BOBSTH 12:13:01 02-09-2019
AM1211BO.002
/ПП/ РПЦ - Украинско православие

Великият кръстен ход и юбилеят на митрополит Онуфрий
показаха истинските цели и реалното ниво на "подкрепа"
на украинската автокефалия


Автор: Алексей Смирнов, Украински експерт по религия

Алексей Павлович Смирнов е роден на 1 януари 1980 година в Украйна. Завършва училище със златен медал. През 1997 година е приет във факултета по хуманитарни и социални науки в Националния Университет "Киево - Могилянска Академия". Изучавал е история на философията и религиознание. През 2004 година завършва магистратура по специалност "Философия". Задълбочено се интересува от междуконфесионалните отношения, свободата на вероизповеданията, взаимоотношенията между държавите и религиите. Основна сфера на дейност - публицистика и религиозна журналистика. Работи като религиозен анализатор и специален кореспондент в телевизия. Смирнов е експерт по религиозните въпроси за изданията "Вести", "Аргументи и факти" в Украйна, и телевизионните канали 112 и News One.

Великият кръстен ход и юбилеят на митрополит Онуфрий показаха истинските цели и реалното ниво на "подкрепа" на украинската автокефалия.

В публичните си изявления патриарх Вартоломей нееднократно е отбелязвал, че "главната цел на предоставянето на автокефалия на Украйна се е превърнало в стремеж, целящ да бъде излекуван съществуващият разкол и да се възстанови църковното единство в страната". Той е посочвал още, че към реализацията на тези цели Константинополската патриаршия е била подтикната от "обръщенията и молбите на повечето украински вярващи", а също и от поддържаните от целия Православен свят "безусловни права и привилегии на Вселенския престол да изпълнява ролята на най-висшата църковна власт, да обжалва решения на други Поместни църкви и да предоставя автокефалия, без да взема предвид друго мнение".
Последните събития, случили се в Украйна, показват нагледно истинските цели на Константинопол и реалното ниво на "подкрепа" на предоставената автокефалия както в средите на украинските вярващи, така и в целия Православен свят.
Ще ги анализираме подред.
1. Томосът на обединението стана Томос на разкола и доведе до масово завладяване на храмове и нападения над свещенослужители.
През юни тази година в Украйна се откри остро противостоене сред разколниците. Шест месеца, след като разколническите структури на Украинската Православна Църква - Киевска Патриаршия (УПЦ КП) и Украинската Автокефална Православна Църква (УАПЦ) бяха обединени в поддържаната от патриарх Вартоломей Православна Църква на Украйна (ПЦУ), неочаквано избухна конфликт в самата ПЦУ и тя бе на косъм от разтуряне.
Почетният патриарх на ПЦУ Филарет проведе Поместен събор на Украинската Православна Църква - Киевска Патриаршия и обяви за възстановена нейната дейност в пълен обем. Привържениците на Филарет оттеглиха подписите си от решението на Съединителния съвет, предявиха изключителните си права да управляват манастирите и епархиите, които преди са били част от УПЦ КП, и отказаха да признаят условията на Томоса. По думите им "лишават Украинската църква от задгранични енории и я правят напълно зависима от Константинополската патриаршия". По този начин, шест месеца след получаването на "обединяващия" Томос, Украинското православие се върна в ситуацията, когато три конкуриращи се православни църкви действаха едновременно в страната. Точно вътрешните църковни спорове отстъпиха място на набезите за отнемането на храмове и нападенията срещу духовенството, случващи се с активното участие на правителствени служители и въоръжени радикални активисти.
Доскоро основните жертви на незаконните действия бяха свещенослужителите и енориашите на Украинската Православна Църква на Московската Патриаршия (УПЦ МП). През последния месец обаче броят на подобни оплаквания от привърженици на УПЦ КП значително се е увеличил.
2. Големият кръстен ход показа, че по-голяма част от украинските вярващи подкрепят каноничната Украинска Православна Църква.
На 27 юли, в навечерието на 1031-та годишнина от кръщението на Киевска Рус, Украинската православна църква проведе Велик кръстен ход с чудотворни икони и свети мощи на изповедници на вярата. По думите на управляващия делата на УПЦ МП митрополит Антоний, "Великият кръстен ход е обединил различни хора от всички краища на Украйна не с политически лозунги, а със сърдечна молитва за Украйна, за украинския народ и за каноничната Украинска Православна Църква".
Според различни оценки, в Кръстния ход, организиран от Украинската Православна Църква при Московската Патриаршия, са взели участие от 100 до 300 хиляди вярващи, които на практика са запълнили целия център на Киев. И това, дори по най-скромните оценки, е почти 10 пъти повече от сумарното число на участниците в Кръстния ход, организиран на следващия ден от разколниците от УПЦ КП и ПЦУ с активната подкрепа от страна на делегации от Константинополската патриаршия, пристигнали специално за това в Киев.
3. Юбилеят на митрополит Онуфрий показа максимално ниво на подкрепа за Украинската Православна Църква от страна на Поместните църкви.
Няколко дни преди Кръстния ход представители на 11 поместни православни църкви пристигнаха в Киев. Те дойдоха, за да поздравят митрополита на Киев и на цяла Украйна Онуфрий с навършване на 75 години и 5-годишнината от интронизацията му, а също и да подкрепят каноничната УПЦ МП. Висшите архиереи на Поместните църкви не само взеха участие във всенощното бдение и Божествената литургия, но и дадоха съвместен брифинг за медиите.
"Нашето присъствие тук означава безусловна поддръжка на каноничността на Украинската Православна църкви и нейното литургично единство с целия Православен свят", - изрази общото мнение митрополитът на Александрийската Православна църква Мелетий.
Покрай това, митрополитът на Кипърската Православна църква Исай от името на представителите на Поместните църкви се обърна към властите в Украйна с молба да осигурят равни права на вярващите от всички конфесии и да върнат завладените храмове от УПЦ МП на нейните енориаши: "Ние молим хората, които са били изгонени от своите храмове и се молят в неприспособени помещения, да се върнат в тях, и техните права да бъдат възстановени".
Такава практически единогласна подкрепа на УПЦ МП от страна на Поместните църкви контрастира рязко с фактическата изолация, в която се оказа възглавилия ПЦУ митрополит Епифаний както в деня на своята интронизация, така и по време на участието в тържествата по повод именния ден на патриарх Вартоломей. И показва нагледно, че Поместните църкви не са готови без Всеправославно обсъждане, само по едната заповед на Вартоломей, да поддържат нови правила, които разрушават православните канони и признават разколниците.
4. Истинските цели на Вартоломей и ролята на украинската автокефалия в тези цели.
Фактите за задълбочаващото се разцепление в украинското Православие, от една страна, и засилената подкрепа за каноничната Украинска Православна църква както сред украинските вярващи, така и от Поместните църкви, от друга страна, са толкова очевидни, че просто налагат на Вселенския престол да промени политиката си по украинския въпрос, и като минимум, да свика Всеправославен събор. Целта му следва да е цялостно обсъждане на ситуацията в Украйна и предупреждение за дълбок разкол, вече на нивото на целия Православен свят. Патриарх Вартоломей обаче категорично отказва да го направи и, вместо това, засилва натиска върху Поместните църкви, като продължава да настоява за изключителното си право да взема каквито и да било решения без съгласуване с тях.
Тази позиция се обяснява с дългосрочната стратегия на Константинополската патриаршия, насочена към създаване на нови правила на играта в световното Православие. Според тези правила, Поместните църкви трябва да признаят безусловното първенство и специалните права на Вселенския престол, да се съгласят да ограничават дейността си до границите на националните държави и постепенно да се откажат от задграничните си енории и дори цели епархии в полза на Константинопол.
В резултат Вартоломей може да се превърне от "първи сред равни" в действителен глава на Православната църква и да придобие власт, сравнима с папската.
И тази позиция се обяснява и със специалната роля, която ПЦУ трябва да играе по пътя към реализиране на истинските цели на Константинопол.
Първо, признаването от Поместните църкви на украинската автокефалия автоматично ще означава тяхното съгласие с новите правила на играта, които Константинополската патриаршия се опитва да установи. Така, според условията на Томоса за ПЦУ, "Православната църква на Украйна признава Вселенския престол за свой глава, както и други патриарси и предстоятели, признава неотменното право на Вселенския престол да установява ставропигии на всяка територия и да взема безпрепятствени съдебни решения за всички Поместни църкви, а също така да се отказва от чужди енории в полза на Вселенския престол и признава неговите специални канонични правомощия в задграничните диаспори. "
Второ, изцяло зависимата от Константинопол ПЦУ, дори след частичното й признаване може да се превърне в мощно оръжие в ръцете на Вартоломей. И ще бъде първата, без всякакви дискусии и условия, публична подкрепа и признаване на всички нови инициативи на Вселенския престол, насочени към укрепване на Константинополската патриаршия и отслабване на другите Поместни църкви. Независимо дали става въпрос за издаване на автокефалия на Македонската, Черногорската или Абхаската църква или за превземането на северноамериканските или западноевропейските енории в Антиохия, Руска, Румъния или друга Православна църква.

Руска православна църква в София
/АМ/