Конференция, посветена на 140-та годишнина от установяване на дипломатическите отношения между Русия и България

BOBSTH 15:22:31 10-07-2019
AM1521BO.007
/ПП/РПЦ - Русия - България - дипломатически отношения
Конференция, посветена на 140-та годишнина
от установяване на дипломатическите отношения
между Русия и България
На 5 юли настоятелят на Патриаршеското Подворие в София архимандрит Васиан взе участие в откриването на юбилейната конференция, посветена на 140-та годишнина от установяване на дипломатическите отношения между Русия и България.
В конференцията взеха участие още Извънредният и Пълномощен Посланик на Руската Федерация А. А. Макаров, сенаторът на Съвета на Федерацията, кандидатът на историческите науки Е. В. Афанасиев, заместник-председателят на Россотрудничества П. А. Шевцов, директорът на Института по славянски изследвания при РАН К. В. Никифоров, председателят на фонд "Славяни" професор Захари Захариев, заместник-председателят на президиума на "Международния съвет на руските съотечественици" Княз Н. Д. Лобанов - Ростовски, протосингелът на Софийската митрополия архимандрит Василий и други.
140 години са свидетелство за богат исторически опит за взаимодействието между двете държави. Всеки човек, обаче, запознат с историята, знае прекрасно, че отношенията между руския и българския народ продължават вече повече от десет столетия. Освен това, това са най-точни отношения, основани на духовно родство.
Настоятелят на руската църква в София в приветственото си слово подчерта многовековния характер на контактите между българския и руския народ. Той припомни думите на Светейшия Патриарх на Москва и на цяла Русия Кирил, изречени по време на неговата визита в България през март 2018 година: "В Руската Православна Църква всякога се е помнело, че именно българските мисионери - учениците на светите равноапостоли Кирил и Методий, през Х век са просветили нашите предци в светата православна вяра, приобщили са ги към славянската писменост, открили са им съкровищницата на християнската култура и светоотческите мисли. Без българското Православие нямаше да има и руско Православие. Или, ако и да го имаше, то би било съвсем друго, защото чрез българското Православие руският народ е получил основите на православната вяра на своя роден славянски език. Затова десетки хиляди руски войни, отдали своя живот за избавянето на България от горчивото иноверско робство, са върнали на братята - българи този велик исторически дълг, свидетелстващ във всички векове за неугасимата братска любов между нашите Църкви".
Руската Православна Църква всякога е оказвала помощ на православните братя - славяни. Със своите ходатайства пред Константинополския Патриарх Вениамин Руската Православна Църква е подготвила почвата за преодоляване на църковната схизма. На 22 февруари 1945 г. се е състояло отдавна желаното в България и очаквано събитие: след 73-годишна изолация в единното семейство на Поместните Православни Църкви била върната автокефалията на Поместната Българска Православна Църква. През месец май 1953 г. било възстановено патриаршеството в България, когато Третият Църковно-Народен Събор избрал за Български Патриарх Кирил.
Православието лежи в основата на националното самосъзнание на нашите народи. Ние имаме едни и същи християнски корени. Ние говорим един и същ език, разбираем както от руснаците, така и от българите, защото изповядваме едни и същи духовни ценности.
Православието е едната душа на нашите братски народи. Затова всякога и във всички времена една от основните задачи е била съхраняването на църковното единство пред лицето на изпитанието на нашата вяра и на нашата християнска любов.
Едно от тях беше разколът от 90-те години на ХХ век, когато разколниците во главе с лъжепатриарха Пимен се опитваха да разрушат каноничното единство на Българската Православна Църква. Руската Църква защити братската Българска Църква и оказа голямо съдействие в преодоляването на разкола. Отлъчването от Църквата и предаването на анатема на украинския разколник Филарет Денисенко стана включително и заради това, че той помагаше на лъжепатриарха Пимен и със своите действия усилваше разкола в Българската Църква.
Със съвместни усилия на Православния събор в София разколът в Българската Църква беше победен.
Духовното измерение на взаимоотношенията на нашите братски народи, сборът от религиозния идеал и духовно-нравствените ценности позволява по-дълбокото осмисляне и разбиране на това непреходно значение на Православието, което дори в най-трудните времена ни е давало духовни и творчески сили да съхраняваме добрите братски отношения между българския и руския народ.
Руска православна църква в София/АМ/