BOBSTH 06:30:01 22-09-2018
AM1551BO.008 06:30
Велико Търново - Независимост - исторически факти

В чест на Независимостта
е учреден орденът
"Св.Св. Кирил и Методий"


Велико Търново, 22 септември /Марина Петрова, БТА/
В чест на Независимостта е учредено най-високото наградно отличие на Царство България - орденът "Св.Св. Кирил и Методий", разказа в интервю за БТА Тодорка Недева, главен уредник в отдел "Нова и най-нова история" към Регионалния исторически музей във Велико Търново. По думите й орденът е учреден през 1909 година на 18 май, няколко месеца след като се учредява възпоменателният кръст "За Независимостта на България 1908 г.".
В чест на знаменателния Търновски акт през 1912 г. се емитират и две златни монети с номинална стойност от 20 лева и 100 лева, които са и първите мемориални монети, увековечили името на старата столица и провъзгласената в нея на 22 септември 1908 година българска независимост, припомни Недева. Тя разказа, че сред малко известните факти, свързани с историческия акт на обявяването на Независимостта е инициативата на градския общински съвет в Търново да преименува живописните улици "Фердинанд", "Съборна" и "Митрополска" на ул. "Цар Фердинанд Първи", а ул. "Булевард" - на ул. "22 Септември". Това на практика е първата проява, ознаменуваща събитието, което обединява двата исторически акта - обявяването на Независимостта и провъзгласяването на Фердинанд за цар.
Според историка съпричастността на търновското население към усилията на премиера Александър Малинов и неговия кабинет за благоприятното решаване на въпросите, свързани със защитата на българските интереси проличава още на 12 септември 1908 година. На този ден в търновското читалище "Надежда" се организира събрание, на което се приема "Призив на търновското гражданство". С него дванадесет видни личности се обръщат към своите съграждани да подкрепят правителството и стачниците по Източните железници в Южна България.
Два дни по-късно пак в същата емблематична сграда след оживени дискусии се приема и резолюция, в която се казва: "Търновци одобряват действията на правителството по отнемане експлоатацията на Южно-Българската железница и препоръчват на правителството да употреби всички средства и да запази интересите на държавата."
Този любопитен исторически момент предшества решението на Министерския съвет, с което кабинетът на 16 септември 1908 година съобщава на княз Фердинанд Първи "окончателното си и безвъзвратно решение да задържи линиите /Източните железници/ и да провъзгласи княжеството в царство на 21 септември, неделя, в Търново".
На 17 септември Фердинанд потвърждава пристигането си за тържеството, но пожелава то да се състои на 22 септември. До тази дата се взема единодушно решение актът да остане държавна тайна.
Така на 22 септември 1908 г. към 10.00 часа царският влак, изпратен от София в Русе, пристига във Велико Търново. Междувременно по време на престоя му в село Две могили премиерът Александър Малинов написва Манифеста за обявяване на независимостта. С наближаването на старата столица влакът намалява ход и спира на гара "Трапезица". От там през Асенова махала князът тръгва сам за църквата "Св. 40 мъченици", уточни Недева. По-късно в църквата пристигат файтоните с министрите и другите официални лица. Тъй като митрополит Антим този ден отсъства от града, князът бива посрещнат от протосингела Стефан Абаджиев.
Според запазените сведения князът застава прав във владишкия трон, а от двете му страни се нареждат премиерът Александър Малинов, министрите Такев, Мушанов, Салабашев, Кръстев, Д. Николаев, А. Ляпчев, председателят на Четиринадесетото обикновено Народно събрание Христо Славейков /син на П.Р. Славейков/, тайният му съветник Ритгер фон Флайщман, началникът на тайния му кабинет Добрович и генерал-адютантът му Марков, разказа още Недева.
С участието на държавния църковно-училищен хор се отслужва благодарствен молебен. Князът прочита Манифеста, с който провъзгласява съединената на 6 септември 1885 година България за независимо царство. Според Недева в този тържествен момент председателят на парламента Христо Славейков и премиерът Александър Малинов предлагат на княза да приеме титлата "цар на българите" - и той го приема.
Тодорка Недева посочи, че в хрониките е описано, че възглас "ура" разтърсва сводовете на църквата, а части от Търновския гарнизон го приветстват с думите: "Здраве желаем, Ваше Величество!".
Процесията се отправя към старата митрополитска църква "Св. Св. Петър и Павел", където военните от 18-и Етърски и 20-и Добруджански полк преминават в марш и биват обявени за полк на княз Кирил.
На 22 септември преди 110 години Манифестът бива прочетен за втори път в следобедните часове на крепостта "Царевец" от министър-председателя Александър Малинов. От името на търновци отговаря кметът на града Иван Вителов, а след това официалните лица се отправят с файтони към Преображенския манастир.
Първата годишнина от обявяването на Независимостта се е отличавала с голяма пищност, разказа Недева. За целта Общинският съвет в града е гласувал сумата от 1 800 лв. От тях се предвиждат по 200 лв. за направата на арка и павилион на Царевец, 800 лв. за купуване на флагове, гирлянди, факли и фенери, 200 лв. за файтони, предназначени за официалните лица и 400 лв. за други разходи, необходими за празничното отбелязване на бележитата дата. Рекапитулацията на изразходваните средства сочи, че в крайна сметка използваната сума възлиза на 3 500 лева, посочи Недева.
За първото честване на Независимостта в Търново пристигат цар Фердинанд Първи, царица Елеонора, принцовете Борис Търновски и Кирил Преславски и съставът на Министерския съвет. За спомен от събитието Общинският съвет подарява на царицата килим на стойност 350 лв., изработен от ученичките в държавното Килимарско училище в града.
Споменът за обявяването на Независимостта остава жив в паметта на родолюбивото търновско гражданство. Доказателство за това са издигнатите през годините редица трайни паметни знаци - скулптура на лъв, поставена от лявата страна на входа на Царевец през 1918 г., сменена през 1935 г. с нова, възпоменателният надпис, изсечен по идея на учителя Димитър Багрилов на отвесната скала в подножието на хълма "Света гора", паметник - пирамида, издигнат през 1928 г. на Царевец, както и павилионите "Независимост" и "Цар Калоян".
Според Тодорка Недева, след абдикацията на Фердинанд тържествата, свързани с Независимостта, загубват своя блясък, а от септември 1944 година празникът не се отбелязва.
Денят на Независимостта се възстановява като официален празник на Република България едва през 1998 г. със закон, приет на 10 септември от 38-то Народно събрание.
/АМ/