BOBSTH 14:01:31 19-04-2019
AM1400BO.005
роботи - бъдеще

Тази история
е написана
от робот


София,19 април /Евелина Андреева, БТА/
Не, тази история не е написана от робот, но разказва за роботи. Помните ли Deep Blue? Това е роботът, който през 1997 г. победи световния шампион по шахмат Гари Каспаров и опроверга човешкото превъзходство. А Уотсън? През 2011 г. той победи в телевизионната викторина Jeopardy! ("Риск") двама от най-добрите играчи, непобеждавани 10 години. По-късно Уотсън започна да редактира и филмови трейлъри, като сам филтрира най-ефектните сцени. Сега работи в системата на онкологичната медицина - прави опити да поставя диагноза и да определя най-адекватна терапия за пациентите. А чували ли сте за Vital? Той е член на Управителния съвет на Deep Knowledge Ventures(DKV), хонконгски фонд за рисков капитал. Компанията "назначава" Vital през 2017 г. и с негова помощ успява да се оттласне от ръба на фалита. Vital е първата система за биотехнологичен инвестиционен анализ, която използва повече от 50 параметъра, критични за оценка на рисковите фактори, и чрез тях отделя проектите, в които си струва да се инвестира.Така изкуственият интелект получава място в заседателната зала, казва един от управляващите съдружници, Дмитрий Камински.

Победители на бъдещето ще бъдат
т.нар. интелигентни компании, които
съчетават умни машини с умни хора

През септември 2013 г. двама учени от Оксфорд, Карл Бенедикт Фрей и Майкъл А. Озбърн, правят едно от най-мащабните проучвания, озаглавено "Бъдещето на заетостта: колко чувствителни са работните места на компютъризация?". Изследват навлизането на изкуствения интелект в 702 професии през следващите 20 години. Улавят тенденции на зависимост с пола, възрастта, образованието. Първи, според проучването, ще са професии, които не се нуждаят от висока квалификация. Например вероятността до 2033 г. работещите в сферата на телемаркетинга и застрахователния риск да бъдат изместени от алгоритми е 99 процента. Същото може би ще се случи със спортните рефери - 98 процента, с касиерите - 97 процента, готвачи - 96 процента, сервитьори - 94 процента, екскурзоводи - 91 процента. Под 90 процента, но с голям потенциал за автоматизация, са хлебари - 89 процента, шофьори на обществен транспорт - 89 процента, строители - 88 процента, охранители - 84 процента, архивари - 76 процента и т.н. Данните показват, че колкото по-високоплатена е една работа, толкова човешкият принос в нея е по-голям и трудно би бил заместен от робот. В общия случай хората на изкуството и професиите, изискващи познания за човешката евристика или разработването на нови идеи и артефакти, ще са последни в процеса на автоматизация. Разбира се, ще има и гарантирани (засега) работни места. Журналистите, според това проучване, са сред тях.

Вероятността компютърни алгоритми
да изместят "хората на перото"
е под 20 процента

Вероятността компютърни алгоритми да изместят "хората на перото" е под 20 процента, репортер и кореспондент - 11 процента, телевизионни и видео оператори - 6 процента, редактори - 5 процента, автори и писатели - 3 процента, фотографи - 2 процента. Какви ползи или негативи би имала професията от това? Дали алгоритмите не могат да бъдат партньор в работата и добър икономически лост за финансово линеещите медии?
Роботизацията е втората най-обсъждана тема сред професионалистите след фалшивите новини. Нещо повече, двете дискусии са свързани помежду си. Изкуственият интелект започва плахо да навлиза в журналистиката преди малко повече от пет години. Сред медиите, които я прилагат, са световните агенции Асошиейтед прес, Ройтерс, датската агенция Ritzau, aвстрийската APA, CNN, печатните издания "Los Angeles Times", "The Guardian", "Washington Post" и "Forbes", издания в Китай и др. Агенция Bloomberg е сред първите, които предлагат автоматизирано съдържание от финансови отчети. Тяхната програма Киборг съставя хиляда новини за 1 година и така облекчава работата на бизнес репортерите, пише Форбс. По време на изборите в Швейцария, през ноември 2018 г., "бот" на име Тоби, използван от медийния гигант Tamedia, произвежда за пет минути близо 40 000 текста за резултатите от гласуването във всички 2222 швейцарски общини на френски и немски, сочи доклад, цитиран от АФП.
Продуктите на изкуствения интелект могат да бъдат използвани самостоятелно или като суровина за авторски текстове. Читателите трудно различават написаното от робот и от човек. Коментарите, които получава шведският проф. Кристер Клерлоу, след провеждане на експеримент, е, че написаното от човек е по-достъпно и по-приятно за четене, а компютърно генерираното - по-информативно и достоверно. Но не е далеч времето, когато изкуственият интелект ще може да имитира стила на писане на един или друг журналист, на една или друга медия.
Сферите, в които най-често е приложима автоматизираната журналистиката засега са основно финанси, спорт, криминална хроника, статистически анализи, избори. Данните сочат, че ако един журналист може да напише 300 дописки за даден период, за същото време"умната програма" създава 4400. Изкуственият интелект не се уморява, не капризничи, не излиза в отпуск, не боледува. Компютърно генерираната информация има и друго предимство, важно в борбата с фалшивите новини - тя е безпристрастна, не прави фактологични грешки и не манипулира, не вкарва послания и целенасочени внушения, скрити между редовете, както би могъл да направи човек. Това може да бъде добър инструмент за обективност и елиминиране на човешките грешки. Наближава времето, когато няма да има редакция, в която да не работят поне няколко робота.

Въпросът с авторското право
на компютърно генерираните новини

И тук възниква въпросът с авторското право на компютърно генерираните новини. Мненията по темата засега варират от "Тази история е написана от компютър" до публикуване на цялостна методология, която да обяснява общата работа на човек и машина. Не са изключение и тези, които смятат, че авторството се полага на ИТ-специалиста, който е създал алгоритъма. На този етап отговорността за подобно съдържание се носи от медията, която го популяризира.
Журналистите в света силно се противопоставят на изкуствения интелект, основно заради страха от конкуренция. Притесненията са неоснователни, дори на фона на холограмния телевизионен водещ, който китайската агенция Синхуа създаде съвместно с интернет компанията Sogou през миналата година. Роботи ще се използват все по-често за изготвяне на прости и фактически точни информации. Чрез тях ще се повишава скоростта на събиране, обработка и публикуване, ще се отразяват теми, които досега са били пренебрегвани поради липса на време, ще се улесни създаването на персонализирано съдържание. Алгоритмите ще помагат на журналистите при търсене на бекграунд и справочни материали. Автоматизираното писане на новини може да бъде полезно и при производството на съдържание за мобилни платформи, където хората искат да видят хубава снимка и два, три реда за случилото се. Всичко това ще донесе и финансови ползи на новинарските организации, като спести разходи за най-трудоемките дейности.

Автоматизацията може да увеличи
търсенето на много човешки умения

Автоматизацията не само няма да измести хората от работните им места, но може да увеличи търсенето на много човешки умения, които добрите журналисти притежават. Сред тях са преценка за обществено значимите новини, любопитството, скептицизмът.
От проучването на Фрай и Озбърн става ясно, че дори при 47 процента вероятност за автоматизация на работните места, това не означа 47 процента безработица. Възможните негативи биха могли да се превърнат в позитив за хората. Например - по кратка работна седмица или по-кратък работен ден. Преди Индустриалната революция много от хората са работили по 60 часа седмично. След нея работата намалява до около 40 часа на седмица. Подобно редуциране е напълно възможно и при настоящата Технологична революция. Историята и прогнозите на експертите в областта, сочат че революциите водят до отмиране на остарели с времето си професии, но създават и нови. До 2033 г. вероятно ще се появят много нови професии, например дизайнери на виртуални светове, прогнозират Фрай и Озбърн. Едновременно с това човешкият труд ще бъде още по-ценен, а роботите ще осигурят време на хората за него. В Асошиейтед прес са установили, че изкуственият интелект "освобождава" около 20 процента от времето на репортерите и съществено подобрява точността на фактите. Това дава възможност на журналистите да мислят повече за съдържанието и доброто разказване на историите. Така наречената бавна журналистика, която включва анализи, коментари, обзори, фийчъри, интервюта, разследвания ще бъде все по-ценна и по-търсена. Финансовата свобода ще отстъпи пред свободата на времето./АМ/