищни комплекси, както и на места с по-специфично население и етносни групи. Пред камерата й позират 600 лица на Пловдив за своя портрет, с който казват: "Да, аз съм пловдивчанин и съм тук сега!" По думите й откритието на фотографията е почти равностойно на откритието на писмеността, защото всеки един заснет образ остава за поколенията.

Следва цялото интервю:

- Какво провокира идеята за заснемането на столици лица от Пловдив, една голяма част от които не са известни личности?
- Идеята се роди още при подготовката на Пловдив да кандидатства за проекта "Европейска столица на културата 2019". Не съм първата, защото по света има много други такива проекти като "Лицата на Ню Йорк", но те са направени по различен начин - снимките са вързани с текстове за това кой кой е, какво работи. Но аз съм фотограф и мисля по фотографски и реших да снимам лицата на Пловдив, но в градска среда, без да ги изолирам от средната, в която живеят. И никак не е случайно, че всички хора са снимани в хоризонтален кадър - за да може градската среда да бъде максимално активна във фотографията, да бъдат почти равнопоставени - човекът, който снимам и средата, в която живее. Снимах на много известни, култови места на Пловдив, които заради спецификата на града, са събрани в един почти идеален център. Пловдив е един такъв град, в който всичко се движи в центъра - по Главната, в градината, в Стария град. Снимала съм и в други райони на града, но основните неща са в центъра на града. Една част от снимките на младите хора са правени около университетите.

- Къде досега са показвани портретите и какъв е отзивът за това?
- Първата серия от снимки показах по време на Европейската нощ на музеите на голям екран на "Стълбите на каменица". После са показани, също на голям екран, в Балабановата къща, в градината на кв. "Смирненски" и така се получи натрупване като снежна топка - нещата се завъртяха, портретите ставаха все повече и повече, за да стигнат днес до внушителната цифра от 600. Те бяха визуални свидетелства на проекти като "Дефиле на младото вино", "Капана фест", Международни фотографски срещи, изложба "Профили". В тези прожекции бяха включени и пейзажи от Пловдив, като така се разчупи средата и се показваха и пейзажи от града. Кулминацията беше официалното откриване на проекта "Пловдив - европейска столица на културата 2019", когато бях поканена от режисьора на спектакъла да покаже потретите на кулата на сцената. Те бяха част от микс от археология, култура и обичаи и други, който показа най-характерното за Пловдив. Най-интересното е, че част от сниманите ми се обадиха да ми кажат, че са били видени от техни близки и приятели от много краища на света, които са гледали откриването на проекта. И това е най-хубавото, защото лицата на хората са били на мястото си.

- По какъв начин подбираше хората, които засне?
- Много от хората, които са снимани, поканих чрез фейсбук и съобщения къде и кога ще снимам, други са поканени персонално и специално за това. А когато заставах на определеното място, поставях плакат защо снимам и доста от хората, които минаваха случайно се спираха и бяха фотографирани. А самите импровизирани студия ме правеха още по-привлекателна за минаващите покрай мен граждани. Една доста сериозна група от хората са такива, които живеят в чужбина и са се върнали в Пловдив само за през лятото. Интересното е, че всички хора на снимките са усмихнати, добронамерени, с положителна енергия, което разбива мита, че сме тъжни и злобни. След като приключи издаването но албума, снимките ще предам на Градския архив с мисълта, че следващите поколения ще могат да видят как са изглеждали, как са се обличали, какви са били прическите на хората от нашето време. Така ще остане документ за времето.

- Как се стигна до книгата?
- По съвсем естествен начин се стигна до идеята всички портрети да се съберат и представят и на книжно тяло като албум. Защото показвани чрез мултимедии, в интернет е кой каквото видял - видял, а книжното тяло си остава и няма по-истинско нещо от една книга. То ще бъде запазено по някакъв начин. С издаването на книгата се зае Надя Фурнаджиева и издателство "Летера", а текстовете са на проф. Клео Протохристова и на доц. Никола Лаутлиев. Те са специалисти и представят философската част на образа от фотографията. Текстовете са много интересни и много обогатяват албума и така той всъщност става книга. Представят по един прекрасен начин и самата мен - като личност, като фотограф.

- Не се ли изкуши да си направиш автопортрет?
- Има един мой портрет, но не съм го правила сама. Оказва се в годините, че нямам отношение към снимката за спомен и е сигурно професионално изкривяване. Добре, че имам много приятели, които ме снимат, но да си направя автопортрет - не съм се сетила и е време да го направя. Защото автопортретът е много особено нещо и може би от там идва и това търсене и правене на селфита и според философите това е търсене на самия себе си. Защото човек се губи и снимайки сам себе си иска да се усети, да се намери. Още Зола, който се е занимавал с фотография и е писал за нея, е казал, че "не можеш да кажеш нещо, че си го видял, ако не си го заснел". В книгата снимките ще бъдат показани в няколко раздела, разделени на локациите, където са заснети. И това много помага за конструкцията на книгата. Всеки един от разделите ще започва със снимки, които представят самите места, където са снимани потретите. Много голяма част от снимките са придружени с текст и представяне на човека, който е сниман.



/РУМ/