BOBSTH 17:22:01 09-03-2018
AM1720BO.008
Видински митрополит Даниил - интервю

Видинският митрополит Даниил: Прокарвам мост
между служението си в и извън родината, както
и между българите в чужбина и българите тук, в отечеството


Видин, 9 март /Ирена Данаилова, БТА/
Прокарвам мост между служението си в и извън родината, както и между българите в чужбина и българите тук, в отечеството, заяви в интервю за БТА новият Видински митрополит Даниил.
Програмата на църквата ни учи на добро и ни обръща внимание на непреходните неща в живота, не е променяна във времето и това именно събира хората, коментира той. По думите му все повече и повече българи, които живеят в чужбина, се обръщат към православната вяра и имат желание да имат храмове в местата, където живеят, там да има редовно богослужение, да възпитават децата и внуците си в православието. .
Видинският митрополит Даниил отбеляза, че без вяра не можем да се подготвим за Възкресението. Неговото послание до всички е да се укрепим във вярата ни, да дадем подобаващо място в сърцата ни и умовете ни на вярата. Вярата не е отвлечена философия, не е абстракция или идеология, а е живот, каза митрополит Даниил.
Видинският митрополит Даниил (Атанас Трендафилов Николов) е роден на 2 март 1972 г. в гр. Смолян. Завършва основно и средно образование в родния си град. През 1996 г. записва и учи Английска филология в СУ "Св. Климент Охридски", а на следващата година пренасочва образованието си в Богословския факултет при същия университет. През 1997 г. е приет като послушник в Хаджидимовския манастир "Св. вмчк Георги" под духовното ръководство на приснопаметния Неврокопски митрополит Натанаил. На 7 август 1999 г. е постриган от него в монашество, а на следващия ден е ръкоположен за йеродякон.
През 2002 г. завършва Богословския факултет на СУ "Св. Климент Охридски". На 21 юли 2004 г. е изпратен на послушание в Роженския манастир "Рождество Богородично". На 27 ноември същата година е ръкоположен от епархийския му архиерей за йеромонах. На 1 юни 2006 г. е възведен в архимандритско достойнство. По решение на Св. Синод на 20 януари 2008 г. е хиротонисан за епископ с титлата Драговитийски и е назначен за викарий на Неврокопския митрополит. Такъв остава до 15 юни 2010 г., когато по молба на митрополита на САЩ, Канада и Австралия Йосиф е назначен за негов викарий, която длъжност изпълнява до 4 февруари 2018 г., когато е избран за Видински митрополит.

Следва цялото интервю:

Въпрос: Ваше високопреосвещенство, във Ваше лице Видинската епархия намира освен духовен пастир и духовник, който свързва епархията с тази в САЩ, Канада и Австралия. Намирате ли разлика в отношението към вярата на българите у нас и в чужбина?
Отговор: Българите са добри хора, такива си остават и отвъд океана, където доскоро бях викарий на епархията ни в САЩ, Канада и Австралия. В този смисъл аз прокарвам мост между служението си в и извън родината, както и между българите в чужбина и българите тук, в отечеството. Затова и не възприемам духовенството и епархиотите от Видинската епархия като непознати и чужди, а като родни и близки - още повече след като Бог ми ги е поверил при избирането ми за духовен водач на Видинската епархия.
Ще работя неуморно, за да обединя всички принадлежащи към Видинската епархия и с архипастирска любов и грижа ще се трудя за благоденствието и духовния й напредък. Така в служението си възнамерявам отчетливо да откроя неотменимата истина, че всички сме братя и сестри, че сме един народ с една обща цел - благочестивия живот и придобиването на Божието благословение тук, на земята, и възрастването ни в Христа за наследяване на небесното Му царство! Това, което трябва да направим, е да имаме единомислието и единодействието. Когато сме заедно - народът още го е казал: "Съединението прави силата", Бог помага. Затова с Божията помощ напред!

Въпрос: Поехте митрополитския пост във Видинската епархия. Успяхте ли да свикнете с промяната?
Отговор: Не срещам трудности в адаптирането към тукашните условия. Идването ми във Видин и работата с хората тук не е нещо много по-различно. Разбира се, има особености, но аз никога не съм губил и връзката с България. Така че преходът от службата в чужбина и службата при тукашните условия не среща затруднения. Проблемите на хората в САЩ и в България са сходни, защото духовната криза е всеобща. В този първи месец от служението ми тук, на преден план е не толкова свикването с новите условия, колкото запознаването ми с обстановката и пълноценното влизане в задълженията ми, ефективната работа. Това сега за мен е голямото предизвикателство.

Въпрос: Българите, които живеят в чужбина, обръщат ли се често към вярата, към православната църква, помагат ли, даряват ли?
Отговор: В последните години все повече и повече българи се обръщат към вярата и към православната църква. Като че ли българската общност в годините е по-сплотена. Познавам доста хора, които са отишли в САЩ, за да подпомогнат материално семейството си, да се погрижат за доброто образование на децата си, но те сякаш преоткриват вярата, тя стига до сърцата им и те се обръщат към Бог, към църквата. Българите в чужбина като че ли осъзнават, че ако в родината храмовете и църквите в техните родни места са даденост, то в чужбина, ако искат да ги има, то те трябва да помогнат да се построят, обзаведат и благоустроят.
И съм категоричен, че все повече и повече българи, които живеят в чужбина, се обръщат към православната вяра и имат желание да имат храмове в местата, където живеят, да има редовно богослужение, да възпитават децата и внуците си в православието.

Въпрос: Какво е Вашето обяснение за това?
Отговор: Хората си дават сметка, че БПЦ е институция, която има голяма роля за формирането и оцеляването на българската нация, и нейната програма не се е променяла през годините, през вековете. Програмата на църквата ни учи на добро и ни обръща внимание на непреходните неща в живота, не е променяна във времето и това именно събира хората.

Въпрос: Ваше високопреосвещенство, как Ви посрещнаха миряните в новата Ви епархия?
Отговор: Не крия, че се вълнувах, когато тръгнах на своето ново послушание. Имаше напрежение преди избора за митрополит в епархията, имаше дори агитация, протести, нещо несвойнствено в практиката на църквата. Но, слава на Бога, бях посрещнат с внимание и любов.
Имах много бегъл детски спомен от този край. Като дете с майка ми, която беше учителка, бях на екскурзионно летуване и останах поразен от красотите на Белоградчишките скали и от голямата река Дунав. Тя беше величествена.Това е моят впечатляващ детски спомен. Сега, споменът възкръсна в съзнанието ми.
Каквито и трудности да имаше преди избора, от начина, по който бях посрещнат, се видя, че смущенията са създадени покрай моментните емоции и те нямат нищо общо с настроението на хората. Това не може да не ме радва. Изненадан бях приятно, че много от хората ми пожелаха конкретни неща, свързани с моята архипастирска дейност. Това е предизвикателство за мен дали ще съумея да отговоря на високите изисквания на длъжността ми, но и е окуражително, защото този духовен глад говори за готовност за взаимна работа.

Въпрос: Предстоят Ви може би нелеки дни в опознаване на епархията, запознаване с обстановката. Успяхте ли да разговаряте със свещениците, с монасите от епархията? Какво Ви споделиха?
Отговор: Във Видинската епархия има немалко монаси и монахини, свещеници. Но, независимо от това, техният брой недостига, за да се обхванат всички църкви и манастири на територията на двете области Видин и Монтана. Има кадрова криза, няма хора, няма свещенослужители. Другото, което е сериозен проблем, много от свещенослужителите са на собствена издръжка. Ще се постараем да се намерят начини, да се осигури издръжката на свещенството и на манастирите, за да може да се осигури тяхната нормална работа. В момента са сключени договори по 14 проекта за възобновяване и ремонтни дейности в различни храмове и манастири в епархията, това също ще продължи. На първия Епархийски съвет, който проведохме наскоро след встъпването ми в длъжност, определихме комисия, която да осъществява контрол на извършваните строителните работи по проектите, които ще се реализират с помощта на Държавен фонд "Земеделие", набелязахме редица мерки за подобряване на нашата работа.

Въпрос: Коя е Вашата първостепенна задача днес в епархията?
Отговор: От първостепенна важност е да се обединят усилията ни, да се създаде доверие и готовност за работа у всички труженици на Господнята нива в епархията, да се видят кадрите, с които разполагаме - духовници и миряни, и да се подпомогнат всички нужди на енорийския живот - от просветната дейност сред всички възрасти, до милосърдните дейности и грижата за храмовете. Само с общи усилия можем да постигнем това. Затова казвам, че от първостепенна важност е да се проучат възможностите, с които разполагаме и да започнем да работим в единство.
Много пъти споменах, че ще обърна особено внимание на катехизацията - просветителските курсове във вярата. Страдаме от това, че не знаем елементарни неща за вярата и за църковния живот. Просветеността ни във вярата, участието ни в богослужебния и братския енорийски живот на енорията, където живеем, е условие да възрастваме в братската Христова любов помежду ни, което е цел на живота ни като християни.

Въпрос: Видинската епархия е гранична епархия с Румъния и Сърбия и има традиционно добри отношения с тях? Ще ги продължите ли?
Отговор: Твърдо ще продължа всичко, което моите предшественици преди мен са създали и утвърдили, сред които е и дейността с пограничните епархии на Видинската - с тези на Сръбската православна църква и на Румънската православна църква. Естествено е тези връзки да се продължават и да се укрепват.

Въпрос: Видинската епархия се слави и със своите традиционно добри отношения с другите вероизповедания - срещу Митрополията се намира джамията, а на метри от тях е и Синагогата. Какви ще са взаимоотношенията Ви с другите вероизповедания?
Отговор: Връзките на митрополията с мюфтийството, с мюсюлманското вероизповедание, във времето са били традиционно добри в епархията. Убеден съм, че тези добри взаимоотношения трябва да продължат и занапред. С всички хора ние търсим мир. Търсим добро съвместно съжителство, като в същото време уважаваме напълно свободата, която Господ е дал на всеки един човек да избира вярата си. Има ли нужда да споменаваме, че от векове живеем заедно.
Аз идвам от Родопския край, където местното българско население е претърпяло различни тежки събития. Много хора са били обърнати в мюсюлманското вероизповедание, но след това векове християни и мюсюлмани живеят заедно. Аз съм отрасъл в такава среда - наши съседи са били мюсюлмани и доброто общуване, добросъседството помежду ни е естествен житейски опит за мен. Ние уважаваме свободата на всеки човек и искаме също и нашата свобода за вероизповедание да бъде уважавана. По този начин се надяваме традиционното добро съжителство да продължи и занапред.

Въпрос: Още с идването си Вие категорично отхвърлихте твърдението, че Северозападът е забравен от Бога?
Отговор: Северозападът не е забравен от Бога. Знаем каква роля е играла Видинската епархия още от основаването на самостойната Българска църква.Трябва да имаме повече дръзновение и да се укрепим във вярата. Бог е с нас и след като Той е с нас, кой може да бъде против нас?

Въпрос: Ваше високопреосвещенство, с какво не бихте направил компромис като видински митрополит?
Отговор: Никога не бих направил компромис с вярата. Компромис не бива да се прави с начина, по който Православната църква проповядва вярата, защото това е нашата гаранция за вечен живот и спасение. Не искам да правя компромис заради материални неща, конюнктурни течения или политически натиск.

Въпрос: Как си почивате?
Отговор: Обичам да съм сред природата. Но, истинската почивка за мен настъпва, когато даден проблем е разрешен. И тогава човек може да отмори - и в стаята, и сред природата, и да се разходи, защото има душевен мир. Вярвам, че ние не решаваме сами тези проблеми. Бог ни вижда и помага.

Въпрос: В дни на великия пост сме, пред празника на празниците - Възкресение? Какво е Вашето послание?
Отговор: В началото сме на Великия пост, когато човек прави равносметка на своя живот и се старее да се подготви за празника на празниците - Възкресение Христово. Без вяра не можем да се подготвим за Възкресението. На първо място е моето послание до всички да се укрепим във вярата ни, да дадем подобаващо място в сърцата ни и умовете ни на вярата. Вярата не е отвлечена философия, не е абстракция или идеология, а е живот.
Нека в дните на пост да обърнем внимание на вярата. Проявим ли доверието, започнем ли малко по малко да живеем духовно, да живеем църковно, да обръщаме повече внимание на богослуженията в църквата, да се стареем по-усърдно в частната ни молитва у дома, когато направим равносметка и поискаме прошка, ще живеем по-добре.
Нека да направим духовно усилие да оправим взаимоотношенията си с
близките, с приятелите. Тогава нещата от живота изглеждат по друг начин.
Нека да стъпим на основата на вярата, да намерим мястото на вярата в нашия
живот. Църквата разполага с тази възможност. Тя е лечебница, която
може да лекува телесните и духовните болести на човек./АМ/