BOBSTH 17:52:01 19-10-2020
GI1750BO.018
култура - изкуство - проект - Станислав Памукчиев

Изложба "Невидимото" представя над 30 български художници и картини, създадени през последните 100 години


София, 19 октомври /Даниел Стоянов, БТА/
Изложба "Невидимото. Визуализации отвъд паметта, въображението и симулираната реалност" ще бъде открита на 22 октомври в галерия "Райко Алексиев", съобщиха от СБХ.
Кураторите Станислав Памукчиев и Петер Цанев представят исторически период от точно 100 години. Най-ранната творба в експозицията е създадена през 1920 г. от Николай Райнов, а някои работи са специално проектирани, за да бъдат реализирани в галерията - само дни и часове преди откриването.
Със свои произведения участват 32 български художници, които са представители на различни поколения. Шестима от тях са избрали да бъдат част от колективната творческа идентичност на две арт групи - "7+1" и "Съпромат".
Някои от авторите - като Николай Райнов (1889-1954) и Жорж Папазов (1894-1972) са свързани със световния модернизъм от първата половина на 20-и век - съответно с модерния теософски мистицизъм и сюрреализма, а други като Петър Дочев (1934-2005), Иван Георгиев-Рембранда (1938-1994) и Васил Симитчиев (р.1938) работят паралелно с развитието на постминимализма, неоекспресионизма и концептуалното изкуство, характерни за последните три десетилетия на миналия век.
Присъстват и творци, родени през 40-те, 50-те, 60-те, 70-те и 80-те години. Най-младите художници са родени в средата на 90-те години.
В изложбата има рисунки, живописни картини, скулптури, обекти, инсталации, видеотворби, интерактивни и перформативни ситуации на Атанас Парушев, Васил Симитчиев, Даниела Ляхова, Иван Русев, Лика Янко и др.
"Понякога изкуството поражда въпроси, продиктувани от желанието на окото да вижда това, което не може да бъде видяно, казват кураторите. Този взор към невидимото конструира присъствия, които правят възможни появите на непостижимото и необятното. Най-опияняващата фикция на изкуството е визуализацията на невидимите, енигматично закрити съдържания. Визуализацията предизвиква интереса на философи, теолози, хора на изкуството, психолози, невролози, като придобива полемични асоциации, които я разграничават от понятия като въображение, ментален образ или халюцинации".
Независимо от днешната разширена употреба на думата визуализация в глобалната съвременна култура, нещо от нейната първоначална връзка с присъствието на невидимото се запазва, допълват те. По думите им това е нещо, което може да открием като вечния стремеж на изкуството да се превръща в прозрачна медия и прозорец към невидимото.

/ГИ/