С пари от Коледарски търг в поповското село Садина в миналото са ремонтирани обществени чешми и пътища

BOBSTH 06:45:01 24-12-2020
IS1436BO.002 06:45
с. Садина - търг - традиции

С пари от Коледарски търг в поповското село Садина в миналото са ремонтирани обществени чешми и пътища


с. Садина, 24 декември /Боряна Димитрова, БТА/
С пари от Коледарски търг в поповското село Садина в миналото са ремонтирани обществени чешми и пътища. Наддаването се помни от поколения, макар в днешно време да се пресъздава, за да се съхрани традицията, разказа за БТА дългогодишният читалищен деец и директор на местното училище Илка Дечева.
За жителите на селото, които са представители на капанската етнографска група, дните около Рождество са сред най-почитаните и изпълнени с обреди и ритуали. И сега коледарска група обикаля домакинствата и благославя, но тя вече е съставена от ученици, докато в миналото е била предимно от мъже. Дечева разказа любопитни моменти от подготовката за отбелязването на Коледа във всеки дом, част от които се изпълняват и днес в населеното място.
Денят преди празника сандинчани наричат Малка Колада. На разсъмване тръгват момчета на 10-12 години с чантички през рамо и дебели пръчки в ръцете. Влизайки в къщите те тропат с крака, удрят с пръчките по сдурмата и припяват: "Дай ни, бабо, сухи круши, сухи круши, сухи дренкиЕ "Стопаните ги даряват със сушени плодове и орехи, децата обикалят до обяд на 24 декември.
През нощта срещу 25-ти тръгват коледарите - млади момци за женене и вече задомени мъже. С годините традицията се изменя, но аз помня като дете как обикаляха само мъже, споделя читалищният деец.
Подготовката на коледарите започвала седмица по-рано. Събирали се вечер в кръчмата - припомнят песните и учат нови. Избира се и цар - женен мъж, които ще ръководи групата. Ролята на царя е много важна - от неговия дом тръгват сутринта коледарите и в неговия дом се връщат със събраните дарове.
Събират се около полунощ. Стопанката е подредила трапезата, та да може групата да се стопли и закуси преди да тръгне. Царят разпределя задълженията. Облеклото на коледарите не се различава съществено от празничното мъжко облекло. Разликата е само в украсата на калпака - коледарските са украсени със зелен венец от бръшлян и чемшир с висулки от нанизан зрял бял боб и суха червена чушка.
Коледарската група наброява 10-15 души и в махалата може да има и няколко групи - така беше някога, сега е една, казва със съжаление жената. Коледарите посещават всяка къща, пеят една или повече песни, ако стопанинът пожелае точно определена. Той изнася коледния кравай, поставя парата върху него и го покрива с тъкан пешкир. Краваят се подава на царя за традиционна молитва - коледарската благословия за здраве и берекет на къщата и семейството. След молитвата стопанката и членове на семейството поднасят и други дарове. Според Сандинската традиция, във всяка къща се е приготвял само по един коледарски кравай, който се е поднасял заедно с парата на първата група, посетила къщата. Останалите групи, са получавали пита без украса, без пара и без кърпа, припомня Дечева.
Коледарите обикалят махалата и ако събраните дарове станат много и не могат да се носят, част от тях се оставят в дома на царя. С някои продуктите се гощават. Другата част отнасят в кръчмата, където се провежда наддаване. На този "търг" присъстват само мъже. Събраните пари от продадените продукти и предмети се използват за ремонтиране на пътища и чешми. След проведения търг, цялата махала се събира на мегдана и под съпровода на гъдулки започват капанските песни и танци.
Илка Дечева си спомня разказите на своята баба, според които пари от търга са дарявани за църквата, за училището в миналото. По-късно с тях са ремонтирани селски чешми. И сега още на някои от тях се четат надписи с дарението на коледарската група от определена година. Преди 7-8 години, за да се възроди традицията, коледарски търг е организиран от читалището. А последният - преди три години - от кмета на селото. В днешно време коледарите запазват парите за себе си - менят се времената, менят се и традициите, казва Дечева. Но е категорична, че и в миналото, и днес Коледните празници са тачени и очаквани и от малки, и от големи.




/ИС/