BOBSTH 12:05:01 31-10-2019
AM1202BO.002
Индонезия - пътепис

Индонезия
- страната
на цъфтящите дървета


София, 31 октомври /Оля Ал-Ахмед, БТА/
Индонезия - страната на цъфтящите дървета! Така бих нарекла тази изключително красива и смайваща част от Земното кълбо, където дърветата посрещат целогодишно с ухаещи цветя. Да, в Индонезия наистина дърветата цъфтят целогодишно и въздухът е напоен от аромата на тези прелестни създания, наречени франджепани. Цветовете им се използват за най-различни спа процедури, както и за богата гама козметични продукти и биват жълти, оранжеви, бели, розови и цикламени. Ухаят превъзходно и създават невероятно позитивно настроение.
В Индонезия има само два сезона - сух и мокър.

Индонезия е уникална страна
със 17 509 острова и 34 провинции

Индонезия е наистина уникална страна с население от 266 357 297 души. Съставена е от 17 509 острова и 34 провинции. За да се обиколят всичките острови са необходими 47 години по думите на местния гид. И тъй като не разполагахме с толкова време успяхме да посетим само столицата Джакарта на остров Ява, остров Флорес със столица Лабуан Баджо - люлката на красивите острови и коралови рифове, остров Падар, остров Ринча - царството на гигантските варани /Komodo Dragons/ и божественото място остров Бали - "меката" на баланса, хармонията, медитацията и позитивизма.
Индонезия се нарежда на четвърто място в света по население и е най-голямата мюсюлманска страна в света. В страната има официално 6 религии - изповядващи исляма, протестанти, католици, изповядващи индуизма, будизма и китайскатa етична и философска система - Конфуцианството. Индонезия е най-толерантната страна в света по отношение на вероизповеданието. Всяка общност си има нейните храмове и никой не ги закача. На остров Бали, например, всеки дом има свой храм в двора.
В столицата Джакарта се намира голямата джамия "Истиклял", строена от християни, и точно срещу джамията е голямата християнска катедрала, построена през 1891 г. Ако сте чужденец и искате поради една или друга причина да се установите в Индонезия - нямате проблем, но има едно задължително условие - трябва да сте вярващ, да изповядвате определена религия, по догмите на която да живеете. Хората се уважават взаимно, живеят по правилата и никой на никого не пречи, напротив това като че ли обединява различията.
В Индонезия съществуват над 350 местни езика, използвани от различните етнически и културни общности. За да се разбират помежду си те въвеждат единен общ индонезийски език - Бахаса Индонезия /Bahasa Indonesia/, което буквално означава "език на Индонезия". Бахаса Индонезия е малайско-полинезийски език, говорен от почти цялото население на Индонезия. Така индонезийският език се е превърнал в един от най-говорените езици в света. Той е официалният език на администрацията и търговията, което го прави широко използван. Индонезийският е млад език, официално въведен след обявяване на независимостта на Индонезия през 1945 г. Езикът е базиран на версия на малайския език, използван на островите Риау, има латинска азбука и често приема заемки в лексиката си. Фонологичните и граматичните особености са сравнително опростени. Само за няколко месеца може да научите езика и да общувате с местните.
Индонезия е най-голямата островна страна в света, с магически пейзажи и уникални плажове, с изключително богат подводен свят и супермодерни хотели. Страната предлага отмора и спокойствие на остров Бали и зашеметяващо сърфиране на остров Ява, великолепни кристални плажове, като тези в Лабуан Баджо, с прекрасна флора и тюркоазена вода, уникални разходки в национални паркове на Суматра и трекинг до вулканите, екзотична кухня и мистериозни храмови комплекси. В Индонезия може да се направи избор от най-различни хотели - от екзотични вили до хотели от световноизвестни вериги, от бутикови хотели до бюджетни апартаменти за млади хора.

Остров Бали - място за медитация,
баланс и хармония с околния свят

Бали е изумително място с необикновена аура. Заради богатата си история, култура и изкуства - танци, скулптура и живопис, красивите плажове, природа и тропически климат, островът е смятан за едно от най-красивите места в света. С десетките си хиляди храмове и пагоди Бали е известен още като "Острова на хилядата храма". Столицата на Бали е Денпасар. Дължината на острова е 153 километра, ширината му е 112 километра, а площта - 5633 km2. Най-високата точка е връх Агунг - 3031 метра, активен вулкан, който последно е изригвал през март 1963 г. Основните градове на острова са пристанището Сингараджа, разположен в западната част на острова и столицата Денпасар, на южния му бряг. Град Убуд, североизточно от Денпасар, със своята архитектура, изкуства и занаят, е смятан за културния център на Бали. Едни от забележителностите там са художествената галерия за женско изкуство "Сенивати" и музеят "Рудана". Бали, на фона на ислямска Индонезия, се откроява със своя етнос, култура и религия. Населението на остров Бали наброява близо 4 милиона души, 95 на сто от които са хинди, а останалата част мюсюлмани. Важни туристически атракции са град Кута, Санур, Джимбаран, Семинийак и обновеният град Нуса Дуа.
Най-важният селскостопански отрасъл в Бали е земеделието, като най-вече се отглеждат ориз, кафе, кокосови палми, овощни насаждения. Значителен брой от жителите на острова са рибари. На острова преобладава индуизмът, а всеки дом в двора си има храм. Колкото е по-богат стопанинът, толкова е по-голям храмът. Улиците са обсипани с дарове за боговете. Три пъти дневно /в 6 часа, в 12 часа и в 18 часа/ звучат мантри с мистериозни звуци, с които монасите обикалят улиците и напомнят на хората да се молят. На всяка порта или пред всяка статуя на божество целодневно горят ароматни пръчици с най-различни благовония. Целият остров ухае на тези благовония, създаващи някакъв особен уют, спокойствие и хармония.
На остров Бали туристите могат да станат свидетели на изключително интересната церемония по посрещане на Пълната Луна. Празникът се нарича Пурнама. По време на церемонията се пеят мантри, палят се ухаещи на благовония пръчици и се носят дарове на божествата. След всяка мантра старейшината слага зрънца ориз върху клепачите, слепоочията, ушите и гръкляна на присъстващите. Оризът е символ на благодатта. Поставя се на очите - за да се виждат само хубави неща, на ушите - за да се чуват само добри вести, на слепоочията - за да има в главата само добри и позитивни мисли, на гръкляна - душата да е в покой и равновесие. По време на церемонията се пият "вълшебни" питиета от различни билки с най-различно предназначение, хапват се сладкиши от ориз, повити в палмови листа. Водата и тук има свещено свойство, тя се зарежда от мантрите и с нея се поръсват всички присъстващи, за пречистване. Всички са облечени в бяло - в националните поли "саронг" и балийските мъжки тюрбани - "оденг".
Хората в Бали боготворят Луната, на нея отдават всички добри и лоши поличби, в Луната намират отговори на своите въпроси и за да бъде тя благосклонна към тях те подобаващо я посрещат с две церемонии - посрещане на Пълната Луна и на Новата Луна. Балийците са убедени, че Луната е посредникът им с бог Чандра и в зависимост от лунната светлина е тяхното щастие и благодат на тази Земя.
На церемонията по посрещане на пълнолунието присъства цялото семейство - от най-старите членове до най-малките такива. Младите демонстрират уважението си към по-възрастните, любовта и благодарността към тях. При настъпването на новолуние балийците отново се събират.
Празникът, посветен на Новата Луна, се нарича Тилем и е свързан с тъмнината на безлунната нощ. Тогава хората отново се обличат в бяло и се молят на Сурия - бога на слънцето, за да им даде светлината, която да ги води в най-мрачната нощ. Церемониите, свързани с циклите на Луната, имат за цел да напомнят на местните да бъдат винаги в хармония със себе си и с околните, да не се отклонят от правилния път на живота, да запазват винаги спокойствие и баланс.
Остров Бали има няколко големи района: Джембрана, Булеленг, Бангли, Карангасем, Табанан, Ганяр и Бадунг и множество селца. На остров Бали има четири големи езера - Тамблинган, Батур, Буян и Бератан. Пътувахме близо три часа до това фантастично красиво място на острова - езерото Бератан и храмът Улун Данау - Ulun Danau Beratan, който е построен на брега на езерото. Поверието гласи, че това място се пази от бога на водата Деи Дану и тъй като този район е земеделски дълги години храмът е бил молитвено място на фермерите за добра реколта. На път за храма има селце, в което има паметник на ягодата, и друго - с паметник на царевицата. Сега езерото и храмът са се превърнали повече в любимо място на туристите, отколкото на земеделците.

В Индонезия можете да ядете зелен шоколад,
да пиете син чай и бяло кафе
или да сръбнете супа от сладолед

Само в Индонезия можете да ядете зелен шоколад, да пиете син чай и бяло кафе или да сръбнете супа от сладолед - едно от милионите смайващи неща от индонезийската кухня. Тук можете да опитате огромния миризлив плод "дуриан", който е с миризма на мръсни чорапи, развалени яйца и мухлясало сирене, но с великолепен вкус. Дурианът е плод, популярен из цялата Югоизточна Азия, но в Индонезия се е превърнал във философия. Местните дори правят от него питие и сладолед. Миризмата на този специфичен плод не ги дразни. Те казват така за "дуриан" - или го харесваш или не. Средно положение няма.
Всъщност, индонезийците изобщо не си губят времето. Произвеждат всичко - от копчета и гердани от истински необработени перли до подводници и хеликоптероносачи. Индонезийците изключително умело и смело използват всички дарове от природата не само за ядене. От най-различни плодове и листата на франджипани произвеждат великолепна прекрасно ухаеща козметика. Също така многофункционален е плодът "нуну-нуну". От него местните правят изключително полезен сапун за лице, омекотяващ кожата, предаващ свежест и прекрасно почистващ от грим, който има и подмладяващ ефект по думите на местните.
В Индонезия орхидеите растат по дърветата. Корените на тези красиви хищници се залепват за стволовете им. Хранят се от влагата на самия ствол, тъй като на орхидеите не им трябва много влага, а повече слънце.
Освен цветята-хищници страната се слави и с други реални хищници, които вече са на изчезване - комодските варани. Какво знаем за комодските варани или т.н. Komodo Dragons? Комодският варан обитава най-вече на остров Ринча в Индонезия. Това е на-големият и опасен гущер на планетата. Яде само месо, дори и човешко. В устата му виреят 62 силно токсични бактерии, затова дори доближаване до слюнката му е крайно опасно. Езикът на гущера достига до 50 см. Варанът се храни с елените, воловете и дивите бикове, обитаващи острова. Ако искате да посетите острова и да видите този гигантски гущер отблизо трябва да спазвате следните правила: не се доближавайте на по-малко от 3-4 метра, не правете резки движения, не размахвайте чанти и апарати, тъй като това ги дразни и те рязко могат да ви ги отнемат заедно с ръката. Не се смейте високо, говорете тихо и не крещете - вараните са привърженици на тишината. Варанът достига до 5 метра и тегло над 100 кг, развива скорост до 20 км в час и е отличен плувец. Мъжките живеят 50-60 години, а женските, само 30-35 години. Вараните са защитени от ЮНЕСКО, и за момента са около 5000 на островите Комодо, Падар, Ринча и Флорес.
Индонезия, обаче, не е само романтика, медитация и екзотика. В Джакарта нощният живот кипи. На 56-ия етаж на един от небостъргачите в столицата в Skye Bar купонът тече. Там, освен на невероятната гледка, посетителите могат да се насладят на чудесни питиета, супер модерна музика и перфектно обслужване. Всъщност, столицата Джакарта е пълна противоположност на тихите, спокойни и романтични места, като остров Бали или Лабуан Баджо и остров Флорес.
Джакарта е най-големият град на Индонезия и единственият в света със 183 МОЛ-а. Обособен е в самостоятелна административна единица - Специална столична територия Джакарта. Намира се на северозападното крайбрежие на остров Ява, върху площ от 664 километра. Джакарта е главният стопански, културен и политически център на страната с население над 12 милиона души, като е най-големият град в Индонезия и цяла Югоизточна Азия и дванадесети по големина в света. Джакарта е глобален град, намира се на 17-то място по икономически растеж сред 200-те най-големи града в света, преди други големи градове в региона, като Куала Лумпур, Пекин и Банкок. Задръстванията в столицата са огромни и изнервящи за туристите, но не и за местните, които всичко възприемат като даденост и изобщо не се нервират за нищо. Разстоянието от единия край на града до другия може да отнеме два часа и половина, и "ако важната ви среща се отмени за утре, това не е проблем, ще бъдете оправдан", така спокойно разсъждават индонезийците.
И, въпреки динамиката в столицата, хората и тук са усмихнати и добронамерени. Затова, ако един ден искате да се потопите в един друг свят на противоположности, райска екзотична природа, великолепна флора и фауна, фантастична кухня и релакс, посетете Индонезия - страната, където всички са усмихнати, спокойни и позитивни.

/АМ/