Все повече румънски фирми търсят клиенти в България, заяви изпълнителният директор на Българо-румънската търговско-промишлена палата
AV 07:40:01 08-02-2022
RZ1640AV.004 07:40
България - Румъния - бизнес - интервю
Все повече румънски фирми търсят клиенти в България, заяви изпълнителният директор на Българо-румънската търговско-промишлена палата
Русе, 8 февруари /Мартин Пенев, БТА/
Българо-румънският бизнес се развива въпреки пандемията. Традиционният по-голям интерес от страна на българските фирми към Румъния се запази, но в последните месеци постъпват все повече запитвания от румънски фирми, които търсят клиенти в България, каза в интервю за БТА изпълнителният директор на Българо-румънската търговско-промишлена палата (БРТПП) Елеонора Иванова.
По думите й от българска страна се търсят партньори в традиционни сектори като храни и козметика, но има по-засилен интерес и към машиностроенето. "Получаваме все повече запитвания и от двете страни за различни суровини и материали, което явно е нормално в кризисната среда, предизвикала техните липси и повишени цени. Софтуерни компании от двете държави търсят клиенти, предлагайки специализирани продукти в различни сектори - агробизнес, индустрия и други. Всички тези дейности са подкрепени с ежедневна работа по събиране, обработка и разпространяване на полезна информация и бизнес оферти чрез основните канали на палатата", обясни директорът на БРТПП.
Пандемията и българо-румънският бизнес
Иванова разказа, че в началото на пандемията за всички е било "шокиращо и стъписващо", но бизнесът е много адаптивен и бързо е излязъл от първоначалния шок. Компаниите са се мобилизирали и не са позволили да останат в изолация. "Ако това се бе случило, цели сектори биха пострадали тежко, а някои и необратимо от днешна гледна точка. Не бихме могли да генерализираме за целия българо-румънски бизнес, но можем да споделим наблюденията си от компаниите, които се обръщат към нас", каза Иванова.
Според нея фирмите са свикнали с новата реалност, осъзнали са, че спазването на правилата и изискванията на двете държави може да ги задържи на повърхността. "Разбира се, ролята на палатата в първите месеци беше да следи целия информационен поток, който течеше в двете държави доста неорганизирано, да систематизира важното за реалния бизнес, да споделя веднага новостите, за да могат компаниите да вземат съответните мерки. Бързо се превърнахме в онзи достоверен източник на информация, към който се обръщат не само фирмите, членуващи при нас, но и хора, които също правят бизнес със съседната страна, пътуващи, които използват летище Букурещ като отправна или крайна дестинация, туристи от двете държави", каза изпълнителният директор на БРТПП.
По думите на Иванова въпреки сътресенията палатата не се е отклонила от основната си дейност - да помага на фирмите, които търсят излаз на съседния пазар. През изминалата година екипът на БРТПП е работил по проекти на 44 компании, за които са извършени пазарни проучвания, идентифицирани са подходящи партньори и са създадени контакти. "Натрупахме още по-сериозна експертиза в експортния маркетинг. Компаниите оценяват добавената стойност, която нашата организация им носи - спестяваме им време и скъп вътрешнофирмен ресурс, който биха поддържали. В близо 19-те години работа имаме хиляди топли контакти от двете страни на границата, опитен екип с експерти, владеещи български, румънски и английски език, с умения да намират и обработват бързо фирмена и секторна информация и да развиват контакти, включително крос-контакти (вече сме полезни и с връзки към трети пазари, извън България и Румъния). Разполагаме с цялата експертиза на компаниите ни членове - особено на професионалистите - юристи, финансисти, преводачи, маркетингови специалисти", обясни Иванова.
Румъния е един от най-големите търговски партньори на България
Директорът на БРТПП информира, че според Националния статистически институт за периода януари-октомври 2021 г. положителното търговско салдо на България спрямо Румъния е в размер 1 017.8 млн. лева. "За сравнение през 2020 г. за същия период то е било 516.7 млн. лева. Предварителните изчисления показват, че очакваме рекорден стокооборот, който ще надмине най-силната досега година - 2019-а, когато е бил 9 793.7 млн. лева. Износът на стоки от България към Румъния расте с 35,2 на сто, а вносът с 26,3 процента. Румъния остава втори по големина търговски партньор за нашата страна, нареждайки се веднага след Германия", обясни Иванова.
Тя информира, че според данните от националната статистика на Румъния се вижда, че по предварителни данни към октомври миналата година страната има отрицателно търговско салдо спрямо България и то е в размер на 790 млн. евро.
Проблеми с транспортната свързаност между двете държави
Иванова посочи, че един от приоритетите, по които Българо-румънската търговско-промишлена палата работи още от създаването си, е транспортната свързаност. "В началото, когато създадохме палатата, свързаността между двете държави също беше на дневен ред. Тогава имахме един мост, работещи фериботи, нямахме опашки по границата, защото имахме нисък стокооборот, но пречките бяха свързани с много високите гранични такси и екотакси", каза изпълнителният директор на палатата.
По думите й днес проблемите не само че не са решени, а са се задълбочили сериозно. "Имаме два моста, нямаме екотакси, но имаме 17 пъти по-висок стокооборот само между двете държави и силно нараснал туристически поток. Това доведе до изключително слаба пропускливост на наличните граничните пунктове, а с ковид мерките проблемите придобиха още по-сериозен характер. Чухме амбициите на новото правителство за мостове и още свързаност, но реалността и възможностите са съвсем различни", обясни Иванова.
Тя посочи, че при разговори с компаниите-членки, с представители на реалния бизнес, които ежедневно пътуват между двете държави, БРТПП е събрала огромно количество информация и препоръки, които споделя по всички възможни начини с отговорните институции. "Едни от най-големите бариери, които затрудняват придвижването, е наличието на дублиращи се институции от двете страни на границата, излишната администрация, която може да бъде преместена във вътрешността на страната и плащанията на ръка на различните такси. В този ред на мисли приветстваме усилията на министъра на транспорта Николай Събев по отношение на облекчаване на административните процедури на "Дунав мост", каза Иванова.
Според нея река Дунав притежава огромен неизползван потенциал, който е загърбен. "Изключително активно работим по проекти с партньорски организации от дунавските страни, като стремежът ни е да привлечем внимание върху реката и възможностите, които тя щедро дава, стига да бъдат оценени и развити", каза Иванова.
Българо-румънската търговско-промишлена палата (БРТПП) е частна асоциация, създадена през 2003 г., която обединява компании с интерес да развиват своя бизнес в България и/или Румъния. Палатата, заедно със своите членове и партньори, е активна платформа за обмен на пазарна информация, бизнес контакти и опит. Централният офис се намира в Русе, само на 60 км южно от Букурещ и има идеално разположение за достъп до двата съседни пазара.
Компаниите, членуващи в палатата, са близо 90 и покриват почти всички сектори на икономиката. Към БРТПП има създаден и център за професионално обучение, в който се организират курсове по румънски език.
/РЗ/
RZ1640AV.004 07:40
България - Румъния - бизнес - интервю
Все повече румънски фирми търсят клиенти в България, заяви изпълнителният директор на Българо-румънската търговско-промишлена палата
Русе, 8 февруари /Мартин Пенев, БТА/
Българо-румънският бизнес се развива въпреки пандемията. Традиционният по-голям интерес от страна на българските фирми към Румъния се запази, но в последните месеци постъпват все повече запитвания от румънски фирми, които търсят клиенти в България, каза в интервю за БТА изпълнителният директор на Българо-румънската търговско-промишлена палата (БРТПП) Елеонора Иванова.
По думите й от българска страна се търсят партньори в традиционни сектори като храни и козметика, но има по-засилен интерес и към машиностроенето. "Получаваме все повече запитвания и от двете страни за различни суровини и материали, което явно е нормално в кризисната среда, предизвикала техните липси и повишени цени. Софтуерни компании от двете държави търсят клиенти, предлагайки специализирани продукти в различни сектори - агробизнес, индустрия и други. Всички тези дейности са подкрепени с ежедневна работа по събиране, обработка и разпространяване на полезна информация и бизнес оферти чрез основните канали на палатата", обясни директорът на БРТПП.
Пандемията и българо-румънският бизнес
Иванова разказа, че в началото на пандемията за всички е било "шокиращо и стъписващо", но бизнесът е много адаптивен и бързо е излязъл от първоначалния шок. Компаниите са се мобилизирали и не са позволили да останат в изолация. "Ако това се бе случило, цели сектори биха пострадали тежко, а някои и необратимо от днешна гледна точка. Не бихме могли да генерализираме за целия българо-румънски бизнес, но можем да споделим наблюденията си от компаниите, които се обръщат към нас", каза Иванова.
Според нея фирмите са свикнали с новата реалност, осъзнали са, че спазването на правилата и изискванията на двете държави може да ги задържи на повърхността. "Разбира се, ролята на палатата в първите месеци беше да следи целия информационен поток, който течеше в двете държави доста неорганизирано, да систематизира важното за реалния бизнес, да споделя веднага новостите, за да могат компаниите да вземат съответните мерки. Бързо се превърнахме в онзи достоверен източник на информация, към който се обръщат не само фирмите, членуващи при нас, но и хора, които също правят бизнес със съседната страна, пътуващи, които използват летище Букурещ като отправна или крайна дестинация, туристи от двете държави", каза изпълнителният директор на БРТПП.
По думите на Иванова въпреки сътресенията палатата не се е отклонила от основната си дейност - да помага на фирмите, които търсят излаз на съседния пазар. През изминалата година екипът на БРТПП е работил по проекти на 44 компании, за които са извършени пазарни проучвания, идентифицирани са подходящи партньори и са създадени контакти. "Натрупахме още по-сериозна експертиза в експортния маркетинг. Компаниите оценяват добавената стойност, която нашата организация им носи - спестяваме им време и скъп вътрешнофирмен ресурс, който биха поддържали. В близо 19-те години работа имаме хиляди топли контакти от двете страни на границата, опитен екип с експерти, владеещи български, румънски и английски език, с умения да намират и обработват бързо фирмена и секторна информация и да развиват контакти, включително крос-контакти (вече сме полезни и с връзки към трети пазари, извън България и Румъния). Разполагаме с цялата експертиза на компаниите ни членове - особено на професионалистите - юристи, финансисти, преводачи, маркетингови специалисти", обясни Иванова.
Румъния е един от най-големите търговски партньори на България
Директорът на БРТПП информира, че според Националния статистически институт за периода януари-октомври 2021 г. положителното търговско салдо на България спрямо Румъния е в размер 1 017.8 млн. лева. "За сравнение през 2020 г. за същия период то е било 516.7 млн. лева. Предварителните изчисления показват, че очакваме рекорден стокооборот, който ще надмине най-силната досега година - 2019-а, когато е бил 9 793.7 млн. лева. Износът на стоки от България към Румъния расте с 35,2 на сто, а вносът с 26,3 процента. Румъния остава втори по големина търговски партньор за нашата страна, нареждайки се веднага след Германия", обясни Иванова.
Тя информира, че според данните от националната статистика на Румъния се вижда, че по предварителни данни към октомври миналата година страната има отрицателно търговско салдо спрямо България и то е в размер на 790 млн. евро.
Проблеми с транспортната свързаност между двете държави
Иванова посочи, че един от приоритетите, по които Българо-румънската търговско-промишлена палата работи още от създаването си, е транспортната свързаност. "В началото, когато създадохме палатата, свързаността между двете държави също беше на дневен ред. Тогава имахме един мост, работещи фериботи, нямахме опашки по границата, защото имахме нисък стокооборот, но пречките бяха свързани с много високите гранични такси и екотакси", каза изпълнителният директор на палатата.
По думите й днес проблемите не само че не са решени, а са се задълбочили сериозно. "Имаме два моста, нямаме екотакси, но имаме 17 пъти по-висок стокооборот само между двете държави и силно нараснал туристически поток. Това доведе до изключително слаба пропускливост на наличните граничните пунктове, а с ковид мерките проблемите придобиха още по-сериозен характер. Чухме амбициите на новото правителство за мостове и още свързаност, но реалността и възможностите са съвсем различни", обясни Иванова.
Тя посочи, че при разговори с компаниите-членки, с представители на реалния бизнес, които ежедневно пътуват между двете държави, БРТПП е събрала огромно количество информация и препоръки, които споделя по всички възможни начини с отговорните институции. "Едни от най-големите бариери, които затрудняват придвижването, е наличието на дублиращи се институции от двете страни на границата, излишната администрация, която може да бъде преместена във вътрешността на страната и плащанията на ръка на различните такси. В този ред на мисли приветстваме усилията на министъра на транспорта Николай Събев по отношение на облекчаване на административните процедури на "Дунав мост", каза Иванова.
Според нея река Дунав притежава огромен неизползван потенциал, който е загърбен. "Изключително активно работим по проекти с партньорски организации от дунавските страни, като стремежът ни е да привлечем внимание върху реката и възможностите, които тя щедро дава, стига да бъдат оценени и развити", каза Иванова.
Българо-румънската търговско-промишлена палата (БРТПП) е частна асоциация, създадена през 2003 г., която обединява компании с интерес да развиват своя бизнес в България и/или Румъния. Палатата, заедно със своите членове и партньори, е активна платформа за обмен на пазарна информация, бизнес контакти и опит. Централният офис се намира в Русе, само на 60 км южно от Букурещ и има идеално разположение за достъп до двата съседни пазара.
Компаниите, членуващи в палатата, са близо 90 и покриват почти всички сектори на икономиката. Към БРТПП има създаден и център за професионално обучение, в който се организират курсове по румънски език.
/РЗ/