Станимашките сармички са изпитание за всяка домакиня в Асеновград

Станимашките сармички са изпитание за всяка домакиня в Асеновград

BOBSTH 06:45:01 28-09-2018
AM1646BO.005 06:45
Асеновград - Станимашки сармички

Станимашките сармички
са изпитание за всяка домакиня
в Асеновград


Асеновград,28 септември /Дима Шопова, БТА/
Най-големият град в Родопите - Асеновград, до 1934 г. се е наричал Станимака от гръцкото име на града Стенимахос. През 1934 г. е преименуван в чест на цар Иван Асен Втори на Асеновград. Известен е с многото си църкви, параклиси и манастири, сред които - Бачковският, Араповският- /"Св. Неделя"/, Мулдавският манастир "Св. Петка" и Горноводенският манастир "Св. св. Кирик и Юлита". Заради това е наричан Малкият Йерусалим, Балканският Йерусалим и това е оставило своя отпечатък върху живота на асеновградчани. През цялата година като мънистен гердан се нижат празниците в Станимака, повечето от които са уникални за страната и са свързани с християнската религия - църковни литии и чудотворни икони, лечебни извори и традиции.
Славата на Асеновград е свързана и с булчинските рокли, за които мечтае всяка едно момиче, което ще минава под венчило без значение от кой край на страната е. Асеновград е прочут като "Градът на булчинските рокли" заради големия брой ателиета и магазини за сватбени рокли и аксесоари. Популярен е и с Асеновградския мавруд, познат в цяла България и зад граница от ценителите на червеното вино. Произвежда се от специфичен сорт грозде, който се отглежда в района на Асеновград, по северните склонове на Родопите. Маврудът е тежко вино и върви с тежки деликатеси и мезета, едно от които са станимашките сармички. Затова и в Асеновград има празник, с който се отдава "почит" на този "тандем", без който не минава нито едно всенародно тържество в града.
Според преданието в средата на 17 век всеки един от манастирите си имал метох и когато в него отсядали по-висши особи, монахините приготвяли кириус /господарски/ сарми. Те са били изключително малки, защото така можело да се усети вкуса на всяко зрънце ориз, на всяко късче месо. Тази традиция се е запазила и до днес и продължава да се предава от поколение на поколение. На Станимашките сарми е посветен празник, който е в края на януари и началото на февруари, когато най-добрите кулинари и винари показват своите умения да приготвят най-вкусните кириус сармички и най-тежкото червено вино.
Станимашките сармички, които са с големината на кутре, са изпитание за всяка домакиня в Асеновград. Тайната на уникалните мъници се крие в избора и подготовката на продуктите и следването на рецептата. Това разказа за БТА Анастасия Павлова, носител на награди от специалните конкурси в града, които се провеждат през януари, заедно с конкурса за най-добро домашно вино.
Всяка домакиня от Асеновград си има своя рецепта, свой начин на приготвяне и свои пропорции на продуктите. Рецептите се предават от поколение на поколение, но, по думите на Анастасия, всяка ръка свива по различен начин сармата. Затова няма гаранция, че майка и дъщеря ще приготвят еднакво вкусни кириус сармички. Такъв е случат и с Анастасия, която се учи от майка си, но е категорична, че нейните сармички са по-вкусни. "Затова и печеля вече няколко години първо място на конкурса и за зелеви, и за лозови сарми", допълва асеновградчанката.
По думите й свиването на малки, с дължина около 2 см сармички, става бавно и е трудоемко и затова не всяка жена се наема да ги приготвя. Сред многото легенди и шеги, свързани със сармичките, е и констатацията на един северняк, оженил се за асеновградчанка - "асеновградчанките понеже ги мързи да ходят да копаят на нивата, затова по цял ден си стоят вкъщи и вият малки сармички".
Рецептата, която ни предава Анастасия Павлова е за 1 кг свинска кайма, 150 грама ориз, една кафена чашка зехтин или олио, една кафена чашка зелева чорба /расул/. Рецептата включва още по една кафена лъжичка черен, червен пипер и кимион. Каймата се меси с останалите продукти, докато стане пухкава и се оставя да отлежи малко. През това време се подготвят зелевите листа, като от тях се отстранява твърдата, кочанената част. Листата се режат на лентички с широчина около 2 см и дължина около 10 см. Тайната на външния вид на сармата е в самото увиване, разказва Анастасия. Взема се една кафена лъжичка от сместа с каймата, слага се на единия край на лентичката, завива се и леко се притиска, без да се мачка, допълва тя.
За един килограм кайма се необходими поне един час да се навият сармите, но за напреднали готвачки. Сармичките се нареждат в тенджера, но според Анастасия по-вкусни стават в гювеч, заливат се с една чаша зелева чорба и съдът се допълва с вода, докато се покрият сармите, като между редовете се поставят по 1-2 дафинови листа. Варят се на бавен огън около час и половина. Те стават за всичко, но асеновградчани са убедени, че такава вкусотия не бива да се използва за наяждане, а само за мезе за асеновградски мавруд.
Прословутите станимашки сармички, едно миниатюрно изкушение за всеки ценител на хубавата храна, са изпитание за търпението на всяка домакиня и показват нейната сръчност и кулинарни умения. Умората обаче много бързо е заместена с удовлетворение, след като е видяла с какъв апетит и удоволствие мъниците са изядени, казва още Анастасия Павлова. /АМ/