BOBSTH 09:29:01 20-08-2018
AM0926BO.001
Горна Липница - музей - Селско стопанство

Бащата на писателя Серафим Северняк
е инициатор за създаването
на първия селскостопански музей у нас


Горна Липница, 20 август /Марина Петрова, БТА/
Бащата на писателя Серафим Северняк е инициатор за създаването на първия селскостопански музей у нас през 1969 година в павликенското село Горна Липница, разказа за БТА Надежда Конакчиева, секретар на читалище "Зора - 1887". Даскал Никола Серафимов предложил на своите будни съселяни да съхранят сечивата и уредите на труда, с които са обработвали селскостопанската продукция през годините в музейна сбирка.
Първоначално хората не искали и да си помислят да се разделят с уреди, които дори и да не използвали - били част от миналото и традициите им, посочи Надежда Конакчиева. След като получили уверение, че всяко едно дарение ще бъде описано в инвентарна книга, а съответният дарител ще бъде сниман, а историята му ще остане за поколенията, хората се съгласили и така била създадена сбирката, открита на 7 юни 1969 година.
Първото, което посетителите виждат е стара къща, която не е автентична, но е построена, като илюстрация за бита на хората от района - изцяло от натурални материали. Липсват гвоздеи и метални нитове - всичко е дърво, пръст и камък. Такава е била строителната техника, която местните хора са ползвали през деветнайсети, та дори и през първите години на 20 век, отбеляза уредничката.
Къщата има вестибюл, зидана камина, която е отоплявала всички стаи, място за жената - с уреди за предене и тъкане, бебешка люлка с малка дървена проходилка, кът за ученика и помещения за съхраняване на покъщнината. Най-възрастната самодейка в селото - 91-годишната баба Яна Неделчева, е направила пити за празниците, които хората са отбелязвали със съответните ритуални символи върху тях. Техните гипсови отливки също се съхраняват в къщата.
Съществено място в двора на музея заема залата, в която са подредени земеделските сечива и уредите, с които селските стопани са боравили ежедневно до периода, в който стопанствата им се обединяват от тогавашните ТКЗС-та.
Експозицията е подредена в историческа последователност. Започва с първите дървени рала и проследява усъвършенстването на техниката през годините. Включени са дикани, плугове с различни системи за оране, конски муниции, фуражомелки, снимков материал за всяка една от дейностите, които са извършвани хората през вековете. В двора на музея има и два стогодишни немски трактора, които са се ползвали в земеделския район.
В Инвентарната книга са вписани около 200 дарители. Сбирката е отворена и за още дарения. В последните години експозицията се обогатява с експонати от бившите аграрни комплекси и трудови кооперации, закрити след 1989 година.
Музеят е бил обиран няколко пъти. За да опази наследството, кметството е кандидатствало и спечелило проект, финансиран от ДФ "Земеделие" за охранителна система.
Според Конакчиева расте интересът към музея. По думите й доскоро децата, които са го посещавали организирано, са коментирали, че част от експонатите са им познати и са ги виждали в селските къщи на бабите и дядовците си. Напоследък обаче малчуганите, които идват, дори не могат да си представят кой от инструментите за какво е служил.
Към този момент музеят се стопанисва от читалището. В читалищната сграда се намира етнографска сбирка, както и експозиция, посветена на писателя, журналист и публицист Серафим Северняк, който категорично отказал родната му къща да бъде превърната в музей.
Групата за автентичен фолклор към читалището печели и много награди. Последните са от началото на август от фестивала "Фолклорен извор" в село Царевец, Свищовско, разказа Конакчиева. Участниците в групата събират типични за района народни носии. Най-старата автентична носия, съхранявана при тях, е от 1878 година. Един от уникатите е булчинска носия в червено, традиция запазена по селата до 1912 година.
В селото кипи богат културен живот, който започва през юни, с фестивала "Под липите на Горна Липница". През юли е честването на битката в Дядо Пановата кория, през август е модерната Арт резиденция с участието на артисти от цял свят, които претворяват своите концепции в сградата на старото училище в селото.
Читалищното ръководство се грижи и за библиотечния фонд, призовавайки хората, които искат да се освободят от стари и вече прочетени книги да ги дарят на музея. Инициативата се радва на голям интерес, тъй като хората от селото вярват, че "да изхвърлиш хляб или книга е на грях", посочи Надежда Конакчиева, секретар на читалище "Зора - 1887".
/АМ/