Паметник на Константин Чорбаджигошев, по чиятоинициатива са построени през Възраждането църкваи училище в Горна Джумая, се открива в Благоевград

BOBSTH 06:39:01 20-04-2019
AM1552BO.011 06:39
паметник - възрожденец - Благоевград
Паметник на Константин Чорбаджигошев, по чиято
инициатива са построени през Възраждането църква
и училище в Горна Джумая, се открива в Благоевград
София, 20 април /Димитрина Ветова, БТА/
Паметник на възрожденеца ктитор и борец за национално освобождение Константин /Коте/ Чорбаджигошев ще бъде официално открит утре от 11.00 часа в двора на църквата "Въведение Богородично" в Благоевград. Това съобщиха организаторите на инициативата.
Освещаването на паметника ще бъде част от тържествената служба за църковния празник Цветница, която ще се води от Неврокопския митрополит Серафим в съслужение със свещеник Андон Шавулев.
Автори на монумента са Станислав Константинов и Георги Чапкънов. Проектът се реализира от църквата "Въведение Богородично" и от родственици на Константин Чорбаджигошев.
През Възраждането Константин Чорбаджигошев
подема инициативата за построяването на църква
и на ново училище в Горна Джумая
Хаджи Коте /Константин/ Чорбаджигошев е роден през 1821 година в село Бистрица. На четири години заедно с баща си Хаджи Георги Чорбаджигошев се изселват в Горна Джумая, търсейки спасение от върлуващата чумна епидемия. Останал единствено дете на Хаджи Георги, Коте пътувал с баща си навсякъде, като едва на шест години стига до Йерусалим и става хаджия. Баща му се е занимавал с търговия на животни и често е пътувал до Венеция. Коте Чорбаджигошев усвоява търговските умения на баща си и продължава успешно да развива неговите търговски отношения.
По време на Възраждането Хаджи Коте, заедно с други будни граждани на Горна Джумая, подема инициативата за построяването на църква и на ново училище в града. През периода 1840-1844 г. е съградена църквата "Въведение Богородично". Едновременно са поставени основите и на истинско уредено училище, което разполага със самостоятелна сграда. През 1857 г. е основан общ граждански фонд за издръжка на училището.
Изключително интересен е надписът в тефтера на общия училищен фонд. Точно пред имената на дарителите е поставен текстът: "Понеже въздигането и опропастяването на един народ зависи от небесната посланица - науката, затуй и ние долуподписаните, възбудени от народно чувство, решаваме да запишем доброволните си подаръци в тоя тефтер, като считаме това да стане пред Св. клир и съгражданите". Сред дарителите е и Хаджи Коте. Той е бил активен член на църковно-училищната община.
Благодарение на Хаджи Коте в Горна Джумая пристигат Арсений Костенцев и Костадин Босилков, и стават учители през есента на 1872 г. Те налагат дълбоки реформи в методите на обучение, а също и създават неделно-вечерно училище за разпространение на грамотността между еснафите и чираците в града.
Константин Чорбаджигошев участва
и в създаването на революционен
комитет със седалище в Рила
През 1875 г. Хаджи Коте участва и в създаването на общ революционен комитет за Горна Джумая и Рила, със седалище в Рила. Този комитет извършва усилена дейност по подготовката на въстание, което обаче не избухва. Когато на 12 февруари 1878 г. руските войски влизат в Горна Джумая, Хаджи Коте, заедно с други горноджумайски първенци организират цялото градско население, начело със свещениците, учителите и учениците, и тържествено ги посрещнат с благодарствен молебен в двора на църквата "Въведение Богородично".
Когато през май 1878 г. пристигналите от София областен губернатор Алабин и проф. Марин Дринов пристъпват към организирането на местна власт, на първо място е избран окръжен съдебен съвет. За председател на този съвет е бил определен учителят Васил Разсолков, а за членове населението е посочило Арсений Костенцев и Хаджи Коте.
След изтеглянето на руските войски от Горна Джумая, градът е бил откъснат от Самоковската епархия и от Рилския манастир, които остават в България. Църковно-училищната община се заема с трудната задача да се противопоставя на гръцкия владика в Мелник.
След като Горна Джумая е предадена обратно на Османската империя по силата на Берлинския договор, Коте Чорбаджигошев остава в града. Продължава да се занимава с революционна дейност. По време на Горноджумайското въстание през 1902 г. е арестуван от турците и е затворен в Сяр, където е изтезаван. След освобождаването му от затвора, на връщане към Горна Джумая, умира близо до село Левуново.
В книгата "Град Горна Джумая - минало и днес" на Васил Шарков, издадена през 1930 г., пише: "Заслужил българин от тази епоха е Хаджи Коте Чорбаджигошев, душата на българската църковна община през 70-те години, па и после. Умрял е в село Левуново, връщайки се от затвора през 1903 г. Неговият син Георги Константинов е бил дълго време училищен настоятел, продължавайки делото на баща си". /Димитрина Ветова/ /АМ/