BOBSTH 12:38:31 15-01-2021
GI1235BO.024
култура - археология - НИМ - изложба

За трета поредна година Националният исторически музей представя новите си археологически открития


София, 15 януари /Даниел Стоянов, БТА/
За трета поредна година Националният исторически музей (НИМ) представя новите си открития от предходния археологически сезон, направени в 22 експедиции.
Изложбата, наречена "Древни находки. Нови открития. Археологически сезон 2020", се открива на 20 януари в залата за временни експозиции, съобщиха от НИМ.
През 2020 г. бяха проведени първите археологически проучвания на нов обект за НИМ. Той е от изключително значение за историята на земите в района на Югозападна България. Укреплението в местността "Св. Архангел" над с. Дъбница, в подножието на рида Дъбраш, Западни Родопи, е непрекъснато обитавано през период от близо 6000 години - от ранната каменно-медна епоха до късното средновековие.
Редовните проучвания през 2020 г. са предизвикани от многобройните набези на иманяри, в следствие на които са унищожени археологически структури от различните епохи. Укреплението "Св. Архангел" е пряко свързано с намиращия се наблизо античен град Никополис ад Нестум, основан от Римската империя в началото на втори век.
За четвърта поредна година директорът на НИМ доц. Бони Петрунова, дългогодишен ръководител на проучванията на Национален археологически резерват "Калиакра", ще представи изключителни находки от средновековния некропол, намиращ се във вътрешния град на Калиакра. "Златният сектор", както го нарича доц. Петрунова, е дал изключителна информация за средновековната българска столица Калиакра.
След откритата през 2017 г. нефритена плочка за колан от времето на китайската династия Юан, през 2018 година беше намерено съкровище от монети и накити, укрити в глинено гърне, а през 2019 година, под нивото на съкровището, бяха разчистени богати гробове от 14-и век, с великолепни дарове, между които - златен пръстен от известния "Калоянов тип", принадлежащ на Георги - наследник на Палеолозите, Господин на Калиакра и вероятно родственик на Балик и Добротица (известни в историята като владетели на Добруджанския деспотат през 14-и век).
През 2020 г. са открити още богати средновековни гробове, сред които гроб на 13-14-годишно момиче, погребано със златотъкана лента на челото, фина мрежа за коса от копринени и златни нишки и дрехи изработени от скъпи платове. Това е рядко срещания погребален обред "Сватба-погребение", при които сгодената девойка е починала преди бракосъчетанието и е погребана като булка. Представена е и възстановка на ритуалното погребение, както и малка амфора тип Spatheion (Спатейон) с произход от Северна Африка.
Друг акцент в изложбата са амфоровидни съдове - погребални урни, в които са били полагани кремираните костни останки на починали, открити в некропол от късната бронзова епоха, до видинското село Балей. Некрополът е на селище от втората половина на второто хилядолетие преди Христа, което е обитавано в продължение на 400 години. Посетителите ще имат възможност да видят артефакти, които разкриват бита на древно земеделско население от поречието на река Дунав.
И през 2020 г. са открити голямо количество движими културни ценности, представящи почти всички археологически и исторически периоди от праисторията до късното средновековие, регистрирани в българските земи. Географският обхват на изследванията се разпростира от Дунавската равнина до Родопите през Черноморското крайбрежие, включително Витоша, Плана планина и Тракийската низина. Проучените обекти са от различен характер като селищни и надгробни могили, антични и средновековни крепости, столици и селища.

/ГИ/