България и ОИСР - от установяване на сътрудничество до покана за преговори за членство

България и ОИСР - от установяване на сътрудничество до покана за преговори за членство

AV 18:29:32 26-01-2022
ZM1825AV.005
ОИСР - България - обобщение

България и ОИСР - от установяване на сътрудничество
до покана за преговори
за членство


София, 26 януари /Елена Савова, БТА/
Като огромен дипломатически пробив за страната ни определи премиерът Кирил Петков отправената от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) към България покана за преговори за присъединяване.
Според него приемането на страната ни в ОИСР ще направи много по-лесно привличането на чужди инвестиции у нас.
"Излизаме по всички международни бази данни за страни с нисък риск, което означава, че на финансирането на нашите компании и на нашата държава ще бъде погледнато по съвсем различен начин", коментира министър-председателят.
Той уточни, че държавата ни все още не е част от организацията, а само е поканена да членува, за което трябва да отговори на определени критерии.
"Радвам се да кажа, че България влиза в един клуб на развити нации, които са оценени като нискорискови. Това увеличава много потенциала ни за инвестиции", смята българският премиер.
ОИСР обяви, че започва преговори за присъединяване с България, Аржентина, Бразилия, Перу, Румъния и Хърватия, съобщиха днес от МВнР на фейсбук страницата си.
"Предстои да бъдат изготвени индивидуални пътни карти за процеса на подробна оценка, при условие че тези страни потвърдят, че се придържат към ценностите, визията и приоритетите, отразени в Декларацията за 60-годишнината на ОИСР и изявлението на Съвета на министрите, прието миналата година", се казва в официално съобщение на организацията, цитирано от МВнР.
Процесът ще включва строга и задълбочена оценка от повече от 20 технически комитета за съответствието на страната кандидатка със стандартите, политиките и практиките на ОИСР.
Изключително радостен съм от новината, че България e поканена да започне официални преговори за членство в ОИСР, написа снощи в профила си във фейсбук бившият вицепремиер в служебното правителство Атанас Пеканов.
Започването на тези преговори за влизане в своеобразния "клуб на богатите страни" беше централен приоритет по време на служебните кабинети, както и мой личен ангажимент, посочи той. България трябва и може да бъде по-добре представена на международната сцена, да има по-активна позиция в решаването на европейските и глобални въпроси. В тази насока бяха впрегнати и усилията ми, заедно с моите колеги, особено в рамките на втория служебен кабинет - да защитим и извоюваме такава позиция за страната ни, припомни Пеканов.
Членството в ОИСР означава постигнати стандарти - за върховенство на правото, за правова държава, за добре работещи регулатори, институции, конкуренция, антимонополно право, малък сив сектор, ниско ниво на корупция, заяви председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) Васил Велев на пресконференция в Националния пресклуб на БТА днес.
По думите му членството на България в ОИСР означава и стандарти за макроикономическа и финансова стабилност, стандарти срещу прането на пари - всичко това, което подобрява инвестиционния климат и рейтинг на страната, привлича инвестиции и така се създават условия за ускорен икономически растеж и по-висок жизнен стандарт.
Велев допълни, че за да стане член на организацията, страната ни трябва да постигне тези стандарти, за което е необходима упорита работа.

История на ОИСР

Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) е официално създадена на 30 септември 1961 г. На тази дата влиза в сила Конвенцията за учредяването на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, подписана на 14 декември 1960 г. в Париж, Франция. ОИСР е създадена на основата на Европейската организация за икономическо сътрудничество, действаща от 1948 г., и първоначално включва старите членове на Европейската организация за икономическо сътрудничество плюс САЩ и Канада.
Основна задача на ОИСР е изграждането на силни икономики в страните членки, подобряване на ефективността, стимулиране на пазарната система, разрастването на свободната търговия и подпомагане на развитието на индустриализираните и развиващите се страни. Организацията анализира икономиките на своите членки и дава препоръки за икономическото регулиране на макроикономическо и отраслово ниво с цел стимулиране на политики за устойчиво икономическо развитие, повишаване на жизнения стандарт на населението и поддържане на финансова стабилност. За разлика от Международния валутен фонд, чиято дейност е съсредоточена главно във финансите и паричната политика, ОИСР се занимава най-вече с анализ на основните икономически и социални въпроси, пред които се изправят правителствата, определяйки "добрите практики" или политиката, която е показала, че работи, за справяне с различните предизвикателства и предлага добри възможности.
Дейността на ОИСР се осъществява от над 200 специализирани органа, чиято дейност покрива всички аспекти на икономическата и социална политика. Висш ръководен орган на организацията е Съветът, включващ всички страни членки. Той заседава на ниво постоянни представители на ОИСР, както и веднъж годишно на министерско равнище за обсъждане на проблемите и приоритетите на дейността на ОИСР.
Към януари 2022 г. в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие членуват 38 държави, сред които най-развитите икономики от Европа, Северна Америка, Южна Америка и Азия.

България и ОИСР

България установява сътрудничество с ОИСР от началото на 90-те години на 20-и век, като взаимодействието се осъществява чрез участието на страната в работни органи на организацията и в рамките на отделни тематични инициативи.
През 2007 г. България заявява официално желанието си за членство в ОИСР. На 25 април 2007 г. в Париж, Франция, заместник министър-председателят и министър на външните работи на България Ивайло Калфин предава на генералния секретар на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие Анхел Гурия писмо от министър-председателя на България Сергей Станишев, което потвърждава стремежа на България да бъде приета за пълноправен член на ОИСР. Искането на България за присъединяване към организацията е препотвърждавано няколко пъти през годините, за последен път през 2021 г., когато България участва за първи път присъствено в среща на министрите на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, която се провежда на 5 и 6 октомври 2021 г. в Париж, Франция.
Подготовката на България за присъединяване към ОИСР се координира от специален постоянно действащ междуведомствен механизъм под ръководството на министъра на външните работи, включващ представители на всички ресорни министерства и други институции. Мерките по подготовката на България са включени в тригодишни т. нар. пътни карти, съдържащи конкретни действия по присъединяването й към ОИСР.
През 2019 г. правителството на България в сътрудничество със Секретариата на ОИСР разработва План за действие - структуриран работен документ, който очертава основните мерки в областите, необходими с оглед постигане на стандартите на ОИСР и изпълнение на критериите за членство в организацията. Планът за действие включва "21+" области на политиката, които да подкрепят ключовите приоритети на реформата в България в областта на икономическата политика, инвестициите, финансовите въпроси, фискалните въпроси, бюджетирането и публичните разходи, корпоративното управление и държавните предприятия, науката и иновациите, образованието, цифровата икономика, политиката за защита на потребителите, търговията, развитието, туристическите политики за устойчив и приобщаващ растеж, селското стопанство, борбата с корупцията, заетостта и социалното предприемачество, околната среда и изменението на климата, статистиката, общественото управление и регионалното развитие, здравеопазването и конкуренцията.
В съответствие с целите на приетата пътна карта и изготвения План за действие през 2019 г. България се присъединява и към Глобалната статистическа база данни за приходите и към Насоките на ОИСР за корпоративното управление на държавните предприятия.
От 2020 г. Министерството на финансите на България участва и в работата на комитета по застраховане и частно пенсионно осигуряване и неговите работни формати, като е отправена молба за включване на България в дейността на този комитет със статут "гост". Министерството на финансите е и със статут на "член" и на Международната мрежа за финансово образование към ОИСР.
Сред по-сериозните постижения по пътя към членството на България в ОИСР през последните години могат да бъдат откроени успешно приключилият процес на присъединяване на България към Агенцията за ядрена енергия (АЯЕ) към ОИСР и нейната Банка данни (от 1 януари 2021 г. България става 34-та страна-член на АЯЕ) и представянето на 29 януари 2021 г. на Икономическия преглед за България, изготвен от ОИСР за първи път от 1999 г. насам.
През септември 2021 г. в министерството на финансите е получено писмо от генералния секретар на Организацията Матиас Корман, с което България е поканена да се присъедини към Комитета на финансовите пазари и Консултативната работна група по Кодексите за либерализация на ОИСР (ATFC) със статут "участник". Към момента България участва със статут на "член"/"асоцииран член" в дейността на 13 работни органа, в 6 други органа има статут на "участник", а в други 19 е "гост"/"наблюдател".
/редакция "Справочна информация"/
/ЦМ/