BOBSTH 06:30:01 26-09-2018
AM1643BO.009 06:30
изкуство - Даниела Караиванова - интервю

Даниела Караиванова: Най-главното в живота ни
е да имаме позитивния заряд, който от работа
да пренасяме у дома и от дома към сцената


София, 26 септември /Оля Ал-Ахмед, БТА/
Най-главното в живота ни е да имаме позитивния заряд, който от работа да пренасяме у дома и от дома към сцената, заяви в интервю за БТА примата на Русенската опера Даниела Караиванова.
"Най-големият критерий за оценка на един артист е публиката. А залите в България се пълнят, както в столицата, така и в малките градове. Така че, спокойно мога да заявя, че хората на изкуството в България са ценени, тачени и уважавани. Побеждавам натоварването и стреса само и единствено с позитивно мислене и с пеене. Дори вкъщи понякога си запявам някоя много любима ария и всичко наоколо започва да кънти от позитивизма на мелодията", казва оперната прима.
Даниела Караиванова е солист на Държавната опера-Русе. Завършила е НМА "Проф. Панчо Владигеров" в класа на проф. д-р Мария Белчева. Продължава професионалното си усъвършенстване в майсторския клас, организиран от Paul Weigold - диригент във Виенската Щатсопера, а през сезон 2006-2007 г. младата оперна артистка е стипендиантка на CEE Musiktheater под патронажа на Щатсопера-Виена.
Оперният репертоар на Даниела Караиванова е обширен и включва ролите на Розина ("Севилският бръснар"), Деспина ("Така правят всички жени"), Сузана ("Сватбата на Фигаро"), Памина ("Вълшебната флейта"), Церлина ("Дон Жуан"), Норина ("Дон Паскуале"), Адина ("Любовен еликсир"), Жулиета ("Капулети и Монтеки", Белини), Лейла ("Ловци на Бисери", Ж. Бизе), Джилда ("Риголето"), Мюзета ("Бохеми") и други. Младата оперна певица е щастливо омъжена за свой колега - известният бас Момчил Миланов, също член на трупата на Държавната опера-Русе. Артистичното семейство има дъщеря на пет и половина години. Малката Микаела продължава семейните традиции и върви по пътя на своите родители, занимава се с балет, но в същото време говори за мечтата си един ден да бъде оперна певица "като мама", но и "световно известен лекар-хирург".

Следва цялото интервю:

Въпрос: Госпожо Караиванова, какво Ви привлече в оперното пеене?
Отговор: Ще използвам един цитат от филма "Хубава жена": " Първата реакция към операта е много силна - или се влюбваш в нея, или я намразваш. Ако я обикнеш, е завинаги". Аз се влюбих в нея много малка, когато чух на грамофонна плоча изпълнение на операта "Риголето". Веднага си казах, че когато порасна ще пея така.

Въпрос: От кога се занимавате професионално?
Отговор: Повече от 20 години. Първата ми професионална изява беше в оперетата "Лелята на Чарли". Бях още ученичка в музикалната паралелка.

Въпрос: Родена сте в Пазарджик, израснала сте зад кулисите на Оперетния театър на родния си град. Ваши родители са Стефка и Иван Караиванови - най-известната оперетна двойка на Пазарджишката оперета. Нима не сте мислили като малка за друга професия? Човек ражда ли се с професията си, или все пак има правото на избор?
Отговор: Като всяко дете имах различни желания за това каква искам да стана: доктор, полицай, актриса, балерина и т.н. Човек винаги има правото на избор, но за да се чувстваш удовлетворен от професията си, трябва да намериш своето призвание.

Въпрос: Ако трябваше да промените нещо, какво щеше да е то?
Отговор: Не бих променила нищо. Всеки е със своята предопределена съдба и трябва да се радва на всеки лъч светлина в живота. Така че нищо не искам и не бих променила.

Въпрос: Вашите родители повлияха ли Ви по някакъв начин на кариерата? Не сте ли се чувствала в тяхната сянка?
Отговор: Не. Родителите ми никога не са ме притискали да се занимавам с музика и не бяха много съгласни да поема по техния път. Не бих казала, че съм се чувствала в тяхната сянка, напротив, те само ме мотивираха и изпълваха сърцето ми с любов към оперното изкуство.

Въпрос: Помните ли първото си качване на сцената?
Отговор: Всъщност, аз съм на и около сцената откакто се помня. Но първата по-сериозна изява беше, когато бях трети клас в ролята на Вестникарчето от оперетата "Целувката на Чанита".

Въпрос: Любимата Ви ария?
Отговор: Всички арии, които съм изпяла и са минали през мен са ми любими.

Въпрос: Коя ария все още не сте изпяла, а бихте искала?
Отговор: Много арии не съм изпяла, а бих искала, но за всяко нещо си има време.

Въпрос: В момента се готвите за ролята на Виолета в "Травиата". Допада ли Ви тази роля?
Отговор: Това е много специална партия за мен, може би няма сопран, който не е пожелал да се докосне до Виолета Валери. Отворих клавира на "Травиата" още в първи курс в академията, но за тази партия се изисква време, трябва да пораснеш, да я осъзнаеш, за да можеш да я преживееш. Да съумееш да разпределиш правилно силите си не само вокално, но и емоционално, защото музиката много увлича и ако не успееш да се овладееш може да изгориш още в самото начало. И най-вече да си се влюбвал истински поне веднъж в живота. Това е любимата опера на бащата ми и ще посветя дебюта си на него.

Въпрос: Ще бъдете и Адина в постановката на "Любовен еликсир". Разкажете нещо повече за тази роля?
Отговор: Много обичам Доницети, а "Любовен еликсир" е една от най-хубавите му комични опери. Адина е прекрасна роля, забавна, нежна, с много комични моменти, които винаги печелят сърцата на публиката.

Въпрос: Освен споменатите, имате ли други творчески планове?
Отговор: Да, на 24 септември Русенската опера беше в Пловдив с постановката "Луд Гидия" от Парашкев Хаджиев, а моята роля бе на Зорница. Участвам и в други заглавия в богатата програма на Русенската Опера. Предстои да излязат и две оперетни заглавия "Прилепът", където ще бъда Адела и "Графиня Марица" - Лиза. Много обичам оперетата, толкова труден жанр, за съжаление, подценяван от много хора.

Въпрос: Отказвала ли сте роля, ария или участие в определена постановка?
Отговор: Някои режисьори те харесват като образ за дадена роля без да се съобразят с типа глас, за която е писана. Попадала съм в такава ситуация, но, за да се съхраня като певица се е налагало да откажа.

Въпрос: С какво Ви държи операта в Русе? В какво е магията й?
Отговор: Още с първото ми стъпване на русенска сцена усетих много хубава енергия от публиката и от колегите. Почувствах се и продължавам да се чувствам много комфортно в този оперен театър. Има прекрасна приемственост в колектива, всички са много добри партньори на сцената и приятели в живота. От тук са тръгнали много големи певци и всеки един от тях е оставил частица от душата си в театъра. Ето това за мен е магията й. Гордея се, че съм част от състава на Русенската опера.

Въпрос: Какво предстои да видим на сцената на русенската опера този сезон?
Отговор: Този сезон е емблематичен за театъра, тъй като се навършват 100 години оперно дело в Русе и 70 години от институционализирането като държавен културен институт на Русенската опера. Освен изброените "Травиата", "Любовен еликсир", "Прилеп" и "Графиня Марица", този сезон са запланувани още "Кармина Бурана", нови балетни спектакли, симфонични концерти. По традиция ще представим и една оперна постановка в рамките на Международния фестивал "Мартенски музикални дни".

Въпрос: Имате семейство за пример. Как успявате да съчетавате живота на сцената и този на майка, домакиня и съпруга?
Отговор: Стараем се едното, да не е за сметка на другото. Понякога е трудно, но имаме подкрепата на нашите родители, които при нужда винаги се отзовават. Пожелавам им да са здрави и все така търпеливи.

Въпрос: Имате дъщеричка. Тя пее ли? Ще тръгне ли по пътя на майка си, баба си и дядо си?
Отговор: Микаела е много артистична, емоционална и й харесва да бъде на сцената. Ходи с голямо желание на балет, но ще я оставим сама да намери призванието си.

Въпрос: Какво ще си пожелаете преди началото на сезона?
Отговор: Пожелавам на себе си и на всички хора около мен да бъдат здрави, силни и по-често усмихнати.

Въпрос: Какво е за Вас изкуството и оценени ли са хората на изкуството в България?
Отговор: Разбира се, че са оценени! Неправилно е твърдението, че хората на изкуството у нас са пренебрегвани, недооценени. Какво всъщност е за нас оценката - това е публиката. Най-големият критерий за оценка на един артист - е публиката. А залите в България се пълнят, както в столицата, така и в малките градове. Така че, спокойно мога да заявя, че хората на изкуството в България са ценени, тачени и уважавани. И за това говорят посещаемостта на залите, на оперите и театрите, на изложбите. Друг е въпросът дали хората на изкуството са оценени с достойно заплащане, но това е една съвсем друга тема и предмет на друг разговор.

Въпрос: Всеки човек на изкуството влага прекалена емоция в творчеството си. Как успявате да се справите с емоционалното натоварване и стрес?
Отговор: С позитивни мисли, насочени с огромна любов към семейството ми, колегите ми. Само с пълен позитивизъм и оптимизъм се справям с емоционалното натоварване и стреса. Понякога помага дори просто лежането на дивана с хубава книга в ръка или игрите с дъщеря ми, вкусната и сготвена с любов вечеря също помага изключително при емоционалното натоварване, а от стреса трудно може да се избяга, той ни преследва навсякъде, друг е въпросът дали да го допуснем до нас. Старая се да не обръщам внимание на дребните негативни неща в живота водещи до стрес. Заобикалям ги. Побеждавам натоварването и стреса само и единствено с позитивно мислене и с пеене. Дори вкъщи понякога си запявам някоя много любима ария и всичко наоколо започва да кънти от позитивизма на мелодията. Самият въздух се заразява с този позитивизъм и така загърбвам всякакви натоварващи емоции и стресови ситуации.

Въпрос: Какво Ви зарежда на сцената и извън нея?
Отговор: На сцената ме зарежда самата сцена, въздуха, атмосферата, декора, дори дюшемето и завесите! Всичко, което е сцена, действа зареждащо за един артист. Сцената е нашият дом, дори понякога първостепенен. Сцената е кислорода, който дишаме. Бидейки на сцената, ние, артистите, се усещаме живи, нужни, потребни, търсени, желани. Всяка ария, всяка роля, било то малка или голяма, ме зареждат. Щом съм на сцената, щом пея - значи дишам и живея, и то пълноценно, с широки обятия към живота и изкуството. А извън сцената ме зарежда моето семейство. Те са моят стимул, моето разковниче, моята магия. Ежедневният ми контакт със семейството ми, с прекрасната ми дъщеричка ме прави богата и заредена с енергия, която после пръскам към околните, към колегите, към работата си. А това е най-главното в живота ни - да имаме позитивния заряд, който от работа да пренасяме у дома, и обратното - от дома към сцената! Аз имам този заряд и в двете посоки, което ме прави щастлива.
/АМ/