AV 08:59:01 28-01-2022
HT0856AV.002
нощ - идеи - Европа, свят

Европейският съюз е на кръстопът, според полския интелектуалец Адам Михник


София, 28 януари /Ирина Симеонова, БТА/
Това, което заплашва Европейския съюз /ЕС/, е не толкова Ковид-пандемията, колкото популистките идеи и сили събрали се заедно с абсолютно примитивистки дискурси на ксенофобските националистически формации. Те застрашават европейската общност и ЕС е на кръстопът. Това отбеляза полският историк, есеист, политически журналист и главен редактор на вестник "Газета виборча" Адам Михник. Той се включи онлайн в тазгодишното издание на "Нощта на идеите 2022", което се състоя късно снощи.

Френският институт в България, в партньорство със Специализирания институт на Франкофонията по администрация и мениджмънт (СИФАМ) и СУ "Св. Климент Охридски", организират "Нощта на идеите 2022", която се прави под мотото "(Пре)изграждаме заедно".

Темата "(Пре)изграждаме заедно" е била избрана, за да постави акцент върху устойчивостта и силата на обществата да се възстановят и да създават след предизвикателствата от последните години. Три дебата с различни фокуси изследват темата за преизграждането в пост Ковид реалността. Събитието е част от програмата на Френското председателство на Съвета на Европейския съюз. В първата част бе обсъдена темата "(Пре)изграждаме себе си", в следващата част темата бе "(Пре)изграждаме Европа", а накрая - "(Пре)изграждаме планетата".

Михник, политологът Иван Кръстев и философът Тони Николов участваха във втората част на дебата, засягаща бъдещето на ЕС. Ако антиевропейските популисти спечелят заедно с ксенофобските националистически формации, могат да застрашат Европа, смята още полякът, но е убеден, че продемократичните и проевропейските сили ще победят. След известен размисъл добавя: "Обаче не е гарантирано".

Той смята, че ЕС е най-добрата политическа идея, която някога сме измисляли на континента, и която изобщо е била реализирана. Тази интеграция доведе до мир и свобода, както и до правова държава и сигурност. Сега го виждаме по-добре отвсякога, тъй като от една страна се борим срещу пандемията, от друга - с вълни на популизъм, които заливат целия свят, а от трета - срещу нереалистичната политика на Путин, отбеляза той. Според Михник тези три момента са изключително опасни и изглежда, че най-разумното средство да се изправим срещу тези предизвикателства е продължаването на процеса на интеграция. Той обърна внимание и на увеличаващите се антиевропейски сили като проблем.

Политологът Иван Кръстев отбеляза, че в началото на пандемията е имало период, в който просто за няколко седмици ЕС е спрял да съществува и всички граници са били затворени. Всяка страна се затвори в себе си и се опита да се справи с проблема, като буквално се самоизолира, каза той и добави, че постепенно е станало ясно, че този тип затваряне не работи, включително и чисто икономически. Постепенно, след като този първи шок на затварянето отшумя, се появи усещането, че Европа заедно ще решава всички тези проблеми. И едно от нещата, което се случи, беше идеята за обща политика по отношение на ваксините, коментира той. Според него по-странен начин кризата с Ковид е препотвърдила делението "Изток-Запад", но по отношение на ваксинацията.

Той обърна внимание и на още един процес, свързан с пандемията. Оказа се, че независимо от движението на хора, от съществуването на различни държави, от огромната миграция, хората живеят в различни държави, но не напускат информационно своята. Техните възгледи за това, какво трябва да направят в индивидуален план при криза каквато е пандемията, в много по-голяма степен се формират в дебата, който съществува в тяхното езиково пространство, каза политологът. Според него всички тези неща ни дават възможност да видим Европа с други очи.

Философът Тони Николов посочи, че много сложната подредба на Европа на институции, изградени на различни равнища, напомнящи наднационалните държави, изведнъж се е разбъркала и се е върнала до едни уплашени индивиди и това разбъркване е много важно за разбирането на ситуацията. Той отбеляза, че в момента сме в периода между стагнация и криза. Проблемът според него е, че може да се окаже, че всяка следваща криза изведнъж променя нещата и ние трябва да започваме всичко отначало.

В третата част на дебата, наречена "(Пре)изграждаме планетата" предприемачът и основател на MOVE.BG Саша Безуханова отбеляза, че по отношение на климатичните промени голямото пробуждане се случва. Според нея грешката на нашето общество е, че се откъснахме от природата и не живеем органично с околната среда, която ни дава нашия дом. Надявам се да възстановим тази естествена връзка, диалога и уважението, каза тя и добави, че има ново поколение, което осъзнава и има чувствителност към тази тематика.

Моделът, по който в момента е организиран и управляван светът, е дефиниран последно в един поствоенен период след ВСВ, и аз лично мисля, че той не обслужва нуждите на новото време, отбеляза още тя. Според нея има няколко процеса, които движат по съвсем различен механизъм днешния обществен ред и приоритети на света, и той е свързан с глобалната обвързаност, с ефектите от климатичните промени и с демократизация на достъпа до информация. Тези три фактора едновременно дават по-силен глас на хората, възможности да имат трибуна, да участват, да се сдружават, да дефинират заедно приоритетите си по един много органичен начин, намирайки се във виртуалната мрежа, коментира тя. Саша Безуханова даде пример с темата за климата, която е влязла в политическия дневен ред на света и на формалното лидерство именно заради натиска отдолу. Върви процес на колективно осъзнаване на това, че ние, заедно, можем да правим промени, смята тя.

Саша Безуханова отбеляза, че ако можем да говорим за добра страна на Ковид пандемията, това е, че е показала как светът за кратко време може да се организира пред една глобална заплаха. Тя създаде опитност, която може да се ползва за обединение по същия начин за една потенциално по-застрашаваща живота ни на планетата криза, каквато е климатичната, смята Безуханова. Според нея се наблюдава тенденция в бизнеса от предефиниране на приоритетите от това да правим печалби днес, на момента, към идеята да адаптира дейностите си спрямо предизвикателствата към света.

Председателят на Института за ефективност на сградите в Европа Юлиан Попов отбеляза, че нашият естествен егоизъм е да се съсредоточаваме върху онзи предмет или изживяване, което е наше по един изолиран начин. Но всяко нещо, което правим, е свързано с външния свят и то му се отразява. Според него това е много добре изразено в остойностяването и монетизирането на въглеродните емисии. Чрез остойностяването им ние признаваме, че всяко нещо, което правим, има глобално отражение, каза той.

Според него пандемията е показала, че сме обладани от скептицизъм и недоверие към институциите, но и институциите някак не вярват в гражданите. Тази връзка трябва да се възстанови и това доверие да се появи отново.
/ХТ/