BOBSTH 06:45:01 18-12-2018
AM1634BO.009 06:45
изкуство - художник - Светломир Мариновски - интервю

Светломир Мариновски: Има ли мир и любов
в сърцата, в душата, в действията,
пътят винаги ще бъде осветен


София,18 декември /Оля Ал-Ахмед, БТА/
Има ли мир и любов в сърцата, в душата, в действията, пътят винаги ще бъде осветен, каза в интервю за БТА художникът Светломир Мариновски, който наскоро представи изложбата си "Припомняне".
"В картините ми времето е изгубено, но не изчезнало. Няма тъга. Изпитвам нужда от ясна гледна точка. Ако искам да видя пейзажа, трябва да спра, да имам дистанция и стабилен хоризонт", разказа той.
Светломир Мариновски завършва през 1984 г. ССХУ "Илия Петров", а през 1991 г. магистратура с педагогическа правоспособност в НХА "Н. Павлович" в курса на проф. Галилей Симеонов. Член е на СБХ, секция "Живопис".
В годините е организирал над 13 самостоятелни изложби в страната и в чужбина. Работи в областта на живописта, графиката и рисунката. Негови творби са притежание на редица колекции в страната и чужбина.

Следва цялото интервю:

Въпрос: Г-н Мариновски, наскоро се състоя Вашата изложба "Припомняне". Какво искахте да припомните с нея?
Отговор: Преди две години започнах цикъл живопис, който впоследствие озаглавих "Припомняне". Изпитвам необходимост да търся нови форми и значения на миналото. И в същото време да съхраня изобразителната си експресия пред изкушенията на множество иновации.

Въпрос: С какво тази експозиция се отличаваше от предишните? Нещо по-специфично?
Отговор: С натрупващите се въпроси и, надявам се, отговори. Нито начало, нито край. Непрестанно очакване. От уроците на Учителите приех необходимостта да търся нови форми и значения на миналото. Спомням си, завладян съм от интимни пространства, предпазени от чуждия поглед. За тях няма минало, не искат бъдеще, защото отговорите са многобройни и различни. Те желаят наслада и сигурност. Специфично е също така, че в композициите присъстват зоо- и антропоморфни тела и предмети, свободни от конкретна събитийност или персонаж, тръгнали откъдето и да е и откогато и да е, прозиращи в сянката на желанието. Подредени от някого или разпръснати по волята на случая каменни плочи, съдове, плодове и зверове, понякога с озадачаващи форми, усетени като в натюрморт, интериор или пейзаж, на пиедестал или долу в сянката, обвързват видимостта на предметния свят.

Въпрос: В картините Ви светлината е доста оскъдна, преобладава сивият цвят. Какво се крие в това послание?
Отговор: Оскъдната светлина ми напомня за нещо случило се. За места на подслон и забрава, убежище и закрила. За срещи на телесното.Тук сивото не преобладава, а споява. Редувам петна, прозрачни и плътни, сгъстени, с динамични жестови силови линии. Разчитам и на случайността, защото е изобретателна. Надявам се на тълкувания, далеч от абстрактното. По-скоро на телесни или неволни представи, спомени и пентименто, синхрон на наслоеното в едно илюзорно пространство. Приглушената светлина в композициите ми напомня за нещо случило се отдавна, за преминаването и забравата.

Въпрос: Предвид топлите цветове, оскъдната светлина и сивотата в платната Ви, значи ли това, че творите нощем? Имате ли определено време за посещение от Музата?
Отговор: Интересен въпрос. Честно казано не съм се замислял за това, кога точно ме посещава Нейно Величество Музата. Творя, дори, когато търся място за почивка, и спонтанно го откривам пред хартията или платното. И все пак, аз определено творя през деня, други - нощем. Денят ми дава сили и заряд, затова го предпочитам пред нощта.

Въпрос: Какво Ви вдъхновява в този, напоследък, толкова сив свят?
Отговор: През 13 век Мю-Чи рисува "Шест райски ябълки". Гениална и обезсърчителна мистерия за смисъла, обвързан с видимостта на предметния свят и пренасянето му в полетата на невидимото, на идеите! Ако това не е вдъхновение и основание!

Въпрос: Някои посетители на изложбата Ви твърдяха, "че в картините Ви има носталгия и тъга". Това така ли е в действителност или е въпрос на интерпретация?
Отговор: В картините ми времето е изгубено, но не изчезнало. Няма тъга. "Създателят по пътя си е оставил следи, с които ни подкрепя и утешава", казва Бешков. А ние бързаме по своя си път и какво е отвъд, очакваме да ни споделят тия, които си тръгнаха. Изпитвам нужда от ясна гледна точка. Ако искам да видя пейзажа, трябва да спра, да имам дистанция и стабилен хоризонт.

Въпрос: Твърдите, че картините Ви са далеч от абстракцията. Как точно бихте ги определили тогава?
Отговор: Надявам се на тълкувания, далеч от абстрактното. По-скоро на телесни или неволни представи, спомени, синхрон на наслоеното и ефирното, на приетото и отхвърленото в едно илюзорно пространство.

Въпрос: Натъкнах се на много интересни заглавия на Вашите творения, като: "Следи от предишното царство", "Мечтата у някои животни", "Отворът е в миналото", "От дъното на небето", "Нито начало, нито край", "Клепачите на сянката", "Проядени от светлината" и много други. Как стигате до тези заглавия? Какво стои в основата на кръщаването на една картина?
Отговор: Старият завет, просветлената мъдрост на Юрсенар, кодът на красотата при Мишима, римската меланхолия у Киняр ми дават образи и заглавия на картините. Точно тук разчитам на носталгията на зрителя по обетована земя, на склонността за пораждане на нови пространства и значения, на желанието за хармония с реалността.

Въпрос: Казвате,"че от уроците на Учителите сте приели необходимостта да търсите нови форми и значения на миналото". В какво се изразяват тези нови форми и значения?
Отговор: За мен рисуването е пътят в истинския му смисъл. Доколко е съвременен съвременникът? Ами аз? Доколко съм успял да бъда искрен? Каменни плочи, съдове, плодове и зверове, понякога с озадачаващи форми, усетени като в натюрморт, интериор или пейзаж, на пиедестал или долу в сянката, обвързват видимостта на предметния свят. Във всеки детайл, във всяка една композиция могат да се видят нови форми и значения, стига да поискате да ги забележите.

Въпрос: И все пак, откъде черпите вдъхновението си в изграждането на формите - от желанието на въображението или от реалността?
Отговор: И от двете. Вдъхновението ми се ражда както от желанието на въображението, така и от реалността. Изграждам форма, постигната от желанието на въображението или реалността. Тя докосва необичайни пространства или пространства на ежедневието. Среща на органичната красота на природата с архитектурата. Движен от страха да не остане сам и лишен от място, човекът там е защитен. В композициите ми присъстват биоморфни тела и предмети, свободни от конкретна събитийност или персонаж, тръгнали откъдето и да е и откогато и да е, прозиращи в сянката на желанието. Подредени от някого или разпръснати по волята на случая, но с ясни ориентири за горе и долу, за небе и земя.

Въпрос: Вие работите в областта на графиката, живописта и рисунката. Кой от трите жанра най Ви допада? Къде се чувствате по-уверен и разбран?
Отговор: Преоткривам темата с внимание върху пейзажа. Респектиран съм от необятността на тълкуванията, от отварянето на скрити пътища на свобода. Възприемам пейзажа като повърхност, чувствителна към всичко, сътворено без ръката на човек, или носещо негов отпечатък. Създателят обитава в нас, ние обитаваме в него, търсейки непрестанно знаците на неговата предметност.Тук усвоеното пространство не притежава конкретна територия, събитийност или персонаж, с които да бъде свързано. То е празно и от времеви определители.
С една дума вървя по пътя от рисунката към живописта. Графиката, живописта и рисунката вървят ръка за ръка, в своите сенки. А къде се чувствам по-уверен и разбран е трудно да се определи, тъй като за всеки жанр се намира разбиране, което ти дава криле да бъдеш уверен. Чувствата са смесени, противоборстват, но в крайна сметка вървят паралелно, без да си пречат. Преследват ме техните сенки на смирение и възхита. Критика и самооценка. "Когато една мишка вижда да прелита прилеп, тя възкликва: "О ангел!", написа Турние.

Въпрос: Каква техника използвате най-често?
Отговор: Рисувам петна, прозрачни и плътни, сгъстени, с динамични жестови силови линии. Разчитам и на случайността, защото е изобретателна и скитаща.

Въпрос: Всеки художник чувства своя бенефис по време на изложбата си. А след това? Какво е Вашето ежедневие?
Отговор: За мен красотата е ежедневно зрелище. Удоволствието да рисуваш отложените си удоволствия. Спомням си, завладян съм от интимни пространства, предпазени от чуждия поглед. За населяващите тези пространства няма минало, не искат бъдеще, защото отговорите са многобройни и различни. Те желаят наслада и сигурност.

Въпрос: Всъщност, откога рисувате? Кога за пръв път хванахте четката в ръка?
Отговор: Рисувам от малък, но се почувствах художник в курса на проф. Галилей Симеонов в Художествената академия.

Въпрос: Един мой любим въпрос, който задавам на всички художници. Как се отнасяте към максимата, че "художник къща не храни"?
Отговор: Удовлетворен съм, че творбите ми често попадат на добър адрес, при важни за мен хора.

Въпрос: Кога планирате следваща изложба?
Отговор: Неразумно разпиляваното трябва да бъде събирано. Страхът да не останеш сам, неподреден или отчужден. Картините търсят своите обиталища. Иска ми се да е скоро.

Въпрос: Вашето Коледно и Новогодишно пожелание?
Отговор: На себе си бих отправил пожелания според делата ми. С радост бих пожелал на всички две изключително важни неща, без които този свят отдавна би се сринал: мир и любов! Има ли мир и любов в сърцата ви, в душата ви, в действията ви, пътят ви винаги ще бъде осветен. Мирът и любовта - са двата основни цвята във светофара на живота, следвайте ги и ще успеете!


/АМ/