BOBSTH 06:45:01 29-12-2018
AM1453BO.005 06:45
Иван Гранитски - интервю

Иван Гранитски: Думите са
най-силното оръжие
през всички времена


София, 29 декември /Оля Ал-Ахмед, БТА/
Думите са най-силното оръжие през всички времена. Неслучайно Евангелието на Йоан започва с истинския апотеоз на силата на думите: "В начало бе Словото, Словото беше у Бога, и Бог беше Словото". Това заяви в интервю за БТА Иван Гранитски - журналист, поет, редактор, критик, публицист, издател и общественик, който преди дни отбеляза 65-годишния си юбилей.
Според него най-главното качество на личността, което я откроява са: разумност, свободолюбивост и непреклонност в преследваните безкористни цели, братолюбие, милосърдие и добротворство. Мислещият човек трябва да избира пътищата на трудностите, иначе не е човек, губи способността си да мисли, да се съпротивлява, отбеляза Иван Гранитски.
Най-важното качество на личността, която иска да бъде свободна, е съпротивлението, съмнението, постоянното подлагане на собствената си персона на преценка, самопреценка, смята той. Никога човек да не позволява да го обладае самодоволството, защото това е смърт - духовна смърт, допълни поетът.
Иван Йорданов Димитров с литературен псевдоним Иван Гранитски е роден на 24 декември 1953 г. в София. Син е на дългогодишния журналист от в. "Вечерни новини" Йордан Димитров. Известно време семейството е пребивавало в село Гранитово, Елховско, откъдето идва литературният псевдоним на писателя. Иван Гранитски завършва журналистика в Софийския университет "Св. Климент Охридски" през 1979 година. Скоро след това става член на Съюза на българските писатели. Бил е редактор и заместник-главен редактор на в. "Пулс" (1979-1985), заместник-главен редактор на в. "Литературен фронт" (1985-1991), главен редактор на сп. "Черно и бяло" (1991-1992). Генерален директор на БНТ (1995-1996). През 1997 г. създава издателство "Захарий Стоянов", междувременно ръководи сп. "Везни".
Носител е на националната награда "Гео Милев" в Стара Загора (2009).През 2012 г. за неговата обществено-гражданска поезия и позицията му в защита на българската култура му е връчена националната поетична награда "Иван Нивянин" на община Борован. През 2014 г. СБП му присъжда Националната литературна награда на името на Богомил Нонев за 2013 г. за книгата "Внимателно бързайте". На 24 май 2015 г. в Пирдоп му е връчена 4-ата Национална литературна награда "Тодор Влайков". На 10 юни 2016 г. става носител на Националната награда "Христо Г. Данов" за цялостен принос в националната книжовна култура.

Следва цялото интервю:

Въпрос: Г-н Гранитски, наскоро отпразнувахте 65-годишния си юбилей. Как се чувствате? Окован ли сте в рамката на тази възраст?
Отговор: Навърших 65 години, но не е имало празнуване, тъй като не виждам повод за това. Чувствам се добре на тази възраст, слава Богу! Не се виждам окован в рамките на никаква възраст.

Въпрос: Изобщо поетите имат ли възраст?
Отговор: Чрез своите текстове поетите могат да живеят и по-дълго, отколкото съдбата им е определила да бъдат във физическо тяло.

Въпрос: Роден сте на Бъдни вечер. Как съвместявате двата празника?
Отговор: Почитам само Бъдни вечер, тъй като мисля, че това е най-светлият празник. Имам традиция, всяка година да бъда с някои от най-скъпите ми приятели - писатели, художници, актьори, музиканти, архитекти, учени и т.н. Сега бях с моя приятел - писателят Любомир Котев, в село Медвен, във възрожденската му къща на 200 години. Тя се намира на 50 метра от къщата-музей на Захарий Стоянов. Разговаряхме цяла нощ за новата книга на Котев "Записки върху Записките". Това е удивително по задълбочеността и увлекателността си изследване на "Записки по българските въстания" от Захарий Стоянов. Наистина, незабравима вечер.

Въпрос: С Вас се познаваме от времената, когато започнахте творческата си кариера като литературен критик. Кого сте критикувал най-злокобно?
Отговор: Написал съм доста критически страници, но към никой критикуван обект не съм се отнасял злокобно. Обратно, стремял съм се да анализирам безпристрастно литературните и художествените текстове и сега от дистанцията на годините се убеждавам в коректността и обективността на литературните ми анализи.

Въпрос: Патил ли сте от критиките си?
Отговор: Не съм обръщал внимание на недружелюбни ответни реакции. Влизал съм в различни полемики и остри дискусии, но не съм допускал личните огорчения от обидни квалификации или злостни нападки да подменят същността на спора и целите на полемиката.

Въпрос: А Вас някой осмелявал ли се е да Ви критикува в писането?
Отговор: Разбира се, и то нееднократно. Но това е естествено - в литературните спорове и дискусии се разменят аргументи и контрааргументи, а понякога има пародия, ирония и пиперливи словесни престрелки.

Въпрос: Критичен ли сте към себе си?
Отговор: Да, колкото е необходимо.

Въпрос: Критичен ли сте към "белия стих"? Бихте ли определил за поезия подредените в колона думи, лишени от музиката на римата?
Отговор: Мисля, че и класическият, и белият стих имат еднакво право на живот, стига да съдържат оригинални идеи, образи, метафори и сравнения. Талантливото съдържание винаги избира адекватна талантлива форма. Затова Хегел твърди че, формата е съдържателна.

Въпрос: Идеалист ли сте? Борите ли се с "вятърни мелници" като повечето поети?
Отговор: Предпочитам това да преценят други. Убеден съм, че прекаленото самомнение е контрапродуктивно. Но, винаги е добре, мислещият човек да се бори с вятърните мелници, не само заради великия пример на Дон Кихот, но и за собствено удовлетворение. Борбата срещу несправедливостта, съпротивата срещу всичко, което тегли човека назад към първобитните инстинкти, към злобата, омразата, завистливостта, горделивостта, алчността, и духовните плебейщини, винаги има смисъл.

Въпрос: Според Вас думите могат ли да бъдат оръжие в наши времена или са халосни патрони?
Отговор: Думите са най-силното оръжие през всички времена. Неслучайно Евангелието на Йоан започва с истинския апотеоз на силата на думите: "В начало бе Словото, Словото беше у Бога, и Бог беше Словото".

Въпрос: Песимист ли сте или оптимист?
Отговор: Песимист по разум, оптимист по воля. С очите на разума виждам че, живеем в епоха на цялостен разпад, но волята ме подтиква да се съпротивлявам докрай. Дори, когато на пръв поглед съпротивата е безнадеждна. Така че, съм категоричен - по разум съм песимист, наблюдавайки как всичко се сгромолясва около нас - Европа, светът, България да не говорим, но по воля съм оптимист. Смятам, че трябва да продължаваме съпротивата докрай срещу това, което ни пречи, срещу разложителните тенденции и процеси. Това е една съпротива на волята, дори когато на пръв поглед всичко изглежда безнадеждно.

Въпрос: Кое е за Вас най-главното качество на личността, което я откроява?
Отговор: Разумност, свободолюбивост и непреклонност в преследваните безкористни цели, братолюбие, милосърдие и добротворство. Мислещият човек трябва да избира пътищата на трудностите, иначе не е човек, губи способността си да мисли, да се съпротивлява. Най-важното качество на личността, която иска да бъде свободна, е съпротивлението, съмнението, постоянното подлагане на собствената си персона на преценка, самопреценка. Никога човек да не позволява да го обладае самодоволството, защото това е смърт - духовна смърт.

Въпрос: Съжалявате ли за нещо?
Отговор: За много неща съжалявам. Ще ми трябват няколкостотин страници, за да ги изброя. Но, ако трябва да посоча едно, това е, че, за съжаление, дори и да живея до 90 години, няма да успея да прочета всички по-важни книги, които съм набелязал.

Въпрос: Ако върнем времето назад бихте ли тръгнал по друга пътека?
Отговор: Уви, времето не може да се върне назад. Но, бих избягнал някои грешни стъпки.

Въпрос: В какво се състои поетият от Вас своеобразен кръстоносен поход срещу "фаготистите на джендър идеологията"?
Отговор: Убеден съм, че тази идеология е богохулна, богопротивна и вредна за естественото развитие на европейската християнска цивилизация. Неслучайно, срещу Истанбулската конвенция категорично се изправи Българската православна църква, но също така католиците, протестантите и мюсюлманите.

Въпрос: Наскоро бяхте избран за член-кореспондент на БАН в областта "Творци на изкуството и изкуствознание". Нещо повече за задълженията и отговорностите на това Ваше амплоа?
Отговор: Това за мен е висока чест и знам, че оттук нататък предстои само работа и пак работа. Българската академия на науките е една от най-старите институции в България, с дейността на нейните благородни първосъздатели е се осъществило Българското възраждане. Сигурен съм, че и днес разтерзаното ни Отечество може да бъде спасено и възкресено, именно чрез родолюбивата и безкористна дейност на учените от БАН.

Въпрос: Доколкото ми е известно, неведнъж са Ви предлагали политическа кариера. Защо отказвате?
Отговор: Намирам, че имам други по-важни цели и задачи в този живот. Да, наистина, много пъти са ми предлагали политическа кариера, но аз твърдо реших за себе си, че това не е моят избор. От друга страна, съм социално активен, не ми е безразлично, че всичко около нас се разпада. Затова нашето оръжие е словото - издателската дейност, заемането на обществена позиция.

Въпрос: В какво се изразява личната Ви съпротива към несправедливостите?
Отговор: В последователност на действията и непоколебимост в преследването на избраните възвишени цели. Моята лична съпротива е издателската дейност, пътуванията с наши автори из цялата страна. Издателство "Захарий Стоянов", издава годишно стотина книги - българска и преводна литература с високи художествено-естетически качества. Това е нашата съпротива срещу заливащата ни отвсякъде чалга. Нашите автори са известни български учени - академици, професори, писатели, художници, актьори, музиканти. Издателството си постави за свръхзадача да обедини талантливите хора в България и мисля, че успяваме. Смятам, че трябва да продължаваме съпротивата докрай срещу това, което ни пречи, срещу разложителните тенденции и процеси.

Въпрос: За юбилея се качихте на поетичната сцена с три нови книги "Стрелата на времето", "Зазоряване" и "Атлантида". Бихте ли разказал нещо повече за тези книги и произведенията в тях?
Отговор: Отбелязах своята 65-годишнина с тройна премиера в Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий", като представих най-новите си три поетични книги: "Стрелата на времето", "Зазоряване" и "Атлантида". Стихосбирките са илюстрирани с оригинални репродукции на произведения на Милко Божков, Иван Димов и Миглена Константинова.Това са просто три стихосбирки, за които някои мои приятели - известни писатели, критици и художници (например - проф. Иван Маразов, Панко Анчев, проф. Ивайло Мирчев и др.) твърдят, че съдържат нелоши стихотворения. Години наред предпочитах да организирам премиери на други книги, които издава нашето издателство и прескачах собствените си книги за премиери. Сега редица приятели, между които и много художници, които много уважавам и които са илюстратори на моите книги, ме убедиха, че не е лошо да направя в навечерието на тази симпатична годишнина тройна премиера на три книги, които са издадени последната година - година и половина. Колкото до съдържанието на книгите, то не може да се преразкаже. Поезията трябва да се прочете. Така че, единственият шанс, да разберете съдържанието на премиерните книги е да ги прочетете.

Въпрос: Кога творите? Какво Ви вдъхновява? Какво ви дразни, пречи?
Отговор: По всяко време на денонощието. Не допускам нищо да ме дразни, защото умея да се съсредоточавам.

Въпрос: Ако попаднете на необитаем остров, което е малко вероятно, кои три книги бихте взел със себе си?
Отговор: "Библията", "Божествена комедия" от Данте, и "Братя Карамазови" от Достоевски.

Въпрос: Ще си позволя един остър въпрос: останаха ли поети в България?
Отговор: Според мен днес в България живеят и творят редица талантливи и оригинални поети. В България поети винаги е имало, и ще има. Те са живи, те са сред нас. Поетите крепят този свят на тънките нишки изплетени от рими. Поетите са ореолът и светлината в духовната мъгла, задушаваща обществото.

Въпрос: Кои са за вас най-силните десет съвременни български поета/поетеси?
Отговор: Не мисля, че такава градация би била продуктивна, ако говорим за живите поети. Но, ако ми е позволено да направя класация за великите български лирици от втората половина на 20 век, които вече са в един по-добър свят, бих ги подредил така: Александър Геров, Ваня Петкова, Богомил Райнов, Станка Пенчева, Валери Петров, Веселин Ханчев, Иван Пейчев, Павел Матев, Христо Фотев, Андрей Германов, Дамян Дамянов, Иван Динков.

Въпрос: В качеството си на директор на издателство "Захарий Стоянов" какво Ви е впечатлението, кои книги са най-касови? Но кое място нареждате поезията?
Отговор: Книжният пазар е доста унил, да не кажа убит. Смешно е да се говори за касови заглавия, щом поетичните книги излизат в 300 - 500 екземпляра, а прозаичните книги 1000 - 1500 броя. Удивително е, обаче, че нараства интересът към историческата литература. Например, книгите на нашите големи историци - акад. Васил Гюзелев, акад. Константин Косев, акад. Георги Марков, се радват и на допечатки и тиражите достигат до 2000 - 3000 екземпляра.

Въпрос: Чете ли нацията? Четат ли младите българи днес?
Отговор: За съжаление, все по-малко стават младите четящи българи. Знаете, че излезе една шокираща статистика, която показва че 43 процента от завършващите средно образование млади хора са функционално неграмотни. Отдавна нашите държавници и политици трябваше да се стреснат от тази тенденция. Слава Богу, има и изключения, и при непрекъснатите си срещи из страната с нашите автори се радваме, че откриваме будни и четящи млади хора.

Въпрос: Вашето пожелание за Новата 2019 година?
Отговор: Дано бесовете, които са завладели Европа, пък и нашата страна, бъдат овладени и разумът да надделее. Да живей Отечеството!
/АМ/