BOBSTH 06:52:01 24-12-2020
IS1528BO.014 06:52
Сливен - интервю - празници

Психолог: Витае надежда с идването на Коледа да се случи "чудо" и да заживеем "както преди"


Сливен, 24 декември /Велина Василева, БТА/
Витае надежда с идването на Коледа да се случи "чудо" - да бъде прекъснат потокът от черни статистики и да заживеем "както преди". Това каза в интервю за БТА психологът Биляна Стоянова, помолена да коментира тенденцията за по- ранното и по-разточително коледно украсяване на домовете тази година. Според нея пандемията ни поставя в ситуация на изпитание, като подготовката за един от най-големите празници за нас - Рождество Христово, съвпада с периода на изолация и с неизвестността, която идва след това.
Стоянова посочи, че подреждането, украсяването на дома намаляват чувството на безпомощност, помагат ни да "подредим" мислите си, да проявим грижа за себе си и близките си, а това дава усещане за смисъл, прави ни свързани с реалността и с хората около нас.

Следва цялото интервю:

Въпрос: Любопитна тенденция се забелязва през тази година, която е свързана с празниците. Хората украсиха домовете си поне месец преди Коледа, много преди 6 декември, когато традиционно българите украсяват елхата. Украсите са пищни, много оригинални, някои нестандартни. Има ли, според Вас, връзка между стремежа към празничност, към красота и уют у дома, с дългите месеци на напрегнатост и тревожност, породени от пандемията?
Отговор: Празникът е особено протичане на времето, в което човекът се опитва да възстанови хармонията, която се губи в трудното ежедневие. Делникът на съвременния човек е забързан, в него има ограничения, много кратки срокове, много роли. Те уморяват. Затова изпитваме нужда от другия ред, на празника, в който ограниченията отпадат, човек изпитва радост от преминаване на граници и така набира нужните сили, за да се справи.
Сега обаче пандемията ни поставя в ситуация на изпитание. Изпитание е и това, че подготовката за един от най-големите празници за нас - Рождество Христово, съвпада с периода на изолация и с неизвестността, която идва след това.
Не е случайна тенденцията, която сте забелязали по отношение на рано появилата се разточителна коледна украса. Романтичната ни представа за празника - възпитана в семейството или възприета чрез масовата култура, го натоварва с едно неимоверно очакване - да създава уют, да бъде пищен, с отрупани трапези, да излъчва изобилие и радост. Въпреки това очакване обаче, тази година липсва общият фон на приповдигнатост. Витае една неясна надежда - с идването на празника да се случи "чудо" - да бъде прекъснат потокът от черни статистики и да заживеем "както преди". Като че ли рано поставената украса изпълнява и ритуална функция - да ни доближи по-скоро до тази граница в навечерието на Рождество.

Въпрос: Може ли средата, мястото, подредеността да окаже положително влияние върху човешката психика?
Отговор: Да, научно е доказано, че колкото по-подредена, уютна е средата, която обитаваме ежедневно - домът, работното ни място, толкова по-добре се чувстват душата и умът на човека. Дългото затваряне вкъщи, работата от дома ни правят свръхчувствителни, раздразнителни. Дори да нямаме видими проявления на изострена чувствителност и да се считаме за рационални и силни личности, това положение ни оказва влияние. Ето защо подреждането, украсяването на дома намаляват чувството на безпомощност, помагат ни да "подредим" мислите си, да проявим грижа за себе си и близките си, а това дава усещане за смисъл, прави ни свързани с реалността и с хората около нас.

Въпрос: При първото затваряне се появиха термини, като "карантинни типове", откроявайки различните темпераменти и начините им за справяне със стреса. Сред тях са крайно стресираните, които изпадат в паника, отричащите, които отказват да спазват правила, тези, които са градивни и се мобилизират веднага и т.н. Каква е класификацията на психолозите? Какво биха посъветвали те своите пациенти, според типа темперамент?
Отговор: Има теории, че социалната изолация оказва влияние според темперамента ни. Аз бих казала, че по-голяма част от хората, които срещам, са песимистични реалисти. Този стереотип всъщност ни помага да преминем през ситуацията на несигурност и умора, натрупана от постоянната борба с вируса.
Един от изследователите на тревожността като социален феномен - Роло Мей, казва, че защита срещу тревожността човек може да намери в добрата самооценка, в работата, в упованието в лидерите и в религиозната вяра. Моята работа с клиенти показва, че днес тези защити са доста разколебани. Хората прибягват до конструктивни или деструктивни модели за справяне с тревожността, породена от тази пандемия.
За съжаление, по-лесно се поддаваме на деструктивните механизми за справяне: отричането, ригидните мисли, суеверията, вярата в конспиративните теории, компулсивната активност - в работата, в храненето, в пазаруването, в създаването на външна празничност. Пандемията, стоварила тежестта на страха за утрешния ден, отнема силите за радост. Именно липсите - на радост, на удовлетвореност, на сигурност, се компенсират с многото неща, които компулсивно правим по Коледа - те ни помагат да избягаме от важните за нас теми.
Добре е да помним, че всичко преминава в този свят, ще премине и пандемията. Но сега тя е тук, дори да се правим, че я няма. В романа "Чумата" Камю казва: "Епидемиите тестват честността на всеки от нас, която изисква постоянно внимание". Вниманието още повече ни е нужно сега, във времето на рождественския пост. Работя с моите клиенти в посока на това да родителстват над самите себе си. Това означава да изоставят убеждението, че има някой друг, който носи отговорност за тях. Конструктивните механизми за запазване на психичното ни здраве налагат да бъдем честни и внимателни със себе си - да се дистанцираме от медиите, да търсим повече дневна и слънчева светлина, да бъдем ангажирани с конкретни дейности, да проявяваме креативност; да бъдем внимателни към другите - да общуваме с ценните за нас хора, да направим нещо добро за някого.





/ИС/