BOBSTH 06:45:01 25-04-2020
DI1612BO.001 06:45
Изкуство - Мартина Апостолова - интервю

Мартина Апостолова: Изкуството
винаги
оцелява


София, 25 април /Йоана Александрова, БТА/
Изкуството винаги оцелява, заяви в интервю за БТА актрисата Мартина Апостолова. Много ми се иска да вярвам, че първата силна нужда, която ще усетят всички след като извънредното положение приключи, освен да прегърнем близките си, ще е необходимостта от душевна храна, от изкуство, и то много по-силна от преди, допълни тя.
Мартина Апостолова е отличаващ се с дълбокомислие и интелигентност млад артист. Участвала е в над двадесет съвременни български постановки. Големият й дебют в киното е във филма "Ирина" на режисьора Надежда Косева. Заради ролята си в него, Мартина получава награда в категорията за най-добра актриса на осем международни филмови фестивала. Огромен успех за Мартина Апостолова е и, че тази година, тя беше сред 10-те изгряващи звезди в програмата Shooting Stars на Берлинале - една от най-престижните европейски инициативи, която отличава талантливите млади актьори.
Мартина е и един от претендентите за Награда за полет в изкуството "Стоян Камбарев" 2020 г. Забелязана е заради силно концентрираната си актьорска енергия и излъчване, както и заради лекотата, с която играе и органичното присъствие пред камерата и на театралната сцена.
"Единственото, което силно ме вълнува е как и кога ще се върнат хората в театрите и киносалоните, в галериите, в музеите и в концертните зали, допълни тя. Според Мартина ситуацията, в която живеем, не е лесна независимо, че ни се налага просто да си седим вкъщи.

Следва цялото интервю:


Въпрос: Какво е за човек на изкуството да преживява /в/ момент като този?
Отговор: Ако трябва да говоря лично за себе си мога да споделя, че при мен имаше няколко етапа. Като човек, който работи изключително много и е свикнал на натоварено ежедневие и 100-процентов работен ден, в момента, в който всичко това така рязко спря, имах нужда от, може би, седмица, за да осъзная реалността. Да свикна с мисълта, че след десет дни няма да се върна на репетиции, че ще ми паднат представленията, както и премиери, които очаквах, и няма да се състоят фестивали, на които щях да присъствам. За мен през тази първа седмица най-тежко беше да свикна с тоталната промяна на ежедневието ми. След това имах период на мобилизация. После стигнах до етап на друго прозрение, че в крайна сметка, в момента никой не напредва и от тази гледна точка и аз не изоставам. Тук идва приятната част на това бавно живеене. Човек само може да се възползва от момента, да се опита да усъвършенства личността си и да се захване с неща, за които просто не му е оставало време - като да изгледаш филмите, които си искал, да прочетеш книгата, която отдавна чака реда си или да изкараш онлайн курс. Поглеждайки ситуацията от този ъгъл започнах да преживявам дните си по съвсем различен начин. Идват ми причудливи идеи за всякакви неща и нагледно ми се доказва твърдението, че в трудни условия се раждат интересни творения.
Слава Богу, имам късмета да не живея под наем, което улеснява финансовото ми преживяване в условията на криза. Тъй като аз сама избрах да съм свободен артист и да не завися от никоя държавна организация, правейки този избор, бях с ясното съзнание, че съществуването ми по този начин няма да ме изхранва в първите няколко години. Освен това, винаги съм работила като барман, впоследствие станах и управител на заведение и практически имам две професии заедно с актъорската. Така че в момента ме спасяват спестяванията, които имам от бара. Радвам се, че се преборихме и за така наречените структурни помощи, за които ще се кандидатства до края на април и от тях ще могат да се възползват всички свободни артисти, които не са имали особено голям приход за 2019 г. За съжаление, нямаше как да "доизкусурим" условията. Говоря в множествено число, защото аз също бях малка част част от тези разговори с Министерството на културата и много се радвам, че се сформира една активна работна група от творци, които успяваме да извоюваме, все пак, някакво обезщетение за тези, така наречени, свободни артисти. Независимо че помощите не са големи, това са някакви средства, които ще помогнат. Безлихвените кредити, които се появиха, също вършат работа, така че мисля, че ще оцелеем. Изкуството винаги оцелява.

Въпрос: Как запълвате времето си?
Отговор: Оползотворявам свободно си време, например, като чета всички биографии и записки на артисти, които ме вдъхновяват. Техните думи ме зареждат със свежа глътка въздух и съвсем друг поглед върху изкуството и живота като цяло. Сега ми е по-лесно да осъзная защо и какво са правили тези хора. Откривам нови неща, за които преди просто не съм имала време и разбиране, най-вече, заради динамичния ми начин на живот и екстремните условия, в които ми се е налагало да творя и работя.
Мисля, че всеки преминава период на сантименталност в момента и става свръхчувствителен, което намирам за много приятно. Може би навлизаме в някакво по-различно измерение.
Избягвам да мисля за това какво ни очаква оттук нататък. Единственото, което ме гложди и силно ме вълнува е как и кога ще се върнат хората в театрите и киносалоните, в галериите, в музеите и в концертните зали. Много ми се иска да вярвам, че първата силна нужда, която ще усетят всички след като това приключи, освен да прегърнем близките си, ще е необходимостта от душевна храна, от изкуство, и то много по-силна от преди.
Не искам да омаловажавам всички записи на представления и концерти, които имаме възможност да гледаме сега, но магията между артист и публика, която се случва в театралния салон е възможна единствено и само на живо. Енергията, която се завихря там не може да бъде заменена с гледане на записи.
Друго нещо, което силно позитивно ми действа по време на този застой, са тренировките всеки ден. Много е важно човек да се уморява физически. Това повлиява освежаващо на психиката. Движението и физическата активност изключително ми помагат да съществувам съзнателно. Който има воля и мотивация да се раздвижи, дори и за половин час - да го прави.
Преди няколко дни ми се обади Цветана Манева, за да ми сподели, че 5 минути седене срещу Слънцето на ден, набавят необходимата доза витамин Д, така че силно препоръчвам и това.

Въпрос: Стимулират ли ограниченията креативното мислене?
Отговор: Според мен това е субективно твърдение и зависи много в каква ситуация е поставен творецът. Ако си артист, на който му се налага да издържа семейството си само с нищожната си заплата и не си на щат, все ми се струва, че няма как да родиш най-гениалните си идеи в момент, в който мислиш какво ще сложиш на масата довечера. За жалост, това е реалността за много колеги. В същото време знам, че и в страданието се ражда изкуство и съм сигурна, че много артисти, които в момента са на ръба, все нещо ги е вдъхновило или някоя нова идея ги осенява. Иска ми се да вярвам в това. Смятам, че ситуацията, в която живеем не е лесна, независимо, че ни се налага просто да си седим вкъщи. Да, навън няма бомбардировки, но в никакъв случай времената не са спокойни и то най-вече заради липсата на информация и неяснотата кога ще приключи това нещо.

Въпрос: Как влияе на артиста липсата на жив контакт с публиката?
Отговор: Всеизвестно е, че актъорската душа е нещо деликатно и чупливо. Ние преживяваме всичко дълбоко. Сигурно има колеги, които се поддават на отчаяние и потъват в самотата си. В тази ситуация на всеки артист му липсва контактът с публиката - това е неизбежно. Важно е да можеш да разговаряш с някой и да имаш силата да споделиш, че: "Да, не се чувствам добре. Помогни ми." или "Поговори с мен." или "Просто ме изслушай." - тогава олеква. Много ми се иска тези колеги, които се поддават на такива състояния да не се усамотяват и да не се страхуват да ги изкарат от себе си и да се отърсят от тях. Този период е изпитание за човешката психика. Даже след като приключи, мисля, че ще е по-трудно. Сега всеки трябва да намери своя начин да се погрижи за себе си, защото няма нищо по-важно от това да се съхраним.


Въпрос: Ако изкуството е огледало на човешкото битие, какво ли ще е отражението му на времената, в които живеем?

Отговор: И за мен е много любопитно. Нямам отговор. Не можах да си представя какви ще бъдат произведенията, в която и да е била сфера на изкуството - какви романи ще се напишат, какви картини ще се нарисуват, каква музика ще бъде композирана и какви драматургия ще се роди. Сигурно повечето ще се занимават с темата за статиката и природата на сегашното страдание. Защото то не е физическо, за разлика от другите кризи, които познаваме от историята. Въпреки че в световен мащаб вече много хора са загубили свои близки и приятели и със сигурност при тях чувството е
по-осезаемо.
Наистина, не мога да си представя какво ще бъде създадено като произведения на изкуството. Не знам, може и нищо да не излезе, може хората просто да не са креативни. В крайна сметка всички седим затворени вкъщи поради нещо невидимо. То просто се нагнетява в съзнанието и е съвсем вероятно и нищо да не те вдъхнови.
Интересно е, че общото, което споделяме с колеги и приятели, които се занимават с изкуство е, че всички страдаме от един и същ синдром, при който не можем да се концентрираме да четем. Може би това е вследствие на бездействието, което ни сполита. Та, нали не сме изкарани навън да тичаме и да се борим за физическото си оцеляване, а се изисква от нас просто да си седим. Според мен това еднообразие блокира активната работа на мозъка. Ето защо просто не мога да си представя какво ще се роди по време на този период. По-скоро допускам, че ще изкристализира някаква равносметка, в която спираш и се оглеждаш. Нещо, което много ни липсваше в последното свръх динамично десетилетие. Като се сетя за него си представям един масов спринт, в който всички се надбягват. Тичаш и ти не знаеш накъде, покриваш норматив, гониш някакви срокове, предаваш проекти, отиваш на работа, трябва да си навреме, гониш рейса и някак си цялата зависимост от времето в момента липсва.
Сега, изведнъж, от нищото се появи тази стена и рязко се блъснахме в нея. В този ред на мисли смятам, че става въпрос, по-скоро, за равносметка за последните години, в които ние бягахме с всички сили и не се спирахме дори за миг. В близкото минало всичко беше на предела. И чак сега си давам сметка, че тези неща, за които съм бързала и съм се притеснявала, всъщност, не са били толкова важни. Да, те са били значими за мен, но по никакъв начин не са променили света и не спасяват човешки животи.
Може би това забавяне ни е било много нужно и се надявам точно то да ни вдъхнови. Надявам се изкуството да не се напълни с някакво съжаление, а напротив - да е осъзнато оценяване на всичко, което притежаваме, да се почувстваме привилегировани за света, в който живеем и да оценим истински стойностните неща.

Въпрос: Как може да влияе изкуството по време на масов срес и криза?
Отговор: В този момент изкуството наистина е единственото спасение. То има невероятната сила да пренася съзнанието из времепространството. И то - най-вече киното - понеже е най-достъпно,
най-лесно и най-бързо се случва тази магия, с която се потапяш в друга реалност. Смятам, че най-доброто помощно средство е да се отпуснеш и да забравиш. Да забравиш, че чакаш времето да мине и че ти липсва мотивация да се занимаваш с нещо. Музиката също е мощно вдъхновение и дарява голяма сила.

Въпрос: Дали чрез статиката, в която сме заседнали, не искат да ни приспят напълно?
Отговор: Мисля, че ще започнем да усещаме времето по различен начин. За хората, които потънат в този сън ще е най-трудно да се върнат обратно. Може би зад всичко това стои идея, която е като подготовка за някаква нова епоха. И, ако това ново време би било приемливо за хората, които останат активни, то тези, които са се отдали на леност ще изпитат трудност да свикнат с новата обстановка. Дори навън е ново измерение. Тих и празен, това сякаш е различен свят.

Въпрос: С каква скорост се движи времето за Вас в момента?
Отговор: Чисто физически усещането ми е абсолютно същото. Може би, защото се опитвам да запълня всеки ден с някакви интересни неща. Времето ми става приятно, просто ми е приятно да мисля за това, че един нов ден предстои.

Въпрос: Ако заболяванията отразяват дълбоките противоречия на подсъзнателно ниво. Как мислите, появата на COVID - 19, знак за проблем в колективното мислене ли е?
Отговор: Смятам, че по-скоро този вирус се е появил, за да изчисти някаква грешка в колективното мислене. Всичко това ми изглежда като просто съвпадение, а не като нещо преднамерено. За такива конспирации не искам и да се замислям, защото всичко ми звучи много реално. Но определено имаше нужда от нещо такова. Хората започнаха да оценяват това да са с близките си. Започнаха да оценяват и едни три професии - лекарската, учителската, както и професиите, които са свързани с изкуствата. На нашата географска ширина, дори и в световен мащаб, на тези три неща не се обръщаше достатъчно внимание досега. В момента точно те са животоспасяващи. Лекарите за мен са абсолютно чудо, те са като ангели. Въпреки че не съм религиозна, не мога да намеря друга дума, с която да ги сравня.

Въпрос: Вярвате ли в Бог?
Отговор: Вярвам в Бог в нас, в Бог като вселенска сила и присъствие, но не и в Бога - църква. Вярвам в себе си и във връзката между човека и енергията, от която е изтъкан, както и в тяхното взаимодействие със заобикалящата го вселена. Различните хора му дават различни имена. Всеки има право да материализира това нещо, да го издига в култ, да му придава какъвто иска образ. Аз съм от тези, които смятат, че става въпрос за едно и също.

Въпрос: Чувствате ли се сама?
Отговор: Не, в никакъв случай.


/АМ/
/ДИ/