AV 10:57:31 02-02-2022
PA1052AV.001
Германия - Украйна - политика

Украинската криза и
предпазливата политика
на Германия


София, 2 февруари /Пламен Йотински, БТА/

Президентът Володимир Зеленски подписа указ за увеличаване на числеността на въоръжените сили на Украйна със 100 000 души за три години и за повишаване на заплатите на войниците. Това се случва в момент, когато европейските лидери го подкрепят в противопоставянето с Русия, съобщи Ройтерс.

Зеленски призова депутатите да запазят спокойствие и да не изпадат в паника, като заяви, че е разпоредил увеличението "не защото скоро ще има война... а за да може скоро и в бъдеще в Украйна да има мир".

Русия е струпала повече от 100 000 войници близо до границите на Украйна, като същевременно отрича да планира инвазия - действие, което САЩ и техните съюзници предупредиха, че ще предизвика строги санкции.

В момента въоръжените сили на Украйна наброяват около 250 000 души, докато общата численост на армията на Русия е около 900 000 души. Украйна заяви, че работи с Полша и Великобритания за засилване на сътрудничеството "в контекста на продължаващата руска агресия".

Това е пореден елемент, подчертаващ единството в разнообразието на действията на страните от Евросъюза и НАТО по отношение на кризата с Украйна.

Франция се стреми да изяви лидерска роля като наскоро президентът Еманюел Макрон очерта евроцентристка теза за сигурността на Стария континент, призовавайки за оформяне на европейска стратегия за сигурност, която впоследствие да бъде споделена с партньорите от НАТО и в крайна сметка с нея да бъде запозната Русия. Великобритания се готви да изпрати войски в натовските страни край Балтийско и Черно море. Вашингтон постави в повишена готовност 8500 войници.

Къде в тази мозайка е икономическият двигател на ЕС - Германия?

Политиката на Берлин по кризата с Украйна може да бъде квалифицирана като предпазлива, при която се избягват гръмки изявления, поставяща на първо място дипломацията като средство за успокояване на напрежението и намиране на изход от кризата. Освен това Германия вижда в икономическата подкрепа за Украйна средство за стабилизиране на положението в тази страна.

Външната министърка Аналена Бербок защити критикуваното от Киев и Запада решение на Германия да не изпраща оръжия на Украйна, припомня ДПА. "Който говори, не стреля. Следователно би било пагубно просто да бъде отхвърлено възобновяването на диалога", каза тя.

В този контекст Бербок предупреди да не се допуска разцепление в Запада заради спора за оръжейните доставки за Украйна."Нашето най-силно оръжие е и продължава да бъде единството ни", каза Бербок преди разговори с нидерландския външен министър Вопке Хукстра. По думите й е важно да се устои на "всякакви външни опити с цел да бъдем разединени".

"Украйна знае какво правим и каква е позицията ни", заяви тя и отбеляза, че Германия е най-големият донор на Украйна, надминавайки дори САЩ.

По отношение на газопровода "Северен поток 2" беше необходимо доста време - и вероятно натиск от съюзници и основно САЩ - позицията на Германия да се промени в посока допускане стопиране на влизането на проекта в експлоатация. Преди няколко дни АФП констатира, че канцлерът Олаф Шолц говорел ту за проект, който не бива да се смесва с политическите въпроси, ту за принципно споразумение, сключено миналата година между Берлин и Вашингтон и предвиждащо спиране на проекта в случай на руска агресия срещу Украйна.

Ако открито критика към Германия до момента е отправяла единствено Украйна - във връзка със забраната на Берлин към Естония за изпращане на получени от Германия оръдия в Украйна - то ръководителят на Мюнхенската конференция по сигурността Волфганг Ишингер го направи в интервю за ДПА. Експертът по сигурността остро разкритикува сдържаните действия на германското правителство в украинската криза. Според него "непохватността" на Германия по отношение на спорния газопровод "Северен поток 2" и въпроса за доставките на оръжие за Украйна са довели до това, че САЩ и други съюзници гледат на Германия "в лоша светлина". "Германия вече е изгубила доверието на редица партньори или е застрашена да го загуби."

Ишингер също така твърди, че германската сдържаност играе в полза на Русия. "Колебанията на различни германски политици, разбира се, бяха внимателно регистрирани в Москва", каза бившият германски посланик във Вашингтон.

На фона на всичко, което се говори във Вашингтон, Брюксел и Киев през последните дни и се пише за Германия в международната преса, Ишингер казва, че "започва да се страхува и тревожи". "Имаше известна непохватност. Не мисля, че тя е непоправима. Но щетите за репутацията вече са настъпили." Ще трябва да се направи много, за да се поправят тези щети, добави той.

С оглед на ролята на Германия като посредник в конфликта в Украйна е логично да се прояви известна сдържаност по отношение на доставките на оръжие. "Но това не означава, че трябва да се оставим публично да станем за смях ", каза Ишингер. Но точно това се случва сега, например с планирания от Естония износ на девет артилерийски оръдия за Украйна, които са дошли от Германия.

Що се отнася до доставките на оръжие, "създаде се впечатлението, че стоим със скръстени ръце в края на редицата", оплака се Ишингер.

По отношение на "Северен поток 2" той би сметнал за по-умело позиционирането по средата - ако е възможно въз основа на решение на ЕС.

Ишингер не смята, че критиките към Германия по този въпрос са напълно справедливи, и се позовава на обширната икономическа и финансова помощ, която Германия е оказала на Украйна, както и на дипломатическия й ангажимент през годините за разрешаване на конфликта в Украйна.

"Но комуникационната политика на германското правителство не съответстваше на значимостта на този инцидент", казва експертът по сигурността. Освен това едва ли е станало ясно на обществеността, че Германия се стреми към европейска позиция в украинската криза. Германското правителство не е изпълнило задачата, която само си е поставило - за европейско лидерство", подчертава Ишингер.
Поне по един въпрос Германия с лекота се присъедини към единодушното решение на НАТО - да не се изпращат войски в Украйна.

В същото време според министърката на външните работи Аналена Бербок присъединяването на Украйна към НАТО в момента не е на дневен ред. "Всички, включително и Русия, знаят, че в момента това не е на дневен ред", заяви Бербок пред вестниците на медийната група "Функе" и френския вестник "Уест Франс" миналата седмица. "Затова в Москва проведох дълъг разговор с руския външен министър за това, за което всъщност спорим", добави тя.

Според съпредседателя на германските социалдемократи Ларс Клингбайл Русия трябва да очаква "твърд и последователен" отговор от страна на Запада, ако наруши границите на Украйна.

Ръководството на ГСДП е единно по този въпрос, заяви Клингбайл по телевизия A Ер Де след среща на около 20 водещи социалдемократи по темата за Русия.

Във връзка с обвиненията на бившия канцлер Герхард Шрьодер, че Украйна разпалва кризата, Клингбайл посочи, че днешните политици от ГСДП са единни, че настоящата ескалация очевидно идва от Русия. "Мнозина могат да правят изявления, но ние, настоящото ръководство на ГСДП, сме тези, които решаваме заедно с канцлера Олаф Шолц."

"Всички варианти са на масата", подчерта той в отговор на въпроса дали газопроводът "Северен поток 2" през Балтийско море също може да бъде обект на санкции в случай на война. "Но става дума и за предотвратяване на война в центъра на Европа", подчерта Клингбайл. "Това е основната задача през следващите дни и седмици."

Дали в политиката на Германия по кризата Украйна-Русия ще има промяна ще стане ясно идната седмица. Докато външният министър Аналена Бербок ще е в Киев, канцлерът Олаф Шолц ще бъде във Вашингтон. И двамата ще трябва да отговарят на доста въпроси.
/ПЙ/


/ПА/