AV 11:00:02 11-02-2022
GI1438AV.002 11:00
Проф. Донка Байкова - пандемия - хранене

В условията на ковид пандемията не е време за строги диети, енергийният внос да не пада под 1200 калории дневно, е препоръката на диетолога проф. Донка Байкова


София, 11 февруари (Людмила Спасова, БТА)

В борбата с пандемията от Ковид-19 всички експертни комитети и комисии включват храненето като мярка, защото то е един от най-мощните модулатори на обменните процеси, който повлиява имунната резистентност на организма. Това каза за БТА проф. Д-р Донка Байкова, експерт в областта на здравословното хранене и диетотерапията на болестите в България. Това по думите й позволява на организма ни да произвежда както Т-клетките, отговорни за клетъчния имунитет, така и антителата, които също са белтъчни субстанции. Освен всичко друго, за да има добра имунна защита необхидимо е храната да е богата и на антиоксиданти, определени нутриенти, биологично активни вещества, без които не е възможно нито синтезиране на различните антитела, нито пък да имаме добра антиоксидантна защита.

Заради всичко това, колкото и банално да звучи, е важно храната да не бъде нито висококалорийна, нито обаче да проявяваме крайни рестрикции и ограничения в енергийния внос, т. е. да не пада под 1200 калории дневно, казва проф. Байчева. В противен случай пада и имунната защита.

Това не означава, че моментът не е подходящ за диети, но те трябва да са много строго структурирани, съобразно периода, и да не са крайни.

Много важен в условията на пандемия е белтъчният внос, който може да бъде и от растителен произход - до 50 процента. Да не подценяваме природата, защото тя предоставя много растителни белтъчни източници - във варивата, ядките, семената. Освен добрия аминокиселинен състав на белтъка, те са богати и на други ценни антиоксиданти като полифеноли, огромна група биологично активни вещества, които често са без хранителна стойност, но предпазват клетките от оксидативния стрес, обяснява ученият. В момента, наред с вирусите, имаме достатъчно много натоварване от външните фактори, като мръсния въздух. Тук на помощ идват и варивата, които имат противовъзпалително действие и предпазват от възпаление на горните дихателни пътища. Същите омега мастни киселини се намират и в ядките. Те трябва да се консумират умерено. Количество от 30 грама дневно е напълно достатъчно, защото в 100 гр. ядки има 600 калории.

Мазнините са 30 гр за ден и за първи път има препоръки да ги намалим. Не всички мазнини обаче, а само храните с високомазнинно съдържание, подчертава д-р Байкова. Когато овкусяваме салатите нека не е "на око", а да дозираме точно съотношенията в дресинга. Зехтин "Екстра Върджин" и рибните мазнини с богат мастно-киселинен състав /омега три мастните киселини/ са с мощен противовъзпалителен ефект и трябва да присъстват в менюто ни. Готвенето да е с растителното българско слънчогледово олио, а зехтина - само за салати, защото при термична обработка "Екстра върджин" е лабилен като мазнина и се разгражда до токсични вещества, напомня д-р Байкова.

Поредното основно хранително вещество са въглехидратите за сметка обаче на комплексните полизахариди. Това са пълнозърнестите храни с цялата им разновидност и разнообразна група, пълнозърнесто брашно и продуктите от него, пълнозърнестите хляб и паста, пълнозърнестия ориз, с обвивката. Препоръчвам още елда, гречка, просо-българският аналог на киноата. Не бива да се пренебрегват и царевичните продукти в цялата им гама, включително нашият си български качамак.
Простите захари ги намаляваме до минимум - всички захарни десерти и захар съдържащи безалкохолни напитки.

Така стигаме и до най-приятната част - на плодовете и зеленчуците, които трябва да консумираме, но ако обичайно имаме потребност от около 400 гр. минимум зеленчуци и плодове, то в сегашната епидемична обстановка ги увеличаваме до 600 - 700 - 800 гр. дневно. И важно уточнение - с малък превес на зеленчуците. Ако до скоро специалистите по хранене и диетика препоръчваха съотношението да 1:1, сега то е 2:3, за сметка на зеленчуците, подчертава д-р Байкова. Това се прави заради глюкозата и фруктозата, които са богати на прости захари и причиняват дисбаланс на чревните бактерии. Те съответно са добра среда за развитие на гнилостни бактерии. Нашата цел обаче не е това, а да поддържаме превес на полезните пробиотични култури в стомашно-чревния тракт. Те са тези, които осигуряват около 40 на сто от имунната защита, която е върху лигавицата на, забележете, 7,5 метра черва в коремната ни кухина.

Всичко това ни задължава да осигуряваме на организма си пробиотични култури, които могат и е добре да бъдат от натурална среда. Това са киселото мляко, всички разновидности на млечно-киселите напитки /йогурт, кефири, айран/. Друг вариант са туршиите и киселото зеле само ако не са много солени, защото натриевият хлорид повишава кръвното налягане и риска от сърдечно-съдови инциденти, по които страната ни държи първенство.

Когато говорим за плодове и зеленчуци обаче българските такива трябва да с предимство, категорична е проф. Байкова. Нашите енземни системи, нагласата на генома ни е такава и е наследена по пътя на генетичните механизми от предшествениците ни, че да усвоява най-пълноценно състава на тези плодове и зеленчуци, които са израснали и отгледани в нашите земи. Защото почвата е тази, която ги храни с минерали и витамини, с азот за белтъка и всичко останало. Развити европейски страни, в които моделът на хранене е значително по-добър от българския, каквато е Франция, например, препоръчват особено за рисковите групи, в това число деца и юноши да консумират в сектора на общественото хранене плодове и зеленчуци, отглеждани на не по-голямо разстояние от 80 км от местоживеенето.
Децата могат да хапват и от т. нар. фаст фууд храни, но нека това да е сандвич от пълнозърнест хляб с подходящ колбас или сирена и богата добавка на зеленчуци и така уханните български подправки - магданоз, копър, джоджен и т. н.

Напитките - и те трябва да си нашенски, ако може да не са захарни, е препоръката на проф. Байкова. Според нея сега е най-добре на трапезата ни да присъства домашно приготвената цитронада с лимон, портокал, джиндифил, билки. Течностите можем да приемаме и с огромното разнообразие от настойки, отвари, които растат по нашите земи - лайка, липа, мащерка, риган, менка и т. н.

Тези напитки можем да подсладим с пчелен мед, богат на над 400 активно биологични вещества, в т.ч. и желязо, което подобрява кръвотворението, съдържа антибиотични продукти, фитонциди. Заедно с меда можем да ползваме и останалите пчелни продукти като прополиса.

В ситуацията на днешната вирусна пандемия не трябва да забравяме и ехинацеята, която подобрява възможностите на организма да се адаптира към промяната на околната температура на средата и черния бъз, който е със специално противовъзпалително действие за горните дихателни пътища. Много добър с неговия адстрингентен ефект е и джиндижифилът.

Да не пропуснем други две групи храни - зелевата и сяра съдържащите , луковата група, богати на фитонциди и алицин. По две скилидки чесън вечер са прекрасно антивирусно средство, но смачкани, за да се отделят противовъзпалителните вещества, посочва диетологът.

В зелевата група е сярата, която е прекурсор за ендогенен синтез на мощния антиоксидант - глутатион.
Това, от което организмът ни има дефицит и не може да го синтезира през този период, е витамин Д, затова е добре да обогатяваме храната си с тази добавка. Освен антиоксидант вит. Д е и своеобразна бариера срещу инвазията на коронавируса, подчертава проф. Байкова.

Не е периода на силни ексцесии върху тялото. Сега сме във периода на виното, на Трифон Зарезен между стар и нов стил, но е добре да напомним, че не е периода на препиването. Защото всяко опиянение потиска имунната защита за 48 часа. През това време ние просто нямаме имунитет и точно тогава можем да се разболеем, предупреждава проф. Байкова.



/ГИ/