BOBSTH 06:30:02 08-04-2020
DI1613BO.001 06:30
коронавирус - занаятчии - проблеми

Липсата на базари и изложения
заради коронавируса
затруднява занаятчиите


Ловеч,8 април/Даниела Балабанова,БТА/
Занаятчиите са едни от най-потърпевшите от пандемията с коронавирус. Причината е, че заради обявеното извънредно положение се отмениха базарите, изложенията и фестивалите, а това са местата, където майсторите реализират изделията си. Поради наложените мерки срещу разпространението на COVID 19 са затворени и ателиетата, където изработват и предлагат своята продукция. От началото на извънредното положение не работи и ателието за кожени аксесоари на Десислава Василева от Ловеч. Така тя се е лишила от единствения начин да изкарва прехраната си и да се грижи за двете си дъщери. Това обаче не я обезнадеждава, напротив, амбицира я да продължи да шие, но този път за другите, разказа за БТА майсторът занаятчия. В този труден за нея момент, останала без работа, тя помага на хората, като ги дарява безвъзмездно с предпазни маски срещу коронавируса. До момента е ушила близо хиляда, които е раздала на болници, полицейски служители, възрастни, познати и непознати.
Василева има ателие от 8-9 години. За нея работи само едно момиче. Както повечето майстори занаятчии, и тя разчита на базарите, фестивалите и изложенията, за да продаде изделията си. По думите й това е трудно, тъй като има много разходи - за материали, такси за участие, транспорт, нощувки и т.н. Никога не знае и каква ще е печалбата й от продажбите. Както казва самата тя, живее на повърхността. Сили й дава любовта към това, което прави. "Аз работя това, което искам, сутрин отивам в ателието и денят ми минава много бързо. Много е сложно и изморително на улицата, от финансова гледна точка не винаги може да се разчита на този начин за изкарване на пари", споделя Василева.
По думите й никога не е разчитала на помощ от държавата и не очаква и в бъдеще такава подкрепа."Предпочитам първо да разчитам на себе си. Аз знам, че мога да шия и знам, че няма да остана гладна. Когато правя добрина, тя се предава и заразява", вярва майсторът кожар.
Според нея подкрепата на държавата може да бъде в това да осигурява безплатно участие на българските занаятчии в базари и изложения в чужбина, на които да представят запазените традиции и занаяти. "Има такива, но са много малко", посочва Василева.
С болка говори за училището, което е завършила и където са започнали първите й стъпки в кожарския занаят - Професионалната гимназия по кожарство, облекло и химични технологии "Марийка и Маринчо Караконови" в Ловеч. Училището бе обединено с Професионалната гимназия по икономика, търговия и услуги. Причината е, че липсват желаещи да се обучават в занаята. По думите на младия майстор, въпреки че в Ловеч има и други, които се занимават с производство на кожени изделия, според нея този занаят е изгубил атрактивността си от миналото. Хората обаче се доверяват на такива като нея - майстори занаятчии, защото виждат качеството, има комуникация помежду им, подхождат с доверие. Има търсене от всякакъв вид хора - с възможности или с по-ограничени такива.
Любовта към това, което прави, не може да я държи за дълго далеч от шевната машина, дори в извънредно положение. "Преди да обявят извънредното положение, се бях подготвила много добре за участие в базари, имам много стока, но те започнаха да отпадат. В един момент останах със сто лева в джоба, половината от които дадох на моята работничка. Прибрах се вкъщи, гледах новините, беше стресиращо. Тогава си взех машината вкъщи и реших да направя нещо, което да е в полза. Така или иначе трябва да си стоя вкъщи, реших с платовете, които имам, да шия маски. Появиха се много хора, които ме подкрепиха. В момента шия и подарявам", разказа младата жена.
По думите й нейните маски нямат сертификат, но са изработени от памучни, плътни платове, закупени от фирма, и са за многократна употреба - могат да се перат, гладят и след това да се ползват отново. В социалните мрежи е качила и кройката на маската, за да може, който желае, сам да си ушие.
Тя прави по около 120 маски на ден. Вкъщи й помагат всички, правят го с много любов. "Хората виждат това и ги заразява. Ако шия и продавам, няма да се чувствам толкова добре, отколкото като подарявам. Получавам много благодарности, всеки човек ми носи по нещо", посочи Василева. Тя добави, че първият ден, когато е започнала, ръцете й са треперели от желанието да направи нещо, за да се почувства първо тя добре, а след това то се е превърнало в кауза. "Изпитах голям адреналин. Всички хора бяха толкова благодарни, подкрепяха ме", добави майсторът.
За благородното й дело, благодарение на социалните мрежи, са разбрали много хора, дори извън Ловеч. Добротата на Десислава Василева ги докоснала и за кратко време са се обединили за каузата. Даряват й материали и пари за закупуване на необходимото за изработката на предпазните средства. Дори от фирмата, откъдето купува платовете, са направили дарение. "Не усещам извънредното положение като такова. Има много адреналин. Шия и раздавам с усмивка", каза Василева.
Раздала е на детското отделение и неонатологията в ловешката болница, на ТЕЛК, на полицаите, които стоят на КПП-тата и на още много други, и продължава. По думите й всички са много разумни в поръчките си, не злоупотребяват в количеството.
Според нея така дава добър пример на двете си дъщери, които също са се включили в благородното дело. "Доброто ще ни спаси", каза още Десислава Василева и си пожела да е здрава и да може да шие.

/АМ/
/ДИ/