BOBSTH 14:19:01 21-09-2018
AM1416BO.003
цирково изкуство - Драгомир Драганов - интервю

Драгомир Драганов: Имам надежда,
че българското цирково изкуство
ще възкръсне


София, 21 септември /Оля Ал-Ахмед, БТА/
Имам надежда, че българското цирково изкуство ще възкръсне, каза в интервю за БТА телевизионният водещ Драгомир Драганов, който е създал
виртуален, по думите му, музей за историята на цирковото изкуство у нас.
"Още от най-ранното си детство започнах да колекционирам програми, флаери и афиши от циркови представления. Пораснах и запознанството ми с циркови артисти допълни колекцията ми със снимки от техните номера и семейни албуми. Преди три години реших да покажа тази моя колекция "пред света". Направих сайт, който съдържа сканираните им изображения и кратка информация. Нарекох го "музей" без каквито и да е претенции за исторически принос. За мен колекцията ми е най-скъпото, което притежавам. Смисълът на ежедневието ми", разказа Драганов. Всичко е ценно, самият виртуален музей, неговото съществуване е ценно за съвременните и идващите поколения, за историята на българския цирк, за неопорочената любов към едно прекрасно и позитивно изкуство, допълни той.
Драганов е сценарист на документалния филм за цирка "Мокър от дъжд не се бои", който ще бъде излъчен на 24 септември 2018 година от 18.00 часа по БНТ 1. Филмът е колкото документален, толкова и сантиментален. Поредното ми обяснение в любов към българското цирково изкуство, заяви Драганов. Той отбеляза, че е щастлив, че режисьорът Николай Василев и операторът Борислав Георгиев са вложили цялата си творческа енергия в реализацията му. Драганов смята, че сега е по-важно от всякога да бъде създадено цирково училище, но в него да бъдат поканени да преподават доказани професионалисти. Абсурдно е аматьори да учат аматьори. Училището трябва да бъде под контрола и на министерството на образованието, и на министерството на културата, посочи той.

Следва цялото интервю:

Въпрос: Господин Драганов, всички Ви познават като изпълнител, шоумен, тв водещ и не само. Как се роди тази неистова любов към цирка, какво запали този факел?
Отговор: Срещите с цирковото изкуство са най-яркия, най-празничния спомен от моето детство. Живеехме близо до сградата на Солни Пазар и баба ми не пропускаше спектакъл, на който да ме заведе. Ярките светлини, бляскавите костюми, оркестъра, опасните номера, екзотичните животни и хищници, всичко това буквално ме хипнотизираше. Помня, че настоявах да гледаме някои представления пак и пак. Атмосферата ме пренасяше в някаква паралелна реалност и така остана завинаги мястото, в което забравям, че съм пораснал, че имам отговорности, грижи, проблеми. Сега вече познавам цирковото изкуство не само от лъскавата му страна. Когато изпитах дори "челния сблъсък" с незаслужено обидното отношение на някои от своите детски кумири, често се шегувам със себе си, че циркът е моята "любов необяснима". И все пак любов! Все така, по детски чиста и безрезервна.

Въпрос: Какво намират хората в цирка, което го няма никъде другаде?
Отговор: В един истински представителен цирк с професионална циркова програма, в зрителната зала на един шоу спектакъл, обединил различни изкуства чрез изразните средства на цирка, хората винаги ще се пренасят в един вълшебен свят. А тези, които имат празнични спомени от детските си срещи с цирковото изкуство отново и отново ще стават деца. Затова е изключително важно да не се допуска опошляването и посредствеността на манежа.

Въпрос: Защо често сравняват цирка с нарицателни действия? Това правилно ли е?
Отговор: Разбира се, че не е правилно, но ако трябва да сложа ръка на сърцето си за подобни сравнения имат вина и някои хора от цирковото съсловие. Циркът е празник. Истинското, голямото изкуство е смелост, риск, сила, красота. И това не е клише. Самата истина е! Слава Богу, че и в България, не само по телевизията показват циркови представления, които възхищават и доказват, че цирковото изкуство е достойно не просто за уважение, но и за респект.

Въпрос: Имате уникално хоби, което се превърна в кауза и надмина границите на увлечение. Имам предвид виртуалния музей на цирковото изкуство. Какво точно представлява този музей и как може да се види?
Отговор: Още от най-ранното си детство започнах да колекционирам програми, флаери и афиши от циркови представления. Пораснах и запознанството ми с циркови артисти допълни колекцията ми със снимки от техните номера и семейни албуми. Преди три години реших да покажа тази моя колекция "пред света". Направих сайт, който съдържа сканираните им изображения и кратка информация. Нарекох го "музей" без каквито и да е претенции за исторически принос. За мен колекцията ми е най-скъпото, което притежавам. Смисълът на ежедневието ми. И не се притеснявам да го кажа. Пазя я като очите си и смятам, че възможността да я споделям с всички, чрез интернет, е шанс да бъдат запомнени емблематични събития и творци от миналото на българското цирково изкуство. Можете да я разгледате на адрес www.bgcircus.com, но моля Ви, прочетете и това което съм написал за себе си. Може би тогава ще проумеете, че никога не съм се изживявал и не се изживявам като някакъв фактор в цирковото общество. Аз просто обичам изкуството в себе си вместо себе си в изкуството. И наистина е безсмислено да бъда мразен, защото обичам, защото посвещавам всяка секунда от свободното си време, за да издирвам, реставрирам и поддържам в перфектно състояние цирковите артефакти. Казвам го за хиляден път, но все се намира някой, който да каже: "Тоя пак си прави реклама на гърба на цирковите артисти".

Въпрос: Откъде събирате тези уникати и плакати? Как се сдобивате с всичко това, от което успявате да направите истински виртуалния музей на цирковото изкуство?
Отговор: Както казах, основата на колекцията ми са нещата, които пазя от детството си, но през последните години, особено след като създадох сайта, колекцията се увеличи тройно, защото всички артисти видяха и осъзнаха нейната сериозност. Горд съм, че някои от най-прочутите български циркови фамилии ми завещаха целите си семейни архиви, а всички останали, с малки изключения, преровиха тавани и мазета, за да открият скътани плакати, прибрани в куфари и кашони, програми, листовки и снимки. Няма седмица, в която да не ми звънне познат артист и да не каже, че е "изровил" още нещо. Хвърлям всичките си средства да купувам разни неща от сайтове и антиквари. Направо съм се вманиачил. Да не говорим за контактите ми с колекционери по света. Помагат с всички сили, тъй като събирам само рекламни материали от и за България и мога да разменям три за едно.

Въпрос: Кое е най-ценното нещо в колекцията Ви? А най-старото? Имате ли в музея истински уникат?
Отговор: За мен всички неща, които притежава музеят са безценни. Дори тези, които са отпечатани вчера. Що се отнася до стари и ценни, има такива, чиято стойност дори не може да бъде изчислена. Проблемът е, че за разлика от колекциите на нумизмати и филателисти моята е така да се каже неконвертируема. Всичко е ценно, самият виртуален музей, неговото съществуване е ценно за съвременните и идващите поколения, за историята на българския цирк, за неопорочената любов към едно прекрасно и позитивно изкуство.

Въпрос: Как мислите, защо в България все още няма стационарен цирк след изгарянето му през 1983 година? Строят се хотели, небостъргачи, блокове, но не и цирк! Защо?
Отговор: Ще бъда болезнено откровен и знам, че по-възрастните артисти ще ме разберат. Построяването на нов цирк закъсня безумно. Днес и да построят, трудно ще съберат прилична българска програма и в най-добрия случай циркът ще бъде място за изява на чужденци. Мисля, че сега е по-важно от всякога да бъде създадено цирково училище, но в него да бъдат поканени да преподават доказаните професионалисти. Абсурдно е аматьори да учат аматьори. Училището трябва да бъде под контрола и на министерството на образованието, и на министерството на културата. Не бива да се допуска задоволяването на еднолични, частни интереси. Фаворизирането на определени капацитети за сметка на десетки други. Да, липсват експерти, които да видят нещата отгоре и да преценят кой кой е в цирковите среди, но положението не е безнадеждно. Факт е, че няколко циркови "кръжока" успешно съществуват и привличат любопитни деца и дават надежда рано или късно положението да бъде овладяно. Пак казвам в името на изкуството, а не в услуга на частни интереси.

Въпрос: Убит ли е циркът в България?
Отговор: Не. Крайно е да се говори по този начин. Опустошен е. Обезличен е. Жанровият му фонд е по-беден от всякога. Луксозно шапито, модерен транспорт и европейска реклама не означава български цирк. Български цирк значи българска циркова програма с всички основни жанрове, въздушна гимнастика, акробатика, еквилибристика, клоунада. Това трябва да се възражда. Трябва грижа и отговорност за млади хора, които не са роднини помежду си, но се обединяват и създават нови номера. Безкористна инвеститорска помощ и подкрепа. Гледам с много надежда към случващото се под куполите на цирковете "Колозеум", "Иванов" и "Ориент". Много се радвам, че там се създават и тръгват по своя път и към други зрители нови български номера.

Въпрос: Ти направи филм по темата, на който си сценарист. Как се роди идеята за филма? Кога и къде могат зрителите да го видят?
Отговор: Мисля си, че нося тази идея в себе си почти от мига, в който осъзнах колко страшна е наистина загубата от изгарянето на прекрасната циркова сграда. Филмът е колкото документален, толкова и сантиментален. Поредното ми обяснение в любов към българското цирково изкуство. Щастлив съм, че режисьорът Николай Василев и операторът Борислав Георгиев вложиха цялата си творческа енергия в реализацията му. Зрителите могат да го видят на 24 септември 2018 година от 18.00 часа по БНТ 1.

Въпрос: Не се ли притеснявате, не Ви ли беше страх да изравяте тази тема като Феникс от пепелта?
Отговор: Който го е страх от мечки, не ходи в гората! Вече съм свикнал да бъда критикуван. Единствената оценка, която ме вълнува е тази на непредубедените зрители. Вече знам как възприемат те филма, видях го с очите си и го чух с ушите си, затова съм спокоен.

Въпрос: На предварителната прожекция казахте, че "това не е документален филм, а сантиментален". Защо?
Отговор: Защото е! Защото е честен. Без капчица популизъм или излишна патетика. Защо е чисто и просто едно любовно обяснение и няколко въпроса в пространството. Дано да бъдат чути.

Въпрос: Какво е посланието на филма " Мокър от дъжд не се бои"?
Отговор: Да помним!

Въпрос: Имате ли все пак надежда, че циркът някога ще възкръсне? Какво чудо трябва да стане, за да се случи тази надежда?
Отговор: Разбира се, че имам надежда. И не трябва чудо, а истинска грижа. Не на думи. Мога да изредя най-малко 10 имена на български професионалисти в активна възраст, които са готови да се завърнат от чужбина при адекватни условия, за да предадат опита и знанията си. Ако на някой в държавата наистина му пука за цирковото изкуство, да пита Енчо Керязов! Той може да обясни всичко. Той е личността, заради която се гордея, че съм българин.

Въпрос: Вашето пожелание?
Отговор: Бъдете здрави, уважавайте другите и обичайте изкуството!/АМ/